Подсъзнанието може всичко 36 /Линкове за всички техники има на първа стр./

tonimar,   знаех си, че ще откриеш " интересни "неща в постовете ми"      А аз  за агресията говорих като цяло.... Иначе, за това агресията да се подтиска..би ли цитирала от поста ми, къде точно  съм написала, че агресията " трябва да се подтиска"   Търсих, връщахе се да се чета..и не намерих да съм споменавала нещо такова Така че , явно не си разбрала смисъла на написаното ми , относно агресията. Но както и да е,  това няма значение,  знам че няма да ме разбереш, а не е и нужно... Но пък е приятно да разсъждаме върху живота...Всеки го живее по свой начин, защото сме различни. И това е хубавото, че сме.  

А въпроса ми е- защо трябва да подтискаме агресията /или  нещо негативно/ в нас...след като  тя  може да бъде трансформирана вътре в нас  и да излезе навън във вид на  друга емоция...


Не бях прочела  случая на Дарена и сега се върнах да го прочета.  Съжалявам наистина за неприятната случка със сина и!  Аз лично, не бих я подтиквала със съвет  да реагира на грубостта с грубост. Не е това начина...Продължавам да твърдя,че има други начини, да се спрвим с грубите хора около нас...

Не  бих могла и да си позволя   да и давам съвет от сорта" Другия път, ако пак са груби с детето ти, да си и го върнеш тъпкано, не се оставяй!" Не е това начина, пак ще кажа/според мен.../ Не мога в случая  да  и давам и съвет  също така, как точно да постъпи  и коя съм аз, че да и казвам  какво да прави, но...бих могла  само да споделя какво бих нaправила аз, ако пак нагрубят детето ми.  
Явно , че жената,  която се е държала грубо със сина и без причина,може би  си има втрешен личен проблем, който избива навън и в случая рефлектира върху детето на Дарена. Напълно разбирам защитната и реакция като майка, и наистина боли, когато наранят детето ти!

 Аз имам също дете...син, така че като майка я подкрепям, че трябва да защити детето си от следващи опити за грубост.  Обаче съм убедена, че ако реагирам грубо и аз , тази жена едва ли  тя ще подобри отношението си към сина ми, напротив. Това, което най-вероятно ще предизвикам в нея е още по голяма агресия, и тя ще ме  намрази и мен и детето още повече....  Може би пред мен , ще се държи добре  с него, но зад гърба ми  ще се държи  още по ужасно със сина ми. Аз лично бих я дръпнала настрсана и бих си поговорила откровено с нея.
Убедена съм, че дори и най-грубия човек омекава , когато му се обърне внимание.

Това бих могла само да кажа.  Познавам Дарена,макар и само виртуално  и много харесвам начина и на мислене,  и от тукашните и постове  съм с впечатлението , че тя  има силен дух и е  духовен,  много скромен, интелегентен и добър човек! Убедена съм , че Дарена ще намери много по подходящ и разумен начин да се справи с тази жена...без агресия и грубост.

Дарена, аз ти се възхищавам на вътрешната сила,  че не си отвърнала на грубостта с грубост...     Тази жена  не зна е, какво си причинява. Хубаво е, че не си се поддала    на провокацията...



Аз изрично писах и подчертах, че споделям само личен опит и че на никой нищо не налагам   Не меря с никакви аршини, само  споделям своята истина. Всеки човек е отделна Вселена и всеки трябва  да  намери своята истина.  Няма една истина. Кой в каквото вярва, това следва и съотвено получава от  това, което заема по голямата част от съзнането му. Ако човек вярва в демони, ще ги среща. Ако човек вярва в Ангели, ще ги вижда и общува с тях...другите ще го мислят за луд, но той си е нормален човек.  Ако някой се страхува от тъмно, от нападение,  от това, да не му оберат къщата...напълно възможо е да предизвика нещо подобно да се случи, защото всичко това заема по голяма част от съзнанието му. Никой не искам да ангажитрам с мнението си...



А за войните, може и да греша, възможно е да си права. Аз просто си разсъждавах...върху въпроса,дали ако нямаше агресия, щеше да има войни  

tonimar, харесаха ми много  тези две изречения, които ти е пратила твоята фея. Много мъдрост, само в две изречения. Ех, ако можехем да изпълняваме мъдрите съвети на феите си, живота ни  наистина ще е  по приятен...


 Определено се тревожим  за щяло и не щяло и обръщаме прекалено много внимание на дреболии и тези дреболии ги превръщаме в големи проблеми...Ама пък  сами си го правим де, не някой друг, така че няма кой да виним, освен себе си...


Free Will, много хубаво разказче, наистина те кара към размисли. Хората имаме цели и мечти...за съжаление, не всички цели се постигат и не всички мечти се сбъдват, но....човек все търси, търси това нещо...своето, и като го намери е неизмерно щастлив! Точно това се получи с мен и фотографията..казвам, го защото ми напомни за човека от разказчето. Неговото любимо занимание е шаха...и това го прави щастлив!
Аз съм се хвърляла към нови неща, после някак  са бързо  ми омръзвали.... Мислех си  по едно време,  че съм много несериозна и че не трябва така.   После пък , като порасъждавам, и разбирам, че това  е така, защото това не е "моето " нещо.  И точно за това ми омръзва бързо...и тогава  решавам, че няма да губя ценно време и енергия да се занимавам с това...докато не открих,че много се вълнувам от фотографията! Нямам /за сега / цели и амбици да си вадя хляба с това, просто това носи  радост на душичката...а това ми стига.

Между другото, като намерити това "своето" нещо/ любимото си занимание/  то ще забележите , че то ангажира по голямата част от времето  и съзаннието ви, и няма да ви остава никакво време за негативни разсмисли, тревоги и ядове и тезрания, за щяло и нещяло, просто ще сте потопени в Настоящето, в мига...просто , защото се занимавате с любимото си нещо и с нищо друго , в момента   Живота ви се променя, наистина и ще се чувтсвате по пълноценни...




Абсолютно така  постъпвам и аз....  



Рози, имам нужда  в случая от преводач   Какво значи "убано"  

Понякога  попадаме в такива ситуации, като че ли сме подложени  на тест...за нашето търпение .   Аз  не бих се поддала на провокациите и няма да копирам маниера на поведение на тази жена/ случая на Дарена/ . Тя може би точно  това и очаква,  да и отвърнем с грубост и ако го направим, едва ли ще подобрим ситуацията, напротив, ще я нажежим.

А най-неприятното от цялата работа  е, че ще си развалим целия ден и ще си причиним емоционална  болка и на себе си, на детето си.  Цял ден  и нощ съзнанието  ни ще  е ангажирано  със случката... А защо трябва да си причиняваме това...

В никакъв случай нямам предвид  да си премълчаваме или да търпим да се гаврят с нас! Трябва да отстояваме себе си и  да се защитим,  но има много други начини....

Някъде наскоро , бях прочела нещо, което се загнезди дълбоко с съзнанието ми " Ако успеем  да се справим с вътрешната си агресия, значи ще успеем  да се справим и с  външната" ...

Свободата не е да правиш,което искаш,а в това - да не правиш онова,което не искаш.

 Винце 

Хареса ми за сутрешна молитва! Бъдете благословени и успешна нова седмица!
Енергия за всички пожелали такава  


Молитва на последните Оптински старци

http://www.youtube.com/watch?v=Q-0TDoBNkgc

Господи, дай ми с душевно спокойствие
да посрещна всичко, което ще ми донесе настъпващият ден.
Дай ми всецяло да се предам на Твоята свята воля.
През всеки час на тоя ден ме наставлявай и подкрепяй.

Каквито и вести да стигнат до мен през деня,
научи ме да ги приема със спокойна душа
и с твърдото убеждение, че всичко това е според Твоята свята воля.

Във всички мои думи и дела ръководи мислите и чувствата ми.
При всички непредвидени случаи не позволявай да забравя,
че всичко е изпратено от Теб.

Научи ме да постъпвам правилно и разумно с всеки член на семейството ми,
като не смущавам и не огорчавам никого.

Господи, дай ми сили да понеса умората на настъпващия ден и всички събития през деня.
Ръководи моята воля и ме научи да се кая, да се моля,
да вярвам, да се надявам, да търпя, да прощавам,
да благодаря и да обичам всички. Амин.

Научете се да приемате всяка ситуация в живота си без претенции и обиди.
И не просто да я приемате, а да благодарите на подсъзнателния си разум за тези събития, колкото и негативни да изглеждат на пръв поглед. Просто трябва да се научите да намирате положителните страни във всяка ситуация. Понякога те са очевидни, друг път са скрити от съзнанието ни и често разбирането за това колко позитивен урок сме извлекли, идва по-късно.
Каквото и да се случи с вас, приемете го като дадено от Бога или от съдбата. Преминете през ситуацията спокойно. Замислете се как сте я предизвикали. Да се научиш да приемаш ситуацията - това е изкуство. В християнството го наричат смирение. Не се стремете да отмъстите за стореното зло, оставете се на Господ и той ще ви съхрани. Научете се да прощавате на хората и да ги приемате такива, каквито са. Като прощавате на някого, вие прощавате на себе си. Помнете, че всеки човек живее в свой уникален свят.

копирано от тук

Athens...за твоя дядо    

Лени,благодаря за молитвата!    

Синьо Мечтание  

Athens, любов и светлина за дядо ти!

Нека ангелите направят най- доброто за него!

Искам само да уточня за случая  с въпросната лекарка и детето ми.  Аз не бях груба, но трябваше да бъда, защото в тоя случай само така можех да защитя детето си. Аз и то бяхме грубо нападнати, физически и енергийно от една  жена с явен психически проблем . Аз опитах да я спра с добро- не стана. Тя се е самозабравила и едва ли не се счита за месия. Между другото тя чете езотерика, познава лично Друнвало, прави Меркабата, ходила е в Перу и на  други места, и много други неща, знае.... и какво от това?! ТОВА НЕ Я ПРАВИ ДОБЪР ЧОВЕК. Имах й голямо доверие. Толкова съм разочарована.Но благодарение на нея разбрах, че прочетените книги и посетените свети места не ни правят добри. Това прилича на ходенето на църква, стоенето на литургия, изповядването и причестяването – това не е направило никого по-добър.Кое ни прави по-добри? Желанието да дадеш на хората, да им помогнеш, без да чакаш отплата и с ясното съзнание, че това не те прави по-голям, а просто го правиш като нещо естествено, правиш го като „добър ден”, правиш го защото ИМАШ НУЖДА ДА ДАДЕШ.
Да се запитаме, ние дето много четем тук, станахме ли след прочетеното  и наученото по-добри?Според мен много хора са такива и без да четат. А сред просветените в езотериката има много, които издуват важно крисиви платна, които първият по-силен вятър ще скъса.
Athens, явно много обичаш дядо си. В няколкото реда прочетох толкова много чувства. За теб и твоят дядо!

Sweta , много правилно постъпваш, аз просто се замислих и за случаите, в които не можем да спрем да слушаме/четем/гледаме... И клоня към тази теза - загнездява се някъде нещото и понеже е дълбоко, си гние там някъде. А практически е много трудно да се опазиш чист от всякаква вредна информация. 

Винце, много хубави постове. 

У нас нещо се загнезди леко болнав дух и днес воювам с него. На сина ми гърлото чистя, на мен си кръста поправям.  Което се чудя за какво беше знак, тежест някаква ли? 

Дарена, сега още повече разбирам ситуацията и щом си сметнала за себе, че така е трябвало да постъпиш...ок.  Ти си знаеш най-добре.

А  това, че тази жена е ходила на такива святи места и е чела такива книги...наистина не я прави по добър човек. Много си права за това, че не е важно,  колко книги сме прочели, а какво всъщност прилагаме от прочетеното в  тях в живота....Касае всеки един от нас.

Исках да допълня  за даването...да, едно е да се дава, с очакване,  а друго е да дадеш/подариш от сърце и с радост,  като направиш, някого щастлив... Дори и да е  само  жест или блага  дума,  но да е от сърце...

simplyaven, гърлото- нещо не можеш да преглътнеш, а кръста е опората на гръбнака, това което те държи изправен. Кое те кара да се наведеш?Кръста още е и първата чакра- връзката със земята, материалното.
 

Това ме затрудни.  Ако имаш време, обясни като на идиот, моля.  Защото аз със спортната си натура, се имам за добре трениран човек, и днес доста се изненадах, болката беше много остра, а не съм се нативарвала извънредно. Разбира се, ще отида и да ме погледне лекар, но се зачудих доста.  Кое ме кара да се наведа... Това сигурно преносно трябва да го приема... Ох, вкара ме сега в дълбок размисъл, да видим какво ще измисля. 

Меги, само един отговор! Цитирам те:



По-голям призив за подтискане на агресията не съм чела. Хем да живеем сега, в настоящия момент, хем ако сега, в момента, в мен се надигне агресия - в никакъв случай да не я изявявам! Да я оставя в мен да си ме гризе отвътре, което противоречи на "да обичаш себе си", или пък точно като теб да я облека в хубави думички, за да изглежда не-агресия 
Като ме ударят по едната буза - да си подложа другата. Като ме изнасилят - да си поискам пак, или още по-правилно - да отговоря на изнасилването с любов, защото това ме прави в собствените ми очи духовно извисена, а и така пише в езотеричните книги, нали!
Почети малко психология и следващия път, когато се усетиш със стегнати мускули на врата и корема - знай, че това е агресията вътре в теб, колкото и мозъкът ти да я отрича.


 

darena отвори една чудесна тема, но сигурно малко от пишещите ще и обърнат внимание. Както и на този ми пост, защото съм "препъни камъче" и нарушавам илюзии.
darena, не мисля и не усещам да съм станала по-добра след прочетените книги. Те ми бяха един страхотен трамплин, спор няма. Но след отскока има два варианта: или да остана в рамката на отворения ми от тях прозорец, или сама да доразруша стената. Единият от вариантите е илюзията, че съм станала по-добра, защото съм прочела това-онова.
Добра беше баба ми. Тя не можеше да чете. Тя не разбираше, че във филмите се стрелят "на ужким" и плачеше, ако убият някой във филма. Тя питаше Бог не с какво е "заслужила" всички болести, през които е преминала, а с какво дядо ми е заслужил пет години пълна парализа. И го молеше - да го вземе при себе си, за да спре мъките му.  Не отказваше никога на никого не заради "какво ще кажат хората", а защото, както пишеш - за нея това бе като "добър ден". Един ден си помислих, че нейната доброта върви срещу нея самата. Не че е лошо да си добър човек, а защото не всеки има нужда от добротата и раздаването и. Някои просто грабят и с усмивка си тръгват като въпросната лекарка в твоя случай.


simplyaven, "кръста е опората на гръбнака, това което те държи изправен". След като имаш проблеми в кръста, значи нещо те е накарало да се прегърбиш. Ако гръбнакът не е изправен - той е прегърбен, а не изкривен назад, нали. Но в случая darena ти отговори в двояк смисъл. Нещо те е сломило по някакъв начин. Нещо те е накарало да сведеш глава, да се откажеш от това, което си искала, да се прегърбиш под тежеста на нещо, което ти се е случило на емоционална основа.
Другата възможност е първата чакра.
Проблемът е психика-емоции, няма общо с физиката на тялото.
Мисля, че това е искала да ти каже darena.

ето това е за  мен  Истината. Все по-лесно ми е  да госледвам и все по-лесен и хубав ми е живота.

Добро утро  

Тони,за съжаление, значението на моя цитат е тотално изопачен, защото  въобще  не е вложен  този смисъл , който ти виждаш...Този цитат означава, да не реагираме с агресия на агресията,  защото може  да я трансформираме в друга емоция.   Това е възможно, Тони...наистина е възможно...   Хората успяват да го правят.  Заслужава си да се опита...

Колкото и тежка и невъзможна да изглежда дадена ситуацията, винаги имаме няколко избора. Ако отвърнем с агресия,може и да се защитим, но така създаваме  черен пласт около себе си...
Енергията е една,  нито лоша нито хубава....просто тя генерира и се трансформира по различен начин, в зависимост от нашите мисли , емоции и ум. Променя се честотно  спрямо  това, как ние я трансформираме в себе си и как ще я излъчим навън...затова ас съм против агресията и грубостта. Имаме избор и то не само един.  Вадим Зеланд го е доказал в книгите си.  

 Не знам дали съм станала по добра,  но си признавам чистосърдечно,  че в нито една техника или книжка, публикувани в тази тема в на първата страница на съм прочела или срещала  да се говори за това, да отвръщаме на агресията и грубостта с подобно...

Тони, темата не се ли  казва Силата на Подсъзнанието, а не Силата на Агресията...

Ако човек иска да следва Пътя на Любовта, трябва да се изключат всички насилия. За това може да спомогне дори пренасочване на енергиите от една област към друга  - концентрация и енергийни упражнения, активиране на висши центрове/чакри.
- Как да живеем тогава в този свят? - с интуиция и Мъдрост. И двете могат да бъдат придобивани, тоест нашите тела да бъдат по-подготвени да ги възприемат и проявяват, за да не правим грешки/глупости или неща за които може да страдаме от незнание/невежество(излишни такива)
По каква причина трябва да се занимаваме с тези неща? - За да възприемем Истината и да бъдем свободни.
Истината изключва удоволствията, и ако искаме да сме в хармония с нея трябва да я говорим и да не  нарушаваме нейните закони - (примерно с лъжи, дори и за "доброто на другите")

Съзнавам, че такива разсъждения може да са доста далечни на много хора. Имах един приятел, който беше в смисъл разочарован от това, че някои хора се интересували от духовното, за да подобрят живота си. Действително, много хора са се обърнали към духовното в тежък момент от живота си. Но важното е да продължим напред, благоприятните условия може да е следствие,  по-добре да не са цел и мотивация за духовното развитие. Да сме Свободни според мен е много повече от това да сме успешни , материално стабилни и щастливи. Не че свободата изключва тези неща, но те може да са следствие на все по-високата степен на Свобода, която придобиваме, и то без да сме привързани към тях.
Разсъждавам си в писмен вид, тези неща естествено важат и за мен, и дано пак не ядосам някой с тях.
Мир!