Опитвам се да разбера един ключов момент във възпитанието на децата (възраст 2-5, може и повече). Става въпрос за тръшкането, ревовете, глезенето и реакцията на родителите. Типична ситуация е малкото дете да поиска нещо, което от здравословна, поведенческа или чисто възпитателна гледна точка би било по-добре да не получава. Родителят първо казва "не". На това "не" детето започва да плаче, да се тръшка, да мрънка. Въпросът ми е следният: Защо родителите омекват при вида на плачещото/тръшкащото се дете и следващата им реакция е да дадат на детето това, за което се тръшка? . Няколко примерни ситуации:
Детето иска бонбони преди ядене, отказвате му, разревава се, давате му ги.
Детето иска да му купите играчка, цената на която ще бръкне хубаво в средствата ви, отказвате, тръшва се малкото и вие казвате "добре, добре, само не плачи" и му купувате играчката.
Детето не иска да ви държи за ръка на улицата, вие отказвате да го пуснете, то се разревава, вие го пускате и за 1 секунда вече пак е усмихнато.
Детето е направило някоя беля в пясъчника, вие го наказвате като го изваждате от пясъчника, то се тръшва, ревва и вие казвате "добре, добре, хайде спокойно" и го връщате в пясъчника.
И най-лошият обобщаващ ситуациите пример: Казвате нещо и в следващия момент не го изпълнявате, защото детето се е разревало от глезене/инат.
Ясно е, че по този начин детето научава следното: "Ако нещо не ми харесва, ще се тръшкам, ще рева, ще правя сцени, ще впечатля мама/тати и те ще направят каквото искам". Какво научава детето, когато му дадете нещо след като се е тръшкало за него? Първо, това учи детето да не уважава думите на родителите си. Всеки е виждал как майката казва нещо на детето и то се прави, че не я чува, след което тя се прави, че не го е казала. Второ, детето научава, че като се тръшка и реве ще получи каквото иска. По този начин ли искат родителите да общува детето с тях? И защо после се чудят, че детето не ги слуша и проявява капризите си постоянно? Трето, малкото научава, че номерът му може да мине и за всяко нещо ще се тръшка, все едно е единственото, което иска на този свят. Тези трите са пречка за възпитанието на детето, което не след дълго ще порасне и вече няма да поддава на лесно възпитание, а същевременно ще се забърква в по-сериозни ситуации (излизане без разрешение, наркотици, алкохол, секс...). Ако на 3-4 години не се научи да уважава думите на родителите си, на 13-14 няма да го "надрасне" и грам няма да му прави впечатление, че му забранявате да се среща с 25-годишен, да се друса, да пие алкохол, да излиза вечер, нито ще се впечатлява от наказанията (никаква телевизия... Big deal, нали у Жоро има телевизор, чао мамо и тате).
Едно обяснение, което имам, е че родителите се притесняват да не е нещастно детето им, но не осъзнават, че детето има нужда от граници и се налага да му ги покажат твърдо и ясно, не да ги размиват за всяка ситуация (сега няма да дам сокче, но ако се тръшкаш достатъчно дълго, ще се почувствам виновна и ще ти дам). Другото, пак свързано с първото, е страхът на родителя от тръшкащото се, разплакано дете. В този случай родителят сякаш не осъзнава, че това, което прави детето, е нормално за възрастта му и правилната родителска реакция ще определи дали в бъдещ момент детето ще повтори поведението или не. Трета интересна заблуда, която едва наскоро забелязвам, е възприемането на детето като човек с психиката на възрастен - "щом реве, значи е за нещо важно, ще му попреча на развитието, ако му забраня, а то със сигурност има ясна идея и аргументация защо плаче". Детето може да плаче за много неща, но последното, което родителят следва да направи, е да му ги позволи, защото малкото се е разплакало, въпреки че не иска да ги позволява. Детето не е възрастен, няма опита и логиката на възрастен, то се учи какво може и какво не, и тръшкането му само показва, че родителите му са го научили, че с тръшкане може да постигне своето, а не че толкова много иска това, за което плаче.
Какви са вашите мисли и идеи по въпроса?
Детето иска бонбони преди ядене, отказвате му, разревава се, давате му ги.
Детето иска да му купите играчка, цената на която ще бръкне хубаво в средствата ви, отказвате, тръшва се малкото и вие казвате "добре, добре, само не плачи" и му купувате играчката.
Детето не иска да ви държи за ръка на улицата, вие отказвате да го пуснете, то се разревава, вие го пускате и за 1 секунда вече пак е усмихнато.
Детето е направило някоя беля в пясъчника, вие го наказвате като го изваждате от пясъчника, то се тръшва, ревва и вие казвате "добре, добре, хайде спокойно" и го връщате в пясъчника.
И най-лошият обобщаващ ситуациите пример: Казвате нещо и в следващия момент не го изпълнявате, защото детето се е разревало от глезене/инат.
Ясно е, че по този начин детето научава следното: "Ако нещо не ми харесва, ще се тръшкам, ще рева, ще правя сцени, ще впечатля мама/тати и те ще направят каквото искам". Какво научава детето, когато му дадете нещо след като се е тръшкало за него? Първо, това учи детето да не уважава думите на родителите си. Всеки е виждал как майката казва нещо на детето и то се прави, че не я чува, след което тя се прави, че не го е казала. Второ, детето научава, че като се тръшка и реве ще получи каквото иска. По този начин ли искат родителите да общува детето с тях? И защо после се чудят, че детето не ги слуша и проявява капризите си постоянно? Трето, малкото научава, че номерът му може да мине и за всяко нещо ще се тръшка, все едно е единственото, което иска на този свят. Тези трите са пречка за възпитанието на детето, което не след дълго ще порасне и вече няма да поддава на лесно възпитание, а същевременно ще се забърква в по-сериозни ситуации (излизане без разрешение, наркотици, алкохол, секс...). Ако на 3-4 години не се научи да уважава думите на родителите си, на 13-14 няма да го "надрасне" и грам няма да му прави впечатление, че му забранявате да се среща с 25-годишен, да се друса, да пие алкохол, да излиза вечер, нито ще се впечатлява от наказанията (никаква телевизия... Big deal, нали у Жоро има телевизор, чао мамо и тате).
Едно обяснение, което имам, е че родителите се притесняват да не е нещастно детето им, но не осъзнават, че детето има нужда от граници и се налага да му ги покажат твърдо и ясно, не да ги размиват за всяка ситуация (сега няма да дам сокче, но ако се тръшкаш достатъчно дълго, ще се почувствам виновна и ще ти дам). Другото, пак свързано с първото, е страхът на родителя от тръшкащото се, разплакано дете. В този случай родителят сякаш не осъзнава, че това, което прави детето, е нормално за възрастта му и правилната родителска реакция ще определи дали в бъдещ момент детето ще повтори поведението или не. Трета интересна заблуда, която едва наскоро забелязвам, е възприемането на детето като човек с психиката на възрастен - "щом реве, значи е за нещо важно, ще му попреча на развитието, ако му забраня, а то със сигурност има ясна идея и аргументация защо плаче". Детето може да плаче за много неща, но последното, което родителят следва да направи, е да му ги позволи, защото малкото се е разплакало, въпреки че не иска да ги позволява. Детето не е възрастен, няма опита и логиката на възрастен, то се учи какво може и какво не, и тръшкането му само показва, че родителите му са го научили, че с тръшкане може да постигне своето, а не че толкова много иска това, за което плаче.
Какви са вашите мисли и идеи по въпроса?
.....Tази прогноза ме разби,честно 
И не само това, а че в зависимост от настроенията на родителите, едно нещо понякога е разрешено, а друг път - не.
.
Когато бързаме за градина, ако детето започне да се тръшка за нещо (други дрехи, вафли, каквото и да е), не се впечатлявам и грам, просто казвам, че това е положението и тръгваме, независимо дали още се тръшка (което той не прави, защото отдавна знае, че като кажа нещо, го правя и като се тръшка нищо няма да промени). Но дори да се тръшка, не би ме притеснило. Хващам го за ръчичка и тръгваме, а то да си плаче, след няма и минута вече е забравило за какво се тръшка, нещо му отвлича вниманието и т.н. Това "да си плаче" да не ви прозвучи все едно не ми пука какво му е на детето. Просто различавам капризи и глезотии от случаите, в които плачът на детето заслужава внимание. И избор или друго не давам, ако се тръшка, да не вземе да реши, че е в пълното си право... Изборите и всякакви други капризи позволявам само ако не се тръшка за тях. 
.Е,не заляга по земята като сестра си(като по-малък го правеше и той),но като се запъне за нещо,няма и няма разубеждаване,и рееееев,рев 
.