Раждане вкъщи 4

Ива, тя се свърза с мен Имам и телефони и всичко, само още не знам доколко е подготвена. Ще говоря с нея още днес Иначе тел. ще ти пратя на лични

Лорчето, добре дошла Понеже имам детенце приблизително на възрастта на твоето, лично аз не бих се осмелила да раждам сама с него-
Те са малки, искат с тях да се занимава човек през цялото време, а на теб ти трябва голяма концентрация- Не можеш да тръгнеш да гониш детето като се затича в друга стая докато имаш контракция например- Виждам че си от София, една мама от отчетните (отпреди две години) си спомням че роди във вода в Тина Киркова- Казваше че било доста естествено- Това е нещо като компромисен вариант? Извинявам се за тиретата вместо точки, но от този компютър нямам избор- Успех

Много майки раждат там - някои по-успешно, други не съвсем. Но все пак може да се опита.
Само че не съм сигурна кой лекар/лекарка е подходящ/а... трябва да се проучи.

Лорчето, на твое място аз също не бих рискувала. Мен лично липсата на подкрепа отстрана на мъжа и семейството ми ме отказа да раждам изобщо вагинално (при мен стоеше изборът да ми направят секцио по (псевдо-)медицински причини или да се опитам да се наложа за естествено). Мисля, че в такъв момент всякаква съпротива може да обърка нещата. Най-много би ме притеснила фистулата.

Лорче, здравей,
Ето моите отговори, знам че ще има и други различни и допълващи  
Когато излезе бебето, а плацентата все още е вътре, колко време може да не се връзва пъпната връв? Колкото ти душа иска Ако искаш и изобщо не я връзвай и прекъсвай - лотос раждане му се казва на това. Може и да я прогориш, пак няма връзване.
А ако и плацентата излезе? Така или иначе ще излезе Не е от особено значение кога, важното е да не се дърпа и като излезе да е цяла (което е почти 100% сигурно, като няма да има кой да я дърпа )
И трябва ли да се държи над нивото на бебето, за колко време?
Има различни виждания... Някои казват да, така бебето получава повече кръв, повече желязо, по-лека жълтеница; други казват, че каквото му е трябвало на бебето е осугурено вече като се изчака да спре да пулсира пъпната връв и тогава се прекъсва, а допълнителната кръв само ще затрудни крехкото му кръвообръщение и напротив ще усложни жълтеницата...
Как става точно връзването на пъпната връв (ще купя неароматизирани конци за зъби от аптеката), колко пъти се връзва, на какво разстояние?Връзва се само на 1 място, на 5-6 см от тялото на бебето. Много е жилава и си трябва неколкократно премятане и престягане на конеца, после един обикновен възел, за да не се размотае, но така или наче много бързо се съсухря и след 12 часа намотаната връвчица ще се движи свободно по остатъка от пъпната връв Не е проблем!
Колко време може да се изчака до раждането на плацентата без това да се счита за опасно?
Ако нямаш някакви оплаквания, силно кървене и пр., не знам да има граница. Чела съм и за 8 часа... В общия случай като решиш да станеш да се разходиш малко, може директно да ти дойде напън за нея, а може и да трябва да клекнеш и ти леко да напънеш.
Трябва ли да правя някакво по-специфично почистване и дезинфекциране на дома си?Прави се само в случай, че водите изтекат, а раждането не е започнало. При всички случаи човек го хваща една мания за чистене баш в последните дни и навсякъде чисти После е важно само ти да спазваш добра лична хигиена.
До колко време след раждането е добре да се отложи първата баня на бебето?
Няколко дни, докато не падне напълно пъпчето и не заздравее съвсем. През това време бебето спокойно може да се почиства с навлажнена мека памучна кърпа, като съвсем леко се обтриват тялото и главата.
Ако дъщеря ми иска да суче заедно с бебето, мога ли да й дам дори и веднага след самото раждане? Ако продължаваш да я кърмиш и я устройва вкусът на коластрата, няма проблем. Предполагам си изчела вече темата за кърмене в тандем в кърмаческия, както и статиите по темата в библиотеката. Всички отговори са там
Ако съм съвсем сама или само с дъщеря ми (1г. 10м.), мислите ли, че ще се справя?
Стига да си сигурна в себе си, няма никакви причини да не се справиш, все пак няма да строиш мост на Ганг и не ти трябва цяла бригада
Ако раждането стане вкъщи, със сигурност ще ме принудят веднага да отидем до болницата, аз се надявам да успея да ги убедя поне да не е първия ден, но сигуро на следващия ще отидем. Кой ще те принуди?!?!?! Мъжът ти ли?!?!? Ако е такава ситуацията, е малко сложно... Но ако се притесняваш от роднини и други хора, просто не ги информираш за раждането до 3 дни след него
Дали там ще настояват да бият на бебето ваксина срещу тетанус?
Може и да настояват, ама без писмено информирано съгласие от теб за теб и за бебето, нито на теб могат да направят нещо, нито на бебето!
А дали няма да искат да останем там под наблюдение и да ни разделят?
Зависи от болницата, но най-вероятно ще ви разделят.
От предишното ми раждане имам фистула (дупчица между влагалището и дебелото черво) т.е. пътя, по който ще мине бебето не е "чист" и непрекъснато се "замърсява". Това дали ще е проблем за бебето (инфекции, бактерии...) ?
Бебето вече се запознало косвено със всички инфекции и бактерии, които носиш и имаш в дома си, без те да са проблем за теб Фистулата обаче не е приятно нещо. Сигурна съм, че и хомеопатията, ТЕС могат да ти решат проблема с нея.
Като бях бременна в 28-ма седмица прокървих и влезнах в болница за 17 дни. Оказа се частично отлепяне на плацентата и пих 2 месеца Гинипрал и Верапамил за задържане, предимно лежах и си стоях вкъщи. Мислите ли, че тези неща ще попречат на естественото раждане?
По принцип не, но за да получиш отлепяне на плацентата има някаква причина, ако разни подобни причини се появят и при раждането, е много вероятно да се откажеш от идеята за дома...

Лорче, Мег много хубаво ти е написала всичко, благодаря ти Мег  :hug

Аз бих добавила просто да внимаваш за евентуален кръвоизлив след раждането. И ако усетиш нещо такова да се обадиш и потърсиш помощ.
Другото е за детето: Аз също много исках да раждам сама, само с мъжа ми и с децата, но съм доволна, че все пак извикахме една приятелка, която да обърне внимание на децата. Те са деца и си искат внимание. Ако има възможност някой друг да ги "обслужва" за теб ще е по-спокойно. То детето пак може да е покрай теб, но просто да си спокойна, че има кой да му обърне внимание ако ти не можеш в момента.
Не че ако си сама с детето няма да се справиш - ще се справиш прекрасно. Но ако искаш да се отпуснеш по-добре, може да помислиш за някоя приятелка, която евентуално не би съдила решението ти да си родиш в къщи, която да се занимава с детето.
Питай още, каквото се сетиш - ние сме тук, за да ти отговаряме. Приятни и спокойни последни бременни дни и прекрасно раждане ти пожелавам! 

Момичета, много ви благодаря!!! Страхотни сте! Вдъхнахте ми кураж и надежда! 
heureuse, и аз в началото исках да раждам във ваната на болницата, но мъжът ми категорично ми отказа... Той дори не иска да присъства на раждането, защото това били женски работи и "нямало после да ме възприема по същия начин". Затова ваната отпадна, а и с моят проблем (фистулата) не знам до колко е одачна.
Котката Марта, при мен липсата на подкрепа отвсякъде е същата, затова и се чувствам толкова несигурна в решенията си. Ако раждам вкъщи, ще се справя ли? Ако раждам в болница, ще успея ли да отстоявам желанията си за мен и за бебето? Ето дори мъжът ми да присъства, той само ще е на страната на лекарите и ще ме убеждава да ги послушам за всичко...
Мег, благодаря ти за изчерпателните отговори!  При предишното ми раждане първо ми изтекоха водите без да имам каквито и да е други признази, естествено веднага хукнахме към болницата и там е ясно... Но тогава нямах фистула и сега точно това ме притеснява, ако пак изтекат водите рано как ще поддържам хигиена отвътре? Особено ако ходя до тоалетната по голяма нужда, влагалището ми страшно се замърсява. Аз не знам и в болница дори да съм дали нещо може да се направи по този въпрос...
За дъщеря ми ме притеснява това, че е пристрастено кърмаче и денонощно иска да суче и от двете гърди. Не знам как ще реагира като види бебето да суче и дали ако й дам от другата гърда после няма да поиска и тази на бебето, а знам, че в първите часове му е много важно да се насуче хубаво... Но пък все някак тя трябва да свикне, че ще дели с някой гърдите
Да, мъжът ми ще ме принуди да отидем в болница. Ако родя докато го няма, ще съм сама. Ако раждам докато е вкъщи, трябва да е тайно , защото ако разбере че раждам, ще ме закара в болницата веднага, но ако стане всичко вкъщи разчитам на шока от негова страна за да се наложа поне първия ден да не ходим... А и мога да кажа, че не е хубаво да изнасяме бебето навън толкова скоро...
Въобще, няма да го мисля, то само ще си покаже какво кога и как ще стане... Ще решавам на момента и това е.
За отлепянето повечето лекари (и роднини) обвиняваха кърменето, но аз мисля, че по-скоро психическото и физическото натоварване последния месец преди да се случи са причината. Аз непрекъснато имам контракции от най-малкото нещо и казаха, че от контракциите се предизвиква отлепяне. Ти какво имаш предвид под разни подобни причини?
escorial лошото е, че нямам такива приятелки . Но има вариант детето да спи когато раждането става или да е на гости при свекърва ми, всичко зависи в кой ден и час ще станат нещата...
Забравих да спомена нещо друго, което ме притеснява: Бебчето е обърнато с гръб надясно. Лекарката, при която ходя каза че сигурно по време на контракции, ще си се намести по-добре, но аз не знам дали не е по-добре да опитам и аз да направя нещо? В сайта на естествено май четох някакви методи. Вие какво мислите? Дъщеря ми се роди с пъпна връв 3 пъти омотана около врата, от това също малко се притеснявам...
Благодаря ви отново за всичко! Желая ви приятен, слънчев ден!

   lorcheto, кураж и от мен! Само за дясното гръбче мога да ти кажа,
че не е никакъв проблем, даже не съм чувала да е наложително външно
обръщане. Моето дете се роди безпроблемно така.

като няма да присъства, какво му пука дали е във вана или не?!
а той няма да знае как и къде раждаш - нали няма да е там!!!

новороденото може да суче и от гърдата, която току що е била пусната от малката, на него му трябват само няколко капки коластра, другото е просто връзка с теб и инстинкти, така че тя може да си суче пак от двете ти гърди.

Има вариант като усетиш контракции да идеш при някой или някъде, където ще си сама и ще можеш да го родиш - при приятелка на гости за няколко дни например, като кажеш на близките си че имаш нужда от малко спокойствие. Но това ако наистина се чувстваш в хармония със себе си и бебо 

Но ако стане така, че идеш в болница на другия ден...трябва да си много уверена в себе си и да отстояваш правата си щото много вероятно ще искат да ти разкатаят фамилията, колко си била безотговорна, да ви разделят за изследвания и разни манипулации и т.н.
След като си родила у дома, нямаш работа после в болницата.

При мен точно като излизаше бебо ми дойде да викам  - беше през нощта и двегодишния ми син си спеше в леглото до мен, тогава обаче се събуди и се втурна да ме гушка, а мъжа ми го прати в другата стая при дядо му, където отново заспа. Така че не знам за дъщеря ти, и двата варианта са възможни - да бъде или не със теб, но ти как ще се чувстваш .... по време на раждането е най-хубаво да се оставиш на инстинктите си и да не мислиш за друго, да се съсредоточиш в усещанията си, а не да се разсейваш 

Успех!

чета темата и ми побеляват косите.
То хубаво домашно раждане, по принцип съм за, но все пак трябва да се поеме отговорност за собственото здраве и живот.
Подготвена акушерка, която се занимава с домашни раждания е задължителна.
Някой да гледа по-голямото дете също.
Подкрепата на мъжа пък още повече.
Възможност за незабавно постъпване в болница при усложнение...
и други подобни.
Другото си е игра със съдбата и живота. Я собствения, я на бебето.
Родила съм 2 деца, знам какво говоря. Особено, ако само някой си чете по форумите и идеализира, без да е реално подготвен, нито физически, нито духовно.
Никога не се знае как ще се развие едно раждане. А подготовката за естествено раждане става през цялата бременност, не като опре яйцето на д*то и да се четат книжки.

В Норвегия са големи идеализатори на естественото раждане.
По принцип имаш избор да раждаш в болница, без помощни средства, в родилни зали, които приличат на дневна, в присъствието на мъж, деца, баби, каквото ти душа иска. Вана, топли компреси, акупунктура са болкоуспокояващите. Само, че ако стане усложнение, веднага има възможност за намеса.
Бебето ти се дава на гърдите секунди след раждането, после го мият и мерят и пак ти го връщат.
Друг вариант: раждаш в къщи, но в присъствието на специално подготвена акушерка и възможност за постъпване в болница. Ако живееш на някой забравен фиорд, без възможност за транспорт до болница, може и да не се съгласят да асистират на подобно раждане.
Трети вариант: раждаш в къщи на собствена отговорност, без да си подготвен, само чел тук там по форуми-смятам това за абсолютно безотговорно.
И още: раждане в болница, с епидурал, газ и други подобни, това не е срамно, пак ти дават веднага бебето и всичко останало е като при безмедикаментозното раждане.

Лорчето: как така съпругът ти ще решава дали ще раждаш във вана или не? И как ще раждаш въобще? Това е въпрос, който само ти можеш да решиш. Той да си гледа работата, а щом дори не иска да присъства на раждането, не му търси мнението. ТОЙ НЯМА ПРАВО НА ТАКОВА.

  
Забравих да добава, че не знам какви са условията в БГ, но при положение, че си 35 седмица, ми се вижда малко късно за подготовка за домашно раждане. В краен случай потърси акушерка или лекар да бъдат до теб. Или поне някой близък с кола. Никога не се знае какво ще се случи. Съжалявам за лекият негативизъм, или по-скоро реализъм.

Лъки, не ме разбирай погрешно, аз също се притеснявам от неасистираното раждане и на този етап не бих го избрала за себе си и бъдещото бебе, но тук не е Норвегия.   Тук на родилката се вика, принуждават я на какви ли не манипулации, отделят я от бебето и.
След раждането се чувствах омерзена и дори изнасилена. Тази травма надали ще мине скоро. Така че много добре разбирам майките, които се решават на това. За съжаление при много от тях това не е избор, а по-скоро липса на такъв.
Лорчето, успех от мен! Нямам какво да добавя към нещатат, които са ти писали другите. Единствено не знам как се процедира при пукане на водите в твоят случай. Може би е добре да обмислиш вариант болница, ако раждането не прогресира достатъчно бързо.

Лъки, добре дошла!
Не го приемай лично, просто си нова тук и затова си изпуснала голяма част от дискусиите. А точно там надълго и нашироко сме обсъждали въпросите, които сега те стряскат. Разбира се, че е хубаво човек да може да си наеме традиционна акушерка, както направиха Шейла и Ярка птица, но това не изключва и възможността жената да роди сама, ако това е което иска. В България просто нямаме други опции засега. НО, това далеч не ни прави безотговорни!!!! Напротив, подготовката е изключително сериозна и включва неща, които болшинството хора ще оценят като "глупости"; но именно тези "глупости" ни позволяват да раждаме без страх, без болка и БЕЗ риск!!! За повечето от нас подготовката за домашно раждане е започнала много преди двете чертнички на теста. Заблуда е, че не се знае как ще протече едно раждане - просто, в болшинството случаи никой не обръща внимание на малките детайли, които разкриват картината. Подготовката на майката и нейните желания са ключов фактов в нея!
В БГ засега можем само да завиждаме на възможностите за избор, които имат майките в Норвеги и да се борим поне част от тях да са достъпни и тук в скоро време. Засега единствена алтернатива на болничното раждане в БГ обече е неасистираното домашно такова и да, то е за еденици само.
За да идеализираш раждането в БГ трябва да си осебенно неподатлив на обработка индивид - рядък случай, гринчещ с отклонения от нормалното поведение. Тук цари ужас и паника при споменаването на думата "раждане" и гордо сме заковали процента секцио над 40!!! Поживял 20-тина години в тази среда, човек трудно може да идеализира раждането. Виж, да направиш раждането си прекрасно, безболезнено и безрисково се иска наистина много смелост (за да застенеш срещу статуквото), много упорство (за да продължиш да вървиш по избрания път върпеки пълната липса на подкрепа) и много знания (всъщност, те остават единствената ти подкрепа и опора в този път).

Лорче, най-вероятно е раждането да бъде предвествано и съпатствоно от много дефекации. Съветвам те да потъриш информаци по ключови думи в нета, със сигурност има описани такива случаи, а и изследвания има (английски предполагам владееш). Както вече казах, вярвам че с ТЕС и хомеопатия имаш време до раждането да оправиш проблема.
Били-сан ти е дала много ценни насоки!!! Всичко, ще се случи именно както го искаш, но важното е да го искаш без страх и притеснения. Тези двете объркват посоката на нещата генерално... Съвсем точно знаеш защо си получила отлепяне! Браво! Ето това са неща, които трябва да избягваш около и по време на раждането. Трябва да се чувстваш абсолютно комфортно, психически и физически. И е напълно по силите ти да направиш така че раждането да се случи, когато мъжът ти го няма. За детето сама прецени дали искаш или не искаш да бъде наоколо. Но такива малки деца (до около 3 г.) са много интуитивни и отлично знаят какво да правят в такива моменти  
Разбираш, че никой от нас няма да дойде да ти държи ръката образно казано, но можем да те подкрепим емоционално тук, преди раждането (като започне, едва ли ще ти е до писане ). Единственото което ти казвам, е че можеш да направиш всичко, което желаеш. Просто си пожелай раждане каквото искаш и ще го получиш, но не трябва да има притеснения и въпроси "ами ако..." - те принадлежат към един несъвършен свят...

Това не е вярно. Може да е проблем от гледна точка на болезненост, защото бебето, за да се роди, минава през постериорна позиция, при която гръбначният му стълб опира в този на майката, и много боли.

Освен това според мен фистулата Е проблем за бебето, ами ако аспирира замърсени води? Това, което Мег пише за антителата не е точно така в случая. Дори и бебето да има трансплацентарни антитела против бактериите от чревната флора, директният контакт с тях и с чревно съдържимо, и евентуално ако попаднат в белия му дроб, може да доведе до много сериозни усложнения. Нали затова се вземат предпазни мерки, когато бебетата аспирират мекониум - дори да не ги включат на АБ, поне им проследяват състоянието.

Съжалявам, че внасям критичен елемент в темата, но в случая на Лорчето вече има предпоставки за усложнения, това не е безпроблемна бременност и раждане, които се класират за домашно раждане.
Да не говорим, че самата Ина-Мей Гескин пише, че дори един човек да има резерви спрямо раждането, това може сериозно да възпрепятства процеса, особено ако този човек е бащата.

Бих си позволила да посъветвам Лора, а пък тя ще реши какво да прави със съвета ми, да си потърси екип, който максимално ще откликне на желанията й, в болница, в която майката и бебето не се разделят, и да вложи енергията си в това да се бори за едно добро болнично раждане.щя

Честно да си кажа, аз не смятам, че 4-5 седмици са достатъчни за да се подготви Лорчето, още повече, че няма грам подкрепа от никъде! 

Съгласна съм и с написаното от Котето, мисля, че е по-добре да си насочи усилията към това да намери подходяща за нея болница и лекарски екип.

Каквото и да решиш, Лорче, успех от мен! Ако все пак решиш да е домашно раждане - ще помагаме с каквото можем, но премисли много добре и се увери, че не е моментен импулс, а истинско желание да го направиш!     

E, явно дефиницята за "много" и за болка" са според човека... Моето бебе се обърна отдясно, когато започна раждането и действително в края на всяка контракция имаше болка в долната част на гърба. Но всички контракции и напъни си бяха абсолютно безболезнение, а тази болка в гърба не беше силна, просто беше неприятна и нямаше смисъл от нея - гореща струя вода на това място в края на всяка контракция и клечаща поза бяха всичко необходимо, за да изчезне  

Да, всеки има различен праг на болка. Казвам, че това е риск. Раждането също така протича по-бавно, когато бебето е с гръб отдясно. На сайта на Естествено има статии, в които са описани инверсия и техника с ребозо, които помагат за обръщането. Те биха били полезни, независимо къде и как ще се ражда.