We see ‘SUPERNATURAL’ everywhere

Мило Инче, ЧРД! Много да си здрава, много да си щастлива и много, много години да ни радваш с присъствието си  

Ще дойда пред вратата ти, ще вляза.
Ако е заключена – ще я разбия.
А ако някой теб те пази
не е изключено да го набия.


Ще те намерят двете ми ръце
И устните ми твойте ще опитат
А после ще си тръгна с тебе, мило!
Понесъл те като дете.

Честит рожден ден, Инче! Жива и здрава да си! Много шастие ти желая!


  По цял ден си играя по детските площадки 

Инче,
виждам, че вече сте яли торта


 


тичай в здрачната тема, че и там те поздравяват

Честит Рожден Ден и от мен на Инчето и Стичето, макар и малко на патерица!

Да сте живи и здрави, много щастливи и обичани!

Апокалиптик, честит рожден ден!  

Да си жива и здрава, много да се обичкате със Сами и още мноооого години да сте заедно!








Ура! Явно в чест на празника ти взеха, че ни оправиха интернета!!!!  


Редактирам се, за да си дам и другия подарък:

Апокалиптик седеше на пейката и съсредоточено се оглеждаше. Паркът беше пълен с хора независимо, че слънцето вече залязваше. Някои бяха насядали и налягали по полянките, други играеха с топки и фризбита, трети караха велосипеди, деца тичаха напред-назад, чуваха се викове и смях.
Топлото време предразполагаше всички да излязат навън и да прекарат почивните дни на открито. Само до преди два дни беше валял дъжд, но от него сега нямаше и следа.
Апокалиптик погледа още малко около себе си, след това разкопча тъмносинята си раница и извади от нея кънките. Не беше карала от сто години, както й се струваше. Но предишния ден докато беше търсила нещо в килера случайно се беше натъкнала на тях и й се прииска неистово да ги обуе.
Тя събу маратонките си, напъха ги в опразнената раница и нахлузи кънките. Стегна връзките и опъна краката си напред, оглеждайки ги. Чудесно! Дано само по-бързо си спомнеше как се правеше, за да не се изложи много.
Изправи се внимателно. Със запазването на равновесие нямаше проблем, но какво ли щеше да стане, когато веднъж потеглеше?
Сложи раницата си на гръб и внимателно се приплъзна напред по алеята. Коленете й леко трепереха и чувстваше бедрата си като омекнали от притеснение да не падне. За радост не падна. Придвижи се още малко напред. С всеки изминал метър ставаше все по-уверена и по-уверена.
Половин час по-късно вече не й се налагаше да разперва ръцете си настрани, за да пази равновесие. Чувстваше се страхотно. Беше позабравила какво е усещането от карането на кънки. Някога идваше в парка при всяка излязла възможност. Алеите все още си бяха равни и с гладка настилка, поне в по-голямата си част.
След още известно време тя вече беше напълно спокойна, тялото й си беше припомнило как точно се карат кънки, можеше да се отпусне и да лети свободно по алеите без да се притеснява, че ще блъсне някого или че тя самата ще бъде блъсната поради невъзможността си да маневрира добре. Извади емпетройката си от джоба, пъхна слушалките в ушите си и след миг зазвучаха любимите й Тестамент. Понесе се с още по-голяма скорост. Жес-то-ко!
Слънцето залезе и започна да се здрачава. Не й се прибираше, искаше й се да покара още малко. Не искаше да се лишава от усещането, че лети. А тъкмо и хората се бяха разотишли вече. Мяркаха се само закъснели велосипедисти и тийнейджъри.
На един от завоите налетя на някакъв млад мъж, едва не го събори. Така се стресна, че извика сподавено. Свали слушалките и се обърна към него раздразнено:
- Не гледате ли къде вървите!
Той сякаш се смути.
- Съжалявам, просто ми е малко трудно да се оправя с тези неща – той посочи надолу и тя видя, че е обул кънки.
- Защо не карате през деня тогава? Вече почти се е стъмнило.
- Притеснявам се да ме гледат, а и има много хора. Отскоро се уча.
Тя се поуспокои.
- Искате ли да ви помогна?
Той отново се смути.
- Да не ви притеснявам..
- Няма проблем. – Тя подаде ръка. – Апокалиптик сити.
- Сам – стисна той ръката й в отговор.
Тя задържа ръката му и започна да му обяснява в какво положение трябва да са краката му, каква трябва да е стойката на тялото, на ръцете. Поведе го напред като внимаваше да не бърза много, защото като едното нищо можеше да го претрепе. Виждаше как неуверено се движи. Замисли се, че и тя навремето трябва да е била така, само дето вече не си спомняше за това.
Вече се беше стъмнило напълно. Алеите се осветяваха от парковите лампи, но светлината им беше достатъчна. Сам вече се придвижваше без нейна помощ, можеше успешно да завива без да отхвърча към храстите при опитите. Разказваха си разни забавни истории и се смееха.
Виж ти, помисли си Апокалиптик докато гледаше озареното му от усмивка лице, този бил голям красавец. Каква усмивка, какви трапчинки...а аз всъщност не харесвам трапчинки...
Виж ти, помисли си Сам, тази е страшна мадама. Хубава, интелигентна и забавна. И колко секси изглежда с тия очила...Представям си как ме поглежда строго над рамките и в същото време си разкопчава блузата...
След около час и половина двамата седнаха на една пейка. Бяха задъхани, но не само заради продължителното каране на кънки, а и заради това, че се бяха смели до изтощаване на последната история, която Сам беше разказал.
- Трябва пак да го направим – каза Апокалиптик, дишайки тежко. – При това в най-скоро време. Виж колко е забавно.
Тя се наведе и започна да разкопчава кънките си.
- Задължително – съгласи се Сам. – Страхотно е. Добре, че попаднах на теб иначе кой знае колко още щях да се мъча.
- Ако трябва да сме точни аз попаднах на теб. Даже замалко да падна върху теб.
Той се разсмя с глас. Толкова лъчезарен беше, трябваше му съвсем малко, за да се засмее.
- Права си.
Тя натика кънките в раницата си и обу маратонките си. След това отметна коса назад, но докато го правеше усети как обицата й се откача и отхвърча настрани.
- По дяволите! – ядоса се Апокалиптик и скокна като пружинка, след това приклекна и започна да оглежда тревата наоколо.
- Какво стана? – попита я изненадано Сам.
- Изгубих си обицата.
Той отиде да й помогне. Десетина минути двамата пълзяха на длани и колене и ровеха ли ровеха из тревата. Не беше достатъчно светло и това създаваше значителен проблем. Апокалиптик не спираше да се тюхка. Тези обици й бяха специален подарък, при това уникати. Други такива нямаше и тя много си ги обичаше.
След малко Сам вдигна нещо и попита:
- Това ли е?
Тя тутакси извърна глава.
- Слава богу! – изпъшка облекчено. – Мислех, че търсим игла в купа сено!
- Дай да ти я сложа.
Той припълзя към нея както си беше на колене и внимателно провря обицата през дупчицата на ухото й. В този момент лицето му се озова неочаквано близо до нейното. Ръцете му за секунда замръзнаха, а след това бавно отмести косата й зад рамото. Гледаше я напрегнато. Очите й изглеждаха много тъмни заради оскъдната светлина. Прииска му се да се потопи в тях. Сякаш го мамеха с някаква неустоима магия. С върха на показалеца си хвана брадичката й и извърна лицето й към себе си. Тя въздъхна едва доловимо. Беше й много хубаво от неговото докосване. Не й се искаше да спира.
Устните му потърсиха нейните. Най-напред предпазливо, сякаш търсеха позволение, а след това все по-страстно и по-страстно. Ръцете й се сключиха зад врата му, галейки косата му. Беше толкова мека, толкова приятна на допир.
Сам бавно издърпа блузката й нагоре и я пусна на тревата, оставяйки се в същото време да бъде съблечен. Тръпнещите му длани се спуснаха да изучават топлата й кожа.
Положи я внимателно по гръб и тя потръпна при допира с хладната трева. Само след секунда обаче това чувство премина и на негово място се появи всепомитащо желание.
Двамата лежаха, преплели тела сякаш в ритуален любовен танц, а високо горе звездите блестяха като неми свидетели.
- Не знаех, че е толкова хубаво да се карат кънки – каза тихо в ухото й Сам малко по-късно.
- И аз – целуна го в отговор тя. – Но чух, че и утре времето ще е много подходящо за това....

Честит Рожден Ден Апокалиптик!   

Явно градинарките сме все раци, аз съм другата седмица, а и Джаред е рак, каква случайност 

Инче, слънце, пожелавам ти честит рожден ден с един трапчинков Джаред

Инче мило, честит рожден ден и от мен!  Бъди все такава сладурана - положителна и усмихната, бъди много обичана Пожелавам ти страхотни емоции и приключения през следващата година

Комбиниран поздрав от мен:
- 2 любими цъкабъл снимки на Джаред
- 2 любими песни на нашата любима група

One Turn the Page

Ох, трябва да ви покажа на какво се натъкнах:



 


ПП: с малко закъснение - добре дошли на новите момичета 

Розе, ти кога ще пишеш по епизода? 

Честит рожден ден, Апокалиптик!   

Солти, Бичито е наред. Не обичам да изпреварвам. После Апокалиптик и чак тогава моя милост 

Сити, Розе,
Да добавя ли чудесния подарък в първи пост на следващата тема, както този за Bella?

  аз??????? Оооо, извинявам се .... но ако може някой друг да продължи, защото тия дни имам малко проблеми с малката и аз се чувствам бая изморена .... та мисля днес да се отдам рано на леглото ... Но ако успея да издържа геройски и най вече, ако няма продължение, ще продължа ... Моля да ме извините още веднъж.

Ами Сити да си каже, това си е неин подарък 


Не сме на състезание, когато можеш тогава. Ден-два забавяне не е нищо. Бързо да се оправя дребосъчето, ако е болничко 

Ей, Розе, много хубав и подтикващ към мечтание подрък си направила на Ина    

ЧРД, Сити, и от мен подрък ! Пожелавам ти много щастливи часове на полезен труд в градинката! А иначе - бъди здрава и обичана! И друг път сме го подарявали, но той не се изтърква 

Понеже си говорехме скоро за тези интервюта и защото това е така   добре  композирано, и те са така красиви и магнетични      , та: