Практикува ли се вагинално раждане след секцио? Толкова ли е опасно?

Първия път раждах без собствена акушерка и заради неопитност и некадърност на персонала беше секцио. Е мързеше ги да се борят за нормално раждане, излъгаха ме че тоновете на детето падали (2 пъти за 5 часа се изгубиха, не че на контролните прегледи не се губеха, ама ...). Беше университетска болница, а там гъмжи от лекарчета, чакащи да трупат практика със скалпела.

Втория път (34 г.с.), ако не беше акушерката ми да се бори за разкритие, пак щеше да е секцио.  Първите 5 часа ме остави на абсолютна тишина и спокойствие да медитирам, за да блокирам болката. Влизаше само да види графиката на тоновете (по тази графика тоновете се губеха не 2 пъти, а >22). Както и при първото раждане, нямах никакво разкритие. Вторите пет часа ме прекара през ада, разкривайки ме на ръка, но ме спаси от ножа. Питах мъжа ми дали теглила детето, но не. Организма си знае работата, сам си напъва когато трябва. Бавно, спокойно си ме остави да си родя. След три дена се метнах на колелото и засновах между неонатология и дома. Сякаш никога не бях раждала. За щастие беше друга клиника, нямаше 1000 монитора показващи навсякъде графиките на тоновете, имаше един лекар и той си знаеше мястото и не се бъркаше на акушерката.

Акушерките не случайно са се борили да изхвърлят лекарите от родилната зала.
В нашата родилна къща, няма лекар и от около 600 бебета са родени едва 4% в легнало положение (39% във вода, 34% на табуретка или колена, 7% прави, 7% на четири крака), на 2,2% от родилките е направен разрез. Родилката се прибира веднага у дома. Щях да родя и двете си деца там, но нямах навършена 37 г.с.

Пожелавам на всяка жена : Да не ти влиза лекар на раждането!

Рила, поздравления! Много си права за акушерките. Както някой беше казал: "Ако искаш да избегнеш операция, не викаш хирург". Лекарите нямат място при нормално раждане. До този извод стигнах.
Сиска, а не ти ли казаха защо има риск и какъв е той? Или само - луксация=секцио. Пък ти си милиш защо. Абе няма ли кой да ги застреля тези лекари, та да се оправят нещата! Между другото и аз си мисех като теб, но една позната с луксация ме светна. Може да го има и другия риск, но от прочетеното излиза, че не е така: http://www.hipdysplasia.org/Adult-Hip-Disorders/Living-with-Hip- … ancy/default.aspx

Ами, Криси, какво да ти кажа... Тъпото е, че още като са ми открили проблема, са казали на майка ми, че като дойде моментът да раждам, трябва да е секцио. Това са думите, предадени ми от нея. И аз просто си знаех, че ще е секцио. И при който и да е лекар да ходех с бременността, си беше ясно. Не съм и търсила друг вариант, честно казано. В един момент, към края на бременността изведнъж ми стана любопитно, попрочетох това-онова и изведнъж ми светна, че всъщност има шанс и за нормално раждане - а дотогава това си беше просто една химера, нещо, което на мен никога няма да ми се случи. И реших като отида следващият път на преглед да говоря с лекарката за това. И говорих, тя каза тогава, че да, може, но трябва да направим консултация с ортопеди. И аз много се обнадеждих. Е, бебо беше седалщно и ми каза, че аз ако искам да си поемам рискове за себе си, но не се ли завърти той, хич и нямало да ме пита и ще ме среже. Уплаших се, естествено. И то всъщност на същия ден ме оперираха - видя се, че почвам да правя разкритие (което ако бяхме изчакали може би и Калоян щеше да се завърти, знам ли...). Така де - основният проблем беше, че аз се светнах прекалено късно. Изключително ме беше страх да не би да тръгна да раждам и докато стигна до болницата, да е вече късно за операция - това за мен значеше задължително повреда в моите стави. Сега вече не значи това . Та другият основен проблем беше моята неинформираност, за която аз съм си виновна... Но... минало-бешело, както се казва, ще се уча от грешките си 

Та вече и за мен луксация не е равно на секцио. Но рискът тогава никой не ми каза какъв е. Трябваше просто да ме насочат към специалисти. Но може би това, че не сме говорили много-много за това (е, аз уж често-често се жалвах как трябва да раждам секцио, но...) значеше за лекарката пациент, на когото му е все тая дали ще го срежат или не. И щом на тях им е по-удобно да правят операция - добре съм им дошла. Не знам, няма как да знам дали е било така, но почвам това да си мисля вече..

Ух, пак прекалих 

Рила, хубаво звучи това.. За коя страна говориш?

Тази дилема за луксацията ми е много нова и интересна! Все повече светлина започва да се вижда в тунела

Пиши ми на лични, ако искаш. Във Варна има групичка за информация и подкрепа за домашното раждане!  Ако не друго, ще ти помогнем да се подготвиш добре, независимо дали раждането ти ще е домашно или болнично!

Гледам, че си говорите за луксациите.
Моята е открита доста късно, почти са ме били отписали, че ще се възстановя напълно, но благодарение на лекарите от Горна Баня (по- специално на един, но аз не му знам името , майка ми го благославя), след години, когато отидох там за снимки и изследвания, не можаха да повярват, че двете снимки (от преди и от сега) са на едно и също лице. 
Та, исках да кажа, че заради луксацията беше мнооого желателно да родя със секцио.
Ама магарето като се запъне на моста и си знае неговото, не е лесно да се справят с него. 
Е, вярно, че първия път раждах 3 дни и цялото Отделение на Втора Градска разбра за мен и се обзалагаха, че повече няма да искам да чуя за раждане, ама това е друга тема...
За това винаги съм казвала - луксацията НЕ Е 100% предпоставка за секцио.
Това е - който иска да чете - чете, който не - здраве.

Уф, Джуличка, то много неща не са, но нали уж са лекари - учили, дявол ги взел, а ние само с единия интернет и някоя друга книга се образоваме. Нали уж затова ги има - да консултират. Още повече, че като започнеш да питаш и да оспорваш те скастрят всички - от санитарката до лекаря, че и от майките го отнасяш. Я погледни темата за информираност от интервенциите. Сигурно ме мислят за луда някаква.
Поздравления, че си отстоявала позицията си! 
Друг мит е на дневен ред. Миопията (късогледство) като причина за секцио

„Няма нито един доклад в литературата, който да свързва отлепяне на ретината с раждането при страдащи от миопия жени. И все пак миопията се счита за индикация за цезарово сечение в някои европейски страни.“

According to the RCOG’s Clinical Queries service:

There were no systematic reviews or randomised controlled trials on the method of delivery for women with severe myopia. However, a number of relevant case studies were found.

One retrospective study (evidence level III) reported that

“There is not even a single report in the literature of a case that can connect retinal detachment and childbirth in myopic women. However, myopia is considered as an indication for cesarean section in some European countries.”

The paper goes on to say that “rates of cesarean section were similar in non-myopic, low-myopic, low-myopic [<5 diopters] and intermediary myopic [-5 to –7.75 diopters] group, and notably high in high myopic [8 diopters or more] group.”

A number of studies have investigated the effects of vaginal birth on women with myopia. Katsulov et al (evidence level III) describe seven cases of women with high myopia [up to 15 diopters] who delivered vaginally without any deterioration in vision. Prost3 (evidence level III) found in 46 patients “there was no progression of retinal changes and development of retinal tears, but in some patients retinal hemorrhages and macular edema were observed”. Neri et al (evidence level III) also found no degeneration in retinal defects in 50 women with myopia from 4.5 to 15.0.

Two studies looked at the use of epidural anaesthesia for women with myopia. Travkin et al (evidence level III) found that prolonged epidural anaesthesia normalised the hemodynamics of the ciliary tract and decreased the frequency of operative delivery from 21.8% to 1.3%. Babaev et al6 (evidence level III) also found that epidural anaesthesia was affective in decreasing vasoconstriction and both cerebral and ocular circulation improvement which resulted in no deterioration in myopia after delivery.

http://www.rcog.org.uk/index.asp?PageID=2294

Знам, знам - и тази "екстра" - късогледството я имам, и тя уж "тежеше" на везните, ама...

А за тесния таз да споменавам ли?
Ама при мен си е наистина тесен и не е мерен с пергел, както вече писах по- нагоре.
16см. е, ни повече, ни по- малко.
А иди и докажи на лекар, който не ме е виждал, че през тоя таз може да се роди почти 4кг. бебе.
Може, доказах им. 
Като минаваха на визитации и като ме видеха, ей такива очи облещваха
И няма да им забравя думите: "Искаш да ме убедиш, че през тоя таз е излязло това бебе?! А бЕгай бе! Това не може да бъде!"

Случая с късогледството е наистина интересен. То реално проблемът не е самото късогледство, а се смята, че при късогледи шанса за отлепяне на ретината е по-голям (?!). Аз до сега не съм срещала изследване по въпроса и доколкото ми е казвала моята очна лекарка двете неща (миопия и отлепяне на ретината) не са пряко свързани, тоест наличието на късогледство не увеличава риска за отлепяне на ретината по време на раждането. Факт е обаче, че само жените с късогледство биват изпращани на очен преглед. Което е глупаво. АГ-то, което ми водеше ЖК ми каза, че няма смисъл да ме праща на очен (тогава още мислех той да ме изражда), обясни ми, че ако раждането се проведе правилно риска е минимален.

Момичета, виждам че говорите за луксацията и вагиналното раждане и бих се радвала да ми дадеде повече инфо по какъв начин двете са свързани?Защото аз имах много, много тежко раждане като накрая се наложи и вакуум, защото бебето просто заседна.
Всички лекари ме предупреждаваха, че съм с тесен таз и голямо бебе, но аз реших, че ще раждам нормално и по никакъв друг начин.Е, без малко да платя много висока цена за ината си, но сега благодаря на Бог, че рожбата ми е жива и здрава.
До сега го отдавах на тесния таз, но сега чета за луксацията и си помислих дали и тя не е повлияла, защото като малка съм била 6 месеца в каиши и с двустранна луксация.

Карамелче,  Не се обвинявай, "инатът", както ти го наричаш, е хубаво нещо. Просто понякога нещата не зависят само от нас. Искам да те питам няколко неща първо. Опитаха ли да ти помогнат да клекнеш докато напъваш? Или да промениш някак позата? Какво точно се случи по време на напъните?

zozima  
Всъщност и аз не разбрах какво става.Държаха ме около 21 часа с изеткли води и след втората система, започнаха болките  и разкритието.Когато започнаха напъните обаче акушерката постоянно ми казваше, че шийката не е готова и ще се пръсне и да не напъвам.После ме вдигнаха да напъвам права, след това ме хванаха от двата края и ме накараха да напъвам клекнала.След което ме качика на маса, не на магаре и там започнах с всяка контракция да напъвам, но бебето не напредваше.Направиха ми епизотомия, но нещата не се получиха и в един момент всички се развикаха и разтичаха, а аз само чух лекаря да казва "Вакуума, вакуума...." и това беше...после не помня нищо.Първият ми спомен са шамарите и плача на бебето 

Божеее, все повече се настройвам да си седя вкъщи да раждам, аз и без това нищо не съм видяла с моето секцио. Карамел, като чета и като ги знам тук докторята каква паника са и не занят какво всъщност става, са за оплакване повечето.

  За късогледството тъй като аз съм с -10 диоптера, и исках втория път нормално раждане, просто отидох на преглед за ретината. Оказа се че нямам абсолютно никакви проблеми с нея изтъняване или отлепяне и накарах лекарката да ми издаде документ, че мога да си раждам нормално. Когато ме приеха в предродилна просто им го дадох и него и готово. Говорихме, че дори да има отлепяне, може да се направи лека лазерна манипулация с която де залепват проблемните участъци и отново няма проблем да раждаш нормално.

 
И ти това сега като реклама ли го слагаш!?
Бягайте от ножа, за да минете през ада... що за мазохистично отношение към живота?

Разбирам да рекламират жените, които са имали късмета да родят леко  своя избор на родоразрешение, но... това наистина ми е непонятно като отношение.