Ами как се борите с гнева?

Фиданке, благодаря, ама тука не става въпрос за избухливи деца, а за избухливи мами 

То това се подразбира 

Amidala, знаеш ли лафа :"Само ти ме разбираш...и то накриво." Съжалявам, че си ме разбрала погрешно.Изобщо не съм се справила.Викам и крещя и аз като истеричка.Успеха ми по-скоро се състои в това, че в един момент се усетих, че прекалявам с гнева си към децата, и че полагам неистови усилия да се контролирам и да туширам нещата.Успехите ми са частични.Опитвам се да се поставя на тяхно място.Иначе се превръщам в звяр, който мачка и унищожава най-милото си.   Аз също не държа на оценките.Обяснила съм на сина ми, че за мен е важно да виждам, че има чувство за отговорност към уроците, че има желание да учи и че на мен трябва да докаже, че се справя добре.Не ти давам акъл, а ще ти кажа как се боря с проблемите в цитата ти.Вечер проверявам на диагонал писаното в клас и домашните за другия ден и казвам какво да се препише, обяснявам неясните неща.На сутринта той учи сам и ми се обажда в работата за въпроси или да ми разкаже на части урока.Това ме побърква, защото адски ме разконцентрира, но нямам друг начин да знае, че засега подлежи на контрол.Ако реши да се самоконтролира и ако когато се върна на обяд не се е справил или режа глави образно казано или го оставям да се излага в час.Обаче понеже той си е перде и не му пука особено, че ще се изложи веднъж се обадих на класната и я помолих да го изпита и й обясних защо.Получи двойка, но тя не е проблем за него.Повече се измъчва, че ме разочарова мене с нея.Надяваше се, че ще мине м/у капките в случая.Колкото ми стана хубаво, толково ми беше и гадно, когато ми каза:"Мамич, както винаги ти беше права...".Как да съм права, като аз инсценирах целия случай...от гняв, за който говорим тук.Така че не попивайте само от мен...И аз правя грешки.Пишете, за да попивам и да се уча и аз от вас...

Аз съм си фамилно обременена - вкъщи навремето така се крещеше, че сме се чували през девет улици в десета
А нормалното говорене беше с децибелите на скандалите на другите хора, "италианска" фамилия, какво да правим. Не едни гости сме уплашили, защото мислеха, че се караме и все трябваше да обясняваме, че ние така си говорим

И винаги съм си мислила, че когато си имам мое семейство, това ще е нещото, което ще избягвам на всяка цена.

Да, ама не - то си ми е втора природа. Старя се уж да реагирам по-кротко, поне за по-маловажните неща, но

Че и мъжът ми прихвана, както винаги е говорил спокойно и тихо, сега взе и той да надига глас. Лошият пример е заразителен

И накрая, както е казал Уди Алън, "се скараха кой да скочи пръв от прозореца"

Хаха

Това лято планирах Голяма почивка - на море, на станция (разбира се с децата). Е, от много планове на морето стояхме 2 дена, щото не бяхме на станция, а пък цените едни...
Решихме да обиколим приятели и роднини из страната. Пак не беше добро начинание.

В резултат на това, в оставащите отпускарски дни за разлика от преди отпуската всичко се обърна - таткото крещеше на децата, а аз го успокоявах.


Ако искаш да притъпиш гнева - ползвай ракия, или ако предпочиташ уиски - притъпява всичко.

Най-гадното е, че ме вбесяват именно ония моменти,  в които децата искат да ме зарадват и решат да ми наготвят нещо (на 9 и 3 годинки са), в резурлтат на което установя в 9ч вечерта, че нямам лук за манджата, дето съм решила да я готвя, или че праните и прибрани на място дрехи са използвани за завеса на картонената им къща (от кашон), в която съм поканена да пия кафе... Или че сина е "измил" съдовете и дори ги е прибрал по местата!


Като се почувстваш достатъчно гадно някой ден, ще намериш сили да се овладееш.

Много познато... Моята версия е, че трябва да стигнеш до дъното, за да се отблъснеш и да изплуваш.

Дано!

Много ви се радвам, че пишете по темата:) много имам нужда да чуя, кой как се справя(доколкото се справя с гнева и с избухливостта)Хм, щото и моята фамилия си е обременена и викането е едва ли не най-нормалното нещо на света.  А иначе съм напълно изтощена след като се навикам и наистина мразя да викам!!!

Аз пък, Лали, съм обратно - като се накрещя и по-бързо ми минава

Така е с първото.
Като се появи второ обаче, става лудница и докато се накрещиш на първото идва ред на второто, после пак на първото и в един момент не спираш да крещиш.
Не знам мамите с 3 и повече деца как имат глас да говорят.

Аз нямам опит с повече от 2 деца, (Off: имам опит с 6 възрастни и 3 деца в една къща, и мисля, че това хич не е малко), но в нашето кварталче има три семейства на американци с по мин. 5-6 деца всяко. Говорила съм с детегледачките им, понеже и на мен ми беше интересно как майките се справят и научих следното:
- Семействата са евангелисти, което също може би има значение.
- Ако възникне конфликт между децата, ако някое се провини, има писъци и т.н., майката зарязва това което прави в момента и веднага откликва на децата, обръща им внимание, обяснява.
- Всяко дете в семейството има неотменими задължения - от най-малкото до най-голямото: напр. носят дърва за котела, почистват мазата, поливат цветята,  тригодишната Сара "чете" приказки на бебето и т.н. Доколкото знам имат и някакъв график със задълженията.
- Майката никога не повишава тон.
- НО нещото което ме потресе  , и което НИКОГА не бих могла да приложа на своите деца е следното: Виновните или непослушни деца наказват като ги затварят в някаква стая, определена за целта, и ги пляскат с пръчка методично БЕЗ ГНЯВ по ръцете  . По ръцете - защото били силно иннервирани и може би осъществяват най-бърз контакт със съответните мозъчни клетки на послушанието  . А с пръчка - защото не трябвало да има директен контакт /на принципа на възпитанието на кучето - не го удряй с ръка, а с вестник или нещо друго, за да не асоциира боя с господаря си/.

Трябва да кажа, обаче, че децата са страхотни, възпитани, усмихнати, помагат много  в къщи, а и изглеждат щастливи  .

Тая тема чак сега я открих мислех и аз да пускам такава.
Докато беше само дъщерята се справях с нея сравнително добре.не че не виках,но имах време и да съм с нея и да си почина от нея.но от както се е родил малкия усещам че изпускам нещата.Почти нямам време за каката и или й се карам да говори по-тихо,да не събуди бебето,или имам работа.в резултат на което тя е адски досадна,непослушна,направо не е същата.отговаря,не прави това което й казвам,пък с баба си се държи отвратително.Има моменти в които едва я понасям.А това вече не е добре.Понякога усещам че все й викам и ми става жал.често си мисля че се провалям като майка.Надявам се като почне градина да имам повече време да осмисля нещата и да се справим със ситуацията.

много просто - докато трите деца се изговорят и изпокарат помежду си, на мамите не им остава ред да кажат нищо .
аз напоследък се хващам, че откакто станаха три съм намалила значително викането (или поне така си въобразявам...). на много неща, които преди са ме дразнили, сега почти не обръщам внимание. та може би това е решението - родете по три  . на ясно съм, че не мога да отделя внимание да се ядосам на всичко и съм избрала няколко неща, на които да държа и се дразня само на тях. е, на моменти влизам в цикъл и не си спазвам принципа и тогава кварталът ехти от крясъците ми, но предпочитам да се навикам наведнъж и да не трупам напрежение в себе си. а и децата разбират, че и аз съм човек и имам емоции.

Иви като чета темата сега и като минаха 5 дни,  в които синът ми е на море с баща си, а аз съм сама с бебето установих, че наистина основно викам по него. Сега за всичките дни един път не съм се карала на бебето . От друга страна е вярно, че колкото повече му се карам, толкова по-зле стават нещата. Той е и по голям и почна да ме манипулира с лафа" хайде пак аз съм виновен" А от трета страна, като изчетох всичко, също виждам, че няма равновесие между поощрение и наказания- като почти няма наказания, плюс че синът ми е и презадоволен материално.Та сега като се върне съм решила вместо да викам да " му стегна каишките" и да го ангажирам с повече неща в къщи. Сега хвърля само един боклук и пази сестра си като имам работа, а това ми се струва недостатъчно. На почти 12 трябва да има по усилено присъствие в къщи. Също съм съгласна с Миз  (в моите очи майка героиня на 3-ма!)  че явно децата като са повече почват сами да се гледат, но ми е късно за трето:)))Така, че с цената на всякакви усилия възнамеряам да спра да му викам, защото наистина ще го изпусна:( Вариянта на Миз ИЗБИРАМ СИ НЕщА, НА КОИТО ДА ДЪРЖА И ЗА КОИТО ДА СЕ ЯДОСВАМ мисля,че също ще свърши работа