Деца с увреден слух-8

И аз така, но се оказва, че трябва всяка сутрин!

Сега имам малко повече време, за да напиша на какви мисли ме наведе споделеното от вас за вчерашната среща.
Преди всичко детенцето на тази жена е било вече на 4 години, когато е загубило слуха си. Можем да предположим, че тя има все пак по-специфичен личен опит в отглеждането на глухо дете, защото нейното дете вече е било развило голяма част от речта си, когато е оглушало. Разбира се, зависи колко време след това е имплантирано, защото тази реч може в значителна степен да се наруши, ако детето не чува дълго време, но въпреки всичко този слухов опит от 4 години си е много важен. Може би с нейното дете да не е било необходимо да работят специалисти чак толкова усилено и вероятно е посещавало от самото начало масово училище. Но пък това далеч не може да се отнесе до всеки случай на дете с имплант. Много деца, и в Австралия, и в Щатите и в страните в Западна Европа посещават от най-ранна възраст центрове за ранна рехабилитация или специално училище, където непрестанно са под грижата на специалисти. Така че, това е нейният опит, но не е универсален и едва ли важи за всички имплантирани деца в Австралия. Казвам това, защото зная от личния си опит, а и от общуването си с други родители, че понякога сме склонни да си поставяме непосилни задачи и да се движим на ръба на собствените сили и на силите на детето, само защото някой преди нас е успял да се справи по-добре. Обаче чуждите резултати не могат да са наша цел и чуждият опит може да ни служи само за обогатяване, но не и като урок...
Просто си размишлявам, да не решите сега, че нещо ви поучавам.

Дъщеря й е имплантирана на 4год, но е загубила слуха си на малко преди да навърши 3 год. Тя самата е обмисляла перспективата за имплантация над година. Обясни че в Австралия, след диагностициране насочват децата към слухова рехабилитация ( с КИ или СА) или визуална( четене по устни, жестомимика). Посещенията при специалист са 1 път седмично и се обучава родителя, не детето. Специалиста е само мониторинг, не движеща сила. Центровете за ранна рехабилитация не са държавни, а се субсидират чрез дарения (с помоща на доволни родители) и могат да ползват до 30% държавни пари. Както виждаме, ситуацията на всякъде е различна.
Следващ семинар ще има през октомври (може би).

Може ли малко повече инфо за този тест ?

Аз съм писала , този тест е казването на детето на шесте звука - А О И М Ш С
Казвате ги на детето всяка сутрин , след поставяне на процесора и то трябва да ги повтаря след вас. Като сменяте реда на звуковете и правите различна пауза между отделния звук.
Следи се всяка промяна в произношението, и ако тази промяна се задържи една седмица, и след като сме проверили че всички части на процесора са изправни, се насочваме към настройка

Относно слуховата памет... Елина също загуби слуха си на 2,5 месеца, но  шестте  месеца тишина бяха явно пагубни. А дъщерята на Виктория не е чувала почти година, времето , в което тя се е двоумяла дали да имплантира детете си. Така за мен те тръгват от нулата, както тръгнахме и ние.
Аз бях убедена, че Елина ще възвърне говора си много по-бързо, но това не се случи.
Затова смятам, че и Виктория ?Макдоналд е извървяла целият път и той е бил много труден, защото преди 20 годинни тя е поела риска да се довери на кохлеарния имплант , което е било нещо съвсем ново като технология и не е знаела какво ще постигне с него, но е дала всичко от себе си и е успяла.
Това  за мен е истината. Всеотдайността и упоритостта
Наистина Австралия е по-напред от България във всяко отношение. Да, на нас тук ние  емного трудно , защото всичко се случва бавно, тромаво.
Обществото ни не приема различните деца, няма държавна политика и т.н.
Но да не отивам в друга тема, че е много обширна.

Благодаря Ви мами за вси4ко споделено до сега,но с тези наши специалисти дето трябва да имам вадиш някаква информация с  нахалство.За теста "Ling Six Sound Test" нау4их от вас ,както и пове4ето информация която би ме улеснила с детето  ми.Благодаря...
Поразрових се относно теста и Ви прилагам няколко линка-надявам се да помогнат на някого,както на мен като информация:
 http://www.auditoryoptions.org/ling.htm
http://nucleus5.cochlear.com/files/assets/Ling-6%20sound%20test% … 0-%20how%20to.pdf
Вие прилагате ли теста?Ние днес  ще ходим да вземем апарат4етата и от  сега се притеснявам за вси4ко:дали ще му направят правилни настройки,дали ще носи апарат4ета...а от там и надеждата ми да запо4не да ни разбира и да говори.
Малкия ми е със средна слухова загуба 70 децибела на дясното ухо и 80 децибела на лявото ухо.На мен това по4ти нищо не ми говори...поне да знам до къде 4ува.Дано не се уплаши от апат4ета.Пожелайте ни успех.След консулта по късно ще споделя как е минало,а дотогава бих се радвала  на всеки съвет от вас.
Мерси 

Благодаря ви момичета за информацията ,правили сме го в началото този тест и в по-разширен вариант , но не знаех че така се казва!
iviviv успех на вас
Сигурна съм че ще свикне с апаратчетата ,отначало всяко дете различно реагира ,моя син в началото си хвърляше апаратите ,а после когато свикна не можеше без тях ,трябваше да заспи за да му ги махна .

   На мен лично Виктория МакДонал ми вдъхна огромен респект и уважение, мога да й се доверя. Сега дъщеря й е с кариера, а отскоро, и омъжена. Дай, Боже, и с Елинка да стане същото след време. Да не говорим, че всичко е започнало през 1987г, когато майката на Елинка може още да не е била родена!
   Илонка, аз съм споделяла и друг път, че никога не сравнявам детето си с другите. Дори и онзи ден разбрах, че едно от нашите деца, което по всеобщо мнение се развива най-добре, пу-пу, на 4г 4м познава цялата азбука и се опитва да прави срички. Прекрасно е, но не ми е повод за притеснение, като се почувства готов, и Венци ще го направи. Напротив, аз полудявам, като видя обратно отношение - майка, която очаква специалист да оправи детето й. Просто ПО-ЛУ-ДЯ-ВАМ! Познавам такава особа, която за мен чисто и просто отглежда аутсайдер. Няма такъв мързел и незаинтересованост, занимаване с всичко друго, но не и да седне и да работи с детето...Което пък детенце е прекрасно, и с малко работа би дало блестящи резултати. И да не мислите, че не съм (сме) опитвала да й го кажа - от най-завоалирано, та до директно, но тя просто очаква в градината да се справят, докато тя се занимава с плетки, примерно. Дано детето сполучи, въпреки майка си...Та мен ей такива неща ме дразнят, и скапват, защото сега е момента за безгрижните игри и занятия, а не, като тръгне в първи клас, да му се стовари ада отгоре...

      Фен, аз докато стигна до компютър, момичетата са ти отговорили. Онзи ден имаше въпрос, защо трябва да пробваме с точно тези шест звука, и съм запомнила от отговора, че всеки Линг е представителен за честотата от звуци, която покрива, моля Боби да ме поправи, ако не съм точна. Примерно, ако Г, Н, Х, Ш (съвсем условно), са разположени на една честота, задавайки му Ш, и чувайки правилното й възпроизвеждане,  ти си сигурна, че то чува и останалите три. Дано да си ме разбрала .

FEN, Линг сикс саунд тест-ът е именно толкова кратък, за да може да се прави набързо, а не както го правят рехабилитаторите - с много звуци, специално седнали на масичка и т.н. Тези 6 звука дават обща представа за чуването, защото са в целия спектър на говорните честоти. Та затова съветват да се прави ежедневно, за да не изпусне нещо човек. Но Хари е вече голям и би могъл и сам да си каже. Предполагам, че и лекторката в някакъв момент е престанала да го прави с дъщеря си, като е поотраснала...

pozor, аз не визирам някого конкретно в написаното от мен. Не казвам, че ти именно си поставяш нереални цели. Но аз, например, съм го правила. Може и да не ти се вярва, но в нашия случай е безкрайно важно именно специалисти да работят с детето. Ние не сме типичният случай, но това не значи, че случаи като нашия няма. Ние сме сред хората, които за да са полезни на детето си, сме прекалявали и изпадали в крайности. На нас ни се наложи да идем до Германия, за да ни обяснят, че с нашите си усилия, и на ушите си да стъпим не можем да свършим работата на специалистите. И да ти кажа, откакто се вслушахме в този съвет, живеем малко по-спокойно. Защото преди това ежедневието ни беше превърнато в тормоз в опитите ни да опитомим Йоан и да го накараме да прави нещата, които на останалите деца им идват някак естествено. Така че, има и такива случаи. Не зная това дете, за което говориш дали е като нашия Йоан, но зная, че това което важи за нас, не важи за останалите, и това, което важи за Венци, не важи за никой друг непременно. Трябва да се вземе предвид и това, че хората имат различен стил в отглеждането на децата по принцип, а какво остава за отглеждането на деца със специфични нужди! Всеки родител сам преценява силите и възможностите си и за мен лично дори е по-честна позицията, когато някой каже, че не се справя и има нужда от помощ, отколкото нищо да не прави. Специалистите си имат своята роля, това е истината. С Йоан, освен сурдопедагог, работят и логопед, и детски психолог и всеки от тях има своя наистина много важен принос за това той да напредва. И да ти кажа резултатите са наистина ясно различими. У дома с Йоан си пишем, рисуваме и забавляваме, но за да можем да го правим, първата крачка той направи именно със специалистите. Те му показаха нуждата и ползата от общуването и сега върху тази основа надграждаме. И аз зная, че повечето деца са далеч пред него в развитието си, но и зная, че никое от тях не е било там, където сме били ние. Затова за мен ще е много обидно, ако някой дойде и ми каже, че аз чакам някой да ми "оправи детето". Родителите и рехабилитаторите си имат собствената роля в отглеждането и обучаването на детето с увреден слух и би било наистина чудесно, ако всеки прави това, което може най-добре и с което е най-полезен. В случая с твоята позната, откъде да знаеш, може би е по-добре, че не се намесва, защото е възможно дори повече да пречи, отколкото да помага, ако тя се занимава с него. Надявам се, че ще ме разбереш правилно. Просто ми се случва да общувам и с други родители, които изпитват същите затруднения като нас и много често срещат неразбиране у останалите родители, защото те не могат да си представят, че понякога може да е наистина много, много трудно. И ако прочетат написаното от теб по-горе знам много добре точно как ще се почувстват. Това е.

Здравейте момичета,за този тест научавам от тук. Никой не ми е казвал за него преди. Поне аз не съм го правила.

    Дай, Боже, и с Елинка да стане същото след време. Да не говорим, че всичко е започнало през 1987г, когато майката на Елинка може още да не е била родена! - това е цитат, ама нещо не ми се получи

   Х и хи хи  това много ме развесели... Ама съм била родена вече даже съм била на 4 години 

За работата вкъщи може би е важно да се отбележи следното, че  естествено всеки родител сам си преценява кое е най-добро за детето му, но ние видяхме един човек с огромен опит в лицето на лекторката. Жена изминала дълъг път, която се  е преквалифицирала и е станала рехабилитатор след като дъщеря й губи слуха си.
Тя обясни това, че децата може да се справят чудесно при сурдопедагозите, но излизайки от тази среда, детето трябва да се научи да говори спонтанно. А спонтанното говорене се научава в семейството. Чрез ежедневните дейности, чрез слушането на разговорите в семейството
Това естесвено е индивидуално за всяко дете. Всяко дете е разлчино, потенциалът на децата е различен.
Но наистина има родители, които не отделят нужното внимание на децата. Дори и ние сме сред тях, защото след работа ни остава много малко време да сме с Елина. Но гледаме малкото време да изпълваме с много говорене и се опитваме да й даваме всичко от себе си.

Момичета, аз чудесно ви разбирам. Ще ми се и вие да ме разберете.))

Аз просто споделих на какви мисли ме наведе, разказаното от вас за срещата. Не исках да прозвучи така, сякаш с нещо искам да противореча на жената. Но тъкмо тези дни си писах с една майка, която е много притеснена за детето си, защото не говори почти никак и те двамата определено се нуждаят от помощта на добри специалисти, и то повече от веднъж седмично. Ако тази жена прочете вашите разкази като нищо ще реши, че тя явно нещо не прави като хората, щом другите успяват, пък тя не. А не е като да не й пука и да мисли само за плетки. Исках само да кажа, че всичко това несъмнено е така, но трябва да се говори и за другите случаи, когато нещата не се получават, въпреки нашите усилия и се нуждаем от повече помощ. Извинявам се, ако не е било на място, но понякога дискусиите тръгват от най-неочакваната посока. Пък и мен, съвсем логично, ме вълнува именно тази страна на въпроса.

Бубе, ако не си чела в нета, няма кой да ти каже за този тест. Аз също не съм го научила от рехабилитатори, а от уроците на Джон Трейси Клиник. Дано след тази среща и те са го научили.

Днес за първи път сложихме апаратчетата и за мое огромно у4удване сина ми не ги махна.Казаха ни да ги държим малко понеже щял да се изнерви,ни понеже това не се слу4и стоя около 4 часа...незнам дали не съм прекалила като за първи път.Утре пак и дано да бъде като днес спокоен и да ги носи.При вас колко време имаше адаптация?Когато ги сложихме имах 4увството 4е не работят защото нямаше по разли4ни реакции,но с пове4ко търпение...

Всяко  дете си е строго индивидуален случай. Радвайте се на постигнатото от вашето дете, независимо колко е. Аз в началото също сравнявах, питах, чудех се, ама защо така не става и с моето дете, кога ще почне това и онова...И стана, но по друго време, не веднага, малко по - бавно. Но стана. Сега на моменти не мога да и затворя устата.  Е, има още мнооого да се желае от нея, но аз и на това се радвам много. В училище в момента се справя много добре, може да не може да преразказва отлично, но чете прекрасно, смята бързо и правилно. Оцветява прекрасно, научила е десетина думички и на английски. (без моя помощ) И не ви ги изброявам тези неща, за да се хваля, а аз да разберете, че тези деца не отстъпват по нищо на другите в много отношения. Ние ги правим различни, прекалено им се тресем и притесняваме. Аз на  първия учебен ден ревах като луда, за това какво ме чака, и нея, и мен.Не можах да се насладя на празника Но за моя голяма утеха , засега тя се справя. И то доста добре. Вие си работете с тях, след време всичко се оправя. И не искайте най - доброто от тях. Пожелайте си просто да се справят. Не да са най - най. Занижете изискванията си. Те за съжаление са си глухи деца. (нищо че имат КИ, СА, КИ + СА)
нещо май стана много объркано....исках много неща да кажа, ама не ми се пише дълго--
iviviv, естествено, че няма да му ги сваляш. Колкото издържа толко. За реакциите има време, до ден два тр да има реакция. Ако чува с тях.