Кога родителите изпускат юздите на децата си?

Не са го предотвратили "на запад". Примери: тийналкохолизмът в Англия е проблем №1 на младежта; Финландия и Швеция имат друсани тийнове - всеки трети се друса. Въпросът е как после ги вкарват в пътя! А отговорът - имат централно финансирани програми и отлични специалисти по ресоциализация.

Никак даже не са го предотвратили на запад. Тенденцията е глобална. Да, къса се връзката някъде. По-скоро, потепенно се губи. Бебето и малкото дете и родителите му имат някак си инстинктивна връзка помежду си. Колкото повече детето става независимо и самостоятелно, толкова по-трудно е да останеш силно свързан с него (като че ли). Естествено, аз нямам готов отговор какво трябва да се направи. Търся, чета какви идеи имат различни хора, които се занимават професионално с тези проблеми. Дано успея да налучкам пътя...

Отговорът се крие във въпроса. Децата трябва да се научат сами да държат юздите си, да са независими и да се обичат. Ако имат тези умения няма да имат желание да се самоунищожават подражавайки на други свои връстници. Погледни повечето теми в този форум свързани с възпитание и ще разбереш още- децата са възпитавани с насилие, агресия, манипулации, наричани с най- различни обидни думи, забраните, които се налагат не се обясняват и като цяло с децата се води война. Още повече родителите като пример за подражание не са в особено добра форма, притиснати от проблеми нерви, неувереност, със сбъркани модели за родител и дете, за мъж и жена. И накрая- свръхочаквания от децата, перфекционизъм, или пълна свобода, без никакви, абсолютно никакви ограничения. Има и още много различни причини, но най- лошата е, че се сещаме за тях, когато е късно. Ако повечето деца се възпитават в самостоятелно мислене, обич и себеуважение и виждат подобен пример у родителите ще си държат юздите и сами.

И не е вярно, че в другите страни са се справили с проблема. Но там се опитват да взимат сериозни мерки и да ги обвържат с цялостна стратегия. Тук се правят някакви хаотични опити, но шапка свалям на всички, които се занимават с проблемни деца безкористно и всеотдайно.   

Струва ми се, че сравняваш две различни групи деца. Тези, които "са добре гледани" и се занимават с "кръжци и други занимания" са едната група и другата, които обаче даваш за пример, чак когато са тийнейджъри. Но дали са били като първата, когато са били по-малки?! Вероятно има преливане, но да приемаме, че всички, които са ходили по разни занимания, стават задължително част от втората група, не е сериозно. Има всякакви и не бих генерализирала така децата. Зависи и в кой район наблюдаваш съответните групи. Според мен нито масово като малки получават описаните от теб грижи, нито масово като пораснат са толкова заплашителни, че "могат да ти се нахвърлят с бой и ножове на улицата". Вероятно имаш конкретен пример и е по-добре да обсъждаме нещата конкретно.

А на теб кой ти каzа че на zапад това е предотвратено? Защо мислиш че това е особеност в България? Според мен проблемът е повсеместен и в никакъв случай "на zапад" не е поъмалък. Всеки ден се сблъсквам с невъzпитани и груби тинейджъри "на zапад" и не виждам да са с нещо по_добри от българските. В същото време децата на моите в приятели в България върху които имам блиzки наблюдения не са такива като описаните от тебе. Т.е. не опира до държава, а до раzлични социални прослойки в рамките на едно и също общество. Не zнам дали точно децата които са обгрижвани, получавали са много любов и внимание, били са насочвани към интелектуални zанимания стават асоциалнии тинейджъри. Сигурно и от тях има една малка част, но според мен основната група проблемни тинейджъри идва от друга социална група. Има много деца които са бити и обиждани от най_ранна детска въzраст, които никога не са получили внимание, не са водени по кръжоци и т.н. Струва ми се нормално ако са те били когато си бил беzzащитен, да биеш когато си достатъчно голям zа да можеш да го направиш. Такъв модел zа справяне с проблемите ти е zаложен.

И не на последно място е криzата на ценности, която обаче също е глобална и zасяга не само България. Когато те водят на кръжоци, не ставаш непременно добър човек. В съвременното общество състраданието към друго човешко същество не е ценност. Ценност са парите, обраzованието като път към тях, обществения статус. Но да си много обраzован не zначи че си добър човек. С една дума нишката се прекъсва някъде в училищната въzраст когато акцентът zапочне да пада върху успеваемостта на детето като самоцел.

Личи си, че авторката няма наблюдения върху тинейджъри от други страни. Тъй като имам известни наблюдения, ще кажа само - да се радваме, че българина е по-скоро индивидуалист и не обича да се организира и да се бори за колективни клаузи, че е и етнически толерантен... Защото ми настръхва косата като си представя какво би могло да се случи, ако ... ама хайде да не продължавам 

Юздите трябва да се отпускат бавно, плавно и постепенно. И през това време детето да се научи да мисли и да разсъждава само. Защото ние - родителите - не можем всяка една ситуация да предвидим...Но....можейки да мислят, те с по-голяма лекота ще преминават през проблемите.

Мисля, че обяснението е в годините, когато са израснали тези деца. Сега, ВЪПРЕКИ ВСИЧКО, има по-голямо спокойствие и родителите имат възможност за обърнат внимание и да водят децата на кръжоци и тям подобни. Имат и повече финансова възможност. Не казвам, че сме цъфнали и вързали, но като се чудиш как да купиш кило боб и се редиш на опашки за хляб с купони, някакси духовното и чисто човешкото внимание остават на страна. Сегашните тийнейджъри са родени в най-страшните години на прехода - мутрите, кризите, страхът, стресът.... Точно в първите години от живота им родителите са се опитвали повече да изхранят семейството и после да го обгрижват. Но нека не хвърляме камъни по тях - има ситуации, в които не може иначе.
Съгласна съм и че повечето пари и ходене по занимания не винаги решават проблема, но определено помагат.
Дано родените в по-добри времена да бъдат по-добри! Но това пак зависи от нас.

Напълно съм съгласна Като чели това е основното за да не се превърне свободата в свободия. Но тогава говорим за отпускане, а не изпускане на юздите.

Ей тука според мен е ключът от палатката. Навлизайки в тийнеджърските години, децата започват да търсят отговори на основни ексистенциални въпроси. Защо съм тук? Какъв е смисълът на всичко? Има ли нещо, за което си струва да живея? Ако не намерят задоволителни отговори, идва агресия и бунт към обществото, което следва някакъв път, който на тях им се струва безсмислен. Когато религията е имала силно влияние, тя е давала отговор на тези въпроси, в БГ едно време младежите са се вдъхновявали от соц идеите. Наистина са се вдъхновявали много от тях, говорила съм с възрастни хора. Имали са усещане за някаква мисия, за смисъл на съществуването им. А сега... Има криза на ценностите, няма идеи, които да вдъхновят човечеството.

Не съм съгласна с авторката изобщо.
Нито малките са толкова добре възпитани, нито тийновете - толкова ужасни. Не знам откъде са и впечатленията, но са много повърхностни.
Но все пак и благодаря - умирам да чета и слушам изказвания по въпросите на отглеждането и възпитанието на деца от хора, които никога не са го правили. Голям майтап е! 

Как` Сийка , хубаво, че се забавляваш за чужда сметка, ама къде тук видя хора, които са без деца и нямат опит във възпитанието ? Пък и като гледам само ти си с други впечатления. Дали пък твоите не са погрешни
Лично аз смятам, че изказването ти е малко обидно спрямо хората, които са изказали мнение тук. Но пък може и аз да греша Нека не бъдем толкова категорични, а

Нима единствения вход за достъп към информация за света се нарича личен опит? 

Но, но наличието на такъв е задължително, според мен, преди човек да си позволи да прави обобщения и особено преди да тръгне да поучава останалите.
Направо е природно чудо как при наличието на толкова "велики" възпитатели без деца или с дечица на няколко месеца, по света бродят толкова невъзпитани и нагли тийнейджъри.  
И къде остават педагогическите теории на родителите с израстването на децата им? Загадка.  


Огледай се из форума - пълно е с такива. Но пък имат богат опит в даването на съвети как се възпитават чужди деца.