Публикувана: 11 юни 2009, 16:11 ч.
Последно мнение: 15 юни 2009, 23:56 ч.

!!! Моля помогнете !!! Проблем с опърничево и непослушно дете

9 331
32
1

1
2
3
Всички

11 юни 2009, 16:11 ч.

Мнения: 34

Здравейте, надявам се да съм уцелила мястото където да публикувам своята тема,
и така моята по голяма дъщеря е на 2Години и 3 месеца и има много силен характер. Когато нещо си науми нищо не може да я спре да го направи, а ако и се забрани веднага се тръшва и започва да пищи и да реве, а когато тя зарева плаши малката си сестра която е на 5 месеца и тя също започва да плаче. Моя проблем е свързан със това че по никакъв начин не мога да укротя каката освен ако не и позволя да си свърши това за което плаче иначе се тръшка пищи, без значение дали си е във вкъщи или в градинката или парка, също така е доста груба и децата я избягват, а когато и се скарам се едно не ме е чула пак си прави нейното, с проплакване по дупето също не става с наказание също, просто вече не знам какво да правя.
Дано да се намери някой да сподели какво да направя или някой който има същите проблеми. Благодаря предварително ще съм ви много благодарна.

# 1 11 юни 2009, 16:15 ч.

Насред хаоса
Мнения: 5 464

Може би ревнува от бебчето и по този начин иска внимание. А ако не е така, ще трябва да намериш начин да я научиш, че "Не!" значи "Не!". Ти най-добре си познаваш детето и най-добре можеш да прецениш как да стане това. Успех!

# 2 11 юни 2009, 16:20 ч.

Мнения: 46 518

Нормално поведение на 2 годишно дете, всички минават през бебешкия пубертет, тук можеш да прочетеш за него:
http://semeistvo.rozali.com/bebe/p7557.html

От тук да си дръпнеш "Изкуството да бъдеш родител" на Додсън

Ето още теми по въпроса:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=252071
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=218375.0;all
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=216576.0;all

# 3 11 юни 2009, 16:27 ч.

Brokenpromiseland
Мнения: 1 432

Не си споменала от колко време е това поведение, но и на мен ми се струва, че се дължи на "бебешкият пубертет"+ ревност.
Все пак ако няма затишие е най-добре да се допиташ до специалист.

# 4 11 юни 2009, 16:29 ч.

Мнения: 194

темата е за " нашите деца"

# 5 11 юни 2009, 16:38 ч.

Мнения: 34

Благодаря ви момичета за отговорите. Извинявам се че темата не е на мястото си но просто нямах време да търся толкова подробно и тук ми се стори добре да я пусна. Благодаря ви все пак.

# 6 11 юни 2009, 17:28 ч.

Мнения: 1 849

Вземи си тази книга:
http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=29097
Автора го препоръчвам горещо.

# 7 11 юни 2009, 17:37 ч.

КАКВИТО СА РОДИТЕЛИТЕ - ТАКИВА СА И ДЕЦАТА
децата са копие на родителите си
каквото виждат това правят
все пак те са си ги възпитавали

# 8 11 юни 2009, 17:50 ч.

Мнения: 46 518

Цитат на: ogledalo в чт, 11 юни 2009, 17:37

Това са ПЪЛНИ глупости, написани от човек, който въобще не е запознат с възпитанието на децата.

# 9 11 юни 2009, 18:36 ч.

Мнения: 145

Цитат на: Не се сърди, човече в чт, 11 юни 2009, 17:50

Цитат на: ogledalo в чт, 11 юни 2009, 17:37

Това са ПЪЛНИ глупости, написани от човек, който въобще не е запознат с възпитанието на децата.

Наистина това са абсолютни глупости. Пример - племенницата ми до към четвъртата си година беше природно бедствие. Толкова опърничаво и инатесто дете не бях виждала. А да кажеш, че някой в къщи - майка и или баща и са я възпитавали така е направо смешно. Какво ли не опитаха - и с добро и с лошо, но докато не отмина този период нищо не помагаше. Да видиш сега какво дете е, направо слънчице Grinning

. Моята дъщеря е на 2 г. и половина и също има такива изцепки. Какво, да не би да я възпитавам по този начин или пък да вижда някой от нас да се тръшка и да се инатосва?

# 10 11 юни 2009, 19:19 ч.

Мнения: 1 567

И аз си мисля, че е ревност. На 2 г и половина по този начин ще я покаже ревността - тръшкане, рев, писъци...

Много внимание и любов. Нв й се карайте прекалено рязко и грубо, ако примерно тръгне да милва бебето или да го гушка...

Викайте я и заедно преобличайте, хранете бебето. По този начин и тя ще участва в различните ритуали. Наблегнете колко е голяма и как може сама да донесе памперса примерно...

А кокото до това

Цитат

по принцип е така, но когато става въпрос за големи деца. !0 год и нагоре, а не за бебета на 2 г и полвина.

# 11 11 юни 2009, 22:16 ч.

Мнения: 617

Цитат на: ogledalo в чт, 11 юни 2009, 17:37

Леле,леле...понякога големият ми син такива изпълнения има, че се чудя дали аз съм го родила, камо ли дали аз го възпитавам.

# 12 11 юни 2009, 22:54 ч.

Мнения: 145

Леле,леле...понякога големият ми син такива изпълнения има, че се чудя дали аз съм го родила, камо ли дали аз го възпитавам.
[/quote]
Joy

# 13 12 юни 2009, 00:49 ч.

Мнения: 171

Цитат на: veni_i_koci в чт, 11 юни 2009, 16:11

И според мен..това е от ревност...Моят син е малко по-голям с няколко месеца и в момента ми прави същите номера...като се заинати, че иска да направи нещо и ние с баща му като кажем, че не може и се започва с един велик рев и едно пищене..та е чудо..Ама като му кажем, че няма да излезне на вън ако не се спре или пък ако сме на вън и той направи нещо...тогава казваме, че ще взезне вътре и той се спира...
Обаче в твоя случай...трябва да обръщаш и на нея повечко внимание, за да не се чувства изолирана...въпреки, че не можеш да знаеш какво точно си мисли...Като порасне още малко...сама ще разбере, че има по-малка сестричка, за която трябва да се грижи...
Но честно казано, с наказания...няма да постигнеш нещо...По-добре и обясни, че искаш да ти помага да се грижите заедно за по-малката и сестричка...пък виж тогава както ще стане...то ще си проличи дали това държание е от ревност..или от нещо друго... Hug

# 14 12 юни 2009, 09:32 ч.

Мнения: X

В повечето случаи такива деца страдат от липса на внимание.Дали от страна на бащата,майката...
няма значение.Може би се чувства пренебрегната,защото ти се занимаваш само с малкото бебе...
и това е начин да привлича внимание.Намери начин да прекарваш само с нея известно време,да не си ангажирана през това време с бебето,дай го него на таткото или докато спи...
А когато се грижиш за бебето,добър вариант е да включваш и каката ,да подава памперси,шишето с водата,да бута количката на разходка...така ще се чувства съпричастна ,а не изолирана,и може би ще помогне...

# 15 12 юни 2009, 10:01 ч.

Мнения: 12 665

Цитат на: ogledalo в чт, 11 юни 2009, 17:37

Ако родителите са нервни, децата усещат и реагират.
Ако са спокойни и се справят без викове и крясъци и децата са по-спокойни.

# 16 12 юни 2009, 10:06 ч.

Мнения: 46 518

Цитат на: Трещерица в пт, 12 юни 2009, 10:01

A как тогава ще обясниш преобразяването на детето: на 2 г. сякаш някой ми го смени, а на 3-3.5 г. ми го върна старото дете? БЕЗ промяна на поведението от моя страна (няма да го коментирам какво е било, но не се е променило).

# 17 12 юни 2009, 10:09 ч.

Мнения: 12 665

Не отричам 2г. криза, особено в случая, усложнено с появяването на бебе. А поведението трябва да се променя.
Фактът, че авторката ползва 2 комплекта по 3 удивителни показва, че е доста емоционална, нормално е да се отразява на детето.

# 18 12 юни 2009, 10:17 ч.

Мнения: 46 518

Аз моето поведение го променях до едно време, докато не установих, че разлика в/у поведението й няма. За удивителните, и аз от време на време използвам, а смея да твърдя, че съм голям темерут Rolling Eyes

# 19 12 юни 2009, 10:21 ч.

София
Мнения: 1 735

И нашето момиченце е природно бедствие.Виковете,писъците и ревовете се чуват от улицата,а сме на 6 етаж.Няма от кой да ревнува.С мъжа ми сме кротки хора,обожаваме тишината и спокойствието,а детето ни е ужасно шумно.Ако нещо не стане както е решила,следва рев до посиняване и захласване.От 3 месеца всичко е "не" и на обратната.Смятам,че е период,който ще премине,но за съжаление на мен нерви не са ми останали. Cry

Доколкото съм чела до около 2.5год преминава.Дъщеря ми също се опитва да бута и посяга на други деца и за съжаление не само такива,които и дърпат играчка,ами и нк кротни дечица,но непознати.На приятелчетата си не посяга,даже и да спорят за играчка.

# 20 14 юни 2009, 00:31 ч.

София
Мнения: 17 592

Опитай се да прекарвате минимално възможно време само трите. ДЗ, други подобни, помощник в къщи - да няма усещането, че трябва да те... завоюва обратно от сестра си...

# 21 14 юни 2009, 00:38 ч.

Мнения: 6 713

Цитат на: ogledalo в чт, 11 юни 2009, 17:37

Олеее, аман от разбирачи! ooooh!

# 22 14 юни 2009, 16:38 ч.

Мнения: 34

Благодаря на всички за отговорите - всички сте отговорили много искренно и от своята лична гледна точка и за това всеки е прав за себе си, но единствения човек който би могъл да разбере положението е този който е в същото положение.
Наистина съм доста емоционална и малко истерична от време на времепризнавам си го но не мога да се сдържам понякога и съм сигурна че това повлиява доста на каката , но просто си нямате на идея каква лудница е във вкъщи. Бебето също е с доста труден характер и когато иска нещо трябва да го получи на всяка цена също както каката, а когато и двете едновременно поискат своето си аз не мога да се разкъсам и разбира се първо обръщам внимание на бебка, знам че доста голяма вина има в мен за поведението на каката но просто намам физическата и психическа сила да се справя със ситуациите в които попадам. Иначе проблема не е от ревност винаги защото го има още от преди да се роди бебето, просто нещата се засилиха и с появата на малката и вече по някога излизат нещата извън контрол. Благодаря че писахте и си дадохте мнението мили момичета.

# 23 14 юни 2009, 17:17 ч.

Мнения: 426

Искам да те върна назад във времето когато каката е била бебе. Кава беше тогава? Взимала ли си я на ръце когато е плакала или е имала колики ? Питам те защото много хора, в стремежа си да не разглезят бебето игнорират плача му от най-крехка възраст и в последствие се получава такова нервно и тръшкащо се дете . Понеже нищо в природата не се губи( а само се видоизменя) малките бебета също като възрастните трупат агресия която не могат да изразят на момента само защото са малки и слаби физически .Но както казах нищо не се губи... Така че проблема ти според мен е със задна дата, просто сега ескалира. И съм съгласна с другите че детето ти страда от липса на внимание, да не кажа любов. Показвай му повече колко го обичаш и й го казвай защото за да расте едно дете здраво и уверено то има нужда да знае че е обичано.Поведението й просто е зов за нещо.Ако това продължи съветвам те да се обърнеш към специалист- терапевт.
П.П Никъде не споменаваш таткото? Каква е неговата позеция по проблема?

Последна редакция: нд, 14 юни 2009, 18:53 от nevenababy

# 24 15 юни 2009, 10:45 ч.

Мнения: 1 212

Да, децата на тази възраст "попиват" нервите на родителите и им дават външна изява под формата
на инат, избухливост или налагане.
Моят син е доказателство на мнението ми извън факта на типичната за годините му - 2,5 г , проява на характер.
Когато подхождам спокойно и благо към него се радвам на отзивчиво и сговорчиво дете и напротив :
Всеки път, когато под влияние на външни фактори се държа безцаремонно, ултимативно и протоколно с него като бумеранг лошото поведение рефлектира обратно върху мен.

veni_i_koci , опитай се да приобщиш каката към грижте , които ти самата полагаш към бебето.
Накарай я да се чувства значима и ценна .
Нека си мисли и усеща , във всеки един момент, че нейното присъствие и разбиране са жизнено важни и
необходими за теб , а помощта и' - несравнимо голяма Hug

Последна редакция: пн, 15 юни 2009, 11:02 от Magesta

# 25 15 юни 2009, 10:51 ч.

Мнения: 12 665

Цитат на: veni_i_koci в нд, 14 юни 2009, 16:38

и разбира се първо обръщам внимание на бебка,

Това не трябва да се разбира. Каката е достатъчно голяма, за да го прави нарочно и да види на кого ще обърнеш внимание. На бебка нищо няма да й стане, ако поплаче.

# 26 15 юни 2009, 12:03 ч.

Мнения: 801

Честито ви "бебешки пуберитет". Hug

Дъщеря ти е вече малка дама и може/иска да прави и решава сама. Нас ни държи вече година. Радвай се, че дъщеря ти откри личността си и се отстоява. Ако не може да говори добре е нормално да е агресивна, но с постоянство ще се научи и на вербална защита. Трябва да и се покаже, че телесната реакция (хапане, биене, блъскане) е неприемлива и че за повечето неща решаваш все още ти.
Ако се тръшка и реве излез от стаята или си тръгни, без да се обръщаш. Докато не млъкне няма право да идва при нас и ние не влизаме в стаята, в началото беше дълго, но в момента му трябват само 3-10 сек.
В никакъв случай не я карай да отстъпва нещо (играчка, място, храна) на бебето, защото е по- голяма.

# 27 15 юни 2009, 12:54 ч.

Мнения: 337

Може и ли и аз да се запиша в клуба с опърничавите деца. При нас не е дори липса на внимание, защото и двамата сме си в къщи и се чудим с какво да го занимаваме но той си е инат и никога не признава НЕ. Аз го отдавам на македонската ни жилка в съчетание със зодията и това че прекалено много внимание му се обръща. Прочела съм доста за възпитанието но каквото и да препоръчват авторите не помогна. ЯВно ние сме изключение от правилото. Разликата ни е че ние сме много контактни и не ни избягват децата и обича да е център на вниманието и го постига. С баткото не съм имала тези проблеми, той беше уникално умно и разумно дете. С него не ми се е налагало повече от веднъж да кажа че нещо не се пипа или че така не трябва и това е било. Просто такива са ни децата, получават информация която не е за тяхната възраст и се опитват да подражават, да бъдат центъ на вниманието и го постигат с инат, рев и т.н. Ние даже хороскоп му правихме и казаха че ще е такъв до към 7-8 години, а след това ще стане като батко си. Laughing

иска ми се да вярвам в това.

# 28 15 юни 2009, 14:15 ч.

Мнения: 37

Ако по някакъв начин и покажете че нейната помощ е много необходима и незаменима, естествено за дребни неща:да донесе мокрите кърпи или да занесе дрешките на бебето в кошчето за пране, да даде кремчето, да намери шишето с водата и такива неща, които да върши с удоволствие и да се почувства полезна, дали няма да и повлияят положително? Мисля че също трябва да си имате занимания само двете, специално за каката, напр. докато бебето спи да и четете книжка или да рисувате. Хвалете я колко ви помага и как без нея ще ви е трудно, но и зачитайте и нейните желания. Ако поиска нещо ,което смятате за невъзможно и предложете вие, няколко приемливи за вас неща и и предложете да избере от тях. Така детето си мисли че има избор и приема по лесно отказа на това, което е искало. Успех и най-важното всяко дете е различно и изисква различен подход. Peace

# 29 15 юни 2009, 15:47 ч.

София
Мнения: 1 735

Цитат на: Magesta в пн, 15 юни 2009, 10:45

Да, децата на тази възраст "попиват" нервите на родителите и им дават външна изява под формата
на инат, избухливост или налагане.
Когато подхождам спокойно и благо към него се радвам на отзивчиво и сговорчиво дете и напротив :
Всеки път, когато под влияние на външни фактори се държа безцаремонно, ултимативно и протоколно с него като бумеранг лошото поведение рефлектира обратно върху мен.

Аз по принцип въобще не съм нервна и винаги започвам с обяснение,кротко и спокойно.Понякога от обяснение се усещам,че ме заболява устата.За съжаление, не ние двамата с мъжа ми провокираме това поведение.Просто го отдавам на бебешкия пубертет и стискам зъби да премине.Примерно щом трябва да и сменим памперса или да я преобличаме да излизаме,настава гонитба,крясъци и не иска, и не дава даже и мръсния си памперс. Mr. Green

# 30 15 юни 2009, 16:05 ч.

Мнения: 1 212

Скъпа Inka , да обясняваш надълго и нашироко на 2 г. дете, на което му се играе , та играе Hug

има смисъл колкото да говориш на парче дърво или стена Simple Smile

По лошо - показваш, с поведението , че се включваш доброволно в играта му, която то ти предлага и
винаги ще излезе победител в нея .
На тази възраст , в описаните от теб ситуации най-добра работа върши принципа "отклони вниманието"
Нещо от сорта : " Я чу ли този шум ?" или " Виж , виж ... какво е това на тавана" .
Може и просто някаква увлекателна история, която ще му грабне интереса и ще го накара да се включи във "вашата игра" .

Спокойно, стискай зъби .... съвсем скоро това отшумява и идва етапа на "Искам сам/а !!!!" Wink

# 31 15 юни 2009, 16:42 ч.

София
Мнения: 1 735

О, опитвам и игри и обяснявам,че ще играе с приятелчета и навън с играчките,не иска да се облича и това е.При смяната на памперса си говорим за картинките и се опитвам да и отвличам вниманието-давам и любими неща да се заиграва/кремчета,капачки,играчки/,но ми е трудно.А етапа "Искам сама" го преживявам с храненето.Там аз се забавлявам на невероятни гледки от петна. Mr. Green

# 32 15 юни 2009, 23:56 ч.

Мнения: 8 229

Ами честит ви бебешки пубертет Laughing

Нали си имам и аз един такъв вкъщи. И бебето хич не е виновно, големият стана инатест на около 1г и 2м. А беше такова спокойно и усмихнато бебе... Та значи кризата го държи вече година и половина и не знам кога ще го отпусне. Сменя настроението си за секунди. От усмихнато, сговорчиво хлапе изведнъж се превръща в пищяш звяр и ни приема, ни предава. Като се нареве хубаво, пак започва да ти се хили насреща дяволито - ни лук ял, ни лук мирисал. Все едно е две различни деца.
Ще отмине, няма страшно. Понякога и аз се ядосвам, но след това си казвам: "Какво толкова искам, ами че той е на 2г и половина и наистина си се държи като на 2 години и половина. Как мога да се искам да се дъжи като възрастен?" Просто понякога забравяме, че децата са си абсолютно първични и искрени в желанията си. Когато искат нещо, те го искат веднага. Когато аз искам нещо, но не мога да го получа, мога да се муся, да се нервирам, ама се примирявам, въпреки че ми е криво. А детето в същата ситуация какво може да се направи - да се тръшне и да изрази по някакъв бурен начин яростта си.
А и всичко си е до дете. Има някои са по-спокойни и сдържани. Синът ми обаче не е такъв. Той е в крайностите. Радостта си я изразява бурно - докато тича например ръкомаха, скача, хили се като побъркан... Като не стане на неговата съответно пищи и се тръшка сякаш света е свършил.

Препоръчани теми

Непослушно, инатливо дете

Непослушно дете - моля за съвети

До каква възраст е нормално да се реве без сериозна причина

не мога да се справя с детето си

Причина:

Причина: