Раждане вкъщи 15

      Бебето го "съобщава",... забрави ли?

Забравих, то едно да беше....

Езотериката има място в живота ни. За мен. Разковничето е как и дали я усещаме, познаването/изучаването  й и как се "работи" с нея.
Лекомислено е да се твърди, че едва ли не 100 % гарантира елиминирането на проблеми и рискове. Например при бременност и раждане.
И дори да можем да предвидим всичко , което малко ме съмнява, понеже сме простосмъртни, едва ли можем да обхванем всички измерения в живота, /с техните взаимовръзки  и закономерности/, който не виждаме.
С кое говорим всъщност? С духа или душата на бебето?
Ами ако бебета са две? И едното го е страх да излезе, както например е било със сестра ми!
Много е неетично да се манипулира с тази материя. Това, че някой има собствен успех или личен опит, не  оправдава подценяването/надценяването на конкретните специфики на друг. А те едва ли са видими и доловими.

Всякаквите видове упражнения безспорно са полезни - както за общия тонус на майката, така и за нейното психическо състояние.
Логиката обаче сочи, че щом 90% от бебетата, които се обръщат, са го направили без специални упражнения, следователно просто бебетата понякога се обръщат и толкова.
Второто ми бебе беше също седалищно доста време, но тъй като и без това щях да раждам със секцио (по медицински причини, свързани с мен, а не с бебето), не се притеснявах. Е, то само се обърна накрая, без увещаване, без йоги и т.н.
Както казах, все едно да си мислите, че вашите молитви са допринесли за изгряването на слънцето.

И двете ми деца со края на 9-ти месец се въртяха непрекъснато. Голямо митологизиране на това обръщане. Хем бяха големи бебета, не знам как успяваха да се преобръщат, но е факт.

Може много неща да се променят, и без радикални промени в ЗК. Не е виновна само и единствено тя.
Положението с правата и условията за пациентите не са изцяло продукт на ЗК. /Пример - има случаи жени се приемат за раждане и който мине, прави гинекологичен преглед за разкритие.  Ако жената е с уговорка с лекар, това й се спестява./  Въпрос на нагласа и организация.  Майките трябва да могат да избират дали да са постоянно с бебетата - въпреки че не ми е много ясно дали навсякъде е практически възможно - например в болници със стаи за повече жени лично аз трудно виждам това да се прилага. Но може да се избира между различни болници, при възможност.  Лекари и друг болничен персонал трябва да обясняват ясно същината, рисковете, евентуалните последици, възможните терапии и пр. за всяка клинична констатация и/или процедура.  Пациентите имат право да получават информация за изследванията си и да бъдат уведомявани за предприемани лечения, преди началото им - когато не става дума за животоспасяваща спешност.  Пак ще дам пример с моето малкото дете - отивам в детското, питам за резултатите от изследванията, ама показател по показател, и получавам отговор: "Ние не можем да даваме информация на родители".    Е, същата тази лекарка, като каза това, допълни, че напълно ме разбирала как се чувствам, и все пак ми даде, и заради непоклатимото ми упорство и редовно досаждане относно правата ми. И като категорично им казах да ме уведомяват за всяка промяна в терапията й, нямаше отговор "ама нямате това право."  При едно от изследванията лекарката ме уведоми, че в кръвта няма никакви данни за инфекция /това стандартно се проверява при тежка жълтеница/, а следващата смяна дойдоха да ми кажат, че смята да й назначат антибиотик.  Попитах защо, предвид резултатите.  Смислен отговор не получих, освен нещо в дух "това е стандартна практика."  Отказах с подпис и това беше.  
Друго нещо, което трябва да се промени, е да не се пишат фиктивни диагнози, и съответно процедури по болници или други здравни заведения.
Обаче за преките права на пациентите трябва един подход, за преустановяването на тая практика с фиктивните диагнози - друг.

Друго нещо - не може да се търси промяна само у едната страна.  Трябва и пациентите да се информират, независимо от лекарите.  Т.е. трябват си кампании за повишаване на съзнанието на пациентите - за правата им, за отговорностите им, за да са и стимул, и коректив на медицинската практика.  Откъде ще идват тия кампании, кой ще ги инициира и провежда, с какви ресурси - не зная.  Нямам достатъчно познания, за да изказвам мнение.

Подобряването на условията на раждане в болници може наистина да е едно добро и реално начало.  Но то не може да се постига със събирането на 30 майки, половината от които със слингове, пред Тина Киркова на протест срещу интервенциите в родилния процес.  Най-малкото е неефективно, да не говорим, че лично на мен ми е несериозно, въпреки че и аз подкрепих действието.  Исканията за регламентиране на асистирано раждане вкъщи, при нашите родни условия, за мен са нереални и само разсейват силите и вниманието от онова, което би могло да се промени и да донесе много повече ползи на много повече хора - и откъм здраве, и откъм достойнство.

И колкото и да е банално, усилията трябва да са общи, с други /пациентски/ организации,  със систематични официални /медийно отразявани/ и най-вече неофициални, т.е. работни, дипломатични срещи с лекари, управи на болници, лекарски организации и пр. и обективен анализ на действията на всички страни.

Ето едни кратки, готини и полезни неща за влиянието на дадено малцинство /в смисъл на група за действие/ и за залозите за неговия успех.  Mamacita Bandida вече го беше споменала това преди няколко дни в темата.  В духа обаче на търсене на добри и потенциално резултатни подходи, информацията е важна и интересна и си струва да бъде откроена, поне според мен.

Moscovici and Minority Influence

Нова тема:

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=591061.new#new