Практикува ли се вагинално раждане след секцио? Толкова ли е опасно?

 Аз също родих нормално след секцио и ако живот и здраве след няколко години се решим на трето, пак ще предпочета вагиналното раждане.
 Секциото ми беше заради седалищно предлежание. Тогава ми казваха, че бебето било едро за мен, пък сега родих бебе със същите размери без много зор.
 И двата пъти раждах в Шейново без избор на екип.

Аз не знам как съм шита, предполагам еднопластово, но честно да си кажа не ме интересува и не искам да знам. Така или иначе не смятам, че това е решаващо.

Като прочетох какво е споделила Мари Руж (надявам се, че така се чете  ), се сетих, че преди нова година ходих да ми махнат спиралата и докторката ме гледа на ехограф. Питах я имам ли сраствания от секциото, а тя ме зяпна изненадано  , не беше разбрала, че имам секцио (а аз не й казах предварително). Погледна по-обстойно и каза, че нищо не се вижда, нито белег нито нищо, също каза, че до сега не е виждала толкова добро зашиване, че да не останат външни и вътрешни белези. Много се накефих!  Голяма радост беше тази новина!

Здравейте, момичета!   Мерси за пожеланията!
Зозима, и моите очи се насълзиха, като прочетох поста ти!  
Лейди, сигурна съм, че ще имаш прекрасно раждане!  

Сега ще се опитам да разкажа накратко, как се развиха нещата при мен.
На 02.01. сутринта започна да ми пада тапата. През деня имах спорадични контракции, но аз си ги имах през цялата бременност, та много не им обърнах внимание. През нощта започнаха регулярни контракции, които за около два часа станаха на 10 минути. Имах леки болки в областта на цикатрикса. Към четири сутринта контракциите се разредиха и аз спрях да им обръщам внимание и да ги засичам. За всеки случай сутринта се обадих на доктора, обясних му какво става, казах му че имам нерегулярни контракции. Той ги оцени като подготвителни, защото имам болка само в областта на цикатрикса. Каза ми да му звънна, ако зачестят или има някаква друга промяна. Следобеда той ми звънна да ме пита как съм - нямаше промяна. Имах по три-четири нерегулярни контракции за час. Чухме се контролно още веднъж, ако има нещо да го търся, ако не на другия ден на преглед.
През нощта към един часа пак ми започнаха регулярни контракции. Постепенно зачестиха и между 2 и 4 часа станаха на около 6-минути. Точно си мислех, че може би трябва да стана и да се оправям за болницата и те се разредиха.
В понеделник към обяд отидох на преглед - никакви признаци за скорошно раждане. Бебе високо, няма разкритие, шийката уж леко тръгнала да се заглажда, но при предишната ми бременност това беше  станало още в осми месец..., води в изобилие, плацента свежа... - може да си подмина термина.  
През трите дни нямах почти никакъв апетит, хапвах по съвсем мъничко и си пийвах доста течности, най вече вода.
На четвърти имах контракции, но общо взето или не им обръщах внимание или по-скоро се ядосвах, защото си мислех, че колкото и да са подготвителни и да не са болезнени, ме изморяват и докато стане време да раждам ще съм изтощена.
Вечерта си легнах, контракциите започнаха към 12.30, аз обаче този път не засичах времето. някъде към два и половина реших да погледна на колко време са, защото ми се стори, че са доста на често и са станали по-продължителни - бяха на през 6 или 4 минути. На мен обаче доста ми се спеше, това беше трета поредна нощ, в която не спя. Най-леко ми беше в седнала поза и така си седях и си дремех в леглото. По едно време и малката ме срита и си казах, че просто на другия ден ще съм като парцал.
Трябва да е било около три и половина, четири без петнадесет, когато ми дойде до гуша и се поразпъшках в леглото, повече заради това, че не мога да спя и не толкова заради болката в цикатрикса. Станах и се преместих в хола. Емо ме последва, между две контракции, които бяха станали на около 3 мин, аз се разплаках, че не издържам повече и, че така не може да продължава, и как ще си гледам аз детето, и т.н. Емо ми предложи да ходим в болницата, аз се ядосах и го питах, защо изобщо да ходя, да ме режат ли!? Стана ми студено и за миг се прокрадна мисълта, че може би все пак раждам, но за кратко. Полегнах, завих се, изведнъж се чу "пук", все едно се спука балон, изтекоха ми част от водите и веднага след това започнаха и напъните. Много естествено ми идеше по време на напъни да заставам на колене и да се подпирам на нещо по-високо - уви тази поза в болницата не можех да я използвам. Обадих се бързо на доктора, извикахме свекърва ми, аз успях да мина през банята за две минути. Контракциите имах чувството, че са през една минута. Имах лека болка единствено  на мястото на операцията, вероятно заради срастванията. По време на напъните издавах доста особени звуци, сетих се, че трябва да дишам, че да намаля напъните и да стигна до болницата, макар, да се прокрадна и мисълта, че може би вкъщи ще ми е по-добре и дали да не викнем бърза помощ. Все пак тръгнахме.
Днес си четох епикризата, според която съм постъпила в болницата в 4.32. От приемния кабинет отидох директно в родилна зала, за съжаление не пуснаха Емо - нямало било време, да сме били отишли по-рано.
Позата на раждане естествено е ясна - легнала по гръб, по едно време ми се скараха, че много съм се била надигала.   Въпреки, че казах, че не съм съгласна да ми правят епизиотомия, акушерката все пак ме сряза - това беше единственото болезнено нещо през цялото ми раждане. Не знам как не я сритах, просто усетих, как си спрях крака в последния момент. Все си мисля, че ако беше изчакала още две три контракции, можеше и да се размине рязането. Тоновете на бебето бяха чудесни, самата акушерка каза, че доста съм се разширила в сравнение с началото... Усещането ми е, че просто гледат да им се разкараш от главата възможно най бързо... Както и да е. След епизиотомията при първия напън го изстрелях малкия като тапа, като излезе ме плиснаха още води до раменете. За съжаление веднага му срязаха пъпната връв, помолих ги да ми го дадат неизкъпан, за какво ми било, щял да ме изцапа , няколко пъти го исках - глас в пустиня... все пак го гушнах за разлика от каката.
Плацентата я родих около 10 минути след Борката, направиха ми ревизия на матката, не бих казала, че ме боля, но и не беше особено приятно, с местна упойка ме зашиха. Като ми казаха, че сега ще ме местят и аз тръгнах да ставам, за ужас а санитарката, която хукна да ме хваща. Много скоро след това ме качиха в отделението и на първия час се раздвижих.
Раждането беше страхотно, съвсем малко му трябваше за да стане "маймунско".  

Момичета, благодаря ви за подкрепата. Да взема решение за нормално раждане не стана изведнъж, определено стана и благодарение на информацията и позитивното мислене от ваша страна!  
Пожелавам на всички ви толкова леко и безболезнено раждане (разбира се без епизиотомията).
Между другото два дни преди да родя ТЕСах страховете си от раждането и всичко, което ми хрумваше, че може да ми попречи да съм активна и адекватна в този момент.

Колкото и да не ми се вярва, има надежда в тая наша държава май! 

Браво миличка, великолепно си се справила! Много се гордея и с теб и с малкия! Били сте страхотен екип!

А къде ражда и при кого (ако не е тайна)? То ти май беше казвала назад, ама аз съм руса! 

  Браво на теб! Да са ти живи и здрави!

pochti_bezobidna, страхотно раждане! Пожелавам си и аз такова (е, няма начин май всичко да е перфектно, имам предвид епизиотомията и отношението на персонала след раждането, ама... и с това ще се справим, някой ден).

Да дам сведения как вървят нещата при нас. Най-накрая вчера успях да се видя с шефа на болницата където искам да раждам. Прегледа ме много внимателно, обстойно, личи си лекаря от старата школа, не говори излишно, не плаши и не прибързва. Бебето е високо, не ми е казал размери, а и аз не питах (май вече предпочитам да не знам, че да не се шашкам), спомена, че сигурно ще е голямо като първото, но не отчете това като нещо страховито. Вагиналният преглед показа напълно затворена шийка. Предвид цикъла ми, който е 35-37 дни и резултатите от прегледа според него до 10 дни няма да родя, така че ме вика пак на преглед на 25 януари. Каза, че при тези условия в момента няма показания за нормално раждане, но пък омекването на шийката и слизането на бебето можело да се случи и за няколко дни, така че ще си чакаме. Питах ако до 25-ти тръгне раждането какво правим, каза да му се обадя, отивам в болницата и ще пробваме нормално. Ако стане - добре, ако не - секцио. 
Така че аз съм доволна от това развитие на нещата, даже много. Точно това исках, някой да ми даде шанс, пък живот и здраве, да видим как ще се справя.

Почти безобидна, много се трогнах и аз от прекрасния ти разказ  Дай боже всекиму такова раждане 

Мяу, стискам палци - това от последния предглед са добри новини - значи има надежда 

Аз все още не съм говорила за раждането, то и има време де - сега целта ми е да устискам този път поне до първите дни на 9 месец 

Почти безобидна, честито! 
Благодаря за страхотния разказ, направо ми се доражда  !

Мау, стискам палци нещата да се наредят и при теб!
Ако е удобно, момичета, напишете за кои лекари става дума, нали и без това се оказва, че склонните на VBAC са кът...

Не знаех, че ехографски може да се види дали има сраствания, следващия път като ходя на лекар задължително ще искам док да се произнесе и дано новините са добри  .
Относно шиенето и т.н. - обнадеждава ме факта, че лекарката, която ме оперира, е отличен хирург и се надявам да е дала най-доброто от себе си, с което да ми увеличи шансовете след време. 

Мяу, това са много добри новини! Ще родиш нормално я, де ще идеш! 

Самото раждане протече при дежурния екип, но благодарение на подкрепата на д-р Валери Гергов от Тина Киркова, взех правилното решение. Той беше професионалистът, който наистина постъпи професионално и застана зад мен. Един път не чух нещо за годините си или други подобни. Професионалното му мнение беше, че нямам медицински показатели за секцио. Не е изключвал рисковете, но и не ги е преекспонирал. Наистина не успя да дойде за раждането, но поради стеклите се обстоятелства  , а не като някои други доктори, за които сме чели. Не е имало случай, в който да не си вдигне телефона, независимо по кое време на денонощието съм му звъняла. Освен това след това наблюдаваше възстановяването ми, не е имало ден в който да не мине да ме прегледа и да се поинтересува от състоянието ми. Та така, за него само хубави неща мога да кажа и едно голямо Благодаря!

Едно голямо гуш от мен на момичетата, на които им предстои раждане!  Пожелавам ви от цялото си сърце да изживеете този прекрасен момент! 

Здравейте, да се запиша и аз в темата за желаещи ВБАК! Родих сина си със секцио, което все още не съм убедена, че беше необходимо и след като гинеколога ми отсече, че трябва да раждам само със секцио вече и то само още веднъж, започнах да търся информация и попаднах на вас. Изключително съм обнадеждена от разказите на майките, които са успели да родят нормално и се надявам и аз да успея. Сега съм още в началото на бременността - 9та седмица. Хубавото е, че отсега успях да намеря лекар, който още при първото ми посещение при него каза, че не вижда причина да не мога да родя нормално, ако не се появят медицински показатели. Единствената ми мъка е, че се намира на 60км, но мисля, че това ще го преживея лесно, ако знам, че ме очаква едно хубаво нормално раждане

Здравейте момичета, първо искам да поздравя Почти безобидна за успеха, който е постигнала. Това е поредното доказателство, че нормалното раждане след секцио не е невъзможно. Дано и аз имам същият успех. За сега поне съм доволна, че и лекарят ми ме подкрепя и казва, че ако нямам непредвидени усложнения мога да родя нормално. Наскоро четох, че приемането на Коензим Q 10 през последния триместър много улеснява нормалното раждане, според вас дали е вярно? Същото четох и за лененото масло, т.е. Омега 3, 6 и 9 мастните киселини. За съжаление информацията в Интернет е доста оскъдна, дали знаете нещо повече?
Аз се хващам за тези неща като удавник за сламка, но много ми се иска този път да успея. 
Поздрави на всички. 

Почти безобидна, благодаря за информацията! 
Първото ми раждане е в Тина Киркова и въпреки, че е секцио, имам само положителни спомени, бях много спокойна там, а и ако пак се наложи операция, поне ще се чувствам като у дома си (малко черен хумор  ).
За д-р Гергов не съм чувала, но не е изключено да съм го виждала, защото си поседях там 10-тина дни.
Когато му дойде времето, обаче, първо ще видя лекарката, която ме оперира там, дали ще се съгласи да опитаме нормално, защото съм "влюбена" в тази жена, но не знам каква е нейната позиция за VBAC.

ня мен ми казаха, че на ехографа не може да се види добре. От около 2 седмици имам кафяво зацапване (това в 24-26 седмица) основно след ходене до тоалетната  ... нямам никакви проблеми при прегледа и ако цитонамазката е ОК и няма инфекция на шийката започвам да се съмнявам дали не е от секциото и като се разтяга матката  да се проявява някакъв проблем  може ли да е такова нещо?

Мяуче, стискам ти палци, мила, дано темата се напълни само с хубави новини! 
mishlence, няма защо да се пртесняваш от срастванията, освен дискомфорт, нищо друго не може да ти донесат при раждане. По-скоро са проблем при забременяването, но това не го мисли сега.
А защо се стигна до секцио първия път? Извинявай, ако си писала и съм забравила.
shoboshko, пожелавам ти успех! А ти в кой град си?
стеффи, за коензим Q 10 не съм чувала.  За улесняване на раждането и тонизиране на матката мовеш да пиеш чай от малинови листа.
Малко по-късно ще пиша още за билки и хомеопатия по време на бременност и раждане, че сега нямам много време.
Знам, че е добре да се взема витамин Е и Ц, да се приемат много биофлавоноиди. Това за заздравявне на белега. Ако се сетя за още нещо, ще пиша. Също така ще участвам в уебинар на ICAN скоро за грижата за белега след секцио и ще споделя какво съм научила там.
jabata_dil, не разбрах какво искаш да видите на ехографа. Лекарят ти какво казва за зацапването? Плацентата ти къде е имплантирана?