И двамата смея да твърдя, че ги изкараха преди термин.
- Публикувана: 27 окт. 2010, 12:38 ч.
- Последно мнение: 31 ян. 2011, 20:52 ч.
Вагинално раждане след цезарово сечение и превенция на цезаровото сечение. Тема2
Какво значи: "изкараха"?
Мимче, ти имаш още ден до термин ,и после още седмица аванс, щом си знаеш точната дата на зачеване , добавяш пълни 9месеца към нея и ще получиш фр. термин!Преносване се води след 41седмица дори и по тукащните стандарти, до тогава изобщо не е ! Според френските термини , твоят ще е след 10дни 
Моето планово секцио го направиха 3дни преди бг термин, но док ми беше казал, че може да го направи и около 5 дни след 40седмица, тогава при тях все още не е настъпил термина за раждане.
Всичко ще е наред
Моето планово секцио го направиха 3дни преди бг термин, но док ми беше казал, че може да го направи и около 5 дни след 40седмица, тогава при тях все още не е настъпил термина за раждане.
Всичко ще е наред
И двамата смея да твърдя, че ги изкараха преди термин.
С 2 секцио съм.
Първият път предизвикаха раждане с пукане на мехур и окситоцин. Нямаше сериозни причини. Терминът ми по ехограф беше 6-ти август. Аз бях на преглед на 3-ти и тогава ми се предложи предизвиканото раждане. Бебето седяло високо и нямало смисъл да се мъча в жегите. Това бяха доводите. 2004-та, Аг-то Варна. Аз съм с дълъг и нередовен цикъл и тогава хич не се замислях, че може и по друг начин да седят нещата. Операцията беше на 4-ти. Никой не ми е споменавал за преносване. Причината да седи бебето високо била пъпната връв.
Била се омотала около крака и. Аз не им вярвам. Бях под пълна упойка и съвсем сама. Вторият път вече в Канада. Уж всичко е наред, ще се ражда нормално. Но по време на бременнността не се пропускаше да се спомене колко било страшно руптура на матката, убеждаване, че епидурала даже ще ми е в полза ( аз го отказвах), защото ако се стигнело да операция, щяло да им бъде по-лесно. В 37-ма седмица почна да ми се дава зор от наблюдаващата. това ми било второ раждане. Защо нямам подготвителни контракции. Отлепваше ми мехура на няколко пъти. Вече като преносвах пак спрямо тяхната дата 7-8 юни, тя възкликна:ауууу отивай в болницата да си насрочваш секцио. Аз рухнах, разревах се, отчаях се, обърках се, притесних се. Отидох в болницата. Там казаха чакаме 2 седмици т.е. 7-ми юни + 14 дена - 21-ви. Аз обаче вече си живеех под напрежение. Какво да правя, че да излезне това бебе преди 21-ви. Определено се бях максимално шашнала. Говорих с лекарката хомеопат в България. исках нещо да ми изпише, за да подбутна процеса. Тя не беше съгласна. Накрая след 1000 молби от моя страна, изписа едно хо л-во, но до последно не беше съгласна и каза, че най-важното е да се успокоя. В неделя 15-ти отидох в болницата, защото не знам защо реших, че ми изтичат водите и това е тревожно. Не бяха никакви води, но успяха да се съберат сума ти народ. Гледаха ме на ехограф и заключиха: ако до 20-ти не родиш, правим на 20-ти операция. И така аз вече пийнала хо л-во седях, чаках и се надявах. В сряда 18-ти сутринта бях на преглед. Падна се една готина мадама, която и друг път ме е преглеждала и която е привържиничка на VBAC. Каза раждането е почнало, 3см разкритие, прибирай се и идваш в болницата максимално късно. Сряда вечерта след няколко часа седене вкъщи и непоносими болки, се върнах в болницата. Макар че, когато се обаждах по телефона, акушерките ме съветваха да не ходя и че всичко е наред. Там ми се пукнаха водите, разкритие 4см. Отказах епидурал. Легнах и повече не станах. Не след дълго си поисках и епидурала. След 2-3 часа включиха и окситоцин. До 10ч сутринта на 19-ти разкритието не помръдна. Идваха през 2 часа да ме преглеждат, но никой не предложи да стана или да да сменя поза, да ходя, да се направи нещо. Някъде през нощта спряха окситоцина като видяха, че не действа. А на сутринта заключиха:секцио. Бебето било застанало накриво. Ако съм искала още да се мъча, ок. Но щяло да излезне със смачкана глава. Оставиха ме да решавам. И аз избрах секцио. И така. Аз намирам много грешки и от двете страни. Освен това 19-ти си ми беше истинския термин. Имаше още 2 седмици след него за преносване.
Вери,
Мимче, Мари и Деси са ти написали точно какво исках да кажа с думите за предполагаемия термин. Наскоро пусках статия за жени, които носят почти 10 месеца без да говорим изобщо за преносване. Пак повтарям, ако ти и бебето сте добре, няма нужда да се предприема нищо.
За тесния таз - има един пич, който преди около 50 години, когато още са смятали рентгена за безопасен, си прави труда да снима бременни жени в различни пози. И става ясно, че клекналата поза увеличава диаметъра на изхода на таза с над 20%! Неслучайно наричат клека "форцепса на акушерката".
Иначе страшни истории има и за жени със секцио. Не мисля, че е добре сега да се слушат, а още по-малко да се разказват на бременни жени хоръри, от които никой няма полза, даже напротив.
Та игнорирай подобни истории, слушай себе си и тялото си и каквото и да решиш, нека да е ТВОЕ решение. Не на лекаря ти, приятелката ти, на хората от тази тема, че дори и на мъжа ти. Ти си човекът, който ще роди това дете. Тялото е твое. Помисли ти какво искаш. Ние сме тук, за да те подкрепяме, независимо от изхода.
Мимче, Мари и Деси са ти написали точно какво исках да кажа с думите за предполагаемия термин. Наскоро пусках статия за жени, които носят почти 10 месеца без да говорим изобщо за преносване. Пак повтарям, ако ти и бебето сте добре, няма нужда да се предприема нищо.
За тесния таз - има един пич, който преди около 50 години, когато още са смятали рентгена за безопасен, си прави труда да снима бременни жени в различни пози. И става ясно, че клекналата поза увеличава диаметъра на изхода на таза с над 20%! Неслучайно наричат клека "форцепса на акушерката".
Иначе страшни истории има и за жени със секцио. Не мисля, че е добре сега да се слушат, а още по-малко да се разказват на бременни жени хоръри, от които никой няма полза, даже напротив.
Та игнорирай подобни истории, слушай себе си и тялото си и каквото и да решиш, нека да е ТВОЕ решение. Не на лекаря ти, приятелката ти, на хората от тази тема, че дори и на мъжа ти. Ти си човекът, който ще роди това дете. Тялото е твое. Помисли ти какво искаш. Ние сме тук, за да те подкрепяме, независимо от изхода.
Вери, а не смяташ ли, че причината за двете ти неуспешни нормални раждания е именно големината на бебетата. Хайде първият път е било тъпотия от страна на лекарите, че не са те изчакали поне да стигнеш термин, но и при теб както и при мен бебето е било високо непосредствено преди термин. Вторият път си се помъчила, но пак не си достигнала пълно разкритие, дори и с окситоцин. Не мога да се съглася, че причината е единствено в легналото положение. В БГ това си е стара практика (легналата поза при раждане), но много мами раждат големи бебета точно по този начин, макар че може би ако се движат ще им е една идея по-лесно.
Така, че изречението: "Аз съм 155см, дъщеря ми се роди 3650, сина ми 4300" звучи малко подвеждащо за възможностите на тялото спрямо големината на бебето. Вярно е, че природата си знае работата, но не е безгрешна, иначе нямаше да има нужда от лекари и тяхната помощ (а и все пак сме в 21 век).
Зози, никой не се е опитвал да ме плаши, чух разказа за раждането, и то не от нея, а от мъжа й. Просто при мен времето, което минава, не е от полза. Навих се на идеята за VBAC най-вече поради факта, че всички мислехме, че както батко си и бебата ще тръгне по-рано (цяла бременност контракции), съответно няма да порасне много, следователно има по-голям шанс раждането да не се проточи (по препоръка на ендокринолога ми, за да не изпадна в хипокалцемичен шок от дългите усилия на матката). От тук нататък залогът става много голям, а рисковете - твърде повишени. Затова изчаквам, каквото реши Бог - ще видим и в понеделник как са нещата, тонове и разкритие. Според мен когато рисковете са преценени не може да се говори за "поредната ненужна операция".
Така, че изречението: "Аз съм 155см, дъщеря ми се роди 3650, сина ми 4300" звучи малко подвеждащо за възможностите на тялото спрямо големината на бебето. Вярно е, че природата си знае работата, но не е безгрешна, иначе нямаше да има нужда от лекари и тяхната помощ (а и все пак сме в 21 век).
Зози, никой не се е опитвал да ме плаши, чух разказа за раждането, и то не от нея, а от мъжа й. Просто при мен времето, което минава, не е от полза. Навих се на идеята за VBAC най-вече поради факта, че всички мислехме, че както батко си и бебата ще тръгне по-рано (цяла бременност контракции), съответно няма да порасне много, следователно има по-голям шанс раждането да не се проточи (по препоръка на ендокринолога ми, за да не изпадна в хипокалцемичен шок от дългите усилия на матката). От тук нататък залогът става много голям, а рисковете - твърде повишени. Затова изчаквам, каквото реши Бог - ще видим и в понеделник как са нещата, тонове и разкритие. Според мен когато рисковете са преценени не може да се говори за "поредната ненужна операция".
Легналата поза може да бъде причина за секцио. Вери говори за легнала поза не по време на напъните, а от доста ранен етап на раждането. Прекарването на първата фаза в легнало положение възпрепятства ротацията на бебето и заемането на оптимала позиция. Не се случва при всички раждания, но е възможно да е прична за секцио.
Бебето и при мен беше високо до последно, но преди операцията беше на -1. Така че не е задължително главата да е нагажирана преди раждането да започне. Контракциите си вършат работата.
Казах, че операцията ще е безмислена, ако се направи на база на една дата и нищо повече. Това дали раждането ще започне преди или след термин няма никакво отношение към дължината на различните фази.
Виж, тук никой никого не насилва да прави нещо против волята му или здравия разум. Не дължиш обяснение никому.
Както вече казах, решението е твое. Никой няма да те осъди, ако решиш да се оперираш. Знам, че натискът е огромен, притесненията също. Няма нужда да се усещаш притисната И от нас.
Бебето и при мен беше високо до последно, но преди операцията беше на -1. Така че не е задължително главата да е нагажирана преди раждането да започне. Контракциите си вършат работата.
Казах, че операцията ще е безмислена, ако се направи на база на една дата и нищо повече. Това дали раждането ще започне преди или след термин няма никакво отношение към дължината на различните фази.
Виж, тук никой никого не насилва да прави нещо против волята му или здравия разум. Не дължиш обяснение никому.
Както вече казах, решението е твое. Никой няма да те осъди, ако решиш да се оперираш. Знам, че натискът е огромен, притесненията също. Няма нужда да се усещаш притисната И от нас.
Легналата поза може да бъде причина за секцио. Вери говори за легнала поза не по време на напъните, а от доста ранен етап на раждането. Прекарването на първата фаза в легнало положение възпрепятства ротацията на бебето и заемането на оптимала позиция.
Не, не мисля, че големината на моите бебета е причина да не родя нормално. И двата пъти ражданията бяха форсирани. Първият път от лекаря, вторият- от мен с хомеопатичното лекарство. Легнало положение, епидурал, окситоцин допълнително объркаха нещата. Аз бях в първа фаза и изобщо не излезнах от нея. Не смятам, че беше направено всичко възможно. А и както казах определеният от тях термин въобще не е действителния поради дълъг цикъл, който имам.
Въобще не е целта ми да подвеждам някого.
Аз напълно подкрепям Зозима, за легналата поза, не стига , че е най-болезнена но и най-неефективна, но пък най-удобна за докторите!Чела съм, че клековете, клеченето като цяло има много добър ефект.
За тесния таз, е по скоро много рядко срещано явления, в чужбина го водят за патология, докато тук е любимата фраза на докторите
Момичета, знаете ли нещо за полу-седалищното прилежание?Аз вече обявих , че ако някой доктор се наеме да ме изражда вагинално - полу седалищно след секцио съм на среща! Аз ще попитам този доктор, който се заинтирисува от случая ми и нямаше проблем да ме изроди вагинално след секцио, но нали се дръпна като видя , че е седалищно, но пък имам малка светлинка с това полу-седалищно прилежание.
За тесния таз, е по скоро много рядко срещано явления, в чужбина го водят за патология, докато тук е любимата фраза на докторите
Момичета, знаете ли нещо за полу-седалищното прилежание?Аз вече обявих , че ако някой доктор се наеме да ме изражда вагинално - полу седалищно след секцио съм на среща! Аз ще попитам този доктор, който се заинтирисува от случая ми и нямаше проблем да ме изроди вагинално след секцио, но нали се дръпна като видя , че е седалищно, но пък имам малка светлинка с това полу-седалищно прилежание.
Здравейте, момичета! Благодаря ви за топлите пожелания и отново благодаря за подкрепата! Ние от няколко дни сме в къщи, но чак сега успях да попрегледам какво сте писали докато ме нямаше. Още не мога да се организирам а и малчо суче нон стоп, каката си иска вниманието .. Първо добре завърнала се, Мунка и честито бебче на mamamila.Много положителна енергия за mari:) с пожелание бебенцето да се обърне и да няма повече притеснения!
Мимчето и hrisi-pisi ,много стиснатипалчета и от мен за едно прекрасно раждане! Мимче, за преносването- при мен по акушерски календар съм родила в края на42-ра седмица,а по мои сметки в края на41-ва. И в двата случая е преносване,но за моя доктор всичко беше на ред. Слушахме тонове през дени това е. Затова пишат ВТР-вероятен термин. На ехографа излизаше 38 +седмица, но накрая не ме гледаше- каза,че няма смисъл.
За измерването на теглото набебето с ехографа- давам пример от двете ми бременност- първия път непосредствено преди секциото казаха 3200, щераката се роди 2700. Втория път няколко часа преди скециото го измериха 3000гр, а той се роди 3500.
BG_desi-това с индуцирането в 37-маседмица е опасно освен всичко друго. При мен индуцирането при първото секцио беше в 41-ва потехни сметки и в 40-та по мои и нищо-нито см разкритие.На семинара на Клер Лопринци го споделих и тя каза,че означавало, че абсолютно не съм била готова за раждане и в такъв случай даже секциото е било за предпочитане. Това е засега отмен,след малко ще пусна и разказа за раждането.Още веднъж кураж и положителна енергия за всички, на които голямото събитие предстои. Каквото и да изберете да бъде най-доброто за вас и бебетата!
.. Първо добре завърнала се, Мунка и честито бебче на mamamila.Много положителна енергия за mari:) с пожелание бебенцето да се обърне и да няма повече притеснения!Мимчето и hrisi-pisi ,много стиснатипалчета и от мен за едно прекрасно раждане! Мимче, за преносването- при мен по акушерски календар съм родила в края на42-ра седмица,а по мои сметки в края на41-ва. И в двата случая е преносване,но за моя доктор всичко беше на ред. Слушахме тонове през дени това е. Затова пишат ВТР-вероятен термин. На ехографа излизаше 38 +седмица, но накрая не ме гледаше- каза,че няма смисъл.
За измерването на теглото набебето с ехографа- давам пример от двете ми бременност- първия път непосредствено преди секциото казаха 3200, щераката се роди 2700. Втория път няколко часа преди скециото го измериха 3000гр, а той се роди 3500.
BG_desi-това с индуцирането в 37-маседмица е опасно освен всичко друго. При мен индуцирането при първото секцио беше в 41-ва потехни сметки и в 40-та по мои и нищо-нито см разкритие.На семинара на Клер Лопринци го споделих и тя каза,че означавало, че абсолютно не съм била готова за раждане и в такъв случай даже секциото е било за предпочитане. Това е засега отмен,след малко ще пусна и разказа за раждането.Още веднъж кураж и положителна енергия за всички, на които голямото събитие предстои. Каквото и да изберете да бъде най-доброто за вас и бебетата!
Всъщност сега се замислих защо Мимчето мисли, че е подвеждащо това, че споменавам моя ръст и големината на бебетата. Защото не съм ги родила вагинално. Но аз се включих и дадох пример, защото нито един лекар в България и Канада, преди и след ражданията, не е изтъквал като причина за неуспешно естествено раждане моя ръст, килограмите на бебетата и тесен таз.
За моето раждане: в 00 часа на 05.11 както си лежах се чу пук и започнаха да ми текат водите- бистри.стана ми много студено, сложих чисти кърпи и исках да лежа и да поспя. Обаче майка ми и мъжа ми се засуетиха около мен –трябвало веднага да се тръгва за болницата. И това ми беше първата грешка. Втората,че не се сетих да хапна нещо. Последно бях яла в 18:00 на 04.11.
Пристигнахме в МД- преглед- разкритие 3 см., клизма,тоалет. Бях споменала, че доктора с когото имах уговорка беше точно тогава в командировка. Звъннах на лекарката, към която ме беше прехвърлил.Качиха ме в предродилна. Бях се договорила да няма излишни прегледи с ръка, да не се увеличава разкритието насила – да ама не. С когото съм се договорила там е и останало. Чувах непрекъснато какво се говори- някакъв главен доктор непрекъснато повтаряше –post secio,преносване, изтекли води-абсурд за нормално раждане-режете я и разни епитети по мой адрес и така наречените от тях ”естествени”. Въпросната докторка ми каза,че стената на матката е изтъняла и имам дехисценция. Няма смисъл да рискуваме и т.н. Подписах и документите за секцио,защото според нея рискът,който поемам не е оправдан. Все пак реши да се консултира с още двама доктори.Разкритието напредваше според мен идеално- горе долу по см на час. Дойде един професор-шеф на родилно отделение и ме попита дали съм от естествените след което..изпсува....въпреки това двамата с лекарката, към която бях прехвърлена измериха на ехограф бебето и дебелината на стария цикатрикс-2.4. под 2 било опасно от2 до4 било ок, аз съм на границата. Той ми направи и вагинален преглед и каза”тази жена може да роди нормално” .ГЛавичкатана бебето била с добра конфигурация (костите били меки и можело да се наместят ида преминат през родовия канал).Много добре се почувствах. Но прегледите за разкритие- особено тези по време на контракциите ми бяха в повече, Освен това имах уговорка с моя доктор да не се правят прекалено често- на двачаса.САмо,че получих екстрата да ми се правят наполовин час,като ми се изреждаха доста специалисти. Докторката на която бях прехвърлена явно бързаше за някъде защот от прегледа и за разкритие траеше по две три минути, натискаше ме и много ме болеше. Каза ми , че шийката се мести(според мен защото прекалено много хорабъркаха където не име работата) и накрая ме склониха да ми сложат бусколизин. Бях стигнала до около 5см. Предадох се и реших, че енергията ми е необходима , за да раждам, а не да се боря с тях. Сложиха и но шпа. Също да отбележа,че тази млада докторка не можеше с точност да ми определя разкритието. Бърка, бърка- 5+. След нея някакъв доцент бърка и вика- глупости- 8.5 см. Аз през това време получих много силни позиви за ходене по голяма нужда, а тя вика стискай да не скъсаме шийката. Та мисля,че ако тогава моя доктор бешедо мен щях да си родя нормално.И така стигнах 10 см, а те бъркат и викат бебето е високо, главата е подвижна. Стояла съм часи половина с 10 см. До пълно разкритие болките си бяха съвсем поносими, но ведин момент станаха много силни. Успявах да пия вода тайничко, но умирах от глад и изтощение(всичко това се развива до около 14:00 часа). От момента в който съм направила 10 см около мен непрекъснато имаше хора. вързаха ме на апарата за тонове. Аз се движих и заемах пози доколкото ми позволяваше уреда, но вече не успявах да пия вода.Имах вътрешно усещане,че ако заемам определени пози бебето ще се намести и ще излезне. Чувах, че ми се карат-тоновете бяха идеални,но трябвало да ги следим, а като мърдам не можело и т.н.Накрая започна да ме боли много силно и те се притесниха,че може белега да не издържи.Казах им да ме режат,обаче се оказа,че няма свободна операционна.Срязаха ме в операционната на гинекологично.Чувах какво си говорят-не бяха от най любезните. В момента в който извадиха сина ми ревнах. Видях,че главичката му е остра,и отново си помислих, че той е бил слязъл, но не съм напъвала достатъчно тогава. Нека по-запознатите да кажат възможно ли е това или аз си въобразявам? Разплаках се. Ако до мен беше опитен лекар или акушерка със сигурност щях да се справя.На следващия ден рано рано ме преведоха на 12 ет и си взех бебчо . На епикризата ми пише причини за секциото -1.St. Post SC, 2. Ненапредване на раждането. След раждането говорих с професора, с моя доктор, с тази, която ми водеше раждането и всеки ми каза различна причина- голямо бебе(3500) и тесен вътрешен таз, нещо с таза ми не било наред, високо повдигнат цикатрикс от предното секцио и т.н. Остава ми едиснтвено успокоението,че изчаках достатъчно дълго след термин, та бебето да е напълно готово за живота извън утробата, и че стигнах пълно разкритие, което отново е добра подготовка. Не успях, но направих всичко с намерението да е най-доброто,на което съм способна...Не им вярвам, че съм с дефектен таз, нито за стария белег...Ако някога решим за трето ще бъде в къщи с акушерка!
Пристигнахме в МД- преглед- разкритие 3 см., клизма,тоалет. Бях споменала, че доктора с когото имах уговорка беше точно тогава в командировка. Звъннах на лекарката, към която ме беше прехвърлил.Качиха ме в предродилна. Бях се договорила да няма излишни прегледи с ръка, да не се увеличава разкритието насила – да ама не. С когото съм се договорила там е и останало. Чувах непрекъснато какво се говори- някакъв главен доктор непрекъснато повтаряше –post secio,преносване, изтекли води-абсурд за нормално раждане-режете я и разни епитети по мой адрес и така наречените от тях ”естествени”. Въпросната докторка ми каза,че стената на матката е изтъняла и имам дехисценция. Няма смисъл да рискуваме и т.н. Подписах и документите за секцио,защото според нея рискът,който поемам не е оправдан. Все пак реши да се консултира с още двама доктори.Разкритието напредваше според мен идеално- горе долу по см на час. Дойде един професор-шеф на родилно отделение и ме попита дали съм от естествените след което..изпсува....въпреки това двамата с лекарката, към която бях прехвърлена измериха на ехограф бебето и дебелината на стария цикатрикс-2.4. под 2 било опасно от2 до4 било ок, аз съм на границата. Той ми направи и вагинален преглед и каза”тази жена може да роди нормално” .ГЛавичкатана бебето била с добра конфигурация (костите били меки и можело да се наместят ида преминат през родовия канал).Много добре се почувствах. Но прегледите за разкритие- особено тези по време на контракциите ми бяха в повече, Освен това имах уговорка с моя доктор да не се правят прекалено често- на двачаса.САмо,че получих екстрата да ми се правят наполовин час,като ми се изреждаха доста специалисти. Докторката на която бях прехвърлена явно бързаше за някъде защот от прегледа и за разкритие траеше по две три минути, натискаше ме и много ме болеше. Каза ми , че шийката се мести(според мен защото прекалено много хорабъркаха където не име работата) и накрая ме склониха да ми сложат бусколизин. Бях стигнала до около 5см. Предадох се и реших, че енергията ми е необходима , за да раждам, а не да се боря с тях. Сложиха и но шпа. Също да отбележа,че тази млада докторка не можеше с точност да ми определя разкритието. Бърка, бърка- 5+. След нея някакъв доцент бърка и вика- глупости- 8.5 см. Аз през това време получих много силни позиви за ходене по голяма нужда, а тя вика стискай да не скъсаме шийката. Та мисля,че ако тогава моя доктор бешедо мен щях да си родя нормално.И така стигнах 10 см, а те бъркат и викат бебето е високо, главата е подвижна. Стояла съм часи половина с 10 см. До пълно разкритие болките си бяха съвсем поносими, но ведин момент станаха много силни. Успявах да пия вода тайничко, но умирах от глад и изтощение(всичко това се развива до около 14:00 часа). От момента в който съм направила 10 см около мен непрекъснато имаше хора. вързаха ме на апарата за тонове. Аз се движих и заемах пози доколкото ми позволяваше уреда, но вече не успявах да пия вода.Имах вътрешно усещане,че ако заемам определени пози бебето ще се намести и ще излезне. Чувах, че ми се карат-тоновете бяха идеални,но трябвало да ги следим, а като мърдам не можело и т.н.Накрая започна да ме боли много силно и те се притесниха,че може белега да не издържи.Казах им да ме режат,обаче се оказа,че няма свободна операционна.Срязаха ме в операционната на гинекологично.Чувах какво си говорят-не бяха от най любезните. В момента в който извадиха сина ми ревнах. Видях,че главичката му е остра,и отново си помислих, че той е бил слязъл, но не съм напъвала достатъчно тогава. Нека по-запознатите да кажат възможно ли е това или аз си въобразявам? Разплаках се. Ако до мен беше опитен лекар или акушерка със сигурност щях да се справя.На следващия ден рано рано ме преведоха на 12 ет и си взех бебчо . На епикризата ми пише причини за секциото -1.St. Post SC, 2. Ненапредване на раждането. След раждането говорих с професора, с моя доктор, с тази, която ми водеше раждането и всеки ми каза различна причина- голямо бебе(3500) и тесен вътрешен таз, нещо с таза ми не било наред, високо повдигнат цикатрикс от предното секцио и т.н. Остава ми едиснтвено успокоението,че изчаках достатъчно дълго след термин, та бебето да е напълно готово за живота извън утробата, и че стигнах пълно разкритие, което отново е добра подготовка. Не успях, но направих всичко с намерението да е най-доброто,на което съм способна...Не им вярвам, че съм с дефектен таз, нито за стария белег...Ако някога решим за трето ще бъде в къщи с акушерка!
mama_tery - страхотен разказ и страхотно си се справила ! Много познато ми звучи всичко описано, моето първо раждане на същото място протече по много сходен начин, с много проверки , "помощ" от акушерката и неуместни коментари пред родилката. Единствената разлика е, че на мен ми спукаха мехура и при пълно разкритие не се стигна до напъни или не ме изчакаха, но както и да е.
Гледайте се сега с малчо и мноого се гушкайте
! Много познато ми звучи всичко описано, моето първо раждане на същото място протече по много сходен начин, с много проверки , "помощ" от акушерката и неуместни коментари пред родилката. Единствената разлика е, че на мен ми спукаха мехура и при пълно разкритие не се стигна до напъни или не ме изчакаха, но както и да е.Гледайте се сега с малчо и мноого се гушкайте
Мама Тери, разказът ти беше много хубав и много ме развълнува, даже ме просълзи. Просто не е честно! Стана ми много мъчно заради отношението на целия медицински персонал към теб, защото ти си се държала ужасно смело и си правила всичко, което е било по силите ти, за сметка на обиди, псувни и ненужно бърникане. Мисля, че можеш да се чувстваш горда от това как си се справила, защото наистина си се справила страхотно и си дала чудесен старт на малкото човече, но в крайна сметка когато си в ръцете на такива хора, както казваш, нямаш достатъчно енергия и да раждаш, и да се бориш с тях. Жалко, много жалко!
Сега вече не го мисли, радвай се на малкото си съкровище, възстановявай се бързо и гледай напред, хубавото предстои!
Просто не е честно! Стана ми много мъчно заради отношението на целия медицински персонал към теб, защото ти си се държала ужасно смело и си правила всичко, което е било по силите ти, за сметка на обиди, псувни и ненужно бърникане. Мисля, че можеш да се чувстваш горда от това как си се справила, защото наистина си се справила страхотно и си дала чудесен старт на малкото човече, но в крайна сметка когато си в ръцете на такива хора, както казваш, нямаш достатъчно енергия и да раждаш, и да се бориш с тях. Жалко, много жалко!Сега вече не го мисли, радвай се на малкото си съкровище, възстановявай се бързо и гледай напред, хубавото предстои!
Препоръчани теми