Подкрепете активното естествено раждане в БГ!

Не, ивонска, аз нямам такова чувство, но имам чувството, че не можеш да понесеш, че доста хора не споделят твоето мнение. Нагласите на "публиката" е належащо да се променят. Време е някой да даде надежда на българските жени, че могат да раждат с достойнство и грижа, а не като добитък на заколение. Време е наглсите на лекарите да се променят драстично и да разберат, че средновековните им методи не са приемливи. 95% от пишещите в темата са на такова мнение и се надявам повече жени да разберат, че заслужават нещо по-добро. Аз също го подкрепям това.

Много точен въпрос, Мег. Сигурно има такива, знаещи, интересуващи се, млади акушер-гинеколози. Може би трябва с тях да се търси отворен диалог, може би те ще бъдат по-отворени за промените, предлагани от Естествено.

Аз ясно казах, че питам наблюдателите извън активистката ви група... Не се старай толкова, прави впечатление.  

Шейла, нямам думи! Ако и сега има някой неразбрал... не знам какво още може да му се каже! Благодаря ти от сърце!
Копирам си поста ти, за да не изчезне и мисля да го пускам всеки път, в който се появи някой нещо да питам.
Благодаря  

ивонска, само на мен ли ми се струва, че вървиш из темата като черна радиостанция и нито идеи даваш, нито факти, нищо друго освен да мърмориш и да задаваш неадекватни въпроси.
Вече ти писах преди няколко страници - ако имаш идея как да се променят нещата, давай, винаги ще е добре дошло да се чуе още една конструктивна гледна точка.

Защо тази информация не се компресира и направи като отворено писмо, което да се разпрати на всички лекари и други занимаващи се с темата. Да се изисква и входящ номер, така че да се знае кой не е отговорил. И да получим отговори не само от д-р Сираков, ами и от други. Нека и те имат това право.

може пък да сте го правили.. не знам.


шейла, благодаря ти... позволи ми да пусна поста ти в подфорума за татковци, да видят какво вършат с жените им докато те пият в кръчмата

п.п. мисля че е по темата, надявам се модератора да не ме затрие отново

Странно как не ви интересува всеки, който би ви подкрепил, ако леко успокоите топката и бъдете по-умерени... Странно как охотно стигате до крайности и се обкръжавате с най-крайни фенове, готови да се бият с докторите по време на раждане... Странно е.

Оставям ви. Дано тези, които се лашнат в някоя от предложените крайности, знаят какво правят, за да не ви служат за стръв с кошмарните си преживявания!

ивонска,  всичките ми действия и в живота и тук имат за цел да правят впечатление
надявам се на повече хора да им направи впечателние, че има нещо нередно в това как се третират майките в България и това  да се прекрати възможно най-бързо

а ти си обикновена скандалджийка

Бащатко, Милена - използвайте каквото счетете за нужно от поста. Дори само няколко човека да се замислят по-въпроса, ще направят заслужено времето което отне да го напиша (колкото и кратка да се опитвах да бъда).

към msirak, тъй като кутията ви е пълна, си позволявам да постна това в темата, която преглеждате:

Здравейте,
бихте ли погледнали този линк към конференция, която ще се състои края на февруари 2010 г.

http://www.wombecology.com/conference/

Бихте ли присъствал?
Мишел Оден е първопроходеца на водното раждане и на много още интересни принципи относно раждане, здраве и т.н.

Поздрави и искрено се надявам това да ви заинтересува!!!

Sheila благодаря за написаното, обобщи много точно  и моето мнение, както виждам и на много момичета тук. 

Ivonska аз съм от неактивните пишещи в темата, просто защото споделям напълно писаното от някои и не виждам смисъл и аз да го повтарям. Но не се стърпях да се "обадя" след твоята покана.

И да, картината е наистина отчайваща и ужасяваща. Има и "бели лястовици", но не са много.

Относно това да сме хрисими и да предразполагаме докторите - само си представете нелепостта на тази ситуация: Постъпва родилката в болницата, отказва да подпише информираното съгласие (което си е нейно право) и след това тези толкова учени, начетени, благородни, възпитани и прочие лекари се превръщат в отмъстителни насилници, които си поставят за цел раждането да протече по възможно най-тежкия начин, за да се накаже една беззащитна жена, че се е осмелила да иска да я оставят на спокойствие да ражда.  И ние продължаваме да ги оправдаваме и да търсим вина у родилката, която се е конфронтирала.

Примерът, който дава Sheila, е безпощадно ясен.

MEg! Има и млади, компетентни лекари, които подкрепят естественото раждане, доколкото им е позволено в тази ненормална среда. За съжаление, повечето от тях не са на ръководни постове и едва ли ще участват в дискусията с представителите на съсловието.

Бащатко моите поздравления за участието ти в темата! 

Ето как се оценява българското здравеопазване на европейско ниво-на дъното сме:

http://www.zdrave.net/Portal/WeekTheme/Default.aspx?evntid=Uyul3f1uuGE%3D

Критики търпим и по отношение на защитата на пациентските права у нас, заради липсата на закон за пациентите, невключването на пациентски организации в процеса на вземане на решения и липсата на механизми за обезщетение на пациентите без намесата на съдебната система.

подкрепям с две ръце 

Здравейте пак. Както и очаквах  не издържах и пак влизам. И как да не влизаш, като четеш такива глупости (да ме извиняват засегнатите !)...
Убеждавам се колко е вярна приказката, че в България всички разбират от три неща – футбол, политика и медицина.
Учудвам се на самочувствието, с което някои от форума се изказват по чисто медицински въпроси. За съжаление те не съзнават какви вреди могат да нанесат на някои доверчиви читателки.
Има две  много основни неща в медицината: няма нищо, което да е 100 %-во, и няма два еднакви случая. И това, че има случаи като някои от цитираните  на чудесно и безпроблемно раждане в къщи, в колата, в линейката или „на къра” (както е било едно време) не значи, че всички раждания могат да протекат така.
И доводи от рода на това, че ето в африканските села раждат естествено, а пък населението се увеличава (Samiuraika). А знаете ли каква е детската и майчината смъртност ? Да, ще се увеличава, като роди 10 – 12 и от тях умрат 5-6, ще се увеличава, да... Това ли препоръчвате ?
Една ромка, доста отдавна, след като бебето й почина след раждането (имаше доста малформации) каза най-спокойно: „Нема страшно докторе, друго че си напра’им”...
И сме чували, и сме чели в литературата „майката почина след раждането”. В днешно време, у нас, това са много редки случаи... Единични. (Но затова пък цяла България разбира за тях...)

Аз виждам в близко бъдеще едно непосредствено следствие от действията на Сдружението. Тъй като и в Майчин дом вече е имало няколко конфликта със жени изповядващи тези виждания, узря идеята за се създаде декларация, в която всяка жена, която желае да ражда според вашите (и нейни) разбирания да декларира, че не е съгласна, въпреки подробните обяснения какво би могло да се случи на нея и на бебето, при никакви обстоятелства, да й се прави клизма, да се аспирира бебето, да се измие от кръвта и секрециите на раждането, да й се направи епизиотомия, да се поддържа перинеума при излизането на главата за да не се разкъса, може би – да не се шие след това, да не се тегли бебето (при раменна дистокия, например) или да не се правят вакуум и форцепс (впрочем, сега се сетих – как така сте изпуснали в Петицията тези два акта на сериозно насилие ?)...
Съвсем в близко бъдеще декларацията ще бъде изработена и ще се предоставя на раждащите. Мисля, че това ще Ви хареса като идея.
Е, а ако нещо се случи – нищо, „друго че си напра’им”. По-важното е, че никой не е упражнил насилие. Нали тялото си е Ваше и само Вие може да решавате какво да правите с него... И му е било комфортно...
Извинявайте за подигравателния на места тон, но този път прочетох  прекалено много глупости... Просто ми дойде в повече... Мога, разбира се да ги коментирам, точко по точка, но мисля, че няма смисъл...
Има една, също много вярна, народна приказка: „Каквото човек сам си направи, никой друг не може да му го направи”...
Много хубаво би било ако всеки у нас се занимаваше и даваше мнение в тази област, в която е учил. Но... какво да се прави... България !

PS. Реших все пак да прокоментирам някои неща... Какво са виновни другите...

Има ли вариант на форум на АГ да участва психолог или психиатър с доклад за тези последствия. мисля, че ще обърнат внимание на колега или специалист в областта. не казвам, че вие не сте, но тук все още опитът с работа с граждански и пациентски организации е много малък... Би могло да се направи.

Maria.St
По-евтино за кого? За държавата - да. За лекарите - напротив - по-малко работа = по-малко пари (както Гнидка много точно отбеляза по-горе). Не е вярно. На на ни плащат заплата, а не - «на извършена работа». Малко, много – заплатата е една и съща. Вкл. и при «избор на екип». Няма връзка с количеството извършена работа. Така че ще трябва да почакаме икономистите да забележат тази зависимост и да надвият лобито на лекарите. Колко бързо ще стане - идея нямам. Хубаво е човек да е оптимист, де   

Що се касае до яйцето и кокошката - не мисля, че всяка жена може и трябва да бъде информирана за всичко. Напротив - (важна) част от работа на лекарите е да я информират, т.е. (в цитирания от теб случай) не просто да и откажат адаптирано мляко, а да седнат, да поговорят с нея, да и обяснят какво трябва да направи, да я консултират как да кърми и т.н. 
С това – за информирането и за кънсултирането съм съгласен. Трябва да се прави. Нямам наблюдения дали винаги се прави.
Не знам обаче какво сте се вторачили и в това «адаптирано мляко». Безспорно, кърмата е за предпочитане – абсолютно физиологична, антитела и т.н. Но вашите читателки (които всъщност нямат ни най-малка представа какво е това «адаптирано мляко» (впрочем – не знам дали и Вие знаете точно какво е това...)) според мен остават с впечатление, че това е едва ли не нещо «менте», нещо много вредно и опасно, което глупавите доктори, тъпо и упорито дават на горките бебета, БЕЗ ЗНАНИЕТО И ПОЗВОЛЕНИЕТО на майката. Впрочем,  и двете ми деца са отгледани с такова мляко (съпругата ми и при двете имаше кърма някъде около месец) и си израстнаха живи здрави (и умни !), без да са боледували повече от другите деца.
Разказите, които получаваме в "Естествено" в повечето случаи са на жени, които са искали активно раждане, така че хич не е ясно защо за едни раждането им е било ОК, а за други - кошмар. Както вече казах - ако беше лесно, щеше да е направено. Просто – защото, както писах по-горе – няма два еднакви случая. И ако за една жена едно нещо е било «ОК» за други това не действа. Тук е мястото на лекаря да прецени (съобразно опита и знанията си) в конкретния случай какво да приложи.

Sheila
Защо и чета, да ми се чуди човек...
Опозицията на Доц.Сираков на петиция подплатена с научни изследвания и мнения на световни организации се състои от неговото субективно мнение, базирано на фолклор и омраза към жената, което според него явно, би трябвало да е достатъчно да ги обори. Изказването е, както се казва, «глупаво, та дрънка...» Повечето от въпросните референции са единични изследвания подбрани тенденциозно. Щях да се съглася с референции цитиращи световнопризнати учебници. При съставянето на един много сериозен учебник авторът преглежда, например по въпроса за «Секцио цезарея» или за пукването на околоплодния мехур минимум 100 – 200 публикации. Занимаващи се само с този въпрос. И в края на краищата, след обработката на този материал излиза с някакво заключение. Според мнението но тези и тези автори – най-добре е да се постъпи така. Според други – иначе. ПОВЕЧЕТО – смятат така. И толкова. Осведомяват те да световните практики и те оставят ТИ ДА РЕШИШ в кой случай как да постъпиш. НЕ ТЕ ЗАДЪЛЖАВАТ.
Повечето «цитати» приведени тук са на единични автори и показват личното мнение на автора. А и като ги подбере човек тенденциозно – може «да докаже» какво ли не...

Цитат на: Доц.Сираков в Четвъртък, 05 Ноември 2009, 16:37
Това все пак са медицински решения. За да вземе такова отговорно решение майката трябва да има медицинско образование.
Къде е законът който изведнъж и е отнел това право? Това е основно право на всеки човек което е осигурено под Правата на човека както и Правата на Пациента.  Права сте. Право да прави глупости има всеки. Стига да не обвинява после някой друг, че му е виновен...

Цитат на: Доц.Сираков в Четвъртък, 05 Ноември 2009, 16:37
Ако ние не вземем кръв, например (защото майката не е съгласна) и бебето после умре, сигурен съм, че първо майката ще обвини лекарите, че те са виновни, и второ, на съда никой съдия няма да приеме довода «ама тя не ни разреши»... Консултирайте се с юрист и ще видите, че е така
Как може да сте сигурен? Къде са тези осъдени лекари, които са стояли безпомощни защото пациентът е отказал лечение? Досега не сме допускали «да стоим безпомощни....»... Макар и с цената на някакво «насилие». Но сме спасявали пациентките си... Не знам как ще е от сега нататък... Всъшност къде са осъдените лекари ? Къде? Или те не правят никакви грешки и затова...А осъдени лекари има.  Не сте права...

Цитат на: Доц.Сираков в Четвъртък, 05 Ноември 2009, 16:37
Възможност за избор (на място) и сега има. В рамките на това, с което разполагаме. Държавни, общински, частни болници.
Прекрасно, изборът е болница, болница или... болница. Вие шегувате ли се?
Не се шегувам. Горе пиша «в рамките на това, с което разполагаме»...

Цитат на: Доц.Сираков в Четвъртък, 05 Ноември 2009, 16:37
5. Условия в родилния дом. Да бъде осигурена атмосфера за раждане, която предразполага жената да се чувства спокойна и защитена [2, pp.12-13]. Бащата и други лица по желание на майката, които ще осигурят емоционална и физическа подкрепа, да могат да присъстват по време на раждането и следродилния период без допълнително заплащане. Медицинският персонал да бъде сведен до минимум и да се държи почтително, любезно и приветливо с родилката [2, pp.13]. Да се осигури професионална психологическа помощ във всички родилни отделения. Студенти и стажанти да присъстват само при изрично съгласие на родилката. Да бъдат прилагани нелекарствени болкоуспокояващи методи при желание на родилката [2, pp.13-14]. По време на целия родов процес, включително във фазата на изгонването, жената да бъде насърчавана да заема позицията, в която тя се чувства най-удобно [2, pp.14]. Да бъдат осигурени помощни средства за заемане на най-удобната поза.
Това постепенно се въвежда. Но ще е бавен процес, имайки предвид хроничната липса на пари за здравеопазването, а и влиянието на «първите седем години»...

Да, много убеждаващо и добронамерено звучи това, но всъшност нищо не значи. Постепенно - колко постепенно? Какви са плановете? Какво се променя? По тези въпроси писах. За какви пари говорим изобщо? За милиони. Толкова ще струва започващият ремонт и преустройство на Родилна зала на Майчин дом. Колко струва едно уважение към човекът срещу теб? Според мен – въпрос най-вече  на т.н. «първи седем години». Колко струва жената да има човек до себе си? Това може да стане след преустройството на родилните зали у нас. Каквото е в ход в Майчин дом. За другите болници – не знам. Въпрос на виждане и ... пари.
В момента системата е – «предзала» в която лежат всички раждащи в първия период на раждането, след което, като започне втория период – жената бива отведена в «зала», където ражда. Сама разбирате, че в «предзала»-та където лежат, примерно, четири жени, няма как да бъдат пуснати и четирима съпрузи, близки, деца и т.н. Когато направим преустройството (предполагам - някъде към средата на 2010 г.) това ще е възможно и в Майчин дом.
Колко струва да се иска съгласието на родилката преди студент да я използва за опитно зайче? Не бива да говорим за «Опитно зайче». Тук не става дума за някакви експерименти. Майчин дом е УЧЕБНО заведение и от време на време има студенти в Родилна зала. Нали трябва да се учат ? Но те НЕ ПРЕГЛЕЖДАТ раждащите. Те само присъстват и гледат. ПРЕГЛЕЖДАТ специализиращите лекари. Които след специализацията си ще получат специалност «Акушерство и гинекология». Те НЯМА КАК да не преглеждат. Но го правят под контрола на асистентите работещи в Залата.
Кои са тези нелекарствени болкоуспокояващи където са по скъпи от лекарствените? Кои нелекарствени болкоуспокояващи с доказан ефект имате предвид ?
Колко струва жената да не е вързана за магарето? Вече писах, че жената се връзва единствено ако е под пълна упойка. Защото се движи несъзнателно и може да падне от масата.
Колко нови изтипосани магарета ще закупите, преди да се представи едно душече на земята където жената може да роди както иска? Изискванията по петицията са ПО-ЕВТИНИ, защото намалят медицинските интервенции. Мисля че нява да е проблем, при поискване, да поставим едно дюшече... Но питайте Вашите кореспондентки, които живеят и са раждали в Германия, къде по болниците са видели «дюшечета" ?

Празни приказки да се забулят очите на жените които биха искали да ви повярват. И сигурно достатъчно ще го направят. Дай Боже...

Цитат на: Доц.Сираков в Четвъртък, 05 Ноември 2009, 16:37
6. Започване на раждането. Раждането да се възприема нискорисково, ако е започнало между 37 и 41 завършени гестационни седмици и бременността е преминала без усложнения. Това не е вярно. Предизвикване на раждането да се предлага на жените едва след 41-та седмица [5, p.238],[20, p.38],[32, p.31] (У нас така се прави !) а от 42-та седмица за жените, които отказват предизвикване на раждането, се предлага учестено наблюдение, което се състои в кардиотокография и ултразвукова оценка на околоплодните води поне два пъти седмично [20, p.38].
У нас това се прави – «запис» и ехографска оценка, след 41 седмица - всеки ден. В чужбина ехографията се прави по-рядко не защото е вредна за бебето или майката, а защото се калкулира към сметката, като високотехнологично изследване (т.е. – скъпо).
Не се предизвиква раждане преди 41 седмица? За къде говорим?Жените тука лъжат? Както говорят би излезло, че единици ги оставят дори да стигнат до тази седмица, камо ли да я минат.
Това категорично не е вярно. Преди 41 седмица раждане се предизвиква САМО ако възникне някаква опасност за майката или за бебето. Друг е въпросът ако жената не е схванала или не й е било обяснено защо й се предалага предизвикване на раждането...

Цитат на: Доц.Сираков в Четвъртък, 05 Ноември 2009, 16:37
При спонтанно пукване на мехура е установено, че след 6-я час опасността от инфектиране на плодния сак и на бебето нараства стремително.Съответно – опасността от раждането на бебе с т.н.. «вродена бронхопневмония».
Къде е остановено? Има възможни рискове, но те не са свързани с инфекции на бебето, камо ли 'стремителни'' такива.
А с какво са свързани ? И след като изобщо «има рискове» (не споменавате – какви) не е ли по-добре те да бъдат избягнати ?

Цитат на: Доц.Сираков в Четвъртък, 05 Ноември 2009, 16:37
Обръсването: ако жената при раждането се разкъса, за да заздравее добре зашитата рана тя трябва да не се инфектира. Ние измиваме и стерилизираме много внимателно разкъсаното място и околностите. Ако там има косми – това не може да стане достатъчно прецизно.
Вие сте гинеколог? Там където обикновенно може да има разкъсване НЯМА, или почти няма косми. Хе хе хе... Предполагам не се съмнявате, че съм виждал за 33 години практика «въпросното място» на много повече жени от Вас. Това, което казвате КАТЕГОРИЧНО не е вярно. Всяка жена може да вземе огледало и да погледне колко такива има около входа на влагалището и в посока на перинеума и ануса. А колко "внимателно" се прави тази 'стерилизация', всички знаем. Колко пъти са ВИ правили или сте виждали, та знаетете ? Мога да Ви уредя да прекарате няколко дена в Родилна зала на Майчин дом, за да видите как се работи.За да не говорите празни приказки.
Но да приемем, че космите са там. Ето какви са рекомендациите базирани на изследванията които са направени по въпроса, или факти:
 There is insufficient evidence to recommend perineal shaving for women on admission in labour.
На български - няма достатъчно доказателства за да се рекомендира бръснене на жени при приемане в болница за раждане. Продължава да се каже, че не са намерени никакви разлики в образуването на инфекции. Също, и хич не маловажно,  че повечето от страничните ефекти на бръсненето се появяват малко по-късно, с раздразнения, малки одрасквания от бръсначката, парене и сърбене на вулвата. Много «сериозни» ефекти – «раздразнение, малки одрасквания, парене, сърбеж...»... Познати на всеки мъж от неговото ЕЖЕДНЕВИЕ. Ужасни са просто...

Цитат на: Доц.Сираков в Четвъртък, 05 Ноември 2009, 16:37
Клизма: при излизането на главата тя „изстисква” навън съдържанието на дебелото черво. Това също създава проблеми при последващото почистване и стерилизиране на областта.
Проблеми за кого? И как това съдържание скача нагоре към вагината, когато българката ражда на магаре?  Постойте малко в Родилна зала и ще видите как става това...
И в моментът в който жената изрази несъгласие, или покаже неудобрение за процедурата това е вече една вреда, защото продължаване с клизмата ще има негативен ефект на нейното психическо здраве. Унижението без ясни здравни ползи, не може да бъде лекуване по никакъв начин.
А казва ли се на жените, че тази процедура носи риск за нараняване на дебелото черво? И това категорично не е вярно. Мекият катетър, с който се прави тази «унизителна и много опасна за психическото здраве на жената манипулация» - клизмата, не травмира нежната лигавица на уретрата (за която всъщност е предназначена), пък камо ли на дебелото черво !

Цитат на: Доц.Сираков в Четвъртък, 05 Ноември 2009, 16:37
•   въздържането от храна и течности - В около 1/3 от случаите (цифрата е според мои впечатления, нямам точни данни), жените по време на раждането повръщат. Просто – от контракциите, от напъването... Ако те аспирират повърнатото – това може да ги  доведе до много сериозни проблеми с белия дроб (вкл. – до смърт). Случва се наистина рядко, но се случва. Освен това, нерядко се случва, раждането започва нормално, а в хода му ситуацията внезапно се влошава и се стига до решение за секцио. Анестезиолозите имат изискване – да са минали поне 6 часа от момента на последното приемане на течности или храна. Пак, поради риска от повръщане, този път – от упойката. Ако жената междувременно си е похапвала и попийвала – какво правим ?
Каквото се прави при всички спешни случаи които идват в болницата без да се знае дали са си похапвали или попийвали.
Има минимален риск от аспириране, но той не изчезва като жената се държи гладна и жадна. Да, но намалява още повече. А и съставът на повърнатото е различен. Въздържането от вода и храна не е нормална и променя баланса на електроцитите и тялото минава в кетосис.
Термините Ви са неправилни. Но Вие не сте лекар, простено Ви е... Балансът на електролитите се променя и може да се стигне до кетоацидоза ако жената не яде и пие НЯКОЛКО ДЕНА, като същевременно губи елктролити (чрез обилно потене, повръщане и т.н.). Не съм чувал (за 33 години) за изпаднала в кетоазидоза раждаща (освен ако не е била с некомпенсиран диабет).
Никой не знае дали това има някакъв негативен ефект на процеса или за майката и нейното дете. Това са си чисто Ваши мисли, доколкото схващам, no comments.

Цитат на: Доц.Сираков в Четвъртък, 05 Ноември 2009, 16:37
•   твърде чести вагинални прегледи - У нас е прието – прегледите да стават през два часа. Не знам това според Вас дали е «твърде често»
Въз основа на какви ползи е прието така? Да, дори един вагинален преглед от който няма никакъв смисъл е в повече. Непрекъснатото бъркане във вагината не носи никаква информация която не може да прочете на лицето или по тялото на майката, без да се пипа. Това всяка опитна акушерка би ви научила, но ще трябва да погледнете жената в лицето, или да си отворите очите, вместо да си заврете ръката в нея. Досега сигурно знаете, че ако в един момент разтварянето е 3см, то пълно разкритие може да се получи както след няколко минути, Изключено ! така и след няколко дни. Жената не е машина. Но ако не знаете кога има пълно разкритие - започват се напъните, главата слиза в таза и тъканите се подуват, обикновено цялото напрежение при жената се променя, при много жени болките намалят. Ако прегледите са неспособни да предвидят колко близко е раждането, и ако не са нужни за да се установи пълно разкритие, за какво са? Те са неприемливо болезнени и унизителни, за да се налагат на жената без никакви доказани ползи. Този целия пасаж е ТОЛКОВА ГЛУПАВ И НЕВЕРЕН, че просто не мога да коментирам. Трябва да изпиша цяла страница. Опитайте и споделете мислите си с някоя акушерка. Ще Ви се изсмее. Опитайте с лекар – също !

Цитат на: Доц.Сираков в Четвъртък, 05 Ноември 2009, 16:37
•   продължително електронното наблюдение на плода [2, pp.16-18], [4, pp.39S-42S], [5, ch. 30, pp.270-275], [10, ch.5, “Fetal heart rate surveillance”], [19, p.28], [26, pp.40-43]; Също странно искане. То, първо, не вреди по никакъв начин нито на бебето нито на майката. И второ – въвеждането му се смята като една от «революциите» в акушерството. Благодарение на която са спасени милиони бебета...
Пак гигантско мнение без никакви референции. Проблемът с електронното наблюдение е че фактически връзва жената за леглото, когато там е най-болезнено и я лишава от свобода на движение да намери позиция в която раждането протича по-добре. Най-често това е някакъв вид изправена позиция. Референции за това бяха дадени даже от вашата съмишленичка Мишка. Доказано със рекомендация А. Няма да се повтарям.
Няма никакви данни за "милиони бебета спасени". Но има данниотносно как това наблюдение значително повишава риска за цезарово сечение и инструментално раждане. Най-вероятно защото са трудни да се четат и дават фалшиви аларми. Не вреди по никакъв начин?
Това не е «гигантско мнение» без референции. Аз нямам Вашето време да търся референции. До известна степен, референции биха могли да бъдат моите 11 години учене, плюс три години дисертация, плюс 33 години практика, 2 пъти работа в чужбина (не в Африка, а във Франция и Германия), специализации, 83 международни конгреса, с отворени очи и уши за всичко ново. И знам какво беше преди да се въведат методите за електронно наблюдение. Колко бебета изненадващо умираха по време на раждането. Нямахме методи, с които да хванем настъпващите неблагоприятни промени. Затова казвам, че е «революция». И това не е мое мнение. Ако поровите в литературата (непредубедено) ще намерите достатъчно публикации в тази насока.
Да, «връзва» жената на легло. За 20 минути, когато всичко е наред. И след някой и друг час – пак. Ако обаче ситуацията се усложни – може и повече време да стои «на запис». А тази позиция в леглото е неприятна за сравнително малко жени. Ако дойдете и поседите в Родилна зала ще се убедите, че повечето си лежат без всякакъв проблем. А която не иска – никой не я ограничава. Елате и ще се убедите.
За повишаването на риска от цезарово сечение. Да, може би може да се каже и така, но това са все бебета, които иначе биха умрели в хода на раждането. Повишава процента на цезаровите сечения за сметка на намаляване на детската смъртност.
Нито са «трудни да се четат» нито дават фалшиви аларми.

Цитат на: Доц.Сираков в Четвъртък, 05 Ноември 2009, 16:37
Отдавна е установено, че не-пукването на околподния махур след 4 см разкритие ЗАДЪРЖА раждането. Т.е. – от там нататък той вече вреди. И, според нашата школа, след 4 см. ние пукваме мехура.
Кога е било установено това? От кой? Мехурът вреди? Ако не беше страшно, вашето невежество по въпроса би било смешно. Хе хе хе... Наистина е смешно. Ами прочетете тези учебници, които съм прочел (и които всеки гинеколог със специалност е прочел) и ще видите къде и от кого е установено. Там го пише.
Мехурът и водите предпазват бебето. Те умекотяват ефектът на контракциите над него/нея. Бебето може без никакъв проблем да се роди с непокътнат мехур. А казва ли се на жените, че след като им се спука мехурът, те са на часовник да родят, заради това колко е опасно за бебето да стои в майката след като това стане (ваши думи, които цитирах по горе). Ако раждането спре в един момент след това, опцията да се изчака изчезва и тя трябва да роди по един или друг начин. Ситуация която би се избегнала ако мехурът не се пипа. Ревю на фактите установява - The evidence showed no shortening of the length of first stage of labour and a possible increase in caesarean section. Routine amniotomy is not recommended for normally progressing labours or in labours which have become prolonged..
Или: данните не показват никакво скъсяване на първият етап от раждането (разкритие) и възможно повишаване на рискът за цезарово сечение. Рутинно пукане на водите не се препоръчва за нормално протичащи раждание, както и за такива които се забавят. Това до известна степен е вярно, но важи за  разкритие до 4 см. Пише го в учебниците. Ние затова до 4 см. винаги изчакваме. Освен това изчакваме и родовата дейност да стане регулярна.

Рискът за цезарово сечение се повишава, заради стресиране на бебето (сигурно защото му е пукнат мехура преждевременно?). Тази информация сигурно също се спестява на майката. Защо ли?! Уплашило се е от пукването ? Хе хе... Бебето няма никаква връзка с околоплодния махур. Нито то, нито майката усещат нещо при пукането. Майката усеща единствено изтичането на водите...

Цитат на: Доц.Сираков в Четвъртък, 05 Ноември 2009, 16:37
Извинявайте, ама все пак, при това „действие” – раждането, си има приоритети. Основният е – да се роди живо и здраво бебе.
Извинявайте, но какво лошо има приоритетите да са - да се роди живо и здраво бебе, което да има жива, здрава и психически силна майка, която да поеме грижите за него?
Всъщност човекът водещ раждането има за основна цел именно това, което вие казвате – живо и здраво дете и жива и здрава майка. Когато обаче трябва да избираме и говорим за приоритет става дума за ЕДНО нещо. Избира се ЕДНО ОТ ДВЕТЕ. И тук не се избира «или бебето или майката». Избираме живота и здравето на бебето, срещу, може би, ако се наложи, някои неприятни изживявания от страна на майката. И огромното болшинство от бъдещите майки са абсолютно съгласни с такава постановка.
Ако обаче се постави на кантар (има и такива ситуации понякога) животът на майката или животът на бебето – избираме, естествено, животът на майката...

И пак питам, глас в пустиня, къде са доказателствата, че тези рутинни процедури фактически помагат за да се роди живо и здраво бебе? Къде са доказателствата, че жените не могат да родят живи и здрави бебета без да са подложени на редица унизителни, болезнени и груби процедури?
Ами прочетете учебниците. И ще ги видите. В съвременните учебници има и достатъчно много референции.
Впрочем – забелязвам, че навсякъде наблягате предимно на психологическата страна на нещата. Унизителни, болезнени, груби... Е има и «глезотии», за които основен приоритет е «на тях да им е добре». Но, все пак, основната част от жените имат други разбирания и приоритети. И биха избрали (ако трябва да се избира) – на бебето да му е добре.
Не казвам, че психологическия комфорт не е важен. Че не е важно доброто, съпричастното, просто – човешкото отношение към родилката. Много е важно, съгласен съм. И тихата музика в Залата, приглушената светлина и спокойствието... Много са важни. Тук съм напълно съгласен с Вас. И, както вече Ви казах - ще го постигнем. Работи се в тази насока.

Цитат на: Доц.Сираков в Четвъртък, 05 Ноември 2009, 16:37
•   предизвикване и ускоряване на родилния процес,
Ако установим, че бебето започва да страда (впрочем, именно с електронното наблюдение) – естествено е да поискаме по-бързо да го родим. (не обичам думата «изродим»).

Системата с окситоцин е рутинна процедура, която се прилага на всички родилки по процедура, както е показно в даденото 'информирано' съгласие. Това означава, че или всички бебета страдат в момента в който майките постъпят в болницата (  ) или че тя се прилага преди да е изникнала каквато и било нужда. Системата носи доста рискове, отново завързва майката на леглото и произвежда ненормално дълги и силни контракции които стресират бебето. Няма никакво място в едно рутинно раждане.
Първо, в информираното съгласие се описват процедури, които ЕВЕНТУАЛНО може да се наложи да се правят. А не, че те непременно се правят. И ако погледнете и в учебниците ни (а и ако дойдете малко «на стаж» в Родилна зала) ще видите, че навсякъде изрично пише, само при какви условия и индикации се прилага системата с Окситоин. Ако се  приложи неправилно, действително може да навреди на бебето и на майката. С това много се внимава.

Цитат на: Доц.Сираков в Четвъртък, 05 Ноември 2009, 16:37
•   епизиотомия
Прави се само когато има риск от разкъсване на вулварния пръстен. Предпочита се рана от «разрязване» пред рана от «разкъсване». Заздравяват многократно по-добре и без усложнения. Да не говорим, че при епизиотомията тотално се елиминира рискът от «разкъсване ІІІ степен», (т.е. – и сфинктера на ануса).

Да не говорим, че няма нищо такова. Прави се рутинно, особено на първескини. От кого се предпочита тази разрязана рана? Без усложнения? И това го казвате сериозно?  Абсолютно сериозно. Първо, не се прави рутинно. Вече някъде писах – никой не е луд да си усложнява зорлем живота. Да направи епизиотомия, при условие, че бебето може нормално да си се роди, та после да шие един час, вместо да отиде да си почива. Нито пък тази епизиотомия ще му донесе повече пари...
А за раната – питайте хирурзите по въпроса. Кое заздравява по-добре разкъсана или разрязана рана. Те разбират от рани.
Тотално се елиминира? Извинявайте, но това е пълна лъжа.
Restrictive episiotomy policies appear to have a number of benefits compared to policies based on routine episiotomy. There is less posterior perineal trauma, less suturing and fewer complications, no difference for most pain measures and severe vaginal or perineal trauma, but there was an increased risk of anterior perineal trauma with restrictive episiotomy.

Или: Практики на въздържане от епизиотомия показват няколко ползи когато биват сравнени с такива които правят рутинна епизиотомия. Имат по малко травми в задната част, по-малко шиене и по малко усложнения. Няма разлика по повечето мерки за болка или тежки вагинални и перинални травми, но има повишен риск за травма в предната част.
Тотално се елиминира? Наистина?
Също при едно разкъсване, това става там където тъканите са най-слаби и където има най-малко съпротивление и не е задължително да мине през мускул. Докато едно рязане се прави през мускул и тъкани които може да са най-здравите и силни в областта. Резултатите от проучването не са изненадващи.

Питайте всеки гинеколог, който си изберете или акушерка с поне малко практика и те ще бъдат много учудени. И ще Ви кажат - това категорично не може да бъде вярно.
Освен, може би, ако в статията става дума за сравняване с «рутинна» епизиотомия. Т.е. – на всяка раждаща да се прави епизиотомия. Тогава – може би... Ще погледна статията.
Но, пак казвам, У НАС епизиотомията не се прави РУТИННО. А само тогава, когато има нужда... Когато, ако НЕ СЕ НАПРАВИ би станало по-зле...

Цитат на: Доц.Сираков в Четвъртък, 05 Ноември 2009, 16:37
•   диктуване на напъните
Практиката показва, че много малко жени се напъват правилно. Повечето от тях маркират, надуват бузи, пъшкат, охкат, но всъщност не се напъват. И нашето «диктуване» им казва какво всъщност трябва да правят. Не виждам какво лошо виждате в него...
Защото е напълно ненужно и създава атмосфера на напрежение.
Бебето може да се роди без ЕДИН съзнателен напън от майката. Това го говоря от опит. Причината поради която те "напъват неправилно" е защото напъването като цяло не е естествена част от раждането. Или който и било процес на изхвърляне на нещо от тялото - кихане, кашляне, повръщане, ходене до тоалетната. Тялото знае чудесно как да го направи и ако ти трябва да се насилваш, нещо не е в ред. При случая на раждане в негативна, страшна, унизителна обстановка, това нещо е неспокойствието на майката, което кара тялото и да "пази" бебето. Да не го пуска в опасно за него обкръжение.
Когато има спокойствие и майката е оставена на мира, тялото поема работата и изтласква бебето без никакви нужди на викане, броене, удряне, заплахи. Казва се fetus ejection reflex. Доста добре е обяснен в книги от доктор Майкъл Одент - тази статия е кратка и дава добра представа за какво се говори.
Така рекламираното и използвано напъване "през задника" е добре известно като вредно дори като се ходи до тоалетната. Травмира мускулите на пелвиса и форсира кръвта от матката, към горната част на тялото, което води до ниско ниво на достъпният до бебето кислород. Също има рискове на образуване на хемороиди.
Delayed pushing results in less fetal oxygen desaturation and less > or =2-min epochs of fetal oxygen saturation <30% during second-stage labor than the immediate pushing method; thus, delayed pushing is more favorable for fetal well-being as measured by fetal oxygen saturation.
Като се има в предвид, че те говорят за майки с епидурални упойки. Които със сигурност са родили легнали и с някакви напъдствия. И все пак резултатите говорят от само себе си.
Кои резултати имате предвид ? Не видях някакви данни... Овен това, сериозни твърдения не може да се базират само на една публикация.
И, извинявайте за директния израз, но това, което е написано по-горе са пълни глупости. Пак Ви казвам – елате в Родилна зала и ще се убедите. Не знам какъв Ви е «личния опит», раждала ли сте, ако сте - то къде, но ако забелязвате какво съм писал по-горе «малко жени се напъват правилно. Повечето от тях маркират, надуват бузи, пъшкат, охкат, но всъщност не се напъват...»... При някои жени този процес върви лесно. Аз самият съм имал немалко раждащи, които без да се налага да им казваш какво да правят си раждат бебето. Но те са малко. При повечето има нужда да им се казва «напъни», «задръж напъна» и т.н. Впрочем, ако сте обърнали внимание, в тези линкове, които цитирате поне в 2/3 от тях се чува “push, push…” и също така се вижда как след раждането първата работа на акушерката е да аспирира устната кухина на бебето. Аспирацията, срещу която се борите... ! Е, не с аспиратор, както се прави у нас, а с ръчна помпичка, но то е понятно защо – в дома на раждащата няма „централна аспирационна система”...
И освен това, така като гледате тези клипове, смятате ли, че като виждате колко трудно лекарят (или акушерката), който помага на раждането, според вас – „издърпва бебето”, че майката, със собствени сили би могла да роди ? „Естествено” както казвате вие... Очевидно е, че не...

И, стана ми интересно, през „къде” предлагате да се напъваме, като имаме запек ? Тази информация би била полезна за много хора...

Цитат на: Доц.Сираков в Четвъртък, 05 Ноември 2009, 16:37
 
•   пъпната връв да се отрязва след като спре да пулсира
Тя спира да пулсира почти веднага...
Няма нищо общо с истината и не знам как професионалист в средата може да каже такова нещо. Да, ако бъде отрязана моментално тя спира да пулсира. Но ако веднъж я бяхте оставили на мира щяхте да откриете, че може да  продължи повече от 10 мин (С последното ми дете отне 15 минути). Дори при тежки раждания, вместо да се реже и да се дава кислород през маска, тя може спокойно да прави това както го е правила прекрасно през последните месеци. Да, няма да може да отидете на кафе, но пък то си има полза - повишава нивото на желязо в кръвта на бебето и то получава нужното количество кръв от майка си преди процеса да приключи.
Най-вече, ако се избягва да се прави тази процедура поне до 3 минути (което не показва никакво повишаване на рискът от кръвоизливи), бебето не може да бъде отделено от майка си и двамата имат време да се срешнат и докоснат на спокойствие. Какво лошо има в това?
Интересно звучи, когато непрофесионалист започне да се изказва «компетентно» по въпроси, от които нищо не разбира. И няма познания. А е «чул» нещо или той си ги знае «вътрешно»...
Пъпната връв действително спира да пулсира почти веднага след първото вдишване на въздух и изплакването. А в някои случаи може и да не спре веднага, случаи всякакви. Както вече казах – нищо не е 100 %-во...
Плацентата, след раждането на бебето вече не може да му дава достатъчно кислород, защото матката е контрахирана и съдовете, чрез които става обменът на кислород са притиснати и кръвотокът откъв страната на маткатае силно намален.
Твърдението, че бебето получавало допълнително желязо от кръвта на майката (сигурен съм, че това си е Ваша идея, не може да сте го прочели някъде) е пълна глупост. В «системата» - бебе-плацента циркулира САМО БЕБЕШКА кръв. Тя няма никакъв пряк контакт с кръвта на майката. Контактът е индиректен, чрез плацентарните въси, чрез които става обменът на кислород и хранителни вещества.
След раждането на бебето, ние режем пъпната връв (ако бащата присъства на раждането – това го извършва той) и ако раждането е нормално – го даваме на майката. Така че – контактът е пак незабавен, само че, без да виси пъпната връв и да внимава майката да не я опъне, скъса и т.н. От нея и без това вече няма нужда...

Признавам си че ми олекна когато видях че има някакво съгласие относно отношението към мъртвородени и бебета с увреждания , за съжаление сигурно само на интелектуално ниво, защото реалността за която всеки от нас е чувал е далеч от това за което се говори тука.
Реалността, за която говорите всъщност съвсем не е реалност. Всеки, който разбира поне малко от статистика ще Ви каже, че «анкетите» и спонтанните анкети, които се получават във форумите далеч не са репрезентативни. Във форумите, първо, пише една много малка част от българските жени. Вижте какъве процентът на ползващите Интернет у нас. Много е малък за съжаление.
Освен това – пишат най-вече тези, които искат да се оплачат. Тези, които са на противоположно мнение – не смеят да се обадят, уплашени от агресивния тон на повечето постинги. Получих немалко писма в подкрепа,  като «лично съобщение». В тях жените директно ми пишат, че не виждат смисъм да пишат във форума, поздравяват ме «за смелостта» и ми желаят успех. За да се покаже В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ как стоят нещата, а не – как си ги представят някои хора. Защото ако една жена отиде да ражда с настройка получена от такъв форум – тя предварително ще е стресирана. Вместо успокоена. (Впрочем, четох подобни мнения и във форума. Има все пак и разумни гласове... )

И след всичко това искам да включа няколко от коментарите на доц.Сираков тука, на едно място:
Цитат на: Доц.Сираков в Четвъртък, 05 Ноември 2009, 16:37
„Майката и детето са центърът на предоставяната родилна помощ. Целта на родилната помощ е да осигури здравето на майката и детето посредством възможно най-малката намеса, която е съвместима със сигурността.”
Може би не е точно така формулирано, но това е общ принцип в медцината.)
В практиката се действа според изискванията на ситуацията и на «добрата медицинска практика».
не се правят излишни [процедури] или такива, за които няма в момента индикации

Да обобщим:
Една здрава и права жена отива да ражда в болницата.
- бива избръсната и и се прилага клизма - защото космите и растат на погрешно място и ануса и се намира прекалено близо до вагината Да. Точно така.
- бърка и се във вагината - защото не може да и се вярва дали наистина ще ражда или как се чувства Да, в повечето случаи – не може. Осовен това – по-нагоре прочетох една велика глупост – че разкритието напредвало с по един см. на час и как по лицето на жената сме можели да познаем тя с какво разкритие е. В учебниците може да пише, че раждането напредва «средно с по 1 см. на час» но това «средно» е страшно разтегливо, на практика. Една жена (особено – второ, трето и т.н. раждане) може да направи пълно разкритие за 1 час, а една първораждаща – за 12 и повече часа... И по лицето може да познае разкритието единствено някой със способностите на Ванга...
- включва и се система - защото тялото и не може да прави качествени контракции Да, ако наистина няма качествени контракции...
- пука и се мехура - защото процеса не знае кога трябва да стане това и тялото неефикасно се справя с раждането Ако след 4 см., при добра родова дейност, не се е пукнал сам – да.
- казва и се да лежи - защото тя не знае коя позиция е най-удобна за нея Това не е така. Жената избира какво да прави и дали да лежи или да се разхожда, например...
- вагинален преглед преди напъни - защото не може да и се вярва когато каже че ги чувства Нерядко жената съобщава за «напъни» още преди да е получила пълно разкритие. Чувството се предизвиква  от това, че слизащата глава дразни ректума. Но ако няма пълно разкритие напъните могат да разкъсат шийката. И тогава казваме на жената да им противодейства. Ще кажете – това е невъзможно. Не е вярно, възможно е. И жените го правят успешно.
Затова я преглеждаме, за да проверим дали наистина има пълно разкритие и напъните са истински.
- качена и разкрачена на магаре - защото жената не може да чувства коя позиция е най-добра за раждането и тя няма никакво чувство на достойнство или унижение Първо, не виждам какво «недостойно и унижаващо» има в позата. Освен това в медицината всяко действие или манипулация си има съответната позиция. Е и аз, ако ми се наложи да ми правят ректоскопия, не би ми била приятна позата на колене и лакти, силно надупен, но това е позата за тази манипулация...
- бива навикана и дирижирана как да се напъва - защото тя не знае как и ще си задуши детето ако е оставена на мира Навикана – не бива, но дирижирана – защо не, ако сама не може да се справи ?
- вагината и се реже - защото е прекалено тясна и иначе се разкъсва на две Ако видим, че ТРЪГВА ДА СЕ КЪСА – да ! А не – за да не се скъса...
- бебето и е изсукано и издърпано от нея - защото иначе тя ще го задуши Ако не излиза само – да. Това се вижда и на клиповете, които цитирате...
- връвта е отрязана веднага и плацентата дърпана или изкарана с ръка - защото иначе жената умира от кръвоизлив Връвта – да. Обясних защо. Плацентата – си излиза сама, в рамките на 3 минути, след инжекция Метергин или Окситоцин. И това съм го обяснявал. Ако я оставим по-дълго време има риск, шийката на матката контрахирайки се (заедно с цялата матка и тя се контрахира след раждането), ако плацентата не е излязла вече във влагалището, да я стисне и да не й даде да излезе. Полуизлязлата плацента не дава и на матката да се контрахира пълноценно и това води до кървене. Е, чак да умре от кръвоизлив – няма да я оставим, ама ще се наложи да действаме пак с «насилие» - ръчно вадене на плацентата и кюретаж. Затова, преди около 20 – 25 години беше въведена «Метергиновата профилактика». Която е профилактика и на маточната атония (нерядко явление, особено при многораждали жени).
- бебето бива отнесено - защото то е по-добре да реве само в стая отколкото да е в ръцете на майка си Ако жената поиска да й го оставят – ще го оставят. Освен ако не са налага то да бъде поставено в кувьоз или под т.н. «кислородна палатка», например...
- бебето е захранено с АМ - защото на жената гърдите или не правят мляко, или то не е достатъчно, или не е качествено Ако ситуацията с гърдите наистина е такава – да ! Какво предлагате – да си умре «естествено от глад» ли ? И пак бих запитал – какво лошо виждате в АМ ? То е един високотехнологичен продукт. Не е «нещо менте».  Както по-горе вече писах – кърмата във всички случаи е за предпочитане, но ако я няма ?
Толкова за днес. И, надявам се, този път да удържа и наистина да е последно включване. Отне ми половин ден. А ме чака куп работа...
С уважение (не с омраза, както ме подозират някои ) и пожелания за повече здрав разум
Доц. Сираков

М-да май оттам трабва да се тръгне, че който е прекарал много време в практиката и е превъзмогнал вътрешния си глас срещу насилието вече много трудно ще го върнем назад.
Вярвам, че много млади акушерки и лекари, все още обучаващи се са като мен - задават си въпроси и не вземат всичко за чиста монета. Когато някакъв въпроси ги терзае, изравят де що опит и изследване има и могат да докопат и сами си правят изводите. Това у нас може на малко места да се учи, но в света, към който се стремим е основен начин на придобиване на нови знания.
Срещите ми с акушерки досега показват, че част от тях не само си задават въпроси, но и имат опит отпреди 30+ години, в малки населени места, където докторът се е учил от акушерките. В разговори с тях, няма конфликт на гледните точки, а ценна обмяна на опит. За младите пък е от интерес да видят един друго модел, който не ги изпълва с негудование и противоречиви емоции, а носи по-голяма сигурност, по-добри резултати и неимоверно по-голямо удоволстви.
В София все още удряме на камък обаче. Все е едно е друг свят, откъснат от всички други градове в страната....
Което не значи, че няма да направя всичко необходимо да се намерим с различно мислещите хора.

Една лична история:
Преди раждането посетих един специалист АГ, който е оставил тази си специялност и се е насочил към холистичната медицина. Исках да видя дали би бил подходящ да присъства по време на нашето раждане. Разказа ми колоко години е аситирал на домашни раждания по селата след като е завършил и колко много е научил от акушерката, която е работела там преди него. Споделих, че вероятно скоро в София ще има родилна къща (занеше за какво става въпрос), а той ми каза, че само в такъв център би се върнал отново към специалността си в комбинация с холистичната медицина (каквато всъщност е най-важна в грижата за бременната жена), защото сегашното положени е в АГ отделенията в София го отвращавало именно поради практиките и насилието.
(В край на сметка не го ангажирах, защото желаех да бъда сама (и той беше ок  с това), а и постигнах договорка със съпруга ми за това)
Лекарката, при която ходех на ЖК (заради болничния и изследванията на кръв), в седми месец попита дали съм избрала къде да раждам. Отговорих "вкъщи". "Ами то май така е най-добре", беше единственият й комнетр по темата.
Мисълта ми е, че явно има хора, просто трябва да стигнем до тях

Доц.Сираков,
Няма да си хабя думите повече. Ние слагаме на масата факти минали през ревюта от безпристрастни източници, каквито би трябвало да се използват при една добра медицинска практика. Вие мислите че може да ги оборите със собственото си мнение което е пълно с предубеждения които крещят от писаното от вас. Досега би трябвало поне да ви е станало ясно че то не е достатъчно за тези от нас които не се доверяваме сляпо на хора само защото имат тапии. Всеки който е минал през високо образователната система знае каква част от тях всъшност ги заслужават. Има причини защо се правят тези проучвания и защо минават през ревюта. Вие добре го знаете, не ни третирайте като малоумни.

Това е очевидно. Вие дори не желаете да погледнете тези които ние сме отнели времето да намерим и да представим за ваше улеснение.


Пак ли с този списък?
Да, и след всичко това пак нито веднъж не сте родили. Ако говорим за опит, аз, като майка на три деца, мога да ви кажа, че може би сте изчели много учебници относно патологиите около процеса, посетили конгреси относно новите продукти и медикаменти които могат да се използват за намеси в него, но си нямате грам представа що е то раждане.
Жалко, защото жените които ви се доверяват получават едно патологично раждане, просто защото това е което знаете и можете.

Аз изкачих Еверест, докато вие четохте книги по темата. Твърденията ви че аз не знам какво е преживяването или чувствата свързани с него са смешни и доказват за пореден път ниското мнение и неприрязън която чувствате към жената.

__________

Но ако наистина клизмата се прави през уретрата, както вие казвате:
може би вие сте прав и наистина българката е тотално и непоправимо физиологически увредена.

.