кандидатстване и обучение в САЩ

явно доста, защото още от първия випуск едно момче отиде в IB училище (тогава още в АК не можеше да се получи АВ диплома), а след това в Харвард  

Т.е. трябва да мине през IB за да отиде в Харвард , а без това IB не може ли? Всъщност това ми е въпросът, може ли без IB да продължи в например Харвард?

Когато ученикът има данни , независимо, че нямат АйБи диплома университетите се конкурират за него.


А и тази диплома не се изкарва лесно и Университетите и към нея имат изисквания за успех. Напр. над 36 за Университет от 10-ката, но не и в 5-цата.

Да,може и без ИБ само дето трябва да си бил в националния отбор на някоя олимпиада.
Наистина тези 36 точки не се изкарват никак лесно ,но сина ми е решил да се опита .Пък ако не постигне висока ИБ,с БГ дипломата ще кандидатства.

Нито АйБи дипломата, нито високия успех в АК са вълшебната думичка "сезам", която ще отвори вратите на най-престижните университети. Има и други фактори - като характер на детето, обща култура, странични занимания и интереси. А не и на последно място доколко е желана дадена специалност. За най-желаните ще са необходими награди от международни олимпиади, а за някои други и не чак толкова високи постижения.
foxysilver , в колежа има съветници за кандидатстването на децата. Те главно работят с 11-ти и 12-ти клас, но няма да откажат да ви дадат консултация и сега. Освен това и в АК има АйБи програма, само, че е доста висока таксата. Мисля, че няма да ви откажат да се запишете за нея при желание да плащате.

Мерси, Зури,  то всъщност не че детенце има такива мераци, а ме хвърли в размисъл изказването на друга майка, че е записала детето си в X у-ще понеже получавали такава диплома и това им дава достъп до елитни университети.

ИБ дипломата отваря врати,но само при положение ,че е с много висок успех.Доколкото разбирам тя е една уравниловка за деца на пътуващи родители да получат еднакво образование ,където и да идат по света.
ИБ координатор и професионален съветник в училището са от голяма полза, а също и също участия в социално активни мероприятия.Това е винаги в полза,но не всяко у-ще предлага това.
По мое мнение едно дете ако ходи на състезания и олимпиади по даден предмет няма нужда от тази диплома.Също няма нужда и ако ще кандидатства в Европа-там БГ дипломата ще свърши същата работа.
Аз записах моя в училище -пак АК,където може да получи тази диплома ,а след 3 год. ще преценим дали е нужна или не,според амбициите .

Поддържам.
Само с последното не съм съгласна, по отношение специално на американските университети. Тук няма прием по специалности, направлението се избира до втората година. Приемът е общ за университета или за отделния факултет (колеж) в рамките на университета. Няма значение колко е желана специалността, която кандидатът си е избрал, защото по-малко от половината студенти остават верни на първоначално посочената специалност. 


Няма диплома, качество или квалификация, които автоматично да гарантират по-висок шанс за прием в университет от първите 20 в САЩ. Процесът на подбор тук е много специфичен и е принципно различен от този в Европа. В Европа се селекционират най-добрите, с най-високите индивидуални показатели. Затова там си струва да се концентрират усилия в постигането на максимално високи академични резултати. В САЩ се селекционира випуск - тоест, подбират се бъдещите студенти така, че да отговарят индивидуално на изискванията на университета, но и да се допълват като група. Затова всяка година има млади гении, които не успяват да влязат в нито един топ-университет, както и деца с по-скромни постижения, но с така наречената всестранна развитост, които са приети навсякъде, където кандидатстват. Няма формула за успех тук, защото на практика шансовете ти за прием зависят от това как се вписваш сред останалите кандидати за даден университет, тоест те няма как да бъдат преценени предварително.   

Естествено, впечатляващите резултати и многото международно признати дипломи никога не вредят. Просто за САЩ те представляват само едно парче от пъзела и съответно са крайно недостатъчни.

Извинете за намесата, следя темата от доста време. Този въпрос ми е донякъде в компетенцията. 

ianajar,интересно е това което казваш.И аз се интересувам как става подборът на студентите в САЩ и Европа и да си призная не ми е особено ясно ,а също и всичко останало -такси ,начин на живот и т.н.
Ако имаш добро желание да ни обясниш това ,което знаеш би могла да отвориш нова тема за кандидатстване и обучение в САЩ ,за да не оспамваме тази.Ще бъде полезно за много родители.

Аз също бих те помолила за повече подробности.

От "В САЩ се селекционира випуск - тоест, подбират се бъдещите студенти така, че да отговарят индивидуално на изискванията на университета, но и да се допълват като група. Затова всяка година има млади гении, които не успяват да влязат в нито един топ-университет, както и деца с по-скромни постижения, но с така наречената всестранна развитост, които са приети навсякъде, където кандидатстват. Няма формула за успех тук, защото на практика шансовете ти за прием зависят от това как се вписваш сред останалите кандидати за даден университет, тоест те няма как да бъдат преценени предварително." не разбрах как се прави подборът.   

За Европа нищо не мога да кажа - нямам поглед отвътре, знам само какви документи се вземат предвид.

За САЩ. Процесът не е сложен. Подават се документи (сигурна съм, че знаете какви), портфолиото не се различава особено от университет до университет. Основните разлики с Европа са два елемента от това портфолио: есето (често няколко есета, особено за топ-университетите) и препоръките от преподаватели. Това са двата елемента, които най-ясно характеризират кандидата като индивидуалност. Есетата и писмата трябва ясно да обрисуват един много зрял за възрастта си, талантлив, амбициозен млад човек с оригинално мислене. Те не трябва да са едностранчиви - да описват само медалите му по математика, примерно - а по-скоро да представят кандидата като един много умен младеж, който в същото време е социален, обществено ангажиран и тези медали са някакси между другото - основната му цел в живота е далеч над и зад тях. 

Това е основната разлика, за мен, в кандидатстудентския процес на двата континета. В Европа процесът доста прилича на нашия - основният принцип е да се подберат най-добрите (или, хайде, тези, които покриват изискванията за академична подготвеност), съдейки по обективни показатели като оценки от диплома, матури, стандартизирани изпити, евентуално (например в Оксбридж) и интервю, което е с академична насоченост. Личностните качества на кандидата извън подготовката му не са обект на проверки. Няма значение дали е лидер, дали има таланти и интереси извън училище, няма значение как вижда ролята си в света и мястото си в обществото след десет години (типични въпроси за есета в американски университет). Презумпцията е, че ако едно дете е показало отлични резултати, то има и отлични качества. Толкова.

В тази система, точно както в България, целта на подготовката е да се постигнат максимално високи академични резултати - дипломи, матури и прочие. В нея е сравнително лесно да се предвиди изходът на базата на оценките - точно както в България, получавайки над пет на кандидатстудентския изпит, знаеш, че си "вътре". За мен лично, като продукт на българската система, това е по-логичен и, в известен смисъл, по-честен процес. 

В САЩ обективните показатели - оценки от диплома, стандартизирани изпити като САТ, АП и ИБ, не са достатъчни за елитен университет. Високите резултати никога не пречат, разбира се. Но те задължително трябва да са балансирани с "индивидуалност".

В моя университет (не е Айви, но е топ-20) селекцията става горе-долу така: цифровите показатели се преизчисляват с определени коефициенти, за да се уеднаквят, и се вписват в досието на кандидата. Това е обективната част. На базата на тази част кандидатите се делят на две групи: "не" и "може би". "Не" групата са кандидати, които не покриват обявените изисквания на университета - защото оценките им са под обявените изисквания (3.5 за моя университет - да, има хора, които кандидатстват с по-нисък), защото им липсват документи и така нататък. "Може би" групата се разделя произволно на няколко "потока". Всеки поток получава оценки от поне двама оценители, които четат есета, писма, гледат успех и изработват общ профил на всеки кандидат - академични показатели, личностни характеристики, отзиви и така нататък. След като са изработени общите профили за групата, те се сравняват и се определят кандидатите, които със сигурност ще бъдат приети и тези, за които не се знае. "Със сигурност" е много разнородна група обикновено. Разбира се, основно тези деца имат високи академични показатели, но някои са средна хубост. Случват се и деца с катастрофални дипломи или резултати от САТ, да речем (но те имат някакви други качества, видими от останалите документи, за да са в тази група). Няма, обаче, деца с катастрофални препоръчителни писма или есета. Субективната оценка на оценителите на този етап играе много важна роля - примерно, оценителят може да каже "ами да, резултатите нищо особено, ама пък ме грабна това дете, виж колко оригинално пише".

Когато казвам, че се подбира випуск, имам предвид, че стремежът е да се подбере хармонираща група от ярки индивидуалности - талантливи, оригинални, някои бунтари, други конформисти (никога само едната група). Във випуска се гледа да има определен процент деца от частни елитни училища, определен процент от обикновени училища, определен процент от отдалечени щати, определен процент от бедни семейства, от малцинства, определен процент, в края на краищата, гении. Обаче винаги се гледа всяко от тези деца да се откроява. Ако оценителят се случи да разгледа подред три кандидатури на медалисти по математика, които също са талантливи цигулари, те ще приемат само първия. Защото трима с подобни качества не им трябват. Това е най-несигурната част от процеса, защото няма как да прецениш твоите документи в какъв поток ще се паднат и дали ще се откроиш достатъчно точно в този поток. Затова се случва деца, които са елитни кандидати по всички параграфи, да не бъдат приети в нито едно училище, просто заради лош късмет. В същото време, същото училище е приело, да речем, две други деца с абсолютно същите показатели и характеристики. Ама точно там е проблемът - те вече си имат хора с тези характеристики, затова не са приели въпросния кандидат.

Това е, мисля, най-непонятната част от процеса, която води до най-големи драми. Ние сме свикнали да очакваме, че ако всичко в кандидатурата е наред, всичко е подготвено блестящо, няма начин да не те приемат. Ако такъв кандидат не е приет, веднага започват спекулации какво всъщност не му е било наред. А може всичко да си му е било наред, с изключение на късмета.

Не знам дали нещо стана ясно от предългите ми обяснения. Ако имате още въпроси, ще се опитам да отговоря.

ianajar, много благодаря за споделената информация.

Срещала съм родители във форума да се хвалят, че детето им е поканено в един или няколко университета. Това какво означава - че съответният човек е подал(а) applications в няколко университета и е одобрен за приемане или че университетът по някакъв начин е следил изявите на кандидата и без той да подава документи, университетът го кани за свой студент?

(да поясня, за да не ме "захапе" някой любител на спорове: разбирам гордостта на тези родители, чиито деца имат покана за прием в университет, независимо как точно е получена, и след години и аз бих била горда, ако и моето дете получи такава)

Obsolete: да, някои университет имат политика на така наречения агресивен подбор - те искат най-добрите кандидати и затова не чакат децата да кандидатстват, а директно отиват и си ги канят. Това става в случаите, когато децата са постигнали много забележителни резултати - златен медал от международно научно състезание, изключителни спортни резултати и така нататък. Поканата, доколкото ми е известно, не е равна на прием - детето пак трябва да подаде документи по установения ред и да покрие минимални изисквания, но неговата кандидатура се оценява извън общия поток.

Това е много често срещано явление тук при атлетите - университетските треньори си подбират деца още от девети клас, университетът им отправя покана при определени условия - ако поддържат определен успех и ако спортните им резултати се подобрят в определена степен,могат да кандидатстват за този университет. При кандидатстването  се гледа успехът от дипломата и изпитите да покрива определен минимум, за да е сигурно, че това дете после няма да се провали още първия семестър.

Българско дете може да получи покана заради изключителни постижения в международни конкурси, примерно - лауреати на конкурси по изкуства, на научни форуми и прочие. Да, голяма чест е. Не винаги университетът, който отправя поканата, обаче, е елитен. При някои университети от по-нисък ранг това е техния начин да привлекат изключителни кандидати, които иначе не биха кандидатствали там.

Друг е въпросът, че за някои родители няма разлика между покана и писмо ,че детето е прието след нормален кандидатстудентски процес. Освен да ги попита човек, няма как да се разбере какво точно имат предвид.