Здравейте ,аз бях писала преди известно време в темата ,и казах че ще ми е нужна помощ, но не намерих тогава думи да ви кажа каква.
Аз много исках да имам второ дете и си казвах, че дори да е с проблеми, пак ще си го обичам. През август 2007г запалих свещ пред чудотворната икона в Троянския манастир. Месец по-късно бях бременна. До последно изследвания и ехографи бяха в ред, но аз все си мислех, че нещо не е наред. В 35 сед. ми се плиснаха водите и се роди синът ми, след половин час взе да се задушава ,преместиха го веднага в друга болница, после се разбра, че има рядкосрещан дефект- затворена носоглътка. Не можеше да диша и е истинско чудо, че оцеля - след 3 операции и 2 месеца по болници си отидохме вкъщи с клапа в главичката, заради хидроцефалия. Кръстихме го в една от болниците на 28 дни.
Детето ми не иска да се храни ,много трудно го храня заспал и доста често повръща на фонтан.
Като се роди дори не ми го дадоха да го гушна, после седя в неонатология 1 мес. ,където го видях 3-4 пъти за по няколко мин. през кутията. Непрекъснато мислех за него и си представях, че го гушкам ,но изпитвам страшна вина, че не бях до него ,макар, че не зависеше от мен.
От самото начало най-големият ми страх беше, че няма да мога да го нахраня, защото 1 мес само със сонда го хранеха..Но бързо успях да го науча да се храни с биберон, после се наложи друга операция, и след нея стоя 3 дни в реанимация ,където вечер не ме пускаха. На сутринта ми казаха, че цяла нощ е плакал .Оттогава храненето е кошмар и за двама ни. До към 7 я мес. успях да цедя кърма и го хранех с нея.Но се оказа,че с Ам се храни по-лесно и не повръща толкова. Откакто спрях, се чувствам много зле, имам чувството, че ще гръмна.
Друг въпрос са ми непрекъснатите лоши мисли ,които ме спохождат за усложнения на състоянието му. Опитвам да се справя с тях ,но един от страховете ми вече се сбъдна
Година по-късно аз съм на края на силите си, което още повече влошава нещата. Усещам ,че трябва да направя нещо за да му помогна ,но не зная какво.
Нямам време да изчета всичко ,моля, ако някой знае техники за хармонизиране на връзката майка -дете и за лечение на дете с мисли и др. под. да ми ги каже. Аз зная за майчината хипноза и я прилагам понякога, но когато е буден, преди да заспи иначе се събужда веднага.
Объркано стана,т о много нещо имаме като премеждия, опитах се накратко да ги обясня.
Аз много исках да имам второ дете и си казвах, че дори да е с проблеми, пак ще си го обичам. През август 2007г запалих свещ пред чудотворната икона в Троянския манастир. Месец по-късно бях бременна. До последно изследвания и ехографи бяха в ред, но аз все си мислех, че нещо не е наред. В 35 сед. ми се плиснаха водите и се роди синът ми, след половин час взе да се задушава ,преместиха го веднага в друга болница, после се разбра, че има рядкосрещан дефект- затворена носоглътка. Не можеше да диша и е истинско чудо, че оцеля - след 3 операции и 2 месеца по болници си отидохме вкъщи с клапа в главичката, заради хидроцефалия. Кръстихме го в една от болниците на 28 дни.
Детето ми не иска да се храни ,много трудно го храня заспал и доста често повръща на фонтан.
Като се роди дори не ми го дадоха да го гушна, после седя в неонатология 1 мес. ,където го видях 3-4 пъти за по няколко мин. през кутията. Непрекъснато мислех за него и си представях, че го гушкам ,но изпитвам страшна вина, че не бях до него ,макар, че не зависеше от мен.
От самото начало най-големият ми страх беше, че няма да мога да го нахраня, защото 1 мес само със сонда го хранеха..Но бързо успях да го науча да се храни с биберон, после се наложи друга операция, и след нея стоя 3 дни в реанимация ,където вечер не ме пускаха. На сутринта ми казаха, че цяла нощ е плакал .Оттогава храненето е кошмар и за двама ни. До към 7 я мес. успях да цедя кърма и го хранех с нея.Но се оказа,че с Ам се храни по-лесно и не повръща толкова. Откакто спрях, се чувствам много зле, имам чувството, че ще гръмна.
Друг въпрос са ми непрекъснатите лоши мисли ,които ме спохождат за усложнения на състоянието му. Опитвам да се справя с тях ,но един от страховете ми вече се сбъдна
Година по-късно аз съм на края на силите си, което още повече влошава нещата. Усещам ,че трябва да направя нещо за да му помогна ,но не зная какво.
Нямам време да изчета всичко ,моля, ако някой знае техники за хармонизиране на връзката майка -дете и за лечение на дете с мисли и др. под. да ми ги каже. Аз зная за майчината хипноза и я прилагам понякога, но когато е буден, преди да заспи иначе се събужда веднага.
Объркано стана,т о много нещо имаме като премеждия, опитах се накратко да ги обясня.
никога не губи вяра и търпение .... 
Нали знаеш, че от каквото ни е страх, това ни сполетява...защото фокуса подсъзнателно е все там. Замести лошите мисли само с хубави . Казвай си, че имаш.../
Няма нищо по-силно от любовта и вярата, а майчината любов е най-великото лекарство!