Възпитание и поведение на двегодишно дете

Записвам се да чета и аз темата, че сме на подобен период с агресията.

Фрида, моето мнение е , че гледачката нещо не прави както трябва и не zадоволява потребностzите на детето от игри, раzнообраzие, нови открития ...
Тя е по цял ден с детето и тя трябва да се zанимава с него, да го учи, да му покаzва, а не само да го гледа и храни.
Моето имаше подобен проблем. Тя вzе малко куче и вzе да се пеняви, че моето тормоzи кучето, а на нея простио и идваха много и двте и не му обръщаше дост. внимание ... е след една кратка лекция, че детето трябвад а се научи да се отнася добре с кучето и да играе правилно с него ... явно тя си даде труда, zащото няма иzцепки. Та това е. Детето трябва да се учи на всичко и то с търпение. Не само да се оставя да си прави неща, zащото така е по лесно zа всички. Биберона го махнете. Трябва вече да е на обща храна. Имаш? статия в едно списание по повод храненето с мляко с биберон на 2 годишни и лекаря се иzкаzа доста zле.
Може да реагира агресивно към теб, zащото е иzнервена от нещо преz деня или zащото не си е доспала или zащотот е гладна ...

Ще го махна, тази си мисля за тази вечер, другият вариант е да изчакам, другата седмица ще заминем за море и просто ще оставя всичко тук.
Че е гладна, гладна, но не желае да опита даже, приближава се и в последния момент се дръпва и си затваря устата. И плаче после, и вика сърдито.

Моята две годишна дъщера е отгледана от две детегледачки. Първата я гледа от 3 месечна до година и половина. После имаше 4 месеца опити за ясла и сега я гледа друга детегледачка.

Агресия към нас няма. Опитва се от време на време да посяга на деца в опит да си разделят една играчка, но след предупреждение за прибиране при втори опит нещата спират дотук. В това отношение компромиси не правя.

За храненето, храни се сама, проявява капризи от време на време, но в общи линии изяжда това което и се дава. Пие от нормална чаша или със сламка.

За гърнето, след двумесечни опити за сваляне на памперса му се вижда края, казва че има пиш и тръгва към тоалетната. С акото не седят точно така нещата но се надявам и в това отношение да започне да се усеща. В момента е с памперс само докато спи.

С биберона положението е трагично, докато спи го ползва и за успокоение при изживян стрес. Направо е пристрастена към него, не знам какво ще го правим  

Извинява се ако направи нещо по-погрешка, използва моля и мерси по предназначение. Ако дете й се помоли за играчка дава, ако тръгне да й я взима насила не дава

Моето мнение че засега развитието и поведението на щерката е много добро. Е, тръшка се и мрънка, но все пак пубертет кара човечето

Относно възпитанието, вървя по книжката "Изкуството да бъдеш родител" (http://www.books.bg/book.php?ISBN=954529129)

Знам, че е много трудно с двегодишните. Казват - бебешки пубертет. Въпреки, че моят син е от "добрите", не мога да кажа, че си нямам подобни проблеми. С агресия, неядене, нежелание за гърне. Поне бибероните ги махнахме отвсякъде. Според мен трябва да се подходи търпеливо, с много обяснение и особена строгост към удрянето й. Особено към теб. Знам, че е лесно така да се говори, докато не ти е на главата, но проблемът е или в гледачката, или в теб, или в самото дете. Естествено изключвай възможностите една по една като подхождаш с много говорене и строгост в началото. В смисъл прибираш се вечер и тя посяга да те удари з анякаква глупост. Веднага обяснаваш, че мама я боли, че мама ще се разсърди, че мама е работила цял ден и е изморена и трябва да се гали, а не удря. Ако пак удари по строго повтаряш. Ако пак го направи - ами наказание или направо си я шляпни по ръката. Ако се разплаче, а тя ще го направи, не я успокоявай, отиди в другата стая и кажи, че си сърдита. Остави я да  се почувстава виновна за малко, тя ще дойде при теб да се гушне разплакана. Тогава я прегърни и пак и повтори. Това е моята тактика засега.
За ядененто и през деня ли не яде манджа? Тази жена ли готви или е на кухня?
А за пишкането не я насилвай остави това последно. Явно не е готова още. Има време давай постепенно с проблемите. Само не вдигай ръце, защото тепърва предстоят още. УСПЕХ, дано съм била поне мъничко полезна.

не zнам колко е правилно педагогически ... но според мен тя просто до сега не е свикнала към раzличните вкусове и zнае, че ще си получи млякото ... та ще и трябва време да свикне. Не можеш ли да опиташ навън. Такъв трик . Слагашя в количката на паzар и и покаzваш инетересни неща и и даваш по едно да опита ... малинка, бисквитка , гроzде ... и така докато паzарувате и подаваш раzни неща и тя опитва . Или я слагаш в количкаат и тръгвате на раzходка , като и даваш филия хляб и я оставяш да си гриzе в zахлас и после не и даваш млякото на вечеря ... или пък опитай да и покаzваш какво ядат децата навън или по тв и да и каzваш колко е вкусно и как иzпуска ...

Тя ядеше всичко, но по нова година се разболя много тежко и после още веднъж. Няма интерес, даже не посяга.

Фрида, значи има психологически елемент в това поведение.

Не знам доколко можеш дасе посъветваш с психолог или логопед за това състояние на детенцето, но мисля че би било полезно.

Другото е че аз чета детска психология и подобни книги и се опитвам да взимам от там разни идеи и да ги прилагам на практика. Повечето работят, някои не, но пък засега мисля че се справяме.

Не си мислете че не раздавам шамарчета през ръцете, раздавам когато се налага

може да е стрес от болестите и да си мисли, че с биберона става добре и е zдрава или просто да се успокоява с него и да не иска да се раzдели. Опитай лека полека и много внимателно.

Фрида, намери книгите на д-р Фицхю Додсън!!!! "Изкуството да бъдеш родител" и "Как да приучим децата към дисциплина". Ще на намериш отговори на всичките си въпроси. Моето дете е доста своенравно. Тези книги ми помогнаха да разбера голяма част от нещата, които се случват в отношенията м/у нас. Много са ми полезни и ги чета често. В тях няма толкова идеи как да реагираме, а обяснения защо се случват дадени неща. Когато успееш да разбереш детето си ще е много по-лесно да намериш решения.

Много добре разбирам притесненията ти, но не мога да помогна с нищо друго, освен да споделя опита с моя син (който вече е на 3 и малко).

Относно храненето - както беше ящно и бузесто бебе и овършаваше всякаква храна за норматив, така след 1.5 г. започна да проявява чешитлъци и до към 2 г. спря да яде почти всичко полезно, с изключение на плодове; останалото - луканка и тесто Спряхме кухната, готвехме и предлагахме какво ли не, но явно тогава се комбинира период на оформяне на предпочитания с "бебешкия пуберитет". Не че сега яде каквото трябва, но поне ние вече му свикнахме.

Относно памперса - отказа се след като навърши 3 г., след като категорично му махнах памперса без никакви изгледи да се навия да му го върна. Преди това посмъртно не искаше да сяда на гърнето, но след като походи без памперс напикан 2 седмици, инатът овнешки склони да сяда на гърнето и след около 2 месеца вече започна да се самообслужва напълно самостоятелно в тоалетната, вкл. миенето на ръчичките.

Относно агресията - и там имахме голям проблем. Говорих с психолог (общ, не детски), който с въпроси ме върна към една случка от рожденния му ден на 2 г. Тогава едно от най-близките му приятелчета без причина го повали на земята и започна да го налага. Нашият взе да ме вика на помощ и никога няма за забравя израза на очите му - една смесица от ужас и изненада. От това като че ли се отключи аналогичното и у моя син. В продължение на почти година изпадах в неприятни ситуации в градинките, защото той блъскаше, удряше и сипеше пясък върху всяко срещнато дете. Слава богу това отшумя.  

Така че, за да обобщя - за храненето не искам да те ужасявам, а по-скоро да ти помогна да се пренастроиш психически, че вероятно имаш злоядо и капризно на хранене дете. Памперса не е проблем - не насилвайте нещата, а по-скоро изчакайте и наблюдавайте детето кога ще "узрее". Относно агресията - преходна е и в общия случай отшумява след определен период.

Успех!

Извинявам се, че ползвам темата ти, Фрида. Явно е много актуално, мислех си и аз да потърся помощ и съвет най-напред от вас, форумски мами. Дъщеря ми е на 3 годинки и 8 мес, и нещото, което ме притеснява най-много в поведението й е агресията. Това, че за да си вземе играчката, за да получи, това, което иска, да откаже да направи нещо, първо понечва да посегне да удари. Притеснявам се, когато това се случва в градинките с децата, но най-много се притеснявам, че изобщо се случва. Понякога се чувствам безсилна да се справя, някак си един страх дали ще постъпя правилно и кое е всъщност правилното поведение, застава като бариера и като че ли блокирам. Незнам къде да потърся правилните отговори, правилния начин да реагирам в тези случаи. Много съм притеснена, дори понякога си казвам, че не съм добър родител, щом не усещам как да постъпя в конкретните ситуации...
Извинявам се за дългото писание, но ми се искаше да споделя. Ще продължавам да следя темата и подобни такива, дано намеря моите отговори.

Много sorry, ама не понасям неща от сорта "приучаване на дисциплина" - какво означава това?
Поставете се на мястото на едно дете на 2 години и ще се сетите.

Фрида,
Ако имаш възможност си остани вкъщи с детето за някакво време (колкото е възможно повече) - седмици, месец.
Без бавачки и баби - само двете, докато баща й е на работа. Покажи й, че тя е всичко за теб и за миг дори не помисляй, че я разглезваш (Доктор Спок е вече отживелица).
Ще бъде доста натоварващо и с угризения на съвестта за теб. Детето има нужда да си "зареди батериите" с обич и увереност, а твоите инстинкти ти показват как да го направиш. Когато дъщеря ти се почувства "заредена" ще иска да става все по-самостоятелна. Постепенно ще настъпват моментите, в които тя дори няма да иска да си покрай нея.

Уверявам те, че си заслужава. Детето има нужда от теб - ти му даваш сигурността и подкрепата си. Говорете си (нищо, че не е много умела в това), пейте заедно, танцувайте, пазарувайте, сгответе яденето......... - всички неща, които ти хрумнат и можете да правите заедно.
Колкото и да е важен въпросът с парите, вземи си отпуска, болнични, каквото измислиш, но си остани с детето известно време.

Независимо какво решиш да правиш, разкажи какво се получава. Едва ли някой тук ще се осмели да те съди и да мисли, че не се справяш.

Упорството в детска възраст от 2-3 години
Може би тази статия ще ти даде някои насоки
Там пише:
 Оставяйте го само да се храни, без подканване. Когато престане да се храни, позволете му да напусне масата. Не правете от дребните проблеми - драми. По нататък нещата се оправят от самосебе си. Не се обезсърчавайте.
И аз се старая така да действам. Изобщо оставям я в повечето случаи сама да ме води, на което майка ми казва, че много съм й позволявала. Засега, поне до 3 години мисля да е така.

И още нещо от същият сайт: Как да накараме малчуганите да хапнат и нещо друго освен шоколад?

като начало бих преформулирала това изречение,децата ни усещат 100% и поведението им до голяма степен се ръководи от това..

Извинете ме за разводяването, но още веднъж се уверявам като чета какво сте написали по темата, че гледането на дете е най-трудната работа на света! То атомен инженер да си, ще е по-лесно!

Не казваш колко говори, и дали успява да обясни донякъде поне какво иска. Нервите и тръшканиците в тази възраст до голяма степен са причинени от факта, че вече се чувстват големи, горе-долу знаят какво искат - а не могат да го изразят, и често тяхното мнение не се зачита 

То е ясно, че рецепта няма, ама внимание и общуване с нея е основното. И да разбираш какво иска и какво очаква (в тази възраст е добре да има режим и "предсказуемост" - и да и обясняваш какво следва в програмата).

Примерно: готвите супа "заедно" - казваш и че тази вечер ще се яде супа; вътре има това, това, това (как се бели, как се реже, какъв цвят е, тя ги пуска в тенджерата). После се вари (тя може да бърка от време на време). И като дойде време за вечеря: няма мляко с бисквити, ама сте прекарали цял час да говорите за супата. Дано я опита. И колкото и да се тръшка - никакви бисквити тази вечер (с обяснението, че няма, и затова сте готвили супа...)

Забрави за памперса; давай едно по едно. Първо биберона и храната, и удрянето. След няколко месеца, пробвай с памперса. При Мариана го свалихме за една седмица, беше на 2г.2м.

Не е лъжа  Все се чудиш дали си постъпил правилно или не 

A гледачката от скоро ли я гледа или от дълго време?
Ако е от скоро просто детето реагира на промяната и вс още му е трудно да свикне - за това е и неспокйно и агресивно.
Ако обаче е с тази глдачка отдавна явно нещо не е наред  Причината може да е в гледачката или в дневния режим - наблюдавай, промени нещо, говори с бавачката относно твои идеи.  Говори с детето - дори и по половин час на ден да сте заедно и това е достатъчно, за да й казваш колко я обичаш, да я прегръщаш, да разговаряте, стреми се, когато сте заедно не просто тя да си играе, а ти да я наблюдаваш, а да правите нещата заедно. Не се безпокой всичко това е фаза, която скоро ще отшуми. Пожелавам ти успех 

http://www.biberonbg.com/info/parvo_iunoshestvo.htm
http://www.biberonbg.com/info/agresia.htm
http://www.biberonbg.com/info/agresia.htm

Успях да се справя с посягането да ме удря с много говорене, обяснения и няколко шляпвания в отговор на нейните, за да разбере че боли и не е приятно.

С гърнето се справих  като махнах памперса отведнъж. Но за това трябва да си край нея и да я следиш и подканяш. Сега слагам само нощем памперс.

Вместо биберон си смучеше пръста. Мазах го с Daum-exol и има резултат.

Храненето и на нас ни е проблем.

Проблем имам и с обличането и събличането. Винаги се тръшка и реве.

Пробвай с така наречения "кнтролиран избор" - да си избере тя какво да облече (предлагаш две неща, не повече, че се объркват). Общо взето - обичат да си казват мнението  , просто не са бебета вече.

Ами така се казва книгата  преводът е такъв!
а д-р Спок изобщо не е отживелица!!! Ако си чела книгите му би трябвало да ти е ясно 

А сега ще си позволя аз да ти отговоря на конкретните проблеми...

Храненето.. моята дъщеря (4 г. и половина) не яде кой знае колко. Като цяло яде в малки количества. Нормална си е на тегло и е здрава (чук-чук). Но, яде много сурови плодове и зеленчуци. Много ги обича и ги яде. Готвено ми е трудно да й давам, не го иска много. В градината, обаче яде всичко. Никога не я насилвам. Яде колкото й се яде. Моят съвет е между храненията да не й давате нищо, никакви солети и подобни неща. Така сама ще иска да яде. Гладът е голямо нещо 

Гърнето... до 2-2,5 г. възраст децата не могат да контролират сфинктерите, съответно не могат да задържат. Не очаквай преди тази възраст да ходи съзнателно до тоалетна.

За удрянето.. лично за мен за 2 г. дете не може да се говори за агресия така както я разбирате.

Ако имаш желание прати ми на ЛС мейл и аз ще ти пратя "Изкуството да бъдеш родител". Другата я имам само на книжно тяло. Аз намерих за себе си там отговори на всичките си въпроси. Трудно ми е да преразказвам... Но, чети сега, защото натам става по-трудно ако не можеш да разбереш защо детето прави едно или друго нещо   

Запис

Искам да кажа няколко неща.
Първо-това да си родител е най-трудното и сложно нещо на света, което не подлежи на някакви константи, както атомната физика например. От мен зависи дъщеря ми да порасне уверен, добър, интелигентен и способен човек. И точно затова всеки един момент е от особено значение.
Наясно съм, че не и обръщам много внимание, но това е по моите мерки, много за мен може да означава нищо за друг или всичко за трети.
Мненията по темата ми бяха изключително полезни, днес ще си купя книгата, защото никой не е родил научен и дори да притежавам усета за детето си, пак не мога да реагирам по най-добрия начин, след като не съм подготвена.
Дъщеря ми не говори, разбирайте смислови думи, които да разбирам аз, освен вода, ам ам и кашкавал.
Понятно защо. Понякога казва ак, и то по темата. Тя няма стимул да започне да говори на моя език защото ние с баща и я разбираме и така горе долу, когато се иска нещо от нас. Иначе тя много говори на бебешки.
Вчера не и давахме нищо между храненията, и тя "вечеря"-изяде 1/3 филия хляб с жълтъка на пържено яйце. Така и ще процедираме.
От другата седмица ще е с мен, на работа, а след това заминаваме на почивка. Ще и махна шишето идващата седмица.

Благодаря ви много, и нека темата да си остане за информация и актуализиране на проблемите на двегодишните.

Успех и като четеш книгата си слушай инстинктите на майка. ти най добре си поzнаваш детето и себе си и ако нещо те съмнява не го прилагай.

Ооо, това е най-важното! Майчиния инстинкт никога не лъже!

Успех и от мен!

Аз махнах шишетата онзи ден. Кумчо Вълчо ги изяде, както изяде и бибките. Минахме изцяло на авентските магични чаши. Възражения имаше само първата вечер и не искаха да пият АМ от тях, но не им остана избор и накрая се прежалиха

Ще оставя махането на памперсите за яслата тази есен или за другото лято като станат на 2 и нещо.

Препоръчаните книги ги имам, но скоро не съм ги зачитала, та сега ще ги подхващам наново.

Мишленце, браво за бибитата

За памперсите, искренно те съветвам да изчакаш децата ти да станат на 2 годинки и да ги сваляш през лятото. Ние започнахме в края на юни и чак сега след месец и половина имаме значителен напредък, вече си казва, макар че има и пропуски.

Така и ще направя Освен ако в яслата сами не се откажат като гледат другите деца

Daum-exol ??? какво е това?

Дали са ти много хубави съвети, а пък аз ще ти направя едно параноично предложение. Защо няколко дни поред не слагаш скрита камера, за да разбереш какво се случва в действителност докато те няма?

Вече не я гледат, вече сме без шишета, и чета тази книга, където не е написано как да я спра да крещи във високич регистър 

Много хубаво  ! Това са чудесни новини.
Колкото до викането, ще повика до 3 г., пък като проговори хубаво и започне да изразява словесно емоциите си, ще спре.

И при нас го има проблема с гърнето, но мен това не ме тревожи. Има време, ще се научи.

В интерес на истината всичко останало не ми е познато като реалност, явно детето си е просто по-емоционално или е до характер - не знам. Моето двегодишно яде всичко освен краве мляко (алергична е) и се храни сама (омазва се много и винаги сменяме дрехите след хранене). Биберон не е ползвала никога, дори като малко бебе, бебешко шише също. Говори всичко. Прояви на агресия има, но засега само между нея и брат й, когато се скарат за играчка - което е ежедневие. Често стигат до бой и винаги някой е разреван накрая. Много усилия полагаме да обясняваме, но засега спорът кое на кого е точно май е неизбежен - това ми е най-голям проблем в момента. Все си казвам, че ще размине в един момент - и ние със сестра ми се биехме като малки, а сега не можем една без друга. Та явно всеки с проблемите си, аз за хранене и др. такива грам нямам тревоги, само треперя някой ден някой да не ритне прекалено силно другия или нещо такова 

Вече са ти казали за бебешкия пубертет. Няма да се повтарям. Според мен няма нужда да й махаш биберона насилствено. След като си го иска и й е удобно - остави й го. Говоря от личен опит. Виктория пиеше през биберон до 2 години и половина. В един момент й стана трудно да пие от него и сама поиска да й го махна. Каза, че  била вече кака. Стана безболезнено и не съм си късала нервите, нито детето се е изнервяло. Не ми е пречил биберона въобще, все пак един път в живота си ще пие през биберон. За агресията - всяко дете минава през такъв период. Прави се, че не обръщаш внимание. Ако те удари - опитай се да й отвлечеш вниманието с нещо друго, с някаква игра, с нещо интересно, което може да види. Но не й се карай. Опитай се да обясниш, че не е хубаво да се удря, че мама я боли. За гърнето - може да почакаш още малко. Колкото по-късно се сложи детето на гърне, толкова по-лесно става й за двете страни. Пак от опит - сложих я на гърне за първи път на 2 год. и половина - научи се за един ден. От тогава се е напишкала само един път - първия ден, в който беше без памперс. И през нощта се буди, когато й се пишка. За храненето - опитай да й създадеш интерес към храната. Детенцето ти е достатъчно голямо, за да разбира. Можеш да й разкажеш как се готви храната, какво се слага в нея, за да стане толкова вкусна, да й кажеш, че храната е приготвена специално за нея и всякакви подобни импровизации. Ако не иска да яде - не я насилвай. Здраво дете няма да умре от глад. Когато огладнее - ще поиска сама. Насилването за храна води до отказ от храна.
Аз лично съм противник на насилствените методи на възпитание, имам предвид "приучаването" и "махането". Смятам, че всяко дете прави определена крачка, когато е готово да я направи, а не когато майка му така е решила. Но всеки преценява как да възпитава и гледа детето си сам.

И какво пише там? Моята Маги също много вика и силно - когато се сърди, когато се радва, когато пее, изобщо обича да вика.

Фрида, основния ти проблем /според мен/ е, че се чувстваш виновна задето не й отделяш достатъчно внимание и време. Детето усеща вината ти /повярвай/ и се възползва от това максимално.

Това, което бих те посъветвала е абсолютно противоположно на съвета на Радостинчето. Детето ти се нуждае не по от това да спреш да работиш и да му посветиш повече време, а от стабилна рамка, в която да живее.

Първо си провери хубаво бавачката - дай й строги правила, които да следва, седмица по-късно я провери с камери, с внезапни посещения...с каквото намериш за добре. Въведи основни правила за детето, режим на живот, хранене и прочие и го налагай меко и постепенно, за да не стресираш детето, но и да му дадеш рамка на живот. Нещата не могат да се оправят с магическа пръчка, а само малко по малко...

По отношение на това, че те удря - не е фатално и определено не е 'агресия'. Всеки път като те удря й хващай ръцете и говори, че мама не я бие и тя не следва да бие, че така не е възпитано и прочие... Ще схване 

Гърнето изобщо не го слагам в графа 'проблеми'.

Ужас! Александра също крещи нон стоп. така си говори. По едно време бях решила, че има проблеми със слуха. Тц, няма! Шепна и тя ме чува идеално. Ама много високо говори. То всъщност и аз така говоря често като ме хване емоцията... Майка все ни прави забележки и на двете, че хората около нас не са глухи 

А пробвали ли сте да оставите детето няколко дни самичко да си определя режима?

 Вие винаги ли си харесвате режима, който някой друг ви е наложил? А не бихте ли крещяли ако животът ви вечно е под режим?

Децата имат нужда сами да решават, колкото и да ви е чудно. Когато се чувстват по-свободни може да поспрат малко с крясъците.

Сега сме на море заедно.
Лошото от всички тези книги е, че освен насоки те не дават, а и не се анагажират с каквото и да било друго. Не се чувствам самоизтерзана за това, че не и обръщам достатъчно внимание.
Детето си крещи, когато не и изнася нещо, в знак на протест. Нищо не мога да направя по въпроса, освен да я успокоя и да и кажа, че не се прави така. По същият начин тя удря, когото и да било когато и се налагат ограничения.
Тя сама си определя режима до степен, че вече така се е задръстила от сухите неща които яде, че ще я оставя гладна до момента в който не клекне и не прояде нещо различно.
Вижте, всяка майка има свой подход към детето си, и са малко тези които ще бъдат немарливи с него. От книгата научих една полезна техника, така наречената на отразяване, техника която може да се приложи и към мъжете ни-тя представлява следното-детето е ядосано и ние вместо да му се скараме отразяваме неговите чувства от типа-ти сега си ядосан на мама, защото тя не ти дава да си играеш с компютъра, смяташ, че тя е лоша, защото тя може да си играе с компютъра, а ти не.. и т.н. 
но тази техника е още неприложима при дъщеря ми, защото тя така или иначе не ме разбира или не желае да ме разбира кой знае колко ... 

Лосион за мазане против смучене на пръсти и гризане на нокти. Продава се в аптеките.