Леле, какво голямо мъжле, ама той отгледано бебе 
Браво!
Браво!
- Публикувана: 4 фев. 2009, 21:08 ч.
- Последно мнение: 26 фев. 2009, 23:08 ч.
Курс за бъдещи и настоящи мами - Пазарджик 3
Когато мечтите се сбъдват! - част ПЪРВА
Малко предистория:
почти 2 дългиииии години чакахме тази наша радост да се сбъдне. Лекувах вторичен стерилитет. Минах през всички познати емоционални състояния, и почти се бях отчаяла.Бях поставила ултиматум, не стане ли и този месец(беше май месец) , се подготвям за инсеминация, а ако и тогава не стане и до инвитро бях готова да стигна.
...Но.. САМО 14 дена след ОВУ, разбрах че съм бременна и въпреки , че още не ми беше дошла датата за цикъла бях сигурна, че нося вече сина си.
.............................................................
Както сте се досетили всички, секциото ми беше планирано за 9-ти февруари, с уговорката с доки, че няма да преспивам в клиниката, но ще съм там преди 7ч. сутринта.
В 06.16ч. (последната ми бремелинска снимка) тръгнахме от вкъщи за Пловдив.
Не трябваше да съм яла от предната вечер, но въпреки това от нерви ли от какво ли, ми беше невъзможно ходенето до тоалетна сутринта.
Още преди седем часа, бяхме в клиниката (СЕЛЕНА). Приеха ме, като мъжо беше навсякъде с мен.
Сложиха ме на запис на тоновете, като вече бях гола и само по нощница. Направиха ми тестове за алергии към антибиотици. След което и тъй страшната клизма (
ми нищо особено, един АГ преглед понякога е доста по-неприятен).
През целия път до Пловдив милото все ми повтаряше: “спокойно, всичко ще е наред, не се притеснявай, страх ли те е” , което ме наведе на мисълта , че страх него го тресе.
На мен ми беше по-скоро любопитно това, което ми предстоеше да се случи. И във връзка с това негово поведение прецених на момента, че предпочитам да НЕ е при мен, докато раждам. Ако мен вземе, че ме обземе паниката (както и стана
) , как ще се оправям и с мен си и с него и пък и с неговите страхове..
Та... качихме се до вторият етаж с асансьора, целунахме се пред операционната и той остана да чака...
Настаниха ме в стая, пуснаха ми система и зачаках....Всеки път когато се налагаше да лежа (при записа на тоновете, при системата) , ме питаха дали мога и дали не ми става лошо.
Няма и след 15 мин. дойдоха и ме забраха, премериха ме на височина ...и ме въведиха в операционната. А там бъкано с хора 
(акушерки предимно).
Помогнаха ми да се кача напречно на операционното легло и да седна (само да вметна че това е единстеният ми досег , толова отблизо с операционни и всичко беше НЕпознато за мен)
Дойде анестезиолога (др.Георгиев), който ме позна от проведената консултация преди седмица с него. Спокойно ми каза, че ще обяснява предваритевлно всяка своя стъпка, за да съм спокойна – и добре че го правеше...Въпреки че в момента в който започна да чертае по гърба ми с химикал и аз започнах цялата да се треса – от нерви ли, от страх ли, от студ ли ...и досега незнам. Опитвах се да се контролирам, ама не би...
От местната упойка мнооогоооо ме заболя...ама аз съм си виновна – не бях се отпуснала и т.н. Епидуралната не я осетих, а само по едно време започнах да чувствам все едно някой ме блъска по бъбреците...
Влезна и моят доктор (Матев) и се поуспокох...май
Сложиха ме да легна на леглото, простнаха параван пред мен, дойде и асистиращият лекар (Ненев, от който също имам лични много добри впечатления). Анестезиолога ме предупреди, че с пластамасово парче ще ме драсне по крака на няколко места, за да му кажа какво усещам. – а това беше най-големият ми страх за момента „да не би да усещам ....”
Започнах да изтръпвам от пръстите на краката си, като през това време няколко акушерки (през цялото време ми се струваше че са поне 6-7 на брой ) ме напръскаха с нещо м/у краката (беше хладно) и май ми сложиха катетъра...
Докторите започнаха нещо да ми правят на корема , но коментираха, че чакат педиатърките, което предположи от моя страна, че няма да започнат преди тяхното идване и се поуспокоих. - беше си ме страх, хем исках по-бързо всичко да свърши, хем се тресях от нерви, дали всичко ще е наред..
Анестезиолога през цялото време ме питаша как съм, та чак ми досадя
защото ми пречеше да следя какво става в залата. Педиатрите дойдоха и ме поздравиха като ми махнаха..
Пропуснах –когато ме сложиха да легна и корема ми взе най – изпъкналата си форма
, докторите взеха да се шегуват колко голямо ще е бебето. Аз им казах: „ ако е под 4кг. да го връщат обратно „
След има –няма и минута, анестезиолога, който седеше на стол зад главата ми, ми вика:
„хайде сега Гергана дишай....., поеми дълбоко въздух...... и...... задръъъъъъж” като в същото време асистиращият лекар ме натисна под ребрата, ама бая си ме понатисна да ви кажа ....и бебчо излезна със зверски рев. Имах чувството, че още не беше излезнал целия и вече плачеше.. 
Та в тази връзка, все пак и аз приложих част от наученото дишане на курса..
Дани изрева и аз ревнах... и вече нищо не ме интересуваше – знаех само, че двугодишното чакане си е струвало, знаех че е трябвало да стане така, да стане точно по този начин и единственото което имаше значение в онзи момент е да ми кажат, че всичко с бебето ми е наред...
следва част втора
Малко предистория:
почти 2 дългиииии години чакахме тази наша радост да се сбъдне. Лекувах вторичен стерилитет. Минах през всички познати емоционални състояния, и почти се бях отчаяла.Бях поставила ултиматум, не стане ли и този месец(беше май месец) , се подготвям за инсеминация, а ако и тогава не стане и до инвитро бях готова да стигна.
...Но.. САМО 14 дена след ОВУ, разбрах че съм бременна и въпреки , че още не ми беше дошла датата за цикъла бях сигурна, че нося вече сина си.
.............................................................
Както сте се досетили всички, секциото ми беше планирано за 9-ти февруари, с уговорката с доки, че няма да преспивам в клиниката, но ще съм там преди 7ч. сутринта.
В 06.16ч. (последната ми бремелинска снимка) тръгнахме от вкъщи за Пловдив.
Не трябваше да съм яла от предната вечер, но въпреки това от нерви ли от какво ли, ми беше невъзможно ходенето до тоалетна сутринта.
Още преди седем часа, бяхме в клиниката (СЕЛЕНА). Приеха ме, като мъжо беше навсякъде с мен.
Сложиха ме на запис на тоновете, като вече бях гола и само по нощница. Направиха ми тестове за алергии към антибиотици. След което и тъй страшната клизма (
ми нищо особено, един АГ преглед понякога е доста по-неприятен).През целия път до Пловдив милото все ми повтаряше: “спокойно, всичко ще е наред, не се притеснявай, страх ли те е” , което ме наведе на мисълта , че страх него го тресе.
На мен ми беше по-скоро любопитно това, което ми предстоеше да се случи. И във връзка с това негово поведение прецених на момента, че предпочитам да НЕ е при мен, докато раждам. Ако мен вземе, че ме обземе паниката (както и стана
) , как ще се оправям и с мен си и с него и пък и с неговите страхове..Та... качихме се до вторият етаж с асансьора, целунахме се пред операционната и той остана да чака...
Настаниха ме в стая, пуснаха ми система и зачаках....Всеки път когато се налагаше да лежа (при записа на тоновете, при системата) , ме питаха дали мога и дали не ми става лошо.
Няма и след 15 мин. дойдоха и ме забраха, премериха ме на височина
...и ме въведиха в операционната. А там бъкано с хора (акушерки предимно). Помогнаха ми да се кача напречно на операционното легло и да седна (само да вметна че това е единстеният ми досег , толова отблизо с операционни и всичко беше НЕпознато за мен)
Дойде анестезиолога (др.Георгиев), който ме позна от проведената консултация преди седмица с него. Спокойно ми каза, че ще обяснява предваритевлно всяка своя стъпка, за да съм спокойна – и добре че го правеше...Въпреки че в момента в който започна да чертае по гърба ми с химикал и аз започнах цялата да се треса – от нерви ли, от страх ли, от студ ли
...и досега незнам. Опитвах се да се контролирам, ама не би...От местната упойка мнооогоооо ме заболя...ама аз съм си виновна – не бях се отпуснала и т.н. Епидуралната не я осетих, а само по едно време започнах да чувствам все едно някой ме блъска по бъбреците...
Влезна и моят доктор (Матев) и се поуспокох...май
Сложиха ме да легна на леглото, простнаха параван пред мен, дойде и асистиращият лекар (Ненев, от който също имам лични много добри впечатления). Анестезиолога ме предупреди, че с пластамасово парче ще ме драсне по крака на няколко места, за да му кажа какво усещам. – а това беше най-големият ми страх за момента „да не би да усещам ....”
Започнах да изтръпвам от пръстите на краката си, като през това време няколко акушерки (през цялото време ми се струваше че са поне 6-7 на брой
) ме напръскаха с нещо м/у краката (беше хладно) и май ми сложиха катетъра...Докторите започнаха нещо да ми правят на корема
, но коментираха, че чакат педиатърките, което предположи от моя страна, че няма да започнат преди тяхното идване и се поуспокоих. - беше си ме страх, хем исках по-бързо всичко да свърши, хем се тресях от нерви, дали всичко ще е наред..Анестезиолога през цялото време ме питаша как съм, та чак ми досадя
защото ми пречеше да следя какво става в залата. Педиатрите дойдоха и ме поздравиха като ми махнаха..Пропуснах –когато ме сложиха да легна и корема ми взе най – изпъкналата си форма
, докторите взеха да се шегуват колко голямо ще е бебето. Аз им казах: „ ако е под 4кг. да го връщат обратно „След има –няма и минута, анестезиолога, който седеше на стол зад главата ми, ми вика:
„хайде сега Гергана дишай....., поеми дълбоко въздух...... и...... задръъъъъъж” като в същото време асистиращият лекар ме натисна под ребрата, ама бая си ме понатисна да ви кажа
....и бебчо излезна със зверски рев. Имах чувството, че още не беше излезнал целия и вече плачеше.. Та в тази връзка, все пак и аз приложих част от наученото дишане на курса.. Дани изрева
и аз ревнах... и вече нищо не ме интересуваше – знаех само, че двугодишното чакане си е струвало, знаех че е трябвало да стане така, да стане точно по този начин и единственото което имаше значение в онзи момент е да ми кажат, че всичко с бебето ми е наред...следва част втора
Ох,мамче , мамче, не вярвам да има жена тук, която те познава, и която да не роди с тебе. Смятам, че с епидуралната упойка(не с пълна) си асистирала във всяка минута от раждането на бебчо. (нека някой пак каже, че секциото с епид. не е раждане като изключим болките, които те панират )
Ти си била изключително притеснена, но си се мобилизирала. Като четох , че Дани е ревнал и ти си ревнала.... и аз ревнах.Толкова е хубаво, когато има бебе - аз почти си го чувствам като наше 
Нямам търпение за част втора. Пиши още, спинкате ли , то сега само спинкат и папат, де, но нищо
)Ти си била изключително притеснена, но си се мобилизирала. Като четох , че Дани е ревнал и ти си ревнала.... и аз ревнах.
Толкова е хубаво, когато има бебе - аз почти си го чувствам като наше Нямам търпение за част втора. Пиши още, спинкате ли , то сега само спинкат и папат, де, но нищо
.
част втора
След по малко от минута ми донесоха бебчо, да си го видя и цункам...и го отведоха..
в суматохата НИКОЙ не ми каза "имаш момче", а само долових как си коментираха "какъв голям мъж"..
Бях предупредила доктора си, че искам детето да е САМО на кърма - без вода и адапте (трябваше да натъртя на водата) и той предупреди педиатрите, че така искам.
След около 5 мин. ми донесоха гривната с данните на Йордан - 4кг. 50см. 8.35ч. 09.02.09г. мъж
Продължиха да ми правят нещо...и понеже помня, че Ива беше казала че виждала всичко в лампите на тавана, аз потърсих образ ама само гърбове виждах.
През това време мед.сестра от неонатологията (която се казва и тя Йорданка и изключително много ми помогна за кърменето) занесла малкият да го види татко му. По негови думи вече - той като го видял и си ревнал и тя момичето само се отдръпнала настрани разбирайки го...И оттогава е и първата снимка на Дани - около 15-20 мин. след раждането му (със жълтата шапка)
Към 9.15 вече ме преместиха в реанимация и пуснаха милото при мен.
И тогава спрях да треперя. Успокоих ли се, стоплих ли се .....И ние какво - нищо не си казахме - само се целувахме, прегръщахме и ревяхме... За първи път видях съпруга си така да плаче...
Като се посъвзехме се обадих на Ники - тук да вметна, че и от фемилито НИКОЙ не беше сигурен кога ще раждам...
Тя вече беше научила от татко си, и беше в еуфория..
През цялото време бях включена на монитор, който следеше и кръвно и пулс- имаше и звук и при всяка моя емоция чувах забързаните удари на сърцето си..
Все още всичко ми беше изтръпнало - след около час изпратих милото да се прибира..Започнах леко да си усещам пръстите на краката, после прасците, после да си мърдам пръстите и такааа. Пускаха ми от епидуралната анестезия - ооооххх какъв кеф беше тази хладина - Забравих да споделя, че бях на системи ( с окситоцин и нещо друго) Започнах да усещам и контракции , ама стисках зъби, защото знаех че колкото повече ме боли корема, толкова по-бързо ще ми се прибере..А и от 4-те жени в реанимация (аз бях първа, другите ги водеха през половин час) само на мен ми сложиха лед на корема Незная обаче в коя част на корема - дали в/у операцията или в/у матката...
В 11.30ч. същата мед.сестра Йорданка (много приятно момиче) ми донесе бебчо, почисти ми гърдите с марля, провери като стисна дали има коластра (имаше ) и както бях легнала по гръб, го сложи по коремче в/у мен, помогна му да захване и той веднага засука...Имах възможността да си го погаля и поцелувам
В 15ч. вече ме преместиха в стаята ми, която беше до операционната с още една мама..
В 16ч. вече пускаха по един посетител.
Дани ми го носеха когато беше гладен (обаче ми се наложи на няколко пъти , различни акушерки от нощната смяна, да ги предупреждавам, да не му дават вода и адапте)
Имаше част от персонала които приветстваха това мое решение и доста ми помогнаха да го устоя , особено третия ден...когато сучеше прз час и имах чувството, че е все гладен, но имаше и такива, които реагираха така "ама и вода ли не? е вие си решавате"
На вторият ден на обяд , рехабилитатор ме раздвижи, въпреки че аз още от предната вечер си сядах и се изправях - нали трябваше да намеря начин как най-удачно да го кърмя.. Свалиха ме на първият етаж, като ме сложиха в стаята с/у детската стая - където спят бебата...
Дани си седеше при мен през целия ден, освен когато трябваше да го сменят или минаваше визитация или чистеха стаите. През ноща го взимаха към 12ч. и ми го носеха , когато огладняваше...И така беше само при мен - защото така бях предупредила. Другите мами предпочитаха да им дадат адапте или вода през ноща.
Първата среща на Йордан с кака му беше доста емоционална - Ники като го видя и взе тихо да рони онези големи сълзи. И сега много му се радва, даже е обсебваща
Постоянно - мамо дай аз да му сменя памперса, нали те видях как го правиш, дай аз да го изкъпя, нали те видях как....Мисля си, че не осъзнава колко е крехък и го приема по-скоро като кукла Иначе в училище не е пропуснала да се похвали и почерпи всички, затова че е станала кака. Сега малкият като промрънка, тя вика: дай кака да го гушне и ще видиш, че ще се успокои...или пък.....ама виж той ми се усмихна
Та на вторият ден официално ни раздвижиха и махнаха епидоралният абокат. Добре че ги имаше онези обезболяващи свещички.Операцията не ме болеше (всъщност никога не ме е боляла) а матката, която контрахираше. Първата вечер доста ми се повръщаше, ама и бях свалила кръвното на 90 на 60. Биха ми и Анти Д ГамаГлобулин, защото и Дани, като кака си и татко си е А положителна кръвна група. Всеки ден ми биеха в корема едни инжекции, за да не ми се съсирва кръвта. Може би и заради това първият и вторият ден изтече много кръв, а след това като обикновенна менструация. Дори днес се бях притеснила, че доста оскъдно тече.
КОгато бях лежаща - с катетър и нераздвижена, идваха акушерки и ни правеха тоалет, сменяха ни превръзки и т.н. Нито за миг, не съм се почувствала "мръсна". Изкъпах се на третият ден, когато след сутрешната визитация ми свалиха превръзката от операцията. Бивацина и свещичките вършеха страхотна работа.
Искам само да вметна, че първият път въобще не ме е болял корема след раждането - сега дали заради това че е второ или заради голямото дете, ама и Ники толкова се роди.
А да - на два пъти ни правиха обучение как се къпе и обслужва бебето. Първият път манекена беше Йордан.
Обаче и сега незнам дали всичко с пъпчето му върви по план. Май трябва да се обадя на Катя за консултация..Много ме плаши този пъп, защото с Никол и падна още в болницата. А да и в Селена им връзват пъпчетата, не ползват щипки. И лепенки като се къпе не слагат, ако обаче е течаша вода. Ако се кисне във ваничка - тогава с лепенка.
Сега се чувствам пърфект физически - мога да седя по турски без да почувствам грам дискомфорт. Нека някоя нормално раждала ми го каже това. Раната от операцията едва днес се престраших скришом да я видя с огледало.
Иначе имам по една панделка в двата края, които ще ми свалят след два дни. Светослав го бях предупредила, когато ме пръска с Бивацина, по никакъв начин да не ми показва или казва какво вижда. Обаче той мъж - вика, ако не са панделките (конец в края на шева вързан на панделка, който трябва да се свали) няма да разабера че имаш шев там 
Иначе Дани си се храни през 3-4 часа, защото по толкова и спи м/у храненията. Като яде в 24ч. и чак сутринта в 5ч. ; после го взимаме при нас на леглото. Към 8ч. се събуди и цокне мързешката и откарва един сън до 11.30ч. Пу-пу много е кротичък, колики още нямаме и силата на смукане е учудваща. Давам му бибата, само когато е много гладен, а сменяваме памперса, или яде-яде...и заспива на гърда, а като го дръпна, пак иска да суче,мрънка за още, а преяжда и за това му давам биба..
Снимките от изписването още не съм ги свалила от камерата, та тях по късно.
А и да: въпреки че съм с мигрена, нито за миг не ме е заболяла главата от упойката или по-късно. КОгато спря да ме боли корема от контрахиращата матка, започна да ме боли кръста, ама вече поотминава ( с помоща пак на онези свещички). Единственият дискомфорт останал засега от раждането, който ме предупредиха, че трябва да мине време за да отшуми, е че съм се поддула като човечето на МИШЕЛИН. Краката са ми по-подути повече от всякога.
Та това е засега - ако се сетя ще допълня или ако искате да питате нещо....
А за прическата - наистина все едно е минат с машинка 2 номер.
А най-учудващото за мен е, че когато спи, е все едно НИКОЛ на неговата възраст.
Хем много си приличат, хем толова се различават. Малкият е взел от мен, само формата на ушлетата си и цвета на косата , а Никол и тя цвета на косата и до там с приликите им с мен
Никол е смисълът ми на живот - заради нея успях да се съхраня и да оцелея толкова години сама, а Йордан е радостта на живота ми !
Марианка или Ива, беше казала преди месеци , че "така може да роди още 10 деца"
Аз за десет незнам, но поне още едно, ако е рекъл Господ
Искам да ви кажа и че ако не беше курса сигурно щях да имам проблем с гърдите, в следствие на т.нар. "кърмаческа атака"
п.с. стига за сега - ще се кърмим..
След по малко от минута ми донесоха бебчо, да си го видя и цункам...и го отведоха..
в суматохата НИКОЙ не ми каза "имаш момче", а само долових как си коментираха "какъв голям мъж"..
Бях предупредила доктора си, че искам детето да е САМО на кърма - без вода и адапте (трябваше да натъртя на водата) и той предупреди педиатрите, че така искам.
След около 5 мин. ми донесоха гривната с данните на Йордан - 4кг. 50см. 8.35ч. 09.02.09г. мъж
Продължиха да ми правят нещо...и понеже помня, че Ива беше казала че виждала всичко в лампите
на тавана, аз потърсих образ ама само гърбове виждах.През това време мед.сестра от неонатологията (която се казва и тя Йорданка и изключително много ми помогна за кърменето) занесла малкият да го види татко му. По негови думи вече - той като го видял и си ревнал и тя момичето само се отдръпнала настрани разбирайки го...И оттогава е и първата снимка на Дани - около 15-20 мин. след раждането му (със жълтата шапка)
Към 9.15 вече ме преместиха в реанимация и пуснаха милото при мен.
И тогава спрях да треперя. Успокоих ли се, стоплих ли се .....И ние какво - нищо не си казахме - само се целувахме, прегръщахме и ревяхме...
За първи път видях съпруга си така да плаче...Като се посъвзехме се обадих на Ники - тук да вметна, че и от фемилито НИКОЙ не беше сигурен кога ще раждам...
Тя вече беше научила от татко си, и беше в еуфория..
През цялото време бях включена на монитор, който следеше и кръвно и пулс- имаше и звук и при всяка моя емоция чувах забързаните удари на сърцето си..
Все още всичко ми беше изтръпнало - след около час изпратих милото да се прибира..Започнах леко да си усещам пръстите на краката, после прасците, после да си мърдам пръстите и такааа. Пускаха ми от епидуралната анестезия - ооооххх какъв кеф беше тази хладина - Забравих да споделя, че бях на системи ( с окситоцин и нещо друго) Започнах да усещам и контракции , ама стисках зъби, защото знаех че колкото повече ме боли корема, толкова по-бързо ще ми се прибере..А и от 4-те жени в реанимация (аз бях първа, другите ги водеха през половин час) само на мен ми сложиха лед на корема
Незная обаче в коя част на корема - дали в/у операцията или в/у матката... В 11.30ч. същата мед.сестра Йорданка (много приятно момиче) ми донесе бебчо, почисти ми гърдите с марля, провери като стисна дали има коластра (имаше
) и както бях легнала по гръб, го сложи по коремче в/у мен, помогна му да захване и той веднага засука...Имах възможността да си го погаля и поцелувам В 15ч. вече ме преместиха в стаята ми, която беше до операционната с още една мама..
В 16ч. вече пускаха по един посетител.
Дани ми го носеха когато беше гладен (обаче ми се наложи на няколко пъти , различни акушерки от нощната смяна, да ги предупреждавам, да не му дават вода и адапте)
Имаше част от персонала които приветстваха това мое решение и доста ми помогнаха да го устоя , особено третия ден...когато сучеше прз час и имах чувството, че е все гладен, но имаше и такива, които реагираха така "ама и вода ли не? е вие си решавате"
На вторият ден на обяд , рехабилитатор ме раздвижи, въпреки че аз още от предната вечер си сядах и се изправях - нали трябваше да намеря начин как най-удачно да го кърмя..
Свалиха ме на първият етаж, като ме сложиха в стаята с/у детската стая - където спят бебата...Дани си седеше при мен през целия ден, освен когато трябваше да го сменят или минаваше визитация или чистеха стаите. През ноща го взимаха към 12ч. и ми го носеха , когато огладняваше...И така беше само при мен - защото така бях предупредила. Другите мами предпочитаха да им дадат адапте или вода през ноща.
Първата среща на Йордан с кака му беше доста емоционална - Ники като го видя и взе тихо да рони онези големи сълзи. И сега много му се радва, даже е обсебваща
Постоянно - мамо дай аз да му сменя памперса, нали те видях как го правиш, дай аз да го изкъпя, нали те видях как....Мисля си, че не осъзнава колко е крехък и го приема по-скоро като кукла
Иначе в училище не е пропуснала да се похвали и почерпи всички, затова че е станала кака. Сега малкият като промрънка, тя вика: дай кака да го гушне и ще видиш, че ще се успокои...или пък.....ама виж той ми се усмихна Та на вторият ден официално ни раздвижиха и махнаха епидоралният абокат. Добре че ги имаше онези обезболяващи свещички.Операцията не ме болеше (всъщност никога не ме е боляла) а матката, която контрахираше. Първата вечер доста ми се повръщаше, ама и бях свалила кръвното на 90 на 60. Биха ми и Анти Д ГамаГлобулин, защото и Дани, като кака си и татко си е А положителна кръвна група. Всеки ден ми биеха в корема едни инжекции, за да не ми се съсирва кръвта. Може би и заради това първият и вторият ден изтече много кръв, а след това като обикновенна менструация. Дори днес се бях притеснила, че доста оскъдно тече.
КОгато бях лежаща - с катетър и нераздвижена, идваха акушерки и ни правеха тоалет, сменяха ни превръзки и т.н. Нито за миг, не съм се почувствала "мръсна". Изкъпах се на третият ден, когато след сутрешната визитация ми свалиха превръзката от операцията. Бивацина и свещичките вършеха страхотна работа.
Искам само да вметна, че първият път въобще не ме е болял корема след раждането - сега дали заради това че е второ или заради голямото дете, ама и Ники толкова се роди.
А да - на два пъти ни правиха обучение как се къпе и обслужва бебето. Първият път манекена беше Йордан.
Обаче и сега незнам дали всичко с пъпчето му върви по план. Май трябва да се обадя на Катя за консултация..Много ме плаши този пъп, защото с Никол и падна още в болницата. А да и в Селена им връзват пъпчетата, не ползват щипки. И лепенки като се къпе не слагат, ако обаче е течаша вода. Ако се кисне във ваничка - тогава с лепенка.
Сега се чувствам пърфект физически - мога да седя по турски без да почувствам грам дискомфорт. Нека някоя нормално раждала ми го каже това. Раната от операцията едва днес се престраших скришом да я видя с огледало.
Иначе имам по една панделка в двата края, които ще ми свалят след два дни. Светослав го бях предупредила, когато ме пръска с Бивацина, по никакъв начин да не ми показва или казва какво вижда. Обаче той мъж - вика, ако не са панделките (конец в края на шева вързан на панделка, който трябва да се свали) няма да разабера че имаш шев там Иначе Дани си се храни през 3-4 часа, защото по толкова и спи м/у храненията. Като яде в 24ч. и чак сутринта в 5ч. ; после го взимаме при нас на леглото. Към 8ч. се събуди и цокне мързешката и откарва един сън до 11.30ч. Пу-пу много е кротичък, колики още нямаме и силата на смукане е учудваща. Давам му бибата, само когато е много гладен, а сменяваме памперса, или яде-яде...и заспива на гърда, а като го дръпна, пак иска да суче,мрънка за още, а преяжда и за това му давам биба..
Снимките от изписването още не съм ги свалила от камерата, та тях по късно.
А и да: въпреки че съм с мигрена, нито за миг не ме е заболяла главата от упойката или по-късно. КОгато спря да ме боли корема от контрахиращата матка, започна да ме боли кръста, ама вече поотминава ( с помоща пак на онези свещички). Единственият дискомфорт останал засега от раждането, който ме предупредиха, че трябва да мине време за да отшуми, е че съм се поддула като човечето на МИШЕЛИН. Краката са ми по-подути повече от всякога.
Та това е засега - ако се сетя ще допълня или ако искате да питате нещо....
А за прическата -
наистина все едно е минат с машинка 2 номер. А най-учудващото за мен е, че когато спи, е все едно НИКОЛ на неговата възраст.
Хем много си приличат, хем толова се различават. Малкият е взел от мен, само формата на ушлетата си
и цвета на косата , а Никол и тя цвета на косата и до там с приликите им с мен Никол е смисълът ми на живот - заради нея успях да се съхраня и да оцелея толкова години сама, а Йордан е радостта на живота ми !
Марианка или Ива, беше казала преди месеци , че "така може да роди още 10 деца"
Аз за десет незнам, но поне още едно, ако е рекъл Господ
Искам да ви кажа и че ако не беше курса сигурно щях да имам проблем с гърдите, в следствие на т.нар. "кърмаческа атака"
п.с. стига за сега - ще се кърмим..
Ееееей, ненаревах се тия дни ......
Оооох, Янче, не можеш нищо да направиш и в момента на раждане от болката преди това, а и ако не напъваш както трябва, съвсем безпомощен ставаш....
Още повече като знаеш, че на 90 процента зависи от теб да излезе бебето, а ти не го правиш правилно
Гери, не е болката от големината на бебето, явно си като мен, и като 50 процента от жените. При второ боли матката като при раждане - само дето не е по минута -две контракцията, а поне по 5-6. Така ме боля 7 дни и само спазмалгон ми помогна, макар че пих и но-шпа и аулин си позволих една вечер.
(само за протокола, понеже питаш - аз търчах като кон и се тръшках по всякакви твърди столове в момента, в който ме свалиха от родилния стол след двата часа следродов период. Имах само едно конче, и то за всеки случай.
, което пак ме подсеща , че мога да родя на всички бебетата, вие само ги износете )
Учудвам се на другите майки, пожелали адаптирано мляко през нощта за децата си, но.... всеки има право на избор.
Прекрасно е , че си с шевове тип - панделка. Доколкото знам, после само се издърпва лекичко от края и пада целия конец, а не се вади един по един. Като си спомням как охкаха нашите секцио в болницата при всяко издърпване
ужас. То повече от страх де.
Много се радвам на Никол - Абе момичето си е момиче. Винаги съм искала по-голямото ми да е момиче, ако са две нашарени.
Но засега ще ставам само тъща
Хайде , поздрави и ще чакаме част 3.
Пък и да го доведеш на курса като мине малко време.Само дето тоя път наш Гошо ряпа ще яде
......Оооох, Янче, не можеш нищо да направиш и в момента на раждане от болката преди това, а и ако не напъваш както трябва, съвсем безпомощен ставаш....
Още повече като знаеш, че на 90 процента зависи от теб да излезе бебето, а ти не го правиш правилно Гери, не е болката от големината на бебето, явно си като мен, и като 50 процента от жените. При второ боли матката като при раждане - само дето не е по минута -две контракцията, а поне по 5-6. Така ме боля 7 дни и само спазмалгон ми помогна, макар че пих и но-шпа и аулин си позволих една вечер.
(само за протокола, понеже питаш - аз търчах като кон и се тръшках по всякакви твърди столове в момента, в който ме свалиха от родилния стол след двата часа следродов период. Имах само едно конче, и то за всеки случай.
, което пак ме подсеща , че мога да родя на всички бебетата, вие само ги износете )Учудвам се на другите майки, пожелали адаптирано мляко през нощта за децата си, но.... всеки има право на избор.
Прекрасно е , че си с шевове тип - панделка. Доколкото знам, после само се издърпва лекичко от края и пада целия конец, а не се вади един по един. Като си спомням как охкаха нашите секцио в болницата при всяко издърпване
ужас. То повече от страх де.Много се радвам на Никол - Абе момичето си е момиче. Винаги съм искала по-голямото ми да е момиче, ако са две нашарени.
Но засега ще ставам само тъща
Хайде , поздрави и ще чакаме част 3.
Пък и да го доведеш на курса като мине малко време.Само дето тоя път наш Гошо ряпа ще яде
Препоръчани теми