Консултации с адвокат/ темата на tais

ааа, много благодаря, не знаех, съжалявам, благородна идея, приветствам!

Здравейте, отношенията със съпруга ми са много обтегнати от много време насам, още от преди да се роди детето ни (1г7м).  Бракът ни е от август 2009. И двамата сме от един град, но живеехме в София. От 4 месеца насам той се върна в родния ни град да работи тук, като категорично отказва да се върне при нас в София в близко бъдеще, както и да живее в жилище, купено от мен преди брака с кредит, където и живеем. Иска ние да се преместим тук, но тук за мен няма работа, а за детето няма перспектива. В момента сме при него уж да се правят нещата, но те само се влошават.
Упражнявал е върху мен психически тормоз, както и физически (бутане, шамари). Той има едно дете от предишна връзка, като не го търси и се е отказал от родителски права. В близкото минало има и наказание пробация за каране с алкохол. Конкретните ми въпроси са:
1. Възможно ли е да се разведем в родния ни град, след като по лична карта и двамата сме в София?
2. Има ли шанс да ми вземе детето както ме заплашва, при положение че детето е малко, още се кърми и аз съм по майчинство? Трябва ли да докажа, че ще имам работа и доход след като изтече майчинството, за да остане детето при мен.
3. Ако детето се присъди на мен, може ли да се поиска от съда да го вижда само в мое присъствие докато навърши определена възраст?
4. Ще ми трябват ли свидетели, които да докажат, че аз и родителите ми се грижим за детето?

Аз съм много нерешителна и доста ме е страх от развод, но все повече си мисля, че в дългосрочен план ще е по-добре за детето и за мен.

Първо искам да се извиня,че се намесвам в чужда тема,но не можах да се въздържа.    Да не казвам при всички,но при почти всички мъже (както е и в моя случай) е масова практика да плашат жените,че ще им вземат детето/децата.

 Да, а накрая се затриват и да ги молиш не ги взимат даже за час. Няма да го вземе, защото трябва и да го гледа.
  И аз се извинявам за спама 

1. Да, но само ако е по взаимно съгласие.
2. Ще му бъде трудно, да не кажа невъзможно.
3. Има такава възможност.
4. Разбира се.

Благодаря ви, момичета! Имам чувството, че губя правилната си преценка. Той много ме е смачкал. Човекът е авторитарен, самовлюбен и още слуша мама и тати (на 36 год. е). Добър е към нас, само като поиска. Иначе трябва да става на неговото - "Щом си ми жена, ще ме слушаш. Аз така съм решил." Не е постигнал нищо сам в живота, и именно защото аз съм постигнала, той се опитва всячески да ме стъпче.
Разкъсвам се между това детето да си има тати, но все повече си мисля, че по-добре да няма такъв пример пред себе си и да расте в спокойна обстановка, а не в караници. Извинявам се за спама, просто искам да видите картинката.
Най-големият ми страх е да не ми вземе детето с разни връзки в този град. Аз съм нормално момиче, с висше образование, работа и т.н. Тоест, няма как да ме изкара негодна да гледам детето си. И все пак...страх ме е. Конкретният въпрос ми е:
1. В съда ще има ли тежест това, че се е отказал от родителските права за другото си дете, че не го е търсил и т.н.? Дори аз съм му напомняла да го търси това дете...

Той едва ли се е отказал от родителските си права, просто не се възползва вероятно от тях. Можеш и този факт да ползваш - все пак говори за качествата му на родител.

Перуника, отказал се е чрез съда. Натисна го бившата, защото има вече ново семейство и искаше новия й мъж да даде името си на детето. Детето вече го е забравило и си знае новия тати. Имаше дело. Всичко е приключило там.

Той много се беше загрижил онова дете да се чувства добре психически, а сега иска на моето дете да причини всички драми. Един път се изтърва и каза "Няма да ти взимам детето", но повечето пъти ме заплашва с обратното. 

Здравейте!Разведена съм от 7 год.Имам две деца,които бяха присъдени на мен.От 5 год. живея в САЩ.Децата останаха да живеят при бившия ми съпруг,за което той преди 2 год.заведе дело за попечителство в мое отсъствие.В съда се яви опълномощено от мен лице.Съдът присъди децата на баща им,за което аз изплащам издръжка редовно.В момента децата са на 13 и 15 год.
През целия ми престой в САЩ,съм била в процедура на озаконяване и не съм можела да напускам страната-поддържала съм връзка с децата по интернет.Към момента вече имам зелена карта,което означава,че децата също ще имат такава и ще могат да дойдат при мен.Въпросите са ми:
1.Трябва ли да водя дело,за попечителство на децата,за да може да дойдат при мен?
2. Ако трябва да се води дело,мога ли от САЩ да го заведа ?
3.Ако не може,може ли да го заведе опълномощено от мен лице в България?
4.Ако бащата не е съгласен,какви шансове имам да ми ги присъди съда?

Здравейте!

1. Да.
2. Делото ще се води в Бг.
3. Може, личното Ви присъствие не е задължително.
4. Зависи какво ще предложите на децата и какво ще кажат те, тъй като са големи. Шансове винаги има при добре изградена защита.

Здравейте!И аз имам въпроси към вас.На 19 съм,забременях случайно..Приятеля ми уж искаше детето,но с течение на обстоятелствата ние не се разбирахме и той си хвана багажа и се върна при майка си.Няма ме брак,но детето е припознато.И през цялото време,не е дал нищо за сина си.Та въпросите ми са следните:
1.Делото за издръжка горе долу колко пари излиза?
2.Има ли някакъв шанс да ми вземе детето?
3.Какви документи трябва да се представят за делото?
4.Ако той не работи,как ще ми плати?
5.Свидетели трябва ли да има?
Това са ми въпросите за момента,ще се радвам да ми дадете отговор

1. Зависи от адвоката и града.
2. Винаги има, но е малък.
3. Много документи, консултирай се с адвокат.
4. държавата ще плаща вместо него
5. зависи от това какви писмени доказателсва имаш.

Здравейте отново! И Честита Коледа на всички! Дано следващата година донесе повече приятни емоции!
Аз се извинявам, но отново имам два въпроса. Реших да внеса искова молба за промяна в режима на личните отношения на детето с бившият ми съпруг. Та въпросите ми са:
1. Има ли някъде изрично регламентирано в закон, правилник, конвенция или др., че задължително трябва да ги има тези 20 дни през лятото, във времето когато майката не е в платен годишен отпуск?
2. Как трябва да се тълкува чл. 128 ал. 3 от СК?

1.Не.
2. Ето едно решение http://www.vrs.bg/upload/2011/postanoveni/uli/gr/20110701/03634511_80862411.htm

Много благодаря за бързият отговор!