Ще се радвам да прочета мнението ви по тези въпроси:
Имат ли право родителите да отказват лечение за детето си при непосредствена опасност за живота или здравето му?
И имат ли право държавните институции да поемат закрилата над него и лечението му противно на желанието на родителите му?
Да започна тази тема ме подтикнаха горещите новини от Австрия - тук, тук, тук и в много други публикации от последните дни.
Съдбата на 11-месечната Мюриел от областта Западна Щирия (Weststeiermark) развълнува Австрия и в момента там тече голям обществен дебат. Родителите на Мюриел са HIV-позитивни, детето също. Самите те не се лекуват и са отказали всякакво медикаментозно лечение за дъщеря им от самото й раждане. Детето заболява от тежка пневмония в края на декември 2009 г. По нареждане на областния управител, който е получил от съда частично попечителство над Мюриел, детето е взето с полиция от родителите и настанено в болница в Грац в животозастрашаващо състояние и според лекарите е нямало да преживее, ако не е било лекувано срещу сериозната пневмония, предизвикана от тежкия имунен дефицит.
Причината родителите да отказват лечение за себе си и за детето си, е защото смятат, че СПИН не съществува и че вирусът на СПИН е просто една алергия срещу смегмата.
Прокуратурата в Грац разследва родителите за умишлена тежка телесна повреда с тежки последствия и умишлено излагане на детето им на опасност от инфекциозни заболявания.
Обезпокоително е също, че родителите признават, че идеята за СПИН като "алергия срещу смегмата" са научили от "лечителя" Хамер. Същият този човек през 1995 г. привлича европейското внимание с печално известния случай "Оливия", който много напомня на настоящия случай с бебето.
Шестгодишното тогава австрийско момиченце Оливия Пилхар (Olivia Pilhar) е диагностицирано с т.нар. тумор на Вилмс, злокачествен тумор на бъбреците у деца. След контакт на родителите с Хамер, той им вдъхва надежда за излекуване чрез неговия шарлатански метод. Лъже ги за несъществуващ чернодробен тумор и метастази в мозъка на детето и внушава на родителите, че химиотерапията в 95% ще бъде смъртоносна за него. Поради всичко това родителите отказват операцията и химиотерапията, въз основа на което са им отнети родителските права и попечителството е прехвърлено на областния управител на Виена. За да избегнат намесата на съда, те избягват първо за Мюнхен, Германия и след това за Малага, Испания, подпомогнати от четирима членове на религиозна секта. Хамер несполучливо "лекува" детето с метода си и туморът продължава да расте. Когато детето напуска Австрия, обемът на тумора е 250 ml (чаша сок), а преди операцията - цели 4.2 l (колкото футболна топка), а горната статия споменава дори 6 kg! Този огромен тумор започва да притиска белите й дробове, водейки до трудно и учестено дишане. Най-накрая Оливия и родителите й са открити в Испания от германската преса. Едва след дълги преговори, в които се включват и австрийският президент и след намесата на испанската полиция, семейството е принудено да се завърне в Австрия. Противно на волята на родителите и въпреки че на този напреднал етап шансовете й за излекуване са били 5-10%, огромният вече тумор е опериран успешно по методите на конвенционалната медицина и момичето е живо и днес, въпреки престъпната намеса на Хамер.
Идеята на тази тема в никакъв случай не е спор за или против алтернативните методи за лечение, нито за състоянието на българското и световното здравеопазване.
Искам да погледнем по-глобално на въпроса, дали родителите имат право да отказват лечение за детето си при непосредствена опасност за живота или здравето му, в случай, че конвенционалната медицина дава реални шансове за подобряване на състоянието му или излекуването му и одобрявате ли намесата на държавните институции в закрилата над него, в това число и конвенционалното му лечение противно на желанието на родителите в случаи като горните?
В това число включвам и ситуации с особените религиозни виждания на родителите, например онези, които отказват кръвопреливане за детето си, понеже са "Свидетели на Йехова".
А също и дали трябва да се подценява опасността за детето от неасистираното от АГ-лекар или акушерка домашно раждане - случай, който нашумя само преди седмица.
В България тези проблеми са предмет на международните конвенции за защита на детето, Закона за закрила на детето и подзаконовите нормативни актове. Нека юристите да допълнят и конкретизират.
Освен това, известно ли ви е как стоят въпросите за защитата на здравето и живота на децата в държавите, в които живеете?
Мисля, че въпросът е много важен за България, където нахлуват всякакви алтернативни моди и религиозни течения, както е видно и от теми във форума и ако не бъдат критично приемани от родителите, могат сериозно да навредят на децата. Щом това се е случило в Австрия, един ден може да се случи у нас (ако вече не се случва).
Имат ли право родителите да отказват лечение за детето си при непосредствена опасност за живота или здравето му?
И имат ли право държавните институции да поемат закрилата над него и лечението му противно на желанието на родителите му?
Да започна тази тема ме подтикнаха горещите новини от Австрия - тук, тук, тук и в много други публикации от последните дни.
Съдбата на 11-месечната Мюриел от областта Западна Щирия (Weststeiermark) развълнува Австрия и в момента там тече голям обществен дебат. Родителите на Мюриел са HIV-позитивни, детето също. Самите те не се лекуват и са отказали всякакво медикаментозно лечение за дъщеря им от самото й раждане. Детето заболява от тежка пневмония в края на декември 2009 г. По нареждане на областния управител, който е получил от съда частично попечителство над Мюриел, детето е взето с полиция от родителите и настанено в болница в Грац в животозастрашаващо състояние и според лекарите е нямало да преживее, ако не е било лекувано срещу сериозната пневмония, предизвикана от тежкия имунен дефицит.
Причината родителите да отказват лечение за себе си и за детето си, е защото смятат, че СПИН не съществува и че вирусът на СПИН е просто една алергия срещу смегмата.
Прокуратурата в Грац разследва родителите за умишлена тежка телесна повреда с тежки последствия и умишлено излагане на детето им на опасност от инфекциозни заболявания.
Обезпокоително е също, че родителите признават, че идеята за СПИН като "алергия срещу смегмата" са научили от "лечителя" Хамер. Същият този човек през 1995 г. привлича европейското внимание с печално известния случай "Оливия", който много напомня на настоящия случай с бебето.
Шестгодишното тогава австрийско момиченце Оливия Пилхар (Olivia Pilhar) е диагностицирано с т.нар. тумор на Вилмс, злокачествен тумор на бъбреците у деца. След контакт на родителите с Хамер, той им вдъхва надежда за излекуване чрез неговия шарлатански метод. Лъже ги за несъществуващ чернодробен тумор и метастази в мозъка на детето и внушава на родителите, че химиотерапията в 95% ще бъде смъртоносна за него. Поради всичко това родителите отказват операцията и химиотерапията, въз основа на което са им отнети родителските права и попечителството е прехвърлено на областния управител на Виена. За да избегнат намесата на съда, те избягват първо за Мюнхен, Германия и след това за Малага, Испания, подпомогнати от четирима членове на религиозна секта. Хамер несполучливо "лекува" детето с метода си и туморът продължава да расте. Когато детето напуска Австрия, обемът на тумора е 250 ml (чаша сок), а преди операцията - цели 4.2 l (колкото футболна топка), а горната статия споменава дори 6 kg! Този огромен тумор започва да притиска белите й дробове, водейки до трудно и учестено дишане. Най-накрая Оливия и родителите й са открити в Испания от германската преса. Едва след дълги преговори, в които се включват и австрийският президент и след намесата на испанската полиция, семейството е принудено да се завърне в Австрия. Противно на волята на родителите и въпреки че на този напреднал етап шансовете й за излекуване са били 5-10%, огромният вече тумор е опериран успешно по методите на конвенционалната медицина и момичето е живо и днес, въпреки престъпната намеса на Хамер.
Идеята на тази тема в никакъв случай не е спор за или против алтернативните методи за лечение, нито за състоянието на българското и световното здравеопазване.
Искам да погледнем по-глобално на въпроса, дали родителите имат право да отказват лечение за детето си при непосредствена опасност за живота или здравето му, в случай, че конвенционалната медицина дава реални шансове за подобряване на състоянието му или излекуването му и одобрявате ли намесата на държавните институции в закрилата над него, в това число и конвенционалното му лечение противно на желанието на родителите в случаи като горните?
В това число включвам и ситуации с особените религиозни виждания на родителите, например онези, които отказват кръвопреливане за детето си, понеже са "Свидетели на Йехова".
А също и дали трябва да се подценява опасността за детето от неасистираното от АГ-лекар или акушерка домашно раждане - случай, който нашумя само преди седмица.
В България тези проблеми са предмет на международните конвенции за защита на детето, Закона за закрила на детето и подзаконовите нормативни актове. Нека юристите да допълнят и конкретизират.
Освен това, известно ли ви е как стоят въпросите за защитата на здравето и живота на децата в държавите, в които живеете?
Мисля, че въпросът е много важен за България, където нахлуват всякакви алтернативни моди и религиозни течения, както е видно и от теми във форума и ако не бъдат критично приемани от родителите, могат сериозно да навредят на децата. Щом това се е случило в Австрия, един ден може да се случи у нас (ако вече не се случва).
. Непосредствена опасност за здравето ми има навсякъде. И неясната формулировка някак.....ми се струва като вратичка към лекарско своеволие..... 
Съвсем се обърках! 
