За книгите за възпитанието на децата ни!

  • 4 692
  • 48
  •   1
Отговори
# 15
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Не чета такива книги. След като се напатих от няколко подобни творения, съм ги забранила. За малко да го уморя, горкото.
Сама си гледам детето, откакто съм го родила. Разчитам на интуицията си и на инстинкти, аз съм майка-животно.  Mr. Green

# 16
  • Мнения: 3 371
В една друга тема бях писала,че възпитанието е двустранен процес-ние учим децата ,но и те нас.Със своето поведение и отношение децата често сами ни показват какво е добро за тях,важно е да се вслушваме едни в други.Книгите ,които има вече в изобилие на пазара,не са някакви готови рецепти за отглежднето и възпитанието на децата,но в тях има много полезен споделен опит и според мен са необходими,дори само за да си "сверим"часовника.Ето някои от фаворитите ми:"Децата и ние"-Хаим Гинът;"Моето дете"-Ан Бакюс;"Децата-как да се отнасяме с тях"-Паркинсън ,Рустомжи;"Нека поговорим"-Пол Колман;"Детето-как да го обичаме истински"и Тийнейджърът-как да го обичаме истински"-д-рРос Кембъл;"Детето със силна воля"д-рДжеймз Добсън и още някои други,към които съм се обръщала винаги ,когато съм се чувствала безсилна и съм намирала верния път към детенце.Освен това винаги ми действат успокояващо-знам,че има и други"тихи луди",които са се сбъскали с моите проблеми преди мен.

# 17
  • Вече в моята си приказка...
  • Мнения: 4 371
Понякога усещам, че съм доста строга с детето ми. Страхувам се, че започвам да се държа с него като майка ми как се е държала с нас със сестра ми. Не искам да приличам на нея - и не че не ми е дала достатъчно, но някък си не съм я приемала като приятелка, не си е играла с нас, и не ни обръщала нужното ни внимание... Не я упреквам - все пак сама е отгледала двете си деца, без друга помощ. Едновременно с това е ходила на работа, грижила се е за дома. Ние със сестра ми сме тръгнали на ясли още на 10 месеца. И майка ми много ми е липсвала. Искам да съм по-добра майка от нея. Но сама немога да намеря верния път към детето си. Искам да ме обича това малко същество и да съм му нужна.

# 18
  • Мнения: 3 371
Понякога усещам, че съм доста строга с детето ми. Страхувам се, че започвам да се държа с него като майка ми как се е държала с нас със сестра ми. Не искам да приличам на нея - и не че не ми е дала достатъчно, но някък си не съм я приемала като приятелка, не си е играла с нас, и не ни обръщала нужното ни внимание... Не я упреквам - все пак сама е отгледала двете си деца, без друга помощ. Едновременно с това е ходила на работа, грижила се е за дома. Ние със сестра ми сме тръгнали на ясли още на 10 месеца. И майка ми много ми е липсвала. Искам да съм по-добра майка от нея. Но сама немога да намеря верния път към детето си. Искам да ме обича това малко същество и да съм му нужна.
Мира,не се учудвай,че без да искаш повтаряш майка си -с всички е така в една или друга степен.Аз също не съм била близка с майка си,винаги съм се бунтувала срещу начина ,по който ме е възпитавала,а сега,без да се усетя ,повтарям така "омразните "ми методи на възпитание,даже се усещам понякога,че говоря с нейните думи.Неизбежно е ,винаги в живота повтаряме нечии модели на поведение,въпреки  усилията ни да не го правим.Повярвай,майка ти е правила най-доброто за теб и сестра ти или по-точно ,това,което тя е мислила,че е най-добро за дадения момент.

# 19
  • София
  • Мнения: 6 999
Неизбежно е ,винаги в живота повтаряме нечии модели на поведение,въпреки  усилията ни да не го правим.

По-скоро повтаряме като модел семейството, в което сме живели. Съществува и другата възможност - създаваме семейство по вид точно обратното на това, в което сме живели. Несъзнателно е.

Начина да избягаме от това повторение, ако желаем разбира се, е да си изясним какво искаме и да следваме съответната линия на поведение.

От известно време забелязвам, че толкова започвам да приличам на майка ми, та чак се ужасявам.  ooooh!

# 20
  • София
  • Мнения: 7 242
Докато детето ми беше по-малко, изчетох доста книги за възпитанието. Не приложих някакъв конкретен модел, но възприех много идеи и насоки. Всъщност прочитането на тези книги ми помогна  да систематизирам, обобщя и приложа това, което инстинктивно чувствах, че е правилно, но до този момент не бях убедена в него. Един вид книгите ми помогнаха да си "избистря картинката", като от тях взех само това, което ми хареса и съвпадна с разбиранията ми. Сега рядко чета, но когато имам проблем с Цвети отварям книгите за идеи /"Нека поговорим"/.
Относно моделите на поведение - почти всеки повтаря това, което е видял, но при себе си забелязвам и обратната тенденция - някои неща не само не повтарям, но и ги правя точно наобратното Grinning.
Сега виждам, че Иса ме е изпреварила и го е казала по-точно  bouquet

# 21
  • Мнения: 1 493
И аз действам по интуиция, само докато беше бебе четях като луда и даже се тръшках, че в едната книга пише едно, а в другата точно обратното #Crazy
Сега нямам и време да чета, камо ли да търся истината измежду различните автори Crossing Arms

  bouquet
Всяка теория, която не се прилага в живота , е просто интелектуален баласт !
  bouquet

Не чета такива книги. След като се напатих от няколко подобни творения, съм ги забранила. За малко да го уморя, горкото.
Сама си гледам детето, откакто съм го родила. Разчитам на интуицията си и на инстинкти, аз съм майка-животно. Mr. Green

     Peace    


 
Докато детето ми беше по-малко, изчетох доста книги за възпитанието. Не приложих някакъв конкретен модел, но възприех много идеи и насоки. Всъщност прочитането на тези книги ми помогна  да систематизирам, обобщя и приложа това, което инстинктивно чувствах, че е правилно, но до този момент не бях убедена в него. Един вид книгите ми помогнаха да си "избистря картинката", като от тях взех само това, което ми хареса и съвпадна с разбиранията ми. Сега рядко чета, но когато имам проблем с Цвети отварям книгите за идеи   

 
  bouquet  Peace   bouquet

Моите поздравления, мили мами , вярвящи в себе си и майчиния си инстинкт !
[/color]

Последна редакция: чт, 15 дек 2005, 08:55 от Ефросина

# 22
  • Мнения: 6 390
много интересни книги сте написали, ще ги потърся, все още нямам нито една  ooooh! Whistling Wink

# 23
  • София
  • Мнения: 13 206
Аз чета  "Изкуството да бъдеш родител" на д-р Додсън и "Позитивното възпитание". Смятам, че чететнето на книги за възпитането е много полезно. За мен най-важно е да разбера защо детето ми постъпва по определен начин. Разбера ли го, ще мога да го възпитавам. Това мисля аз... Преди да родя четох книгата за бременността на Лоранс Перну. Четох за упражненията за дишане. Тогава колежките ми се смееха и ми викаха, че тогава няма да ми е до тия упражнения. Сега мога да кажа, че не е така. Не само, че приложих наученото, ами си спестих доста болка от раждането. Всичко това благодарение на тези упражнения. Смятам, че прочитайки някои книги сега ще мога да разбера дъщеря си. Както казва д-р Додсън родителят е детски психолог 24 часа в денонощието! Налага му се! Някои са добри, някои посредствени, а някои лоши психолози... Аз мисля, че е хубаво да научим да разбираме децата си с помощта на хора, които определено повече разбират и да бъдем добри психолози!

Последна редакция: вт, 31 яну 2006, 10:11 от Vache

# 24
  • Bristol
  • Мнения: 9 365
Абе и аз нямаше по книга да давам с второто обаче си ползвам книгата на Ан Бакюс. Нея я ползвах и с първото дете. Спок го отрекох напълно. Не ми допада подходът му. Тук открих една друга авторка Gina Ford. Има много издадени книги за отглеждане на бебето и детето.
Това което ме впечатли при нея беше, че тя никога не е имала свои деца! Била е квалифицирана нани и е отгледала и възпитала много чужди деца. Нейното обяснение, защо нанито се справя по-добре от родителите с възпитанието, е защото не влага емоции Thinking

# 25
  • В офиса
  • Мнения: 4 018
Книгите за възпитание не са готварски рецепти, чиито мерки трябва да спазваме точно, заз да се получи вкусен сладкишът. Те само дават идеи и насоки. Освен това почти никога няма едиствено правилно решение на даден проблем. Общо взето колкото деца - толкова и работещи решения. Ако даден подход е изиграл добра роля при детето Х, изобщо няма гаранция, че няма да се случи обратното при детето У.
За това даже и да прочета/чуя идея, която ми изглежда гениална, когато я прилагам, гледам да наблюдавам дребоса и да следя за реакциите му. Връзката е двустранна.

Тъъъй, не казах нищо по-различно от горните момичета, ама аз обичам да се слушам, респ. чета като говоря/пиша  Laughing

Много отдавна ми се върти една идея, да си направим наша си, клубна база данни с test cases. Тема, в която всяка от нас да споделя - случи ми се това и това, реагирах така и така, резултатът беше този. А после други да дават нови идеи за подход към ситуацията и т.н. Не че почти всички теми не са за това, но понякога въпросът е толкова дребен, или пък нямаме някакви особени колебания и фактически няма за какво да пишем. Пък и когато са систематизирани на едно място и стегнато изложени, биха били по-четими.

# 26
  • При рома, пурите, какаото и бабиериндосите
  • Мнения: 3 607
Има една- "Мъдрата обич"- не помня автора, а разбрах че тиражът отдавне е изчерпан. Мисля, че ставаше въпрос за т.нар. привързано родителство, нещо което е близко до моите разбирания и ми се щеше да я прочета и да затвърдя представите си за възпитанието на децата. Ако някой попадне на нея- моля свиркайте тука.
Най- важно от всичко е да се оттърсим от съмненията си дали постъпваме правилно- правилно постъпваме, когато не даваме повод детето да долови съмненията ни в собствените ни сили. Мисля, че всеки родител, който е готов да се вслуша в детето си, в нуждите му, да му стане приятел и довериник- този родител е успял според мен. Онтосно себе си смятам, че има какво да се желае от мен, но смятам и че се справям достатъчно добре за сега. Времето ще покаже в крайна сметка. Ние мислим едно, но индивидуалността на детето може да мисли съвсем друго Mr. Green

Последна редакция: вт, 31 яну 2006, 14:56 от yosarian

# 27
  • Мнения: 7 821
Има една- "Мъдрата обич"- не помня автора, а разбрах че тиражът отдавне е изчерпан. Мисля, че ставаше въпрос за т.нар. привързано родителство, нещо което е близко до моите разбирания и ми се щеше да я прочета и да затвърдя представите си за възпитанието на децата. Ако някой попадне на нея- моля свиркайте тука.
Най- важно от всичко е да се оттърсим от съмненията си дали постъпваме правилно- правилно постъпваме, когато не даваме повод детето да долови съмненията ни в собствените ни сили. Мисля, че всеки родител, който е готов да се вслуша в детето си, в нуждите му, да му стане приятел и довериник- този родител е успял според мен. Онтосно себе си смятам, че има какво да се желае от мен, но смятам и че се справям достатъчно добре за сега. Времето ще покаже в крайна сметка. Ние мислим едно, но индивидуалността на детето може да мисли съвсем друго Mr. Green

http://www.pe-bg.com/book/?b=246&c=1 тук я има, но не съм регистрирана и не знам как става доставката.

# 28
  • Мнения: 1 400
"Нека поговорим..." на Пол Колман от поредицата "магията на успеха е.
Има доста интересни съвети Peace
Но като цяло и аз действам по интуиция. Когато не съм сигурна- чета, и то много, за да събера колкото се може повече информация. Крайното ми решение(действие) винаги е нещо средно от натрупаната информация и моето лично усещане за нещата Simple Smile

# 29
  • Мнения: 2 784
И аз наскоро прочетох "Изкуството да бъдеш родител". Специални благодарности на Афродита, че ми я изпрати.   bouquet Hug
Приложих доста успешно някои от съветите в книгата, засега имат ефект. Търся други подобни, ако може по интернет, че дори с разпечатването и подвързването ми излизат много по-евтино.

Общи условия

Активация на акаунт