Re: Вижте колко е щастлива мама, че си има ПОРОДЕНИ двама! *26*

Риана,аз рядко излизам сама !А когато излизам - слагам ги двойната количка и не спирам да се движа за да не може каката да слиза.Н амен много ми помага и голямата кака,аз докато оправям беба  тя тича след другата беборана.Но за разходки -признавам си - не е лесно сам.А за кърменето у дома нямам проблем.Не е скачала по мен и бебето.

Е,ще има пропуски и в домакинската работа.Но най-важното децата да са добре.Не се паникоьосвай - не  е  толкова страшно.Просто ще пресееш нещата и няма да си толкова педантична на тема домакинство.Аз и готвя  и простирам и домашни пиша с каката.На човек като му дойде до главата - много неща е в състояние да поеме.

Малиииии ти си мама на 4-ма, спирам с оплакванията
Моите поздравления!!! И да са ти живи и здрави дечицата   

Момичета,чух нещо за помощ -социална за породени вие знаете ли нещо по ?Да ви кажа днес оставих бебето за 10 мин само за да взема брат и от ясла все още съм шокирана от това си действие,но няма как просто.Много ме тормози факта ,че като съм сама с  тях съм с вързани ръце относно излизането

Марти, аз неведнъж съм оставяла Дани в къщи сам и съм тичала за яденето до кухнята. Но не е бил толкова малък, браво на теб, смелчага!

Раяна, двойната количка в такива моменти ми вършеше чудесна работа. И аз като Татянка правех дълги разходки (фитнес и за мен  ), за да не им омръзва. Но Емко ми е доста кротко дете за възрастта си, напр. докато съм кърмила Дани по пейките навън го викам да седне до мен, и той яде солети или нещо такова. Веднъж хукна по улицата (с оживен трафик), за да го гоня, аз зарязах Дани, настигнах го и го наплясках. Свиква се, и ти, и децата едно с друго.

Риана, и на мен ми предстои да съм с 2 дечица, но силно вярвам в себе си (и аз не знам защо, дори с малката, когато я родих толкова бързо свикнах и правех всичко, че сама не си вярвах). Мен сега ми се чудят как бременна се оправям с нея сама, ами когато човек няма избор го прави, а и според мен трябва да си спокоен и да не се шашкаш излишно. Е, все повече се дразня като сме си по цял ден в къщи и ме нервира, ама на вън е същата работа (нищо, че е момиче), хич не ходи за ръчичка, хваща в друга посока, гали кучета и какво ли не. Ако не е на нейната се тръшка и реве. Мен най-много ме притеснява, че ще трябва да готвя на малката (ако не успеем да се вредим за кухня пак, ама то после зимата, абсурд с количката да се ходи за храна, че не е близо), сега ме няма по готвенето, пък с бебе съвсем, ама ще го мислим на момента

Аз за сега само се моля раждането да е леко, че като си го минал веднъж и знаеш как е, малко или много се стряскаш (и като знам майка ми как е родила брат ми, още повече се шашкам), а уж съм мъжко момиче, ама си е болка да му се не види.

НИКОГА, НИКОГА, НИКОГА няма да оставя детето си само в къщи по тоя начин!!! честно казано съм абсолютно шокирана, че го правите. това е ужасно, ужасяващо и недопустимо. ами ако гръмне инсталацията? ами ако стане заметресение? ами ако влезе крадец? ами ако комшиите ви подпалят? ами ако бойлерът избуши? ами ако ви блъсне кола докато пресичате? ами ако се яви шизофреник с пистолет на улицата и ви гръмне, докато бързате с бурканите? божиите глупости се стоварват за секунди. не бих помогнала ни на йота да се случи нещо на децата ми. абсурд!
и да ви кажа, изобщо не се извинявам за острия си тон! това, което првите, или сте правили, е недопустимо!!!

ние сме ок. децата са здрави. аз работя. с това се изчерпва всичко, което мога да кажа за нас към тоя момент.

райана - всичко ще се подреди. не знаеш още как, нито аз мога да дам обяснение как точно се подреждат нещата - както се казва в един филм 'it's a mistery!', но мога да гарантирам, че всичко се подрежда по един или друг начин. единственото важно нещо е децата и вие да сте здрави. другото наистина се нарежда в крачка.
аз продължавам да казвам, че първата година след раждането на камен беше ад за нас. ама същински - баби няма, никой не ме питаше имам ли сили или нямам, камен се дереше часове наред, поръчките се сипеха и при двама ни без никой да толерира наличието на 2 бебета - сроковете са срокове, лепих плочки 8 дни  след секциото, ремонт правихме тук и там, дългове плащахме сериозни, децата боледуваха, пипа беше /и е все така/ супер чувствиетлна, сиреч ревлива, камен пък беше с непотвърдена диагноза хиперактивност, но ето ти на, че сега - почти 2 години след като вече имаме 2 деца, нещата са спокойни. наистина единственото важно нещо е децата и вие да сте здрави

Ами то и в яйцата може да има салмонела  -ти ще носиш ли всяко яйце до ДВСК?Ами млякото ?Ами храчките по улиците с туберкулозни бактерии и не видиш,че са ги настъпили?А бурканите в мазето ако ги е полазил плъх,носител на трихинелоза и ти докато го измиеш някое от децата вече са го пипали?Не можем да ги предпазим от всичко .А и не винаги ще бъдем до тях.Да,не поощрявам оставянето на невръстни деца у дома ,сами.Но Марти не е имала избор ,дори се чувства виновна,Не вярвам ,че някоя от нас го прави ежедневно.А що се касае за психопата с пистолет - аз предпочиам да убие само мен ,отколкото и мен и децата .

аз говоря не само за безумието на такава ежедневна практика, а за спорадична такава. при мен такова нещо няма да се случи по никакъв повод. и да, добре е, че се чувства виновна, така шансът да го направи пак намалява...
за плъховете - да, ще мия буркана;апропо, мазе нямаме; за яйцата - първо ги мириша, за да намаля поне малко риска от сготвяне на развалени яйца. разбира се, че няма да ходя до ДВСК. обаче ако се усъмня, че яйцето е развалено, ще го занеса за изследване, и ако то наистина е развалено, после ще съдя производителя или магазина. мляко купувам само с корсенванти - да, не е естествено, но рискът да е заразно, е минимален. предпочитам тоя риск пред другия. и да, не можем да предпазим децата от всичко, но можем поне да не ги оставяме сами в къщи!
всъщност - какво ви поучавам. всеки да си гледа детето както намери за добре. ако някой счита, че не е имало начин да остави невръстното си бебе или малко дете само, да го прави. просто казах, че за мен такова обяснение не е нормално и не е допустимо. и с това закривам темата за себе си 

Подкрепям с две ръце 
Аз съм от майките-параноички, коитотини стават по 30пъти на нощ, за да видя дишат ли, как дишат, удобно ли им е, пълен ли е памперса, за да го сменя да не им мокри, не ги оставям за секунда сами и ги разнасям на ръце като вол...Именно страхът да не би нещо да ми се случи, докато съм сама с малките, ме накара да хвана багажа и дойда в чужбина...
Колко страшни картини ми е рисувало съзнанието, колко кошмара съм сънувала...
Веднъж така се хлъзнах в банята, докато я подсушавах след банята на малките (каката беше втора смяна, до късно на училище а мъжът ми в южна Гърция), че си шибнах слепоочието в един ръб...Не болката ме накара да се мобилизирам, а страхът, че ако бях умряла и малките да прекарат няколко часа сами докато си дойде сестра им...
Ама какво ви занимавам с моята лудост 
Мисълта ми е, че познавам майка, която твърди, че момичето й (колкото Константин) спи непробудно от новородено и те са си излизали на заведения, гости и т.н 
Зададохме същите въпроси от сорта какво би станало, ако.....но майчето ни сряза жестоко, че така си е свикнала и не се чувства виновна или гузна...Излишно беше да питам: Ами ако вдигне Т, повърне и се  задуши...
Всеки си знае, Господ да пази децата 

Аз пък не се чувстам грам виновна. Детето спи дълбоко, кухнята ми е точно зад блока, а и, маик, при всички страховити ситуации, които си изброила честно казано и да съм там какво ще променя?! Естествено не бих отишла на ресторант и да се храня спокойно, ако детето е само в къщи. Още повече, че ние сме общ вход с хазяите и ако нещо много реве или нещо страшно стане мисля, че хазяйката ще реагира (въпреки че не я уведомявам, че излизам и няма как да знае).

Божии глупости няма. Глупостта е присъща само на човека, такава характеристика на Божественото естество няма!

имааа 
..
опс, сега ти видях лентичката. сори. ще се старая да не богохулствам тук или другаде. всъщност дори съм вярваща   

Голям дебат се отвори тук. Аз също съм я оставяла, 2-3 пъти да сляза 2 ет по-даолу да оставя нещо. По някога се налага. То както се казва и до 00 да идеш за 2мин може да се случи всичко, а дори и когато си на крачка от него, както казахте нещата стават много бързо. А пък тази параноя дето описа Олимпия не мисля, че е добра нито за нея, нито за децата. Разбира се, никога не бих си позволила да изляза на заведение и да оставя детето само    Такива хора, просто...не знам, това вече си е безрасъдство.

 привет привет, ние си имахме леля (сестра ми под прикритие) на гости за 3 дена. И сега им липсва на децата. Борис само повтаря Диди, Диди, а днес наобед си тръгна.

Карчита, най-хубавото е, че ГАлина ходи с желание на градина, пък ние на какви други неща ще свикваме (не ми се мисли един ден като стана свекърва и тъща   )

marty24 и ние сме все още в една стая. КАлина се настрой на ден-нощ режим към края на първия месец. Но и Борис не се будеше от нея, а ние даже ставахме да я оригваме, да я преобуваме. Е усещал я е, поотварял е очета, но не и да се събуди, по-скоро да провери там ли сме, да се погрижим за нея. Сега също не се будят един от друг. А той се буди да пишка поне 2 пъти нощем, тя се размрънква за кърмене, аз давам цица. Не си създавай излишни пристеснения. За излизането сама с двамата - ами слинг-шал ме спаси. С Борис на възрастта на вашия батко, не го сдържаше у дома, дай му да тича. И навън времето ми минаваше по спокойно и по безрпоблемно. Като се измори, хоп в количката. Докато той си играе в пясъчника ми аз с него, съм слагала КАлина понякога в количката да си спи, или съм я посипвала съм с пясък, докато е в слинга, хе хе.  Пробвай някой път като сте с таткото, да видиш дали ще ти е удобно, и да свикнеш, и после смело навън. Пролет идва   Или слинга го ползвай само да слезете до количката, ако имате двойна.

Rhiana добре дошла! Ние сме без баби и дядовци (живеем в Дания) , аз редовно съм си сама и за по 2-3, до 5 дена. Намира се начин да забавляваш и двете деца. Липсва ми,. понякога, възможността да ги дадем на бабите и дядовците за няколко часа, да се почувствам пак човек, но пък съм от доволните, че сме сами. Малко е дълго за писане, но първите 3 седмици и не искахме никой да идва да помага (майка ми дойде след 3 седмици за 15 дена). ИСкахме да сивкнем сами с новото ежедневие, и най-вече заради Борис. Ако имахме помощтник, грижите за него щяха да падат основно на бабата, а не на мен, и той щеше да е с по-малко внимание, А така, когато КАлина спеше, аз се занимавах с него, когато кърмех или се занимавах с малката, баща му му обръщаше внимание (когато не беше на работа). Всъщтност стана така, че първите седмици, той получаваше повече вниамние и от двамата. Кърмех я, докато редяхме контруктори на пода, или играехме на количките. Той свикна с нея много бързо и нямаше ревност (появи се после, но към таткото). УЧехме го да я гали, е в началото отнасяше някоя мечешка прегръдка и потупване, но пък беше с любов от батко. Калина в кошара не е лежала, все на пода при нас, Борис се научи да я пази, и никога досега (да чукна на дърво) не е седнал върху нея, не я е настъпал или ударил без да иска (друг е върпоса, че не знам как успява) Не се шашкай от сега. Ден за ден. Това май е номера.

И да не звуча прекалено оптимистична - Борис и Калина вече се карат за играчки и е голяма лудница. Т.е. Борис като я види да приближава и започва да мрънка, да скрибуца, да вика понякога, в редки случай и казва НЕ, тя пък му досажда и се бута в него, и настава..............ама на вас ли да обяснявам. КАк се оправяте в такива ситуации, или как сте се оправяли? Ще съм много благодарна ако споделите!

И при мен беше алтернатива за излизане с двете ,но ми беше трудно да я пързалям или гоня из площадката.Слинга наистина е много удобно изобретение.