Публикувана: 9 май 2011, 15:18 ч.
Последно мнение: 28 дек. 2011, 14:47 ч.

След 30 години

9 149
74
1

9 май 2011, 15:18 ч.

Мнения: X

Честно казано, не знам как и дали изобщо да започвам тази тема

но ще се опитам да скалъпя нещо

днес почина създателят ми, изоставен в болница, без нито един близък човек до себе си, в много занемарено състояние (ние разбрахме за ситуацията едва преди дни)

човекът, който заряза майка ни с 2 деца на ръце и без жилище преди 30год и от тогава почти не сме го чували и виждали, освен първите 2 години, когато от време на време се сещаше за нас и до там

ровя и превъртам сърцето си и не откривам никакво чувство към този човек
освен може би леко прикрит гнява за това, че съсипа живота и здравето на майка ни с простотиите, които натвори
и единствено за нея се притеснявам в този момен - знам колко е чувствителна и как се чувства, въпреки всичко

това е в общи линии
изповедтта на едно зарязано от баща си дете
мразя ефемизмите тип "Съдбата не прощава" и т.н., но животът ги потвърждава непрекъснато

мъчно ми е единствено за това, че ако беше положил усилия и не беше прекъснал връзката си с нас преди толкова много години, днес щяхме да сме около него и нямаше да бъде сам в последните си дни

не само този подфорум,но и животът е пълен с такива родители
дано се осъзнаят навреме, че няма да живеят вечно и да са до децата си днес, за да бъдат те до тях утре

Последна редакция: пн, 09 май 2011, 15:24 от Анонимен

# 1 9 май 2011, 15:30 ч.

Мнения: 937

Много хубава тема за съжаление мъжете не четат тук и няма как да се замислят над тази толкова проста истина.
Мойте родители се разведоха когато аз бях на 12 г. брат ми на 5 г. и мен ме дадоха на майка която ме отведе в друг град, а брат ми остана с баща ми. Освен записа които получах всеки месец от заплатата му в момента в които навърших пълноление парите секнаха, ваканциите по съдебно решение прекарвахме по един месец аз там, брат ми тука ни баща ни ни оставяше на село и нямам спомени с него освен да ме извози до и от там за да ме качи на влака.
Сети се за мен когато родих а аз бях вече на 31 г. и дава вече по някой лев и като е в града иска да види внучка си.
Но аз също не мога да намеря в сърцето си любов, привързаност или каквито и да било мили чувства към него. И бях започнала да си мисля че нещо не съм добре щом не изпитвам нищо към създателя си.
Темата ми хареса и ме накара да се замисля, но дано го направят повече бащи изоставили децата си днес за да не е късно едни ден - много си права в това! bouquet

# 2 9 май 2011, 16:09 ч.

Мнения: 54 445

W'A'S'P' ,

Не се чувствай виновна , че не изпитваш нищо .
Ясно е , че ако създателят ти е имал поведение на баща , нещата щяха да бъдат различни .

Колкото и клиширано да звучи , на каквото си постелиш , на това ще легнеш .

# 3 9 май 2011, 16:59 ч.

Мнения: 1 296

Не съм била никога в подобна ситуация, но мисля, че няма смисъл да се натоварваш емоционално заради този човек. Умрял е сам, изоставен.
Ами то се подразбира, че за толкова години, ако е имал нужда от вас или от човек до себе си, той да ви е потърсил. Да е имал някакво желание за контакт със семейството, което е създал.
Така е избрал той-да бъде сам. Така си е искал. Така е свършил и живота му.
Не се обвинявай, недей и да го преживяваш твърде дълбоко, защото станалото може още повече да не нарани.

# 4 9 май 2011, 19:57 ч.

Мнения: 892

Цитат на: W'A'S'P' в пн, 09 май 2011, 15:18

Мойте съболезнования.Недей да съдиш баща си,прости му и не повтаряй неговите грешки.Казано ,е че ние ако не простим и господ няма да ни прости.

# 5 9 май 2011, 20:37 ч.

Мнения: 54 445

Цитат на: sunman в пн, 09 май 2011, 19:57

Това е най-важното . Peace

# 6 10 май 2011, 07:09 ч.

Мнения: 1 732

WASP,

Самият факт, че си почувствала необходимост да споделиш тук означава, че въпреки всичко не си безразлична. И аз не знам какво да напиша...Животът е толкова кратък! Как пък не осъзнават тези хора, че с поведението си осакатяват психиката на децата си?!? Целуни майка си и я прегърни!

# 7 10 май 2011, 08:18 ч.

Мнения: 2 510

Преди 19 години и с нас се случи същото.
Просто си остава някаква тъпа болка, но нищо не си могъл да промениш.
Има и хора на принципа "да живееш волно, та дори да умреш като куче", въпреки, че нещата обикновенно са много по-сложни.
Нищо не може да се промени.
Опитай се да не си спомняш за това.

# 8 10 май 2011, 11:33 ч.

Мнения: 1 931

Всеки си плаща за действията. Колкото и банално да звучи, така е. КАто не си намерил път до сърцата на децата си оставаш сам на старини.

# 9 10 май 2011, 13:27 ч.

Мнения: X

Цитат на: blagovesta в вт, 10 май 2011, 11:33

+1

Някой психолог беше казал, че любовта на родителя е задължителна.
Един вид, във връзката дете-родител само родителя е достатъчно зрял за да дава - така детето се учи и да дава и да приема.
Той е отсъствал от живота ти в най-решаващите ти години - детските и юношеските, откъде да дойде любов към него? Общите спомени са оскъдни (или никакви) и главно отрицателни.

Някои мъже са повредени в главата, така смятам аз - те наистина си мислят, че детето възприема родителя като източник на добри преживявания и го водят чат-пат на люлки, сладкарница или му купуват яке или обувки и са уверени, че с това дават на детето добри спомени, които да го топлят в самотните нощи и то да си казва: "имам прекрасен баща!"

Но децата не са тъпи. Баща и майка са онези, които са вкъщи вечер, заедно с теб и те познават издъно. Може да се случи да са разделени, но тогава при всяка възможност ти засвидетелстват обич. Изстрадват ти драмите паралелно, мислят те в ежедневието си, ти си обичан от тях човек!

Жалко че толкова псевдо бащи не проумяват това... малко му е на такъв да умре сам. Аз бих даже му дала шанс да се мъчи от лоша болест една година, за да се разкае и да си спаси душата - във всички религиозни и общочовешки смисли.

# 10 10 май 2011, 14:24 ч.

Мнения: X

благодаря ви
Hug

не го съдя и не съм му сърдита
сърцето ми отдавна изстина към него

но ме е обзела една тъга - тъжно е, че заради егозима и ината си се докара до там

# 11 11 май 2011, 10:34 ч.

Мнения: 513

Няма как да не ти е тъжно.
Имах едн апозната в същата ситуация изпадн апреди 2-3 години.Чувстваше с епо същия начин,но всичко отмина...

Само можем да се учим от грешките на родителите си
(създателите си)...

Hug

# 12 12 май 2011, 00:24 ч.

Мнения: 897

Цитат на: W'A'S'P' в вт, 10 май 2011, 14:24

но ме е обзела една тъга - тъжно е, че заради егозима и ината си се докара до там

# 13 13 май 2011, 07:06 ч.

Мнения: 515

Прочетох темата ти и все едно аз съм я писала.Същата история,няма защо да я разказвам.Дълго живях с вина защото не чувствах нищо в сърцето си ....НИЩО!!!!Дори болка нямаше .Не познавах този човек ,не знаех нищо за него и той за мен.Виждахме се рядко ,през 2-3 години .Държеше се добре с мен ,може би ме е обичал по свой си начин ,но аз не го усетих ,не го видях .Бях спрала да го наричам баща ,и сега не му казвам така.Той не знаеше какво обичам ,не знаеше кога съм болна ,кога съм нахранена ,кога нямам какво да облека или обуя,не знаеше кое е семейството ми ,внуците си виждаше само на снимка.Обаче НИКОГА не съм му пожелавала да му се случи това което стана.

# 14 13 май 2011, 12:40 ч.

На остров
Мнения: 13 498

Банално, но и при мен е подобна картинката..вече повече от 12 г. го няма ми не съм изпитала липса или болка или тъга..Не е да нямам спомени от него, но той така и не се научи да обича децата си ..беше си самодостатъчен..последните години преди да почине ние със сестра ми го съжалявахме и го посещавахме чат пат ...винаги ми е липсвал баща, но никога не ми липсвал биологичният ми такъв..

WASP моите най искрени съболезнования .. Hug

Препоръчани теми

Нормален размер за издръжка

Издръжка със задна дата

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Консултации с адвокат

Причина:

Причина: