Какво има след смъртта?

Шапка, много интересен е разказът ти. За мен тези преживявания, дори тези, които чета тук, са доста по-показателни и истински от масата, която се насажда по почти изкуствен начин.
Разказите, които са истински, реални и идват от душата, си личат дори на пръв прочит.

 

Съгласна съм с теб. Жалкото е, че повечето хора, които имат подобни преживявания, сякаш не искат да ги споделят тук.

Ами тези теми още не се възприемат като.... толкова "зрели" сякаш и може би хората се притесняват да споделят. А и в повечето случаи става въпрос за доста лични преживявания и неща. Така че... не знам, аз чета с интерес всичко. Опитвам се да отсявам после, но кой знае дали пресявам онова, което трябва Накрая ще си покаже

Не споделят, защото тук се вихрят едни спорове....сякаш някой знае със сигурност как е там.Аз разказах моите преживявания когато "умирах", но никой не опита да ги анализира или да попита още нещо.Явно теориите са по-интересни.

Аз просто не съм го прочела, че то не са една и две страници в темата.
А защо темите не се възприемат като "зрели"? По-логично ми се вижда да има "нещо" след смъртта, от колкото нищо. В природата всяко действие поражда последействие. Никоя промяна не остава просто така. Мисля си така, съвсем простичко и наивно, един човек, който като цяло е по-добър отколкото лош, умира и край. Друг човек, който категорично е зъл и заради негови нарочни дела са страдали много хора, живее добре в благоденствие, нищо особено лошо не му се случва и той умира. И какво, живееш както можеш, взимаш до каквото се докопаш, защото има само тук и сега, благоденстваш според твоите разбирания, независимо на каква цена и кой я плаща. Не го вярвам това. Все си мисля, че има някакъв природен закон, че никое действие не остава просто така без последствия. Особено пък съзнателното. Просто няма логика.

+1  
навремето една мома, изчела всичката писана и неписана езотерична литература, ми обясни, че в никакъв случай не може да съм видяла това, което съм видяла  

пък и темата е "Какво има след смъртта", а за там нямам инфо

Има!Живот до безкрай!

Нормално. Никой не иска да изглежда луд в очите на околните.

Темата и преживяванията са наистина доста лични. Интересувам се от танатология..повечето е на руски. Започнах от както Х почина. Говорихме през цялото време до колкото е възможно. Каза, че му е много лошо..."направо ще полудея, не знам какво става, не знам какво следва и сега какво?". Повече няма да споделям, но това което преживях мира не ми дава и съм убедена ( колкото и да не ми се иска) , че тунели и приказност няма.  Освен колкото и кофти да звучи не са надрусани с лекарства.

Е, ти защо си мислиш, че природните закони трябва да следват точно твоята логика?

Хилядолетия хората не са намирали никаква логика в кръгла Земя, обикаляща около звезда. Нито пък им е хрумвало, че на светлината й трябва време, за да стигне от точка А до точка Б. И тъй нататък.

Сетивата и "логиката" ни могат да ни заблудят сериозно по отношение на неща, с които нямаме достатъчно опит.

Не те разбрах, но мисля, че и ти не ме разбра.

Напротив, разбрах те - то не беше сложно...

"Добър" и "зъл" нямат нищо общо с природните закони. Те не обслужват нашите си частни разбирания за справедливост, награди и наказания.

Е, то "околните" в случая са някакви хора от форума, които не се познават лично. Ако аз имах нещо конкретно за споделяне, не виждам смисъл да ме притеснява мнението им.
Разбира се, хората са различни.

Да, но не е никак приятно непознати да те съветват да потърсиш специализирана помощ, защото споделяш нещо, което няма как да докажеш. Едва ли някой разказва абсолютно всичко, дори да иска да се разтовари. Няма как да получиш съвет, разяснение или нещо, което да ти е полезно. Дори да получиш доверие, то няма да изтрие собствените ти колебания. Според мен най-добрият вариант е да забравиш колкото може по-бързо, стига да успееш.

Да, да, така е, ако приемем, че ние сме си измислили "добро" и "зло". Което е напълно възможно, разбира се. От много време не съм мислила по този начин, за това отначало не можах да схвана мисълта ти. Може и така да е. Не се наемам да споря. А кой ли и може да го докаже. Преди години си мислих, че няма "добро" и "лошо", че всичко е размито, много относително и според зависи. Лоша съм за кого - за съседа, за семейството си или за себе си? Особено много се бях объркала като писах един доклад, който беше преразказ на едни проучвания, в които е доказано, че в повечето случаи убийците и хората, склонни към самоубийство имат определени медиатори повече и други по-малко и още с раждането си нямат равен страт с останалите хора. Мисълта ми е, че ако приемем, че има някакъв праг, който се преминава когато се извършва убийство, то при хората с нарушен баланс в определените медиатори този праг е много по-нисък. И си казах тогава какво става тук? Мислих много и така и иначе за свободната воля, за избора, за волята, за силата да се контролираш, за генетичната предопределеност, за болестите, които влияят на поведението. С течение на времето обаче, си промених възгледите. Като цяло вече живея с убеждението, че си има "добро" и "зло", което започва още с нагласата, отношението, мислите и чак след това дали имаш вътрешна борба или не, решението, което се взима и действието. Но това е моето светоусещане.
Мисля си и за друго. Ето, говорим си има ли живот след смъртта, кой в какво вярва, кое може да се докаже и кое не. Какво всъщност е вярата? Много ми е интересно. Кой е материалният субстрат на вярата и има ли човек, който да не вярва в нещо? Вярата не е мнение, не е надежда, по-силна е от убеждението, достатъчно силна, че човек да даде живота си в името на вярата си в нещо.