подсъзнанието може всичко 17

Благодаря Ви много за съветите,ще се пробвам пак с желанието на новолуние...Аз сега съм много заета ,но ще се опитам по често да 4ета и влизам в темичката.Страхотно е оформена,браво,истинско удоволствие е да си тук..   Желая ви много сбъднати мечти!

Винце, и от нас  !

Пищна есен на Тръмп- страхотен аватар! и Уместна промяна на ника! хареса ми!

мимина, много ми дападна поста  ти .   

не знаех,  че че,новите  се изга,ят и не съм го п,авила . Скапа ми се к.авиату,ата - -
 лека нощ!

Извинявам се, че завзех ефира, но искам да споделя, че идеята да заключваме темите не ми допада. Досегашните ми наблюдения показват, че в заключените теми линковете престават да се отварят, често ползвам инфо от предишни теми или "пращам" познати да четат определени моменти. Ясно е, че не може да съберем всички линкове в началото на следващата тема, като станат пет страници линкове, няма да има полза, защото ще трябва да се рови с часове. Благодаря, Мишка, за практично подреденото начало на темите  Освен това Вени и Мишка достатъчно ясно обявяват, че се пуска нова тема, нека уважаваме труда им. Ако темата е от по-старите се появява червен надпис, в който пише, че темата не е активна и не се препоръчва да се публикува нов отговор. Може да се случи докато си пишеш поста в темата да се появи нова, случвало ми се е - постваш го в новата, триеш го в старата и готово... Не искам да обидя никого, но смятам, че не е редно да си направим недостъпна част от информацията в старите теми само заради няколко спорадични поста, на хора, които инцидентно прелитат през темата. Смятам, че е несериозно да си "бухнеш" поста просто така, без да си прочел поне последните няколко преди твоя, а ако си ги прочел е невъзможно да не забележиш, че има нова тема. Тези от нас, които редовно я следят са наясно, че има нова тема - то е очевадно, на първа страница в списъка на подфорума. Нашата темичка е една от най-активните!!!
П.П. Съгласна съм, че това е форум и всеки може да постъпва както си иска, но като си уважаваме труда взаимно и четем поне последните страници преди да постнем нещо по-рядко ще "циклим" едни и същи въпроси, нали всички искаме темата да се развива и да се движим напред

Хайде пак да се изкажа 

За магиите - аз вярвам с тях и съм изпитвала тяхното значение и няма значение колко си силен енергийно... винаги може отсреща да са по силни... и е много трудно да излезеш...  На тази тема мога да издам книга... 
Магията с катинарче, не е само любовна... x-x-x  Мога да ти дам много примери - може да бъде ползвана за всичко, за което се сетиш... имам позната, която извади любимият си от затвор с магия с катинар Звучи смешно и налудничово... но настина излезе по някакъв супер странен начин...
Просто се нарича заключването на катинарчето за нещо конкретно... то може да е всичко...и добро и лошо... прилича на техниката в която ние си пишем желанията, само че циганките прещракват катинара... по този начин кодират нещо във Вселената...

За отърсване от магия или така нареченият лош късмет мога да дам два елементарни начина - първо правиш курбан, като казваш конкретно, че е за това да се отърсиш от всичко лошо и невървежа... ( правиш го всяка година до края на живот си) и след това трябва да вдигнеш енергийно организма.. това става задължително с диета, много вода... пиене на топла вода с мед сутрин и вечер... Магиите най-често се усещат като напрежение в слънчевият сплит.... ако се пие много вода се намалява действието на негативната програма...

За пръстена - по-добре не пробвайте момичета... Ще обясня защо... да хвърлиш пръстен с лош късмет означава точно магия - програма с отрицателно действие... на някой нещата ще тръгнат отрицателно... този човек най-вероятно ще попадне на някоя врачка да помага... Тази врачка ще разбере, че има такава програма и ще я развали като върне информацията на изпращача... и изведнъж при вас ще се върне невървежа два пъти по- силен... и после се почва един кръговрат...

Това е едната ми гледна точка

Другата ми гледна точка е, че си подвластен на такива енергийни влияния само докато вярваш... Енергията следва Мисълта!

Благодаря, Lilian_V. Разбирам, че няма някаква конкретна символика и може да е всичко. Не съм убедена, че мога да правя каквото и да е на определена дата до края на живота ми, така че бих се въздържала от курбани. Ще се опитам да не вярвам в такива неща и да мисля само за хубави. Така или иначе няма как да разбера кой преди повече от 7 години е искал да ми навреди. Може да е човек за който изобщо нямам представа, че ми е имал зъб. Сещам се как в деня на защита на дипломната ми работа, когато всичко мина блестящо, надхвърляйки и най-смелите ми очаквания, в момента, в който си включих телефона, получих един гнусен SMS, изпратен през уебсайт без номер, с цинични обиди и заплахи. Стана ми много криво и ми потъмни радостта от прекрасното събитие. Това се случи малко след историята с катинарчето. Така че може да е същият човек. Явно е имало някой достатъчно близо до мен, който ме е мразел много, но не е искал открито да се конфронтира с мен и е избрал някакъв прикрит начин. Мисля да не дълбая повече по темата - минали са достатъчно много години. Още веднъж благодаря.

x-x-x ПОДКРЕПЯМ! Много правилно решение!  

Енергията следва Мисълта - пожелавам то само положителни събития от тук нататък в живота!

Благодаря, Lilian_V ! Ще последвам съвета ти! Пожелавам ти много щастие и късмет и на теб!

Мимина, благодаря за отговора

Как сте сладурки?   Минавам да ви видя преди сън,така спя спокойно...желая ви хубава седмица на всички,изпълнена с много късмет!

“Когато видиш себе си във всичко, което възприемаш и простиш всичко, което си сътворил, простиш на себе си и помолиш за прошка своите творения, тогава ти ще се приближиш към ЛЮБОВТА. Защото, какво може да направи със себе си любимия? Да започне да обича себе си. И тогава ще заобичаш себе си, т.е. целия възприеман от тебе свят. Когато видиш сянката на осъждането – прощавай и обичай. И ще видиш промените. Ще разбереш, че това, което осъждаш в другите, всъщност, ти осъждаш в себе си. И когато го простиш и го заобичаш, ти променяш себе си и целия свят. Това е безкраен и увлекателен процес. Аз живея в него. Всичко, което ти дава “външния” свят, в същност, е любов. В него няма зло и лош умисъл. Болезнено, разрушително, зло, тъмно, лошо – всичко това само ти се струва, защото има в теб, както ти я наричаш – карма – запис за непреминатия урок. Записано е в теб страдание, което не си могъл някога  да трансформираш в любов. И сега ти се дава още една възможност да направиш това. Ето защо – прощавай на всички всичко. Моли за прошка за всичко, което виждаш в своя свят, в обкръжението си, в своята реалност като “лошо” и зло. Освобождавай тази карма. Трансформирай всичко в любов”.

от тук (някой го беше пускал в предишните теми)

mijjka , мерси   

19. ЗАКОНЪТ ЗА ПРОШКАТА

“Опрощаването възвръща в сърцата ни невинността, която познаваме - невинност, която ни дава свободата да обичаме.”

Робин Караджиян

Eдна от най-големите истини на колективната мъдрост, предавана през вековете, е: “Животът може да се изживее като вълнуващо приключение, ако е изпълнен с прошка.”

Прошката е чудо, което се получава от само себе си. Прощавайки, ние отхвърляме омразата към другия. В ума и душата ни настава покой. Прошката е нещо лично, невидимо, едно искрено нашепване, звучащо дълбоко в душата.

Нищо не обърква повече живота; нищо не провокира толкова болестта, колкото омразата, угризенията и взаимните обвинения. Тези три реакции към живота се градят на гнева, вината и враждебността. Задържани в ума и сърцето, те блокират живота. Блокират личностния ни потенциал. Пресушават живота и го лишават от радост и мир.

Всеки е способен да прости и на другите, и на себе си. И всеки може да го направи незабавно.

Прошката ни освобождавана от непрестанното самонаказване, което ни налага решението да мразим. Прошката ни позволява да неутрализираме отровните емоции, които ни парализират. Решението да простим ни прави свободни. Прошката е единственото, което може да ни избави от вината и неприязънта.

Ние прощаваме, не за да остане другия ненаказан. Ние прощаваме, за да освободим себе си от яда и омразата. Изцелението настъпва като по чудо.
Последиците от това, че не можем да простим на себе си или на другите са очевидни и като правило - изключително тежки. Омразата е гибел за съвършеното здраве. Изберете не-прошката; изберете омразата и животът ви завинаги ще е изпълнен с ненавист, дълбоко разочарование и маниакално самосъжаление.

Отказът от прошка се дължи на страха. Тъй като се страхуваме какво могат или не могат да ни направят другите, ние избираме гнева, нападението, отбраната като начин да се чувстваме сигурни. Омразата - най-гибелното, най-нездравословното чувство, може да бъде победена единствено от прошката.

Законът за прошката се спазва много трудно. Той ни кара да преразгледаме мотивите си. Изисква да се вгледаме надълбоко в нещата. Процесът на прощаването изисква да се откажем от убедеността си, че винаги ние сме правите. А това наистина е трудно.

Прощаването не изисква от нас да изневеряваме на убежденията си или да пренебрегваме принципите си. Не е необходимо да правим компромиси с личностния си интегритет. Не е нужно да се отказваме от това, което наричаме своя истина. Достатъчно е да се поставим на мястото на другия и да се опитаме да проумеем неговата истина. Законът за прошката не иска от нас да живеем, опитвайки се да угодим на всеки, изневерявайки на себе си.

Законът за прошката ни помага да стигнем до истината, че не духът ни настоява да отстояваме на всяка цена някаква своя правота, а личното ни его.

Законът е общовалиден и има еднаква сила във всички човешки взаимоотношения: лични, семейни, професионални, обществени. Прошката е в сила за всичко, при всекиго, винаги.

Нищо не осквернява съвършеното здраве на духа и тялото повече от ненавистта, угризенията и взаимните обвинения. Тези емоции са много по-опасни за нашето здраве от най-тежката физическа травма.

Как изглежда Законът за прошката в действие. Мога да отговоря на този въпрос единствено с личния си опит.

Лежах у дома, измършавял от рака, с непрекъснати болки. Всички - и семейството, и лекарите, а и аз самият знаехме, че умирам. И въпреки това нещо ме държеше. Звънях по телефона на всеки, който бе оцелял. Исках да разбера как го е постигнал. Отговорите винаги бяха: “Необходимо е да простиш. Опрощаването променя нещата.”

Първата ми реакция беше: “Няма какво да прощавам. Опрощаването не е мой проблем.” Грешах.

На първо място бе моята критичност. Каквото и да погледнех, аз търсех да открия какво не му е наред. Правех това без изключение. Любимият ми обект бяха хората. Набързо изучавах даден човек, за да открия къде са слабите му места. Правех го с цел да унижа някого, за да се издигна над него в своите представи. Моето мислене беше изкривено, лишено от милосърдие и състрадание.

Критичността ми преминаваше в обвинения. Заемах ролята на съдник. Бях убеден, че правият винаги съм аз. Раздавах присъди и продължавах да доказвам правотата си на друго място. Моето отровно поведение бе основната причина за диагнозата, която сам си отсъдих. Бях въплътил чувството си за достойнство и пълноценност в представата, че винаги съм прав. Изпитвах потребност всеки да знае и признае, че съм прав.

Поведение на враждебност, породена от убеждението, че винаги сме прави и че трябва на всяка цена да отстоим правотата си, води до огромни загуби на енергия, генерирайки негативен дух и дух на противопоставяне, което е чиста емоционална отрова и за нас, и за другите.

След втората операция, която потвърди, че ракът се е разпространил в лимфната система, ми оставаха 30 дни живот. И едва тогава, с произнесена смъртна присъда, знаейки часа на изпълнението й, аз започнах своето пътуване към благосъстоянието на ума, духа и тялото си. Свързвах се непрекъснато с хора, успели да оцелеят, и от всички чувах все едно и също: “Трябва да простиш.” Отпадайки все повече физически, започвах своята работа по опрощаването. Процесът се състои в съзнателни решения и действия, които са неразделна част от явлението опрощаване. Всеки сам открива своя начин да престане да изразява отрицателни чувства, да сложи черта на миналите несправедливости, били те действителни или въображаеми. Луиз Хей казва, че е достатъчно да поискаме да простим; за начина ще се погрижи Вселената.

Проумее ли се веднъж идеята за прошката, тя трябва да се прилага непрекъснато и искрено. Тя не е еднократен акт, а начин на живот. Същността на процеса е в това, да изчистиш враждебното си отношение от човека, на който искаш да простиш - все едно дали това е някой друг или ти самият, и да започнеш да си представяш, че му се случват хубави и добри неща.

В леглото, в което умирах, написах на лист:

Име:

Премахни:

Утвърди:

И започнах да съставям дълъг списък от имена на хора, на които трябваше да простя. Притварях очи, отпусках се и ясно си представях човека. Представях си как казвам от цялата си душа: “Прощавам ти. Прощавам ти изцяло за всяка неприятност, която си ми създал; за всичко, което не си направил за мен.” Припомнях си отделни случаи. Не се вторачвах в подробности, просто си спомнях отделните случки и освобождавах неприязънта, признавайки, че вината всъщност е била моя. После си представях как на този човек му се случва нещо хубаво; как има това, към което се стреми. Виждах го усмихнат, щастлив, доволен. Да поискаш на другия да му се случи нещо хубаво, е част от процеса на опрощаването.

Не винаги всичко минаваше гладко. С изненада установих, че се съпротивлявам; болката оставаше. Постоянствах и след 3-4 упражнения успях да постигна емоционалната и духовна промяна, която ми бе необходима, за да изчистя от себе си задръстващата ме отрова. Когато не успявах, казвах: “Боже, вземи това, не мога повече.”

Трудният момент от процеса на опрощаването за мен бе да си представям, че на другия му се случва нещо хубаво. Искрено се отдадох на този процес, без да очаквам облекчение.

Докато работех върху опрощаването, открих, че започвам да опознавам хората, на които се опитвам да простя; да проумявам мотивите им.

Ден след ден напредвах по списъка. Назовавах хора. Прощавах им и ги освобождавах от вината. Утвърждавах ги. По много пъти се връщах на някои имена, особено когато споменът за тях ме изпълваше с голямо безпокойство. И предлагах моята прошка с голяма искреност.

В някои случаи се оказа, че работата трябва да продължи чрез личен контакт; че на някои хора трябва да се извиня лично, не чрез писането. А това определено не беше лесно. Всъщност, това бяха едни от най-трудните моменти в живота ми: да се изправя очи в очи с човека, когото смятах за враг, и да му поискам прошка. Но и никога през живота си не съм изживявал такова облекчение, както след като съм намерил сили да е изправя пред врага си и да му поискам прошка. Едва тогава познах свободата; проумях, че прошката освобождава мен.

Времето, когато работех по опрощаването, бе обратът във физическото ми оздравяване. Започнах да наваксвам изгубените килограми; по-лесно се справях с болките; мислите ми все по-дълго се задържаха в бъдещето, което предстоеше. И тези мисли бяха положителни, далеч от страха за предстоящата смърт.

Вярвам, че с опрощаването ние се променяме не само на духовно ниво; променя се нашата биохимия. Знам, че лекарите и приятелите ми се чувстват неловко, когато споделям с тях своята вяра в силата на прошката, но факт е, че качеството на живот рязко се подобрява, когато се практикува Законът за прошката.

http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=114

Дарена, благодаря за любезните ти думи. Благодарение на прочетенето тук от първата тема та дотук почувствах наистина благотворно действие. Интуицията ми се посъбуди, преди миличката беше съвсем заспала  .
Х-х-х, специално с теб искам да споделя, а и на всички други, една техника, която при мен е много ефикасна - техника за освобождаване от негативи. Изправяш се пред едно огледало и казваш абсолютно всичко по този въпрос, какво те е уплашило, разстроило, зарадвало, как си се почувствала тогава и как се чувстваш сега. Важното е нищо да се задържаш. Възможно е да ти е трудно и дори да се разплачеш, не спирай. Ако чувстваш все пак, че не може да изкажеш всичко спри и продължи на другия ден. Но един път излязло от теб - всичко се променя - нито си задаваш въпроси, нито те боли, нито се страхуваш, просто си пречистена напълно.

Всеки ден ,когато потъвам от едно настроение в друго /възможно е да е от хормоните /
Влизам при вас и се омиротворявам. Дори дишането ми става по-леко. Толкова въздушно
и ефирно е всичко в тази тема, че няма как да не повярваш в доброто... 
Имам нужда от подкрепата ви 

Добър, (макар и дъждовено неприятен в София   ) ден!     

Влизам специално да благодаря на Амитола за това, че ме насочи към медитациите на Dick Sutphen  
Да кажа, че съм очарована от тях е все едно нищо да не кажа!  
Не знам как действат, две вечери подред слушах две различни медитации и съм като преродена на следващия ден с невероятно усещане за бодрост и лекота  

Ето и сайта на въпросния Дик - http://www.dicksutphen.com/

Лили, много интересна информация си дала  

На всички много прегръдки 

Здравейте, непрекъснато ви чета,но рядко пиша.
По въпроса за катинарчето на Х-х-х  и аз като Lilian_V искам да ви кажа , че в тях може д се кодира както добро така и лошо. Преди време бях при една жена, която ми каза че на семейството ни е направена магия  за липса на късмет . Тя направи някакъв ритуал,  даде ми едно катинарче и ми каза , че когато искам да ми се сбъдне някое желание да го използвам . И наистина са ми се изпълнявали желания. Това ме води пак до тава , че когато вярваш силно в нещо и силно го желаеш то се става, просто тогава явно ме е водила мисълта, че катинарчето ми помага а не силата на моето подсъзнание.