Защо не ме послуша?

  • 3 478
  • 38
  •   1
Отговори
# 30
  • usa
  • Мнения: 2 113
преди да решавам проблема с училището, аз бих решила този с "мързи ме!". ангажирайте го това дете, намерете му занимания, ако трябва наложете му интереси. аз прилагам практиката да не им оставям време да ги мързи, да се отвращават, да скучаят. и от там нататък, съобразявам се с желанията им. според мен едва ли има по-нещастно същество от тийнеджър в среда, в която не се вписва. миналата година след огромни терзания се съгласих дъщеря ми да отиде в гимназия, с която не се чуствах особено комфортно. две-три седмици след като започна училище там, бях сигурна, че това е било правилното решение за нея. оставам си със същите смесени чуства за училището, но за нея се оказва много правилен избор. и най-хубавото е, че тя го направи. опитайте се да си изкарате детето от безразличието и след като се уверите, че вече знае какво иска, а не какво не иска, го подкрепете.

# 31
  • Мнения: 130
Едно дете в 7-ми или 8-мим клас не може да реши генерално пътя си в бъдеще.Не вярвам и някой от нас толкова успешно да го е направил или да не си е променил желанията в хода на ученето.Щото тя на теория представата е една, а на практика не винаги така се получава. А и в крайна сметка доста често се получава човек да не работи това, за което е учил.
За мен важното е децата да попаднат в среда, която ще ги тегли нагоре и това е единственото важно.То създаде ли си навици да е отговорно, ще намери и интересите си.Така че може би в тая посока трябва да се върви.Така мисля аз.

# 32
  • София
  • Мнения: 2 361
Съгласна съм, че на тази възраст не са много ориентирани. А и никога не е късно да промениш пътя, по който си поел.
Все пак трябва да се вземе някакво решение относно бъдещото обучение. И както съм писала преди, добре е детето да излезе от летаргичното състояние, да си даде сметка какво го интересува в момента и да се тръгне в някаква посока.

# 33
  • София
  • Мнения: 16 169
За мене основно е проблема - мързи ме.
Съгласна съм, че не всеки може да е отличник, да е идеален, да разбира от всичко.
Но все пак като родител бих насочила детето си към нещо практическо.
И дъщеря ми я мързеше да учи, по нейно време беше много модно да се кандидатства за моден дизайнер. Ясно ми беше, че това си е шивашки техникум, но се съгласих. Просто премислих, че е сръчна в ръцете, рисува, чертае добре и нека да учи там и да има някакви умения. Все пак има и професия за разлика от обикновенната гимназия с разширено изучаване на нещо си. Език винаги може да учи с курсове, ако има желание. Единственото ми условие беше - по специалните предмети искам само отлични бележки. Изкарваше ги детето без много зор. Към 11 кл. реши да кара курсове за маникюр, ноктопластика, фризьорство.  Инвестирах в тях и сега си  имам млада, търсена и ценена от клиентите фризьорка. Междувременно започна да учи и по-горна степен. Прави го с удоволствие и нямам проблем с реализацията.
Та мисълта ми след целия роман - няма как момичето да не го интересува нищо. Говорете спокойно, не всичко е в елитните гимназии, може да не смее да ви каже какво иска.
Но поне аз не бих си пуснала детето в 8 кл. в друг град да учи. Просто аз съм била на квартира в друг град и знам за какво става дума.

# 34
  • Мнения: 1 615
Ти не беше ли и с тази тема:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=459866.0;all

Мисля, че е така и съм изумена от приоритети ти по отношение на детето ти. Варна е голям град и смяната на училището не е вързана с отиване в друго населено място. Това дете, за да иска да избяга в друг град, май не бяга само от съученици... Естествено, че няма да ви каже "искам да се отърва от вас", а ще донесе от 9 кладенци вода, за да успее. Но вие добре си помислете какво й причинявате. И я уважавайте поне мъничко - жив човек е все пак, не някаква ваша лична вещ, по дяволите!

# 35
  • София
  • Мнения: 2 361
Не мисля, че я третират като вещ. Доколкото виждам са загрижени родители.

# 36
  • Мнения: 1 615
Всеки си има своите предсатви за загриженост, както и за уважание. Моите категорично не съвпадат с тези на авторката.
А, да, и друго исках да кажа: в 7 или 8 клас определено не се решава ничие бъдеще. Освен, ако не сме твърдо решени на всяка цена да произведем доживотна сервитьорка, фризьорка, шивачка, монтьор, ... Ако не е така, висшето образование е един добър коректив на недотам успешния избор на средно училище. А там има и втори, и трети шанс, ако човек все още не си намерил мястото под слънцето. Стига, разбира се, да му се даде възможност, да го потърси, а не му се натрапва "най-доброто за него" от едни много загрижени...
Колкото до езиците, аз съм научила 3 езика извън езикова гимназия. Едва ли съм единствената Wink

# 37
  • София
  • Мнения: 2 361
И аз смятам, че с избора на гимназия не свършва света. И тепърва ще има да се правят избори за понататъшна реализация в живота. дори и на нашата възраст пак променяме работата, дори и професията си.

# 38
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
За съучениците си казва, че тези хора я отвращават и след като завърши не иска да се засекат на улицата, не дай си Боже да са в едно училище.
С баща й мислехме къде може другаде да учи, предложихме й това с приравните изпити - НЕ, класът вече се бил опознал, тя щяла да бъде новата дето е връзкарка и докато те се мъчели с приемни изпити в седми клас тя минавала между капките и влязла при тях в девети.


Това мен лично ме смущава много. Всяко изречение.
Не е ли резултат на афект?
Късен пуберитет?

Кандидатсването в 7ми клас е най-отговорното. Защото няма възможност да се опита след  година пак. И по същата причнина се решава около 6ти клас.

Варна не е село. Може да не видиш някой с години... Вие говорите ли си нормално?
На тази възраст е рано детето да е само в друг град. Особено дете с подобни проблеми, което си мисли, че класа е проблема. Повечето класове си имат задължителните представители от няколко типажа...

Общи условия

Активация на акаунт