Мисля, че ще ме разберете, защо влизам анонимна, но искам да знам дали има някаква идиотска програма за интеграция на деца с умствени увреждания, защото не открих в интернет. Нямам нищо против децата да общува със слепи дечица или дечица в инвалидна количка, но на тази крехка възраст, когато психиката им не е оформена, смятам че е абсурдно да им се представя модел на поведение, който е с отклонения. Опитвам се да се поставя на мястото на тази майка и да си представя, че това можеше да е моят син, но от другата страна отново в съзнанието ми изникват тези 20 чифта потресени детски очички, които ме гледаха днес и не мисля, че е честно те да бъдат използвани като опитни мишки.
Съжалявам ако съм обидила някого, но мен тази случка днес много ме разтрои и не спирам да мисля как се чуввстват тези 3-4 годишни почти бебета, които тепърва свикват с детската градина и всекидневно са подложени на подобен стрес, вместо да имат щастливо детство.