- Публикувана: 24 май 2011, 19:38 ч.
- Последно мнение: 24 юли 2013, 18:26 ч.
Събирам забравени спомени/3
Честит празник и от мен!
И аз помня триката - маковете не. Ние носехме плакати с надписи рисувани от Димитър Казаков - беше ни учител по рисуване... Все се чудехме вечер като се съберем в училището (всички си бяхме от квартала) защо свети кабинета по рисуване... Светеше до късно. Други времена - други нрави.
И аз помня триката - маковете не. Ние носехме плакати с надписи рисувани от Димитър Казаков - беше ни учител по рисуване... Все се чудехме вечер като се съберем в училището (всички си бяхме от квартала) защо свети кабинета по рисуване... Светеше до късно. Други времена - други нрави.
И аз да не съм голословна , центъра на кой ли град е това? 
Варнаааа!!Дори е със старите шадравани!
Не мога да си спомня старите шадравани на Варна,Елице!
Гарата беше крайната дестинация на детството .
Хайде,момичета и момчета-днес сме на втора вечер на Бала!
Моят беше на Златните!Аххх,какви неща се случваха далече от зоркия фейсконтрол на ..учители и родители...Майко!
Добавям лекинко носталгично последно обличане на ученическата ми престилка(манта).
Елегантна ученическа мода-1987 година.
С неоскубани още вежди и люляк в копчето.
След ден ще съм като Грета Гарбо-за Бала!
Кавалерът ми беше с..мустаци!Никога повече не го видях.
Шоу тайм:
http://www.prikachi.com/images/180/3379180B.jpg
А вие?
Гарата беше крайната дестинация на детството .
Хайде,момичета и момчета-днес сме на втора вечер на Бала!
Моят беше на Златните!Аххх,какви неща се случваха далече от зоркия фейсконтрол на ..учители и родители...Майко!
Добавям лекинко носталгично последно обличане на ученическата ми престилка(манта).
Елегантна ученическа мода-1987 година.
С неоскубани още вежди и люляк в копчето.
След ден ще съм като Грета Гарбо-за Бала!
Кавалерът ми беше с..мустаци!Никога повече не го видях.
Шоу тайм:
http://www.prikachi.com/images/180/3379180B.jpg
А вие?
Вляво 
А за този булевард от снимката на Роса имам спомен. Сега е пешеходна зона, но преди близо 40 години беше една от най-натоварените улици. Та изоставям майка си да мери обувки (кой знае какво вносничко са получили;)) и драсвам през центъра пресичайки този булевард. Ама едно време хората не бяха се затворили толкова в себе си и един чичко ме хвана за ръката и ме заведе в близкото районно. Където пък ми дадоха моливчета и листи и елате ми гледайте сеира. Даже забравих къде се намирам
След известно време пристига майка ми и разплакана и изтощена от уплаха ме взима да си ходим, при което я спирам, че докато не довърша рисунката никъде не мърдам.
От фотото на MagicLubs се сетих за модерната прическа на момчетата"на среден път".
Не беше лесно за къдрокосите.
Окото ми хващаха обаче тез,заресаните назад с вдигнат ревер на сакото,небрежно като Иван Иванов.
Елице,Елицееее-търкалям се с теб и районното.
Но иначе си..знойна,женственна абитуриентка....
С черен чоропогащник ли беше?
Майко,какъв дефицит бяха....
Не беше лесно за къдрокосите.
Окото ми хващаха обаче тез,заресаните назад с вдигнат ревер на сакото,небрежно като Иван Иванов.
Елице,Елицееее-търкалям се с теб и районното.
Но иначе си..знойна,женственна абитуриентка....
С черен чоропогащник ли беше?
Майко,какъв дефицит бяха....
Пеши, случила си на учител.
Аха, ама на него не му случи на ученичка
(така завиждам на Ели)Ще потърся мои снимки - с бретон до брадичката, а отзад като на страшина
Викаха му прическа "Шик" Ще потърся мои снимки - с бретон до брадичката, а отзад като на страшина Викаха му прическа "Шик"
Викаха му прическа "Шик"Мен ме подстригваха на "паничка"
Здравейте и от мен!Прекрасна тема!Благодаря Ели! 
За 24 май помня как сутрин първо тичахме за чавдарска и пионерска връзка от Детмаг,че да са нови...Защо все в последния момент ли-ами докато гладихме старите нещо все залепваха на ютията... 
И така...Белите чорапогащници помня,големите бели кордели също...Помня как една година раздаваха рокли на момичетата,нещо тип принцеса,от светло розова басма,до коленете разбира се...А до мен не стигнаха...Помня и как бе задължително да носим освен цветя - и чемшир...Горкия чемшир,преди всеки 24 май системно оредяваше... Обикновено имахме и пришки от лачените обувки,които обувахме само за празник...Краката ни боляха от обикалянето на булевардите,докато дойде нашия ред да минем по центъра....Наистина ни обземаше еуфория точно преди да минем пред голямата трибуна с все важни другари и другарки....Но пък след манифестацията бе весело,имаше много захарен памук и захарни петлета ..А ние се радвахме ако можехме да си купим и поделим пакет пуканки-в една голяма хартиена фуния и с много сол....И не бързахме да се прибираме..