До майките на по-големи дечица (ще е полезно и за тези на които им предстои!)

То от съвети полза няма Ама да се включа и аз с мрънкането по повод напреварването и проявяването на инат
Сутрин се карат, кой да обличам пръв, че и на двамата им се спи и втория си краде още няколко минутки излежаване Алекс казва "първо дамите"(дядо му се опитва да му вменява кавалерски обноски), Вика казва "първо Алекс - той е батко" (с цели 3 минути, но той много си държи на първенството и непрекъснато повтаря,че е батко ). Съответно накрая загубила търпения извличам от леглото, който хвана Надпреварват се кой ще си обуе първи пантофите, независимо,че непрекъснато повтарям,че това не е сътезание Останалия втори плаче и крещи по другия "Докога все ти ще си първи" Винаги, когато единия каже,че иска до тоалетна или да пие чай или каквото и да е и другия си го поисква тутакси, а тоалетната е една и аз имам само две ръце. Гледат ме като гарджета като мажа филийки примерно на кого ще дам първи, все едно втория ще остане гладен Вечер се тича с всичка сила, за да се легне пръв - съответно на вратата почти винаги се сбутват и редовно са в синини и драскотини. Бият се и се скубят за играчки, наричат се с невъобразими имена Абе лудница...честно казано понякога като ги взема от градината и съм особено уморена ми иде да ги сложа да спят още в 18.30 само и само да си осигуря малко тишина  - непрекъснато са в гръмогласен спор за "нещо си" И след всяка беля идват да питат дали още ги обичам - големи маймуни са
Що се отнася до седенето по на едно коляно сега сме минали на нов номер. Вечер, когато ми се налага да поработя на компютъра и те няма как да седят в мен,а са в кротко и гушкаво настроение идват и всеки си слага главата на по едно от коленете ми Представям си каква гледка сме от страни - аз разкрачена и пишеща и те надупени и  положили главици на краката ми - идилия
Единствената утеха е,че някой ден ще си ги спомняме тези моменти с усмивка А сега да си пожелаем здрави нерви

аз още от сега си спомням ДНЕШНИТЕ моменти с усмивка. и само се навивам, че нервите са ми адски здрави... А може би СА?!...
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=76930.new#new
 

Разбирам ви Мами,и моите племеннички са такива. Много често ги чувам Пък ти не можеш така. или Пък ти нямаш такова.Искам да питам как да се оправяме като не мога да намирам всичко в 2 еднакви цвята.

Аз сега ще говоря за деца, които са вече тийнейджъри. Момчета, еднояйчни, сложени са в различни класове по молба на родителите. Моя милост преподава и на двамата. В знания и възможности напълно се допълват. Единият е страхотен математик, доколкото знам, а вторият има страшна лингвистика по мои наблюдения. Двамата са пълни противоположности и не знам какво става с тези момчета, двамата само гледат как да се прецакат взаимно. Нон-стоп се препират по коридорите. Двамата са страшни чаровници, така че и гаджета въртят. Та последният им номер беше едно сбиване, защото единия откраднал гаджето на другия, но това било отмъщение, защото пък другия бил се престорил веднъж на първия и се натиснал на гаджето му. Такъв хаос, какъвто просто не можеш да проумееш! Не знам защо е така при двамата, ама аз съм класна на единия и непрестанно трябва да ходя след двамата, за да разбера защо са се сбили този път... Лудница...

И при нас е пълна лудница,даже ми е омръзнало до чувам -мама да ме носи,не признават ни баба си ни татко си,до скоро успявах да ги нося и двамата но сега........Когато единия приключи първи с храненето ,другия започва да плаче ,че не бил той пръв-но тук намирам вината на свекърва ми защотото все ги подканя кой пръв ще си изяде всичко ,когато започнат да пеят някоя нова песничка от градината,винаги се пее на два гласа и с доста голямо разминаване-естествено с цяло гърло и кавга кой да пее всъщност.Не могат да се разберат коя приказка да се разказва или филм да се гледа,нито какво да бъде закуската,та свекърва ми прави две различни закуски,с което пък аз ще имам големи проблеми-но така е като нямам кухня.Вчера една приятелка беше на гости и каза-при вас никога не е скучно-да ама аз от време на време искам и да поскучая
Аз съм за разделянето на децата и то с две ръце-да видим как ще се разберем с баща им.
Гледам да проявявам търпение за това кой да е пръв,но когато се изчерпа което става бързо предприемам радикални мерки-прибирам спорната играчка или ги разделям-единия излиза в коридора да плаче и след малко другия сам ме моли да пусна брат му
Така се живее в нашата луда къща

Оправяме се като гледаме да се спазват елементарните принципи - да има справедливост, да няма насилие, отмъстителност итн.
Не ги редуваме, в смисъл един път едната да е първа, друг път другата и така механично...Ами която се ориентира по-бързо, първа ще е, то е ясно и няма защо да се чувства прецакана след като е доказала повече качества в някаква ситуация. На другата и обяснявам, че ще трябва да почака и и казвам защо по максимално най-достъпния начин. Като не е била първа, проявила е друго качество, дай да видим какво е, може пък да е нещо добро и полезно. Обикновено се вижда какво е.
Не ги унифицираме.
Всяка си има предпочитания за количества, за храна, за цветове, за приятелка, за кукла. В емоционален план е същото и се съобразявам с момента. Която виждам, че има по-голям зор, тя е с предимството.

То не че винаги всичко можеш да видиш, но поне стремеж имам.

Мойте са трима, батко и двама с три години разлика. Винаги съм ги учила, че трябва по равно за тримата. И до днес е така. Ако някой направи нещо, което всичките го искат, следващия път отстъпва ред на другия докато се завъртят и тримата. Никога не съм ги карала да се хранят задължително заедно (може и да ви се види неправилно), но според мен всеки от тях е отделна личност и сам решава кое, кога и как. Поощрявайте този тип поведение, а не "Щом той - искам и аз, нищо че не ми е интересно, ей така за да не е само този, който прави това!" Така разбирам нещата аз. Сега не са зависими един от друг и са самостоятелни деца. Никой не хленчи защо той има това, а другия онова, всеки има това, което сам е избрал и това рядко, да не кажа никога, са еднакви неща (било то дрехи, обувки, игри и др.)