Вагинално раждане след цезарово сечение и превенция на цезаровото сечение. Тема2

Момичета, влизам набързо да ви благодаря 
Вече сме в къщи, ще взимаме баткото и може да стане напечено...
Нещата при нас завършиха със секцио, та не знам дали искате да ви разказвам.
Пожелавам на всички и тези които виждам че в момента май ще раждат  успешно и леко раждане и всичко да мине както го искате 
За кърменето - за сега поне се кърмим, малката беше по сговорчива от брат си и засука на другия ден следобяд, нищо че вече беше похапнала цяла сутрин АМ. Виж за това мога да ви разкажа ако искате 
Целувки на всички и благодарности и особено на Зозима която я тормозих посред нощите 

Е, супер! Честита дъщеричка на мамамила, да е жива и здрава и да я радва много!

Мунка, добре дошла отново при нас! Аз лично нямам нищо против да разкажеш как е минало раждането, защото си имам едно на ум, че в някой момент нещата могат да се объркат и пак да се стигне до секцио, така че не се плаша. Но нека и останалите момичета се изкажат, де
Успех с кърменето, гушкай си съкровището и се наслаждавай на най-хубавите моменти от живота на една майка! 

Благодаря , Еления! След като попитах се размислих и нещо ми се въртеше след 36 седмица , ами аз в такъв случай ще изчакам да вляза в 9-ти месец и тогава .Много се радвам за теб , че нямаш болка и дано много скоро бебечето да се обърне!
  Честита дъщеричка на мама Мила ! Да е жива и здрава , да израсне щастлива и спокойна , на мама пожелавам бързо да се възстанови!  
 Мунка , честита ти дъщеричка отново !  Аз нямам нищо против да разкажеш за секциото, нали всички сме го изпитали.

Докато моите мъже пътуват по задръстванията, малката заспа и успях да прочета малко назад и се просълзих, обичам ви!        

bg_desi, zawe, ще ви разкажа тогава много скоро и коментарите са добре дошли... пък и някои неща си признавам че не направих както трябва.
Не знам какво се обърка, но аз сдадох багажа, уморих се, изтощих се, отчаях се и пред алтернативата да ми сложат малко окситоцин избрах секцио, защото така си бях решила предварително, четейки Оден... Да малко ми е тъжно че не успях, мислех че има време, а тогава точно това нямаше, дори за кърменето се поизложих - планът ми при секцио беше да ме раздвижат и преместят възможно най-рано, обаче не можах да си изпия водата навреме и се забавих с около 6 часа, иначе малката даже нямаше да я захранят.
После ми се струпаха гадости (не се оплаквам е приемам ги като изпитаня), малката беше на антибиотик, дано вече е добре, въпреки че покашля малко, но не много често. Аз едва сядам и ставам все едно имам епизиотомия  , хванах и от болестите в болницата, за сега не пия антибиотик от инат, но имам хрипове в дробовете все още и кашлям като дърт пушач (каквато съм всъщност  ) Все още тая надежди че няма да имаме повече усложнения и ще се оправяме  


Нощни Очи, аз всеки път като влизах в болницата ме хващаше шубето незнам защо. Нещо във въздуха. Даже си спомням като ученичка ходих при няква позната акушерка да я видя в едно родилно, леле как се уплаших ако знаеш - сега да кажеш имам лоши спомени, ама тогава "на чисто".

Честито на МамаМила и на Мегуста    Да са им живи и здрави децата и бързо възстановяване!

Мунка, добре завърнала се в къщи! Гушкай бебето и батко, че сега и двамата имат много нужда от теб, а другото го остави зад гърба си! Много хубаво е, че с кърменето нещата са потръгнали!

Честита дъщеричка на  мамамила! 

Мунка, добре дошла! Важното е, че всичко е наред и сте живи и здрави и сега само . . . любов и онзи неповторим мирис на бебе!  
Мунка, а ти при д-р Киров от ТК ли ражда? Той как се държеше по време на раждането - подкрепяше ли те? На мен секциото ми е ясно.   По-интересно ми е преди това, как протича началото на раждането? Ти от какво се изплаши? От контракциите ли? Аз питам, защото никога не съм имала и не знам как ще се държа при моето раждане. Предполагам, че ще ме хване шубето. Ако разкажеш, предполагам, че и на другите  ще е от полза - няма по-добра подготовка за нашето мечтано естествено раждане, от споделения опит от хора, които са минали по пътя!

Мегуста и Мамамила честити рожби! Да са ви живи и здрави и да растат с много късмет и любов!

Продължавам да стискам палци за мама Тери! Дано всичко е приключило прекрасно!  

Мунка, ще ни е интересно мисля на всички да разкажеш, дано се възстановиш бързо и се справиш с кърменето успешно и хемороидите, които те мъчат.
 Мамамила честито    да сте много здрави и силни с твоята Димана   
мама Тери успех!

ЧЕСТИТО БЕБЧЕ НА МАМАМИЛА!!!!!!!!! Да е жива и здрава малката госпожица и много да ви радва!!!      
Мунка, добре дошли у дома! Дано всичко лошо е зад гърба ви и сега само да се радвате една на друга!   Иначе и аз смятам, че ТРЯБВА да ни разкажеш за момента преди секциото (другото ни е ясно). Какво те изплаши, как тръгна раждането, много се проточи ли, спряха контракциите ли, че се наложи окситоцин (между другото моята АГ каза, че малки количества са допустими, ако е наложително). На мен всеки момент ми предстои, бебата днес я видяха, че е слязла в родилния канал и чакаме. И мен ме е страх, но съм наясно, че мога да свърша в операционната. Въпреки това съм оптимист и специално за болките съм подготвена (изпитвала съм ги). Чакам ги с нетърпение вече, даже снощи не съм спала много заради болки и контракции, които в крайна сметка са смъкнали беба.
До скоро!

Еее,Мимче айде успех мила!Дано всичко мине нормално.Радвам се че си подготвена и спокойна.Това май е от най-съществено значение!

Mim4eto,  успех!. Бъди търпелива и ще се нареди всичко 

От миналата седмица ще пиша и все забравям, иска ли са ви пари за запис на тоновете последния месец? На мен ми предлагат да ме записват срещу пари, не съм и мислила да приема, но ми стана любопитно, защото доколкото помня това става безплатно.

На мен пък изобщо не са ми правили запис (само веднъж в 8 месец като лежах за задържане). Акушерката от ЖК ми каза, че запис правят ако забележат нещо нередно в тоновете по време на обичайните консултации. Мамите от отчетната, в която пиша (ноемврийска), са се побъркали с тия тонове - през ден ходят, дават си парите, висят по 1 час в неудобни пози, и то без някаква необходимост. Даже не ги и карат от консултацията, сами си усложняват живота. Според мен е напълно ненужно чак такова следене.
Благодаря на всички за стиснатите палчета, ще имам нужда! 

Честито бебче на МАМАМИЛА! И добе дошла отново на Мунка!



spasdidi, видях и че при нас (ноемврийките) си питала за лекар за нормално раждане след секцио, но никой не ти е отговорил. Честно казано, мисля, че освен мен и mim4ето няма много навити на този вариант  (mim4ето да ме поправи, ако греша, защото аз по принцип там само чета и може да съм изпуснала нещо)

А понеже въпросът ти е за Киров, а нали аз сега ще раждам при него и да разкажа как се движат нещата. Изключително спокоен е...не говори и не обяснява много много, но някак си ти вдъхва сигурност. виждаме се веднъж седмично, някъде от началото на деветия месец, като да ти кажа хич не е много обстоен - или за 1 минута ми преслушва тоновете с една слушалка, веднъж ме прати на ехограф за да видим приблизително тегло и веднъж само понапипа бебо в корема и ме пита имам ли някакви признаци за раждане. Последния път (един ден след официалния термин) ми направи и вагинален преглед - аз бях супер скептична (предния път след такъв преглед ми тръгна раждането), но беше много много внимателен, не почувствах дискомфорт и каза, че се подготвя шийката и наближават нещата. Спомена и за 1 см. разкритие, но може и да не съм разбрала правилно (думите му бяха "вкарвам 1 пръст"). сега в понеделник съм на тонове, защото нали официално като започнеш да преносваш се ходи всеки ден (но се съмнявам да ме кара да ходя всеки ден), а на втората седмица от преносването те хоспитализират, но се надявам да не се стигне до там...

Иначе аз започнах да се изнервям:( По принцип съм с нередовен цикъл и супер странна овулация и според различните док терминът ми варира от 4-ти до 14-ти ноември (ако трябваше да съм по последна дата на цикъла, терминът се пада средата на октомври ), но когато тогава...Иначе коремът ми е постоянно на камък, имам и леки подготвителни контракции, но само това...Също така много ми се иска днес да тръгнат нещата, защото сме си избрали и именце, което днес има имен ден, но да видим. Планувала съм да садя едни лаленца и зюмбюли в градината с мотиката, та току виж съм измислила нов начин за естествена индукция:)

mim4ето - все се каня да те питам - ти спомена, че обмисляш използването на епидурална упойка. а тя няма ли да е пречка, ако недай си боже се стигне до операция и поставяне на спинална упойка?

слънчев ден на всички -

едит - утре бил Архангел Михаил, значи няма да се разсърдя и след 12 да се появи беба 

spasdidi, hrisi-pisi вече ти е отговорила - и моите впечатления са такива от този доктор. За самото раждане не знам точно какво имаш предвид да ме подкрепя, аз разчитах мъжът ми да ме подкрепя, обаче се оказа че нещо вип родилните не ги обичат, не знам защо, и бях в предродилната а мъжа ми го пратиха да си върши работите. Та там минаваха много акушерки и те бяха много любезни с мене, мереха ми тонове отвреме навреме, а останалите лекари не ме закачаха. Но пък там е голяма навалица и нямаш никакво усамотение и спокойствие, другите викат, слушаш как им се карат... мъжа ти не може да припари...

За раждането - Първата нощ се събудих от болезнени вече и много им се зарадвах и ми падна два пъти тапа - тъмно червена. На обяд бях на преглед обаче без разкритие и само ми се е изгладила шйката, а главата била подвижна. През деня имах нарядко, падна ми още една тапа като предишните, а вечерта май когато ви писах вече бяха много болезнени, много начесто и изобщо гадни. Първо имах едно разстройство. После към 2 повърнах, после в 3 пак и после започнах да си повръщам съвсем редовно след контракциите.
Последно бях яла в 16 един сандвич, не може да е бил развален, защото тия ги повръщам веднага. Не знам дали е бил вирус или от раждането, не можахме да разберем. Та да ви кажа че няма значение ял ли си не си ли - винаги има какво да се повръща. Кофти беше че не можех да пия и вода.
Та през нощта контракциите бяха гадни и много боляха (някъде под кръста, отпред изобщо не ме е боляло), а това повръщане ме довърши. Ходих, кляках насам натам, душа не ми помагаше изобщо. Мъжът ми каза че не са много дълги и не били сериозни според него, иначе бяха на 5, даже по едно време на 2-3 минути. Едва дочаках сутринта да ме води в болницата да ми сипят нещо. Мъжът ми искаше да ходи на работа и да ме остави така! Обаче се обадихме на доктора и той каза да ходим. Там каза 3см разкритие и аз се отчаях съвсем. Сложиха ми глюкоза и деган - дегана приспивал и аз успях да подремна между контракциите (на 5 мин бяха станали). После обаче почнаха да разреждат и стигнаха до към 7-10. А забравих да кажа че цяла нощ нещо ми тече и се оказа че били води, някъде високо било спукано. Към 15 ми доспука водите това засили малко контракциите но за кратко. После почнах пак да повръщам, сложиха ми още нещо, за кратко ми подейства, накрая си повръщах пак. Даваха ми да се разхождам, но много не ми се ходеше. Вече към 4-5 изтекохя някакви зелени води (те си продължаваха да си текат отгоре някъде по малко през цялото време). И към пет си седях още на 5см и каза че главата била високо, контракциите не били ефективни. Предложи да ми сложи малко окситоцин, което не исках предвид какво стана предния път и бях решила предварително че не искам други интервенции, така че казах че предпочитам секцио ако се наложи. Освен всичко друго ме ужасяваше мисълта да изкарам още една такава нощ, не си представях как ще я изкарам, иначе бях сигурна че ще ми се засилят контракциите и без окситоцин през нощта, но истината беше че бяха ужасно болезнени и без особен ефект. Ами изморих се и се отчаях. Та така накрая ме оперираха. Наложи се заради водите. Иначе не са ми давали никаква информация, така че мога да ви споделя само лични впечатления (и не питах, не бях в настроение). Това е.