До майките на по-големи дечица (ще е полезно и за тези на които им предстои!)

Същото е и при нас, въпреки че са момче и момиче, т.е. по-различни. Конкуренцията и състезанието при близнаците е заложена и, честно казано, аз лично не съм намерила начин да се справя с това. В много редки моменти някой е съгласен да отстъпи....
Единственото, което може да се направи е да се редуват - днес едната първа ще направи нещо, утре - другата, да се третират напълно равноправно по отношение на дрехи, играчки, внимание и пр. всичко, което можеш да се сетиш. Изслушвай тази, която е започнала да говори първа. Кажи на другата да чака, като през това време да брои до 10, например.... ама не съм сигурна дали ще помогне....
И разделяне - ден или часове за всяка сама с мама, ако можеш да си го позволиш

" Изслушвай тази, която е започнала да говори първа."

Ама те и двете говорят в един глас една през друга и се надвикват

Опитвам се да ги редувам, но не мога да помня чий ред е за всяко нещо, нали?

"И разделяне - ден или часове за всяка сама с мама, ако можеш да си го позволиш"
 
Не е лошо като идеа, но кой ще гледа другата 
Аз им казвам че като говоря с едната другата ще чака. Сещате се че не става номера 

Така като гледам при повечето семейства с повече от едно дете го има този проблем, но все пак.... Какви методи се ползват?

олелееее...
за това не се бях сещала.
хич не ми се мисли.
аз си мислех, че още малко... да почнат да разбират, да не се утрепят някъде...
да не изядат пак някое кучешко лайнце...
да не реват от миенето на главите...
и готово...

за говоренето и реда за пишкане хич не ми е дошло наум.
мерси за напомнянето...

Майко мила, това звучи страшно. Моите са още много малки и нямаме този проблем. С яденето се изчакват. Едната е по ящна и я храним първа, а другата заспива малко преди времето за хранене и трудно я будим. Незнам какво ще правя като порастнат, но ми се струва удачно ако не се разберат кой да е първи да не е никой. Сега така си мисля, но като опре яйцето до дупето ще видим. Надявам се до тогава да споделите някои хитринки.

Днес бях съчувстващ свидетел на следната случка
Майка с две около 6 гоишни близначки пред банкомат. Двете девойки, разбира се, са се наредили пред банкомата и се надвикват коя да натисне копчето, коя да изтегли картата и пр.... Идва момента на появата на парите. Момиченцата дружно се устремяват да ги извадят, дърпат на две страни и, разбира се, късат десетолевките по средата.... Горката майка запази слонско самообладание, тръгнаха си, а хлапетата в един глас сочеха другата за виновна, щото тя не трябвало да ги взима.... Аз седях след тях на опашката за банкомата, сама, и се чудех да й кажа ли, че не е единствената.....

Ами да това си е нещо нормално Няма нужда да и казваш че не е единствената, нали е запазила самообладание

Аз лично снощи точно преди лягане бях на ръба на  нервна криза.
Не стига че цял ден бяхме я на парад, я на въртележки и ми се виеше сят вече от умора, шум, хора, жега.... ами точно преди да си легнат децата се случва следнто:

Едната решава днес да е добрата и да прибере цялата стая, подреди криво-ляво дрехите в шкафчето, прибра играчките, моливи, тетрадки..... даже попита има ли някой за тоалетната за да изгаси лампата  Аз разбира се направо се бях разляла от умора и щастие че поне една вечер нещата са спокойни и няма викове, крясъци и каране кой бил първи и чий ред е за .... нещо си. В нас цареше блажено спокойствие докато другата не реши че и се пишка. Отива детето до тоалетна а сестра и след нея да и светва лампата и да и затвори вратата (голяма комбина са  ) Минути на затишие и следва тряс, бум, уааааааааа, писък, рев..... 
Тази която отива до тоалетна иска сама да си затвори вратата а другата държи да и помага и да затваря тя! Бутат се и тряс, вратата прищипва пръстите на едната!

Понякога си мисля че нарочно правят така. Страшни инати са! Нито едната не иска да отстъпи

Не знам вече какво да си мисля. Дали някъде в ранното детство не се крие ключа  Уж винаги съм гледала да са третирани по равно и никога да не ги бия илиим се карам много......

Аз си мислех, че това се случва само на нас - точно същите изпълнения!

аз пак да дам отчет. моите КРУШИ /така им викам откакто започнаха да седят, защото в гръб приличат на круши/ вече започнаха да се бият за мен. когато някоя реши да ме гушка, и си завре главицата в скута ми, другата идва и се започва едно дърпане и блъскане и писъци... понеже не мога вече да ги вгигам двете заедно, затова по цял ден седя на пода, разкрачена и едната ми сяда на единия крак, другата - на другия. от това седене на земята вече забравих какво е стол, маса, да не говорим за диван или фотьойл, даже вечер като се приберат другите, ми се чудят защо си седя на земята... освен това, викат на всички вкъщи МАМА /или меме или мими, зависи от настроението им/, на татко си, на батко си, дори на свекърва ми, което ме побърква, но какво да направя... големи круши са...

  моите буркани бяха с мед и сладко от смокини...

Съвети колкото искаш, но всеки трябва да си намери начин за своите деца конкретно, а и той ще е успешен само за определен период.
Най-общо  ние следваме правилото със всеки да се отнасяме различно - все пак това са си различни личности и всеки има нужда от специфично внимание. Даже не ги гушкаме по един и същи начин. Наистина е много трудно да се намери баланс, но в повечето случаи ги оставяме сами да си намерят начина да се разбират. Когато започнат да се бутат и карат, кой да е до мен като четем книжки например - ги гоня всичките и прекратявам четенето, докато не се наместят сами и много бързо сами намират решение.

хайде сега пак ми обяснете колко е добре zа децата да не се раzделят нито в детската градина нито в училище и по 24 часа да са си zаедно 

То от съвети полза няма Ама да се включа и аз с мрънкането по повод напреварването и проявяването на инат
Сутрин се карат, кой да обличам пръв, че и на двамата им се спи и втория си краде още няколко минутки излежаване Алекс казва "първо дамите"(дядо му се опитва да му вменява кавалерски обноски), Вика казва "първо Алекс - той е батко" (с цели 3 минути, но той много си държи на първенството и непрекъснато повтаря,че е батко ). Съответно накрая загубила търпения извличам от леглото, който хвана Надпреварват се кой ще си обуе първи пантофите, независимо,че непрекъснато повтарям,че това не е сътезание Останалия втори плаче и крещи по другия "Докога все ти ще си първи" Винаги, когато единия каже,че иска до тоалетна или да пие чай или каквото и да е и другия си го поисква тутакси, а тоалетната е една и аз имам само две ръце. Гледат ме като гарджета като мажа филийки примерно на кого ще дам първи, все едно втория ще остане гладен Вечер се тича с всичка сила, за да се легне пръв - съответно на вратата почти винаги се сбутват и редовно са в синини и драскотини. Бият се и се скубят за играчки, наричат се с невъобразими имена Абе лудница...честно казано понякога като ги взема от градината и съм особено уморена ми иде да ги сложа да спят още в 18.30 само и само да си осигуря малко тишина  - непрекъснато са в гръмогласен спор за "нещо си" И след всяка беля идват да питат дали още ги обичам - големи маймуни са
Що се отнася до седенето по на едно коляно сега сме минали на нов номер. Вечер, когато ми се налага да поработя на компютъра и те няма как да седят в мен,а са в кротко и гушкаво настроение идват и всеки си слага главата на по едно от коленете ми Представям си каква гледка сме от страни - аз разкрачена и пишеща и те надупени и  положили главици на краката ми - идилия
Единствената утеха е,че някой ден ще си ги спомняме тези моменти с усмивка А сега да си пожелаем здрави нерви

аз още от сега си спомням ДНЕШНИТЕ моменти с усмивка. и само се навивам, че нервите са ми адски здрави... А може би СА?!...
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=76930.new#new
 

Разбирам ви Мами,и моите племеннички са такива. Много често ги чувам Пък ти не можеш така. или Пък ти нямаш такова.Искам да питам как да се оправяме като не мога да намирам всичко в 2 еднакви цвята.

Аз сега ще говоря за деца, които са вече тийнейджъри. Момчета, еднояйчни, сложени са в различни класове по молба на родителите. Моя милост преподава и на двамата. В знания и възможности напълно се допълват. Единият е страхотен математик, доколкото знам, а вторият има страшна лингвистика по мои наблюдения. Двамата са пълни противоположности и не знам какво става с тези момчета, двамата само гледат как да се прецакат взаимно. Нон-стоп се препират по коридорите. Двамата са страшни чаровници, така че и гаджета въртят. Та последният им номер беше едно сбиване, защото единия откраднал гаджето на другия, но това било отмъщение, защото пък другия бил се престорил веднъж на първия и се натиснал на гаджето му. Такъв хаос, какъвто просто не можеш да проумееш! Не знам защо е така при двамата, ама аз съм класна на единия и непрестанно трябва да ходя след двамата, за да разбера защо са се сбили този път... Лудница...

И при нас е пълна лудница,даже ми е омръзнало до чувам -мама да ме носи,не признават ни баба си ни татко си,до скоро успявах да ги нося и двамата но сега........Когато единия приключи първи с храненето ,другия започва да плаче ,че не бил той пръв-но тук намирам вината на свекърва ми защотото все ги подканя кой пръв ще си изяде всичко ,когато започнат да пеят някоя нова песничка от градината,винаги се пее на два гласа и с доста голямо разминаване-естествено с цяло гърло и кавга кой да пее всъщност.Не могат да се разберат коя приказка да се разказва или филм да се гледа,нито какво да бъде закуската,та свекърва ми прави две различни закуски,с което пък аз ще имам големи проблеми-но така е като нямам кухня.Вчера една приятелка беше на гости и каза-при вас никога не е скучно-да ама аз от време на време искам и да поскучая
Аз съм за разделянето на децата и то с две ръце-да видим как ще се разберем с баща им.
Гледам да проявявам търпение за това кой да е пръв,но когато се изчерпа което става бързо предприемам радикални мерки-прибирам спорната играчка или ги разделям-единия излиза в коридора да плаче и след малко другия сам ме моли да пусна брат му
Така се живее в нашата луда къща

Оправяме се като гледаме да се спазват елементарните принципи - да има справедливост, да няма насилие, отмъстителност итн.
Не ги редуваме, в смисъл един път едната да е първа, друг път другата и така механично...Ами която се ориентира по-бързо, първа ще е, то е ясно и няма защо да се чувства прецакана след като е доказала повече качества в някаква ситуация. На другата и обяснявам, че ще трябва да почака и и казвам защо по максимално най-достъпния начин. Като не е била първа, проявила е друго качество, дай да видим какво е, може пък да е нещо добро и полезно. Обикновено се вижда какво е.
Не ги унифицираме.
Всяка си има предпочитания за количества, за храна, за цветове, за приятелка, за кукла. В емоционален план е същото и се съобразявам с момента. Която виждам, че има по-голям зор, тя е с предимството.

То не че винаги всичко можеш да видиш, но поне стремеж имам.

Мойте са трима, батко и двама с три години разлика. Винаги съм ги учила, че трябва по равно за тримата. И до днес е така. Ако някой направи нещо, което всичките го искат, следващия път отстъпва ред на другия докато се завъртят и тримата. Никога не съм ги карала да се хранят задължително заедно (може и да ви се види неправилно), но според мен всеки от тях е отделна личност и сам решава кое, кога и как. Поощрявайте този тип поведение, а не "Щом той - искам и аз, нищо че не ми е интересно, ей така за да не е само този, който прави това!" Така разбирам нещата аз. Сега не са зависими един от друг и са самостоятелни деца. Никой не хленчи защо той има това, а другия онова, всеки има това, което сам е избрал и това рядко, да не кажа никога, са еднакви неща (било то дрехи, обувки, игри и др.)