Готвите ли български манджи?

Имах предвид, че като е сготвено, ми напомня на лапад, но явно вкусът му е доста далече от този на лапада. Малко съм любопитна да го опитам, аз много обичам всичко зелено. Трябва да се поогледам дали тук при нас го има също.

В немската тема се маскирахме.  Карнавал!
Ние следващите 2 дена ще правим кухнята. Нова! Стискайте палци, 4е ми е нервно  

Миналата седмица най-после реших и сготвих шкембе чорба:)
Мъжът ми даде заден още при вида му, което идеално ме устройваше, така всичко остана ексклузивно и само за мен. Позната румънка завидя и тя направи, само че по техен начин. Сложила и някакво месце вътре. И не правят 'запръжка' с червен пипер накрая, както ние, остава си бяла супата.

Мерси, ще го издиря и разгледам.

Ама как тиквени листа? Те са толкова мъхнати и бодливи 

Мда, и цвят от тиква.

Това поле с грелош защо ми прилича на поле с рапица? Да не е някой близък сродник на рапицата?

Ами май не е рапица..не знаех какво е  но се информирах..рапицата се използва за направата на олио и фураж...докато грелошите се използват само листата..и жълтия цвят е  когато прецъфтят..и листата са станали твърди

Ауу, голяма излагация, чакате ме за хумуса, а пък аз на почивка  

Тали, рецептата е от тук   Ментов пробва няколко, тази му хареса най-много.

Хумус за масова употреба  

Продукти:
2 ч.ч. нахут (най-добре от българския вид ((т.е. дребнички зрънца))
2/3 ч.ч. сусамов тахан с добро качество (за израелско-пребиваващите мога да препоръчам марка)
сокът от 2 лимона или от 1 лимон+1 ч.л. лимонова сол (ние слагаме само лимонов сок от пресни лимони)
1 глава лук - малка или средна (опционално)
3 скалидки чесън
1/4 - 1/3 ч.л. кимион на прах
1 ч.л. сода за хляб
сол на вкус
При сервиране: магданоз и зехтин

Приготвяне:
1. Изчистваме и измиваме нахута - докато водата не стане прозрачна при плакненето
2. Накисваме го поне за една нощ в много вода - 2-3 л. На дъното се слага малко сол; Ако е топло времето, се кисне в хладилник (иначе вкисва). Ако се кисне повече от една нощ, се сменя водата.
3. Пак се плакне хубаво, докато водата не е прозрачна. Слага се в съд с вода, която да покрива нахута + 5 см отгоре. Добавя се чесън и лук (може да не се слага лука по време на готвенето, но придава вкус)
4. Започва варенето (НБ - моят мъж се страхува от тенджера под налягане и готви в обикновена): след като заври водата, намаляваме огъня и варим около 45 минути. След което прибавяме содата и варим до пълното омекване на нахута. Важно е да се знае, че при варенето НЕ се ползва сол!
 - содата намалява времето за готвене, но то зависи и от вида и възрастта на нахута (както е и с боба напр.) В рецептата пише, че отнема между половин час и час и половина, но на мен ми се струва, че отнема цяла вечност... Ако може да се спести содата - още по-добре! По време на варенето се обира с лъжица образуващата се пяна и се вади...
Водата от варенето не се хвърля!
5. Когато зрънцата нахут омекнат (да се сплескват между пръстите, когато ги натиснете), се белят от люспите. Бели се зрънце по зрънце, но ако искате да спестите - става и с потъркване с кърпа и махате отделилите се люспи
6. Нахута със все чесъна от готвенето се мели в кухненски комбайн (ок. 2 минути)  до получаването на каша - ако не е с хубава консистенция, се слага малко от водата
След това се прибавят постепенно тахана и подправките и се бърка още ок. 2 минути

7. При сервиране се слага хумус в чинийка, с лъжица се натиска леко в кръгообразно джижение, поръсва се нарязан  наситно магданоз и зехтин.

В центъра може да се сложат зрънца нахут, ако сте сварили малко повече или пр. задушени с лук гъби...

Забележка: не е траен и трябва да се яде бързо, освен това при престой се сгъстява, така че не го правете много гъст в комбайна (за разреждане ползвайте водата от готвенето)
Ето го нашия: http://mentha.snimka.bg/cooking/priklyucheniya-v-kuhnyata.350402.16213492

тиквените листа са много груби 

Леле, Мента... мерси за рецептата,  ама... айде за кисненето се бях подготвила психически, но за белене на мънички зрънца едно по едно... Но пък сигурно в това е чалъма

При нас се яде цвета на тиквата. Рано сутрин се берат, да не са отворени. После се пълнят и панират. Аз не обичам изобщо, но в Италия много ги ядат.
За тиквени листа да се ядат за 1в път чувам ... но тук ядат много листа на най-различни неща,
например биетола, което май е захарно цвекло. Ядат например и листата на обикновено плюскавиче, нещо което у нас е трева по пътя ... така че нищо чудно да ядат и листа от тиква.

И на мен не ми харесаха панираните цветове на тиквата .
Постно ми беше някак си на вкус .

Има едно предаване, Chopped, в което няколко готвача се съзтезават, като трябва да направят ястие от няколко абсурдно съчетани съставки, та в един кръг им дадоха цветове от тиква и на всички коментарите бяха, какво да ги правим, та те на нищо нямат вкус!

Тук правят пълнени цветове от тиква - много е хубаво, фарса е само със зеленчуци и сез получава доста оригинален вкус. Панирани също правят, но явно си е до приготвянето - панировката е много лека и вкуса е доста фин. На мен ми харесват, но може би защото все съм яла домашно приготвени.   

Иначе си е малко специално, особено като за хора свикнали на сърми от кисело зеле. 

Една съфорумка има рецепта за паниран цвят от тиква - много добре изглежда
http://lamartinia.blogspot.com/2010/09/fiori-di-zuccazucchini.html