SUPERNATURAL – It’s gonna be a long summer hellatus

Добро утро.
Ето още един клип от NashvilleCon

Какви са тез бради, какво е това чудо

Както знаете, аз недолюбвам брадясали периоди 

            Джаред ще задмине Мишата по щуротии май    Ама и Джен как му уйдисва 

Май и двамата с Джен са на един акъл. Лудетини 

След около час от глигана не остана нищо освен костите. Почти целия беше изяден от Бьорн за огромно изумление на Сам и Дийн. Хербьорг не изглеждаше изненадана, явно беше свикнала със странностите около приятеля си. Но за момчетата това изглеждаше като свръхчовешки подвиг. Те знаеха, че Бьорн не е човек в истинския смисъл на думата, но въпреки това гледаха с ококорени очи как глиганското месо изчезва в устата му парче по парче.
След вечерята Бьорн отиде до леглото, хвана скъсаното одеяло и безцеремонно го захвърли на пода, заменяйки го с чисто.
- Du vil sove her – каза той на Хербьорг, посочвайки го. След това се обърна към Сам и Дийн с думите: - Вие може да спите в колата.
Дийн кимна, а Сам попита:
- А ти къде ще спиш? – Нещо силно загорча в устата му при мисълта, че Бьорн може да остане при Хербьорг.
- Аз няма да спя – отвърна Бьорн.
Тримата мъже излязоха навън оставяйки Хербьорг сама в колибата. Дийн отпусна облегалката си назад и бързо заспа. Не се чувстваше неудобно, не за първи път му се налагаше да спи в кола. До него Сам дълго се взира през прозореца в Бьорн, който сновеше около колибата и правеше някакви неща, които заради мрака не се виждаха добре. Сам напрегнато очакваше, че всеки момент той ще влезе при Хербьорг, но това  не се случи. След около час Бьорн изчезна някъде в гората.
На сутринта след бърза закуска Хербьорг каза на Дийн да остане с Бьорн и да му помогне за някакви камъни, взе малка плетена кошница и повика Сам със себе си. Той тръгна след нея без да знае къде отиват.
Сутрешната гора беше прекрасна. Росата още не се беше вдигнала и блестеше от тревата. Из дърветата пееха птици, слънчеви лъчи надничаха от клоните, всичко беше зелено и свежо. Двамата вървяха около половин час без да разговарят, но по някое време Сам не издържа и попита:
- Гаджето ти няма ли да ревнува, че си с мен?
Хербьорг се спря и го погледна изненадано.
- Гаджето ми?!
- Бьорн.
- Нали вече ти казах, че той ми е само приятел? Защо ме питаш такива неща?
Сам подпъхна смутено ръце в задните си джобове.
- Просто ми се стори, че отношенията ви не са само приятелски...
Хербьорг пристъпи към него, почти залепяйки се за гърдите му и тихо каза:
- Приятелски са. Но ти защо се притесняваш, че може да ревнува?  
Сините й очи се взряха в неговите. Близостта й го накара почти за изгуби почва под краката си. Извиквайки на помощ цялата си воля той отстъпи крачка назад.
- Не се притеснявам. – След това побърза да смени темата: - Къде отиваме?
- Трябва да събера едни билки. Растат малко по-нататък в гората. Берат се сутрин, защото на обяд вече са увехнали. Цъфтят само няколко часа. После ще ми помогнеш да набера дървесни гъби....
Намериха билките и накъсаха малък букет от тях. Стебълцата изглеждаха толкова фини и крехки, почти прозрачни. Бяха бледозелени, тънички и с малки продълговати листенца. В горната си част имаха по едно мъничко небесносиньо цветче.
Гъбите растяха по кората на едно високо и тънко дърво, но бяха високо над земята.
- Искаш да се покатеря ли? – попита Сам, гледайки нагоре и преценявайки как точно да се качи.
- Не – отвърна Хербьорг, - дървото е много чупливо, ако се качиш няма да издържи и ще се прекърши. После никога повече няма да порасте отново. Тези дървета са рядкост, трябва да ги пазим.
- Как тогава ще се доберем до гъбите? – почеса се по ухото той.
Тя остави кошницата на земята, приближи се до него и обви ръце около врата му.
- Повдигни ме.
Сам преглътна и я хвана през кръста, вдигайки я нагоре. Стори му се много лека. Докато тя се протягаше да откъсне гъбите ризата й се измъкна от полата и се вдигна. Голото й коремче се разкри точно пред очите на Сам. Той затаи дъх, борейки се с всички сили с желанието да я целуне точно там. Стори му се, че в главата му звънтят стотици камбани. Опита се да отклони поглед, но очите му сами се върнаха към Хербьорг. Стори му се, че брането на проклетите гъби отнема часове.
След малко, когато тя му каза, че е готова, той внимателно я спусна на земята. Тялото й се отри в неговото и накрая лицето й се озова на сантиметри от неговото.
- Благодаря – почти прошепна тя.
- За нищо – отвърна той едва удържайки се да не целуне полуотворените й устни.
Когато двамата се върнаха при колибата видяха, че Дийн и Бьорн са направили неголямо заграждение от сиви камъни, върху които бяха изписали с черна боя руни. В заграждението бяха поставили клонки, към които Хербьорг добави набраните билки и гъбите.
- В този каменен кръг ще се появи Локи, когато го призовем – обясни тя. – Ако го притиснем както трябва ще ни каже кой може да е откраднал копието или поне кой стои в дъното на кражбата. Тази нощ ще е много важна.
Когато денят отмина и се стъмни Бьорн запали малък огън в близост до каменния кръг. Пълната луна светеше силно от небето, окъпвайки смълчаната гора в сребърната си светлина. Из тревата пееха щурци.
 

Salt and Burn, дай жокерче от кой сезон е епизода поне, от втори ли е? Много ме човъркат отвътре нерешени загадки.

Eх, Самиии, Сами .
Розе, ще му се получи, рано или късно , нали?
PS. Стихчетата-награди също ги събирам     .

Импалка, хубавите работи бавно стават 

Съгласна, но за мен и "едно бързо" е много хубаво, желано и съвсем не за пренебрегване.
Много ми харесва как се развива тази линия от епизода: бавно, сладко, "измъчващо" и после БУМ! Концептуално и философски пИрфектно.
PS. Да си кажа отсега - за Бьорн-Обеликс избрах все пак тази снимка - едва ли би се шматкал по банан и очила или пък чупил манененски стойки. Харесаха ми всички останали снимки и ще си ги запазя за тайно Ох! и Ах!, но тази ми се стори най-подходяща за целта.

  Бях го написала "Обелиск"?!

Аз си го представям може би така (като най-предния):


или

Е, това ако не са онези, чието име не мога да произнеса

Този Сам какъв пък самоконтрол, тц-тц-тц, чак да му се прииска на човек да го изкушава

Borknagar са.


Нали още е малко ядосан заради това, че тя поотрови малко Дийн, та затова.

Втори сезон е...

2x22 без бой си признавам, че си помогнах 

Да, от 22 епизод е. 

От кога дебна да видя това ли е верният отговор!

Бичито, заповядай наградката:

Бичито днес е на стадиона
нагласена кат кокона,
с токчета и с маникюри
и с прическа на масури,
с къса рокля на цветенца
и с начервени устенца.
Тренера я гледа влажно
и я пита важно-важно:
- Ти защо си тука днеска
с маникюри и прическа?
- Идвам малко да потичам,
спорта много аз обичам.
Тренера повдига вежда
и краката й оглежда.
- Спортни дадености имаш.
Там сега завоя взимаш
и отиваш в мойта стая.
Няма дълго да се мая,
аз при теб ще дойда скоро
и без никаква умора
знай, ще има на дивана
тренировки до зарана...