® Португалия - тема № 12

 

Аз един ден да не включа компютъра и вие така сте се активизирали, че чак сме се сдобили с нова тема... по която аз обаче вобще не съм компетентна... но ми е доста интересна 

Деси
Хей и какво е това замисляне. Светлето много добре го е казала  А пък и аз  бях написала в предишният си постинг, че децата са различни така  че и ние не винаги  можем да разберем кое е правилно и кое не. Ти си преценила по този начин е най-добре за тях и така трябва да го правиш. Не смятам, че трябва да се спазват някакви общи правила за поведение на децата в различни семейни среди,тъй като има  различни външни фактори които оказват влияние на поведението на нас и тях в дадени моменти/ баби, дядовци, бащи/ и куп други неща, които оказвт пряко или косвено значение. Този пример който дадох преди нямаше нищо общо с това че даваш свобода на децата,а ставаше въпрос по-скоро за това И точно обратното напротив одобрявам тази свобода. Все пак те познавам и мога да кажа че ти си разумен човек и може да определиш сама кое е в тяхна вреда и кое не .Аз също бих искала  да постъпвам  по различен начин и съм се замисляла много пъти за твоето търпение и малко или много съм искала да прилагам по твоят начин на мислене и действие, и не както постъпвамаз с Луиза, да изисквам от нея да прави всичко перфектно и да бъде критикувана за какво ли не. Та тя е едно дете. Но се улавям че повтарям същите грешки които майка ми е правила във възпитанието си към мен.Изисквам прекалено много от едно дете и отнася кавгата за щяло и нещяло и естесвено после съжалявам, но това е до следващият пореден път.
Предполагам че ти най-добре от всички ни знаеш това имаш двечки на една и съща възраст, подхохдаш към тях по един и същи начин  и всяка от тях реагира по различен начин в дадена ситуация, всяка от тях е с различен характер макър, че са родени с няколко минути разлика.Така че не следвай образци и еталони на поведение.  Постъпвай така както те учи разума. 

Да се запиша и аз в новата тема 
Темата е много интересна и необятна....
ще пиша обаче следващия път...нахлуха ми много спомени и мисли 

Бибе   
хареса ми аватара ти 
сядам да рисувам темата

EEE опровергахте ме,я колко хора са се разписали след мен Меди ни пусна мухата и изчезна
Сега пак да си изкажа Компетентното мнение Според мен трябва да намерим златната среда,нито много либерални,нито много строги,трябва да се намери баланса.Аз също съм прекалено либерална,свекърите непрекъснато ми казват как Дани като е покрай мен колко е невъзпитан и как ми се качва на главата,а като ме няма и колко е послушен Според мен всяко дете е различно и съответно и подходът е различен,ако имам второ дете сигурно по друг начин ще реагирам в различните ситуации.СЕга за тръшкането да кажа,че Дани не се тръшка само щото не съм му купила нещо,то и няма как де,понякога като ми домъкне 3-4 играчки всяка на астрономическа цена и ми ги изсипе в количката е няма как да ги купя,още повече,че докато се приберем и му е минало мерака и не ги поглежда даже.ТРъшканията при нас са за неща от сорта на не искам да ходя на детска градина,не искам да се обличам,това е почти всяка сутрин,а аз закъснявам същевремено за работа и е нормално да се изнервя,обикновено в такива случаи се сменяме с мъжът ми,ако аз съм се изнервила той поема щафетата и обратно Тръшканията са също примерно през уикенда,че иска на разходка,пък се излива проливен дъжд,или пък що съм си говорила по телефона и не му обръщам внимание на него,или понеже иска да се къпе няколко пъти на ден,абе за всякакви глупости.Аз за яденето по принцип съм доста либерална за разлика от мъжът ми,оставям го да яде,когато му се яде,не го насилвам,но проблемът е,че не иска да яде зеленчуци,риба,вика ми не обичам риба дай ми пуканки,е няма как да му дам за вечеря пуканки,затова му казвам,че или си изяжда рибата(като малък много обичаше,това че не обича е отскоро) или нищо друго няма да яде,но пък обещавам малко пуканки след вечеря и така,или не е гладен и се отказва и от двете или веднага почва да яде и веднага като приключи си иска пуканките.И само още нещо искам да кажа,за удрянето обикновено е шамарчета по дупето,не че съм го пребивала Ох много се улях,стига толкова засега.

най-после доби някакъв вид,но не е съвсем добре,де,има още какво да се иска 
ако имате  предложения,казвайте ,докато мога да го редактирам 

Деси екстра е
Аз отивам да гладя...а на вън деня е прекрасен

Деси, супер е!
Аз бягам да правя баница   , че Луиза с нетърпение чака всяка неделя за да и правя баници и после яде само това докато не свърши.

Деси мерси за темичката. 
То ние не сме идеални но се стремим децата ни да са идеални. Осен това аз поне си мисля че колкото и добре да го възпитаваш ако се повлияе от лоши хора пак не можем да го опазим. Или както вие сте писали има и много външни фактори. Как например детето ми да не яде сладко и шоколад когато и аз но най-вече мъжът ми не минава без подобен десерт. Въпреки че ние почти не ядем плодове обаче гледам Крис да яде. Остава ни само да правим най-доброто на което сме способни и да се надяваме че и съдбата ще е на наша страна.
При нас изгря супер слънчице и излизам на плажа да ритаме топка 

Здравейте на всички!
Деси,темата изглежда страхотно,била съм на всичките крепости,събуди приятни спомени у мен!
 Радвам се,че ви заинтригувах и ви благодаря за всички мнения беше ми много интересно да ги чета.
  При нас борбата за надмощие продължава....аз съм изцедена от непрекъснато воюване.
Форти,при нас ситуацията беше идентична,проблем при раждането,лечение,корекция,непрекъснато наблюдение и треперене над нея и резултатът е налице.
  И въпреки това не са обичайните проблеми,не се тръшка за храни,играчки,винаги се разбира от дума,пазарувам лесно с нея,разглеждаме всичко,обеснявам защо няма да го купим или кога ще го купим и е ок.
  Проблемът е за всички останали неща,които се правят ежедневно,миене,обличане,събличане,хранене,излизане,за да изляза с нея ми трябват 2 часа да я събудя,да я измия,облека и нахраня,не иска нищо да направи сама,а може и то перфектно.
  Чела съм детска психология и знам,че през 1те 2 години от живота на детето най-важното е да му дадеш цялата си обич,одобрение,обожание,да го милваш,хвалиш,обичаш,за да израстне щастлив,уверен в себе си и в подкрепата на родителите си индивид.
  Това било нужно, за да не е комплексирано,неуверено,плахо ,срамежливо детето,да общува лесно,да е уверено,че е харесвано и обичано безусловно.И ТОВА ПРАВИХ ДВЕ ГОДИНИ. И сега не знам защо така се получи?!?
 Никога не е оставяна да плаче безутешно,да заспива сама или да е будна и аз да не се занимавам с нея,докато имам приятелка,тя има син на 3 и половина,тя се държеше коренно различно,от бебе го оставяше да плаче,докато заспи от умора,оставяше го на който намери ,никога не му угаждаше,никога не е глезен,сега има и момиченце на два месеца и процедира по същия начин,детето си реве тя в другата стая и тя реве,защото й е мъчно,но смята,че така е редно.
Според мен това е голям шок за бебето и то го възприема като изоставяне,според психологията на бебето,но е факт че тя никога не крещи,дори не повишава тон ,малкият върши всичко сам,никога не прави сцени и не потиворечи и тя е една супер спокойна жена.
  Оххх,много е трудно да си добър родител,а каквото посеем сега това ще жънем цял живот,а и нали трябва така да ги възпитаме,че да се справят с живота едни ден,когато не сме до тях,да са полезни за себе си,да се чувстват добре.
 Аз не я манипулирам,не мисля,че е добър метод,защото ще го възприеме и ще го прилага и тя спямо нас.Но и не я оставям да яде,когато иска,у нас семейството сяда заедно на масата,красиво подредена със свещи,много прибори и сълфеки според празника или сезона,задължително има супа,второ и десерт,не държа да изяжда всичко,но поне да го опита. Искам да възпитам това у нея,защото мисля,че за едно семейство е добре да сяда заедно на масата.
   А наказанието трябва да е толкова минути,на колкото години е детето,друго правило от психологията и да е лишаване от нещо желано,но никога да не е физическо изтезание.
  Спомням си мойта приятелка я наказвах на колене,върху орехови черупки и до днес го виждам като инквизиция.
   Аз съм била толкова добро дете,че татко  само броеше до 3  и още на 2 аз вече действах ,никога не ме е наказвал или бил,не мога да повярвам,че си бия детето,казват,че битите деца един ден бият своите,при мен не е така.
 Толкова неща съм постигнала до тук,сама с много труд и упорство, и сега се чувствам провалена, и ми е трудно да го приема,още повече,че това ми е най-приоритетно дело от 5 години насам. Толкова енергия и усилия и без резултат.Отчайвам се на моменти.
    Успешна седмица и много търпение и обичайте ги много -това не спирам да го правя!  

Записвам се да ви следя, пък после ще ви догонвам (много сте изписали, ще има доста да чета  )

Леле,колко много сте изписали...... ,едвам ви из4етох,4е и нова тема се е отворила ве4е
 Вярно е ,4е въспитанието на децата ни( в първите 7 години( е от голямо зна4ение за правилното им развитие и интеграция в обществото ,но в краина сметка ,те затова са деца и не трябва да се ограбва от детството им ,но не и  да му се изпусне краят,разбира се
Аз не съм имала проблеми с Танито,винаги съм и казвала какво трябва ,какво не ,какво може ,какво не и тя ме е слушала,ако ли не оставяла съм я сами4ка  да се „спасява“,без да и обръщам внимание и тя след 5 мин идва и ми вика„добре 6те слу6ам„
Досега у4ихме заедно,в неделя пи6ем букви,диктувам думи4ки ,смятаме,4етем,РЕД И ДИСЦИПЛИНА трябва да има  Ина4е 6те има 4ервена то4ка и др.деца 6те и се смеят.Така сама се амбицира   ,и които знае вси4ко професората му дава награда –я молив4е ,я лепенка ...
Сега ве4е сме на вълна карнавал и всеки ден се обяснява кои с каква рокля 6тял да бъде...Аз имам зада4ка да  купувам жълта рокля на принцеса Били сме с розова ,с синя,4ервена –еспанола,сега сме на вълна жълта.Та такива ми ти работи около нас!!!!

  на вси4ки

Хайде да се включа и аз макар и в страни от обсъжданата сега тема.. Малко носталгично и съответно както може да се предположи - става дума за храна  
Та... днес ни е ден на Българската кухня... ммммм... понякога много се затъжавам за нашенските манджи наистина... та на обяд пилешка супичка и яйца по панагюрси. Супата пожъна огромен успех а за мое учудване и яйцата по панагюрски бяха доста добре посрещнати. Няма да жи казвам аз с какъв апетит си похапнах. А за вечеря съм предвидила кебапяета с пуржени картофи със сирене и разбира се биричка...   Изчетох де що имаше по мрежата за домашно правене на кебапчета и да ви кажа.. резултата е супер.. направих едно за проба ей така... И... ммммм.. потънах в спомени  ... наистина чудесни сочни, такак както си трябва... не ме интересува кой и дали ще ги хареса.. аз съм почти на седмото небе  
След малко отивам да доприготвям.

Ако съм ви разбудила апетита и носталгията мога да споделя и рецептата, макар че подозирам че и на вас ви се е случвала "кебапчена" носталгия и си имате рецепта за това.