Не след дълго тримата отново бяха на път.
- И какво остана само? – зачуди се Сам – Да развалим магията, за да унищожим книгата?
- „Само”... – иронизира го Балтазар. – За това нещо, моето момче, ще трябва доста да се потрудите...
Този отговор никак не им се хареса, но те знаеха перфектно, че магиите са си "висша наука". Никак не са лесни, и са още по трудни за разваляне.
- Да обобщим!- каза Сам и се намести на една страна на седалката, така, че да може да ги гледа и двамата, но усети полъха и разбра, че Балтазар изчезна.
- Чудесно!- обърна се напред с леко раздразнена физиономия- Защо винаги правят така?
- Хвъркати Сами, а и от Балтазар повече от това което ни помогна ... не може да искаш. Сега остава да разгадаем каква точно е магията, която предполагам Ще е от индуистки произход ... да намерим нужните съставки и да я развалим. Нищо работа.
- Някакви идеи от къде да започнем - Сам присви очи, сякаш знаеше какъв Ще е отговорът.
- Амииии ... мислех си да използваме твоите знания ...- подсмихна се Дийн накриво- И ...
- И? - подкани го Сам.
- И архивите на археолозите. Симона с радост би ни помогнала. - последното почти го изяде, но Сам все пак го чу.
- Ммм да, архивите. Искаш да кажеш АЗ да ги използвам, а ти да го "обсъждаш" с нея лично, нали?- Сам повдигна веждите си и леко се усмихна.
- E! Не точно, но твоята идея ми допада повече. - изкиска се Дийн и увеличи музиката.
Вече се свечеряваше и слънцето хвърляше последните си златисти лъчи, когато пристигнаха в лагера.
Симона ги посрещна на входа. Здрависа се сърдечно със Сам и му се усмихна топло. Подаде после ръка на Дийн, ръкостискането премина в нежно държане на ръцете им. Не откъсваха поглед един от друг. Имаха желанието да се целунат и да не спират докато не останат без дъх.
Сам погледна единият, после другият, тактично се прокашля ...
- Ооо моля ви, я си намерете стая- и се отправи към нищото.
Симона първа дръпна ръката си осъзнавайки, че може да привлекат ненужни погледи, а от там и въпроси. Тримата се запътиха към архивната палатка. Симона обясни къде какво се намира и излезна с думите "Ако имате нужда от нещо ... каквото и да е, обадете се".
Дийн я проследи с поглед, потри длани и издишвайки попита.
- От къде започва ме?
Сам понечи да му каже нещо, но той го прекъсна.
- Ей сега се връщам. - и излезна тичешком от палатката. Сам пое дълбоко дъх, разтърси глава и се зае да прави едно от нещата които най добре му се отдаваха. Да открива неоткриваемото.
Дийн се огледа в тъмното за да види Симона и я откри, точно когато се скри между две палатки. Изтича бързо след нея и я хвана за лакътя, от което тя се стресна, но бързо сподави викът й на уплаха с целувка. Отдръпна се за да се огледа и когато видя, че никой не ги наблюдава, я придърпа близо до себе си и я целуна страстно. Едната му ръка зарови пръсти в косите й, а другата обгърна леко талията й. Симона се притисна още по силно в него, а ръцете й се опитваха да обгърнат широките му рамене. Страста и на двамата бързо се разпалваше ....
В това време Сам говореше с Боби. Разглеждайки татуировките и медальона, и двамата бяха сигурни, че са открили това което търсят. Оставаше само едно ... да намерят нужните съставки и да се върнат там където е била направена магията над книгата, за да могат да я развалят.
Еми, ама как така? До сега не си ли виждала Тренера на мотор????????? А Градинаря?????