Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Брат ми почина на 10 години

  • 6 031
  • 15
  •   1
Отговори
  • Мнения: 4
Здравейте , казвам се Ванеса и съм на 26 год.Незнам дали това което ще напиша е точно за тук,но не намирам сили и утеха и искам да знам, дали някой се е сблъсквал с подобно нещо. Ще започна от тук. Братчето ми,който е на 10 години,почина от рак преди 3 дни - нехочкинов синдром,рак на линфните възли. Разболя се съвсем мъничък, беше на 5г. И се почна ходене по мъките.... започна се лечение,химии лъче терапии продължение на 1г и половина. Имаше подобрение показателите му бяха добри..до няколко месеца,докато не се върнаха същите симптоми.. и дойде страшния момент - рецидив. С който от исул ни казват започваме на ново лечението и представете си какво беше за нас, тая проклета болест се завърна и пак на ново химии,лъче,ходене по манастири,ограничаване до най-малкото абе,каквото се сетите.. и ни казват спешно трансплантация на костен мозък,защото няма шансове! Направи се трансплантацията има период от 3м,който си е кризистен да кажат дале клетките са приети или не. Минаха 3м,6м,8м,1г уж беше приел клетките,беше вдигнал доста показателите,а той все още подържаше една темп. Според докторите нормална,реакция на новите клетки?!?!?!?!?!?!?! Нормална година и половина........и вече почвят пак нови проблем,за една седмица как уж се беше подобрил,пак болки в корема на страна оставям,че пиеше на ден по 20 хапчета повръщане и веднага на др ден в болница. Повръщане на фекалии,никаква проводимост на червата клизми и какво ли не, иииии пак за сетен път казват отваряне на коремчето отново за да видят,какво е сега. Миналата операция преди трансплантацията беше,тумор в червата. А сега се оказва удебеляване на червата и нягакъв малак лимфом,който беше отстранен.. операцията беше животоспасяваща, беше в реанимация в критично състояние,цялата кръв която му се преливаше, той я изхвърляше и така няколко дни. Замина си любимото ми братче в страшни мъки и цялото му детство беше в болниците. Аутопсиьта не излязла все още,но на първо четене увреден черен дроб,бял абе всички вътрешности и вероятност за рецидив..... как,защо какво ли не направихме,къде ли не ходихме,нали всичко беше наред,трансплантация,от къде изкочиха тея неща, какво се обърка...място не си намирам.... съжалявам за дългия пост,просто не намирам отговор,защо,къде се обърка,какво не се направи 🎗😥

# 1
  • София
  • Мнения: 18 225
Ванеса, ужасно много съжалявам за този ад, през който сте преминали. Никое дете не заслужава подобно нещо. Не знам какво да кажа...

# 2
  • Мнения: 4
Ванеса, ужасно много съжалявам за този ад, през който сте преминали. Никое дете не заслужава подобно нещо. Не знам какво да кажа...
Това е най големият кошмар.. да искаш а да не можеш да направиш НИЩОО

# 3
  • Мнения: 19 200
Наистина, каквото и да каже/напише човек.......мъката е огромна. Дано имате сили да преминете през тоя тежък период и да се съвземете, защото за вас животът продължава. А за милото детенце, дано е на по-добро място, много е тежко, особено когато губиш дете, това е истинска трагедия.

# 4
  • Rock 'n Roll Land
  • Мнения: 4 043
Ужасно съжалявам, Ванеса! Болката е нетърпима, времето ще мине бавно, но ще помогне, наистина!
Малкото ви ангелче ще ви закриля в живота напред, то сега се намира в най-добрите ръце - Божиите!
Изключително много съчувствам на теб и семейството ти, подкрепяйте се взаимно, това е най-добрата утеха!

# 5
  • Мнения: 2 656
Съболезнования, вярвайте, че вече е добре!

# 6
  • Мнения: 42
Съчувствам ти много... Донякъде дори те разбирам защото преди 5 дни загубих момченцето си... Не спирам да мисля за него и да се обвинявам, че можеше да го спася, че аз съм виновна за болестта му ... Надявам се братчето ти да е на по-добро място ...

# 7
  • Мнения: 4
Съчувствам ти много... Донякъде дори те разбирам защото преди 5 дни загубих момченцето си... Не спирам да мисля за него и да се обвинявам, че можеше да го спася, че аз съм виновна за болестта му ... Надявам се братчето ти да е на по-добро място ...
и той ли е бил болен от рак? 😭

# 8
  • Мнения: 42
Съчувствам ти много... Донякъде дори те разбирам защото преди 5 дни загубих момченцето си... Не спирам да мисля за него и да се обвинявам, че можеше да го спася, че аз съм виновна за болестта му ... Надявам се братчето ти да е на по-добро място ...
и той ли е бил болен от рак? 😭
Чакаме аутопсията да покаже от какво почина. Още не знаем с баща му какво точно му имаше. Имаше пневмония и други симптоми. Умря малко след като навърши три месеца. Въпреки всичко родителите ти ще намерят в теб упора. Децата са всичко за родителите.

# 9
  • Мнения: 111
Моите съболезнования Ванеса! В началото е шок, след доста време осъзнаваш какво точно е станало и как си загубил човека и няма да го видиш повече в този живот. Аз изгубих моята малка Вероника, която навърши 7 и се разви тази ужасна болест и за три месеца си отиде от този свят от левкемия/предозиране с химия преди година и половина почти и още не мога да повярвам. Обичах я, исках я, но бях безсилна да и помогна и молитвите ми не бяха чути. Бог знае какво прави и защо допуска тези неща да стават, има цяла книга за страданията и болестите беше ми много интересно да я прочета. Чета Библията и нищо друго не ми е интересно и не ме привлича. Живея, но се преструвам, че нещо ме интересува, всъщност съм дълбоко покрусена и мисля само за живота след смъртта, за това къде е моето дете сега. Мисля, че тя е добре и ние все още имаме връзка, сънувам я понякога, но това са по-скоро кошмари защото все я губя и търся и все не мога да я намеря. Веднъж, два пъти ме прегърна и се усмихна в съня ми и това ме прави много щастлива. Особено около рождения и ден, годишнините и задушниците усещам нейното присъствие и енергия около мен. Това ме утешава. Ако дяволът може да ни отнеме живота и телата, то той не може да ни отнеме душата. Не може да ни отнеме любовта, която чувстваме една към друга. Нашата любов винаги ще държи живи тези душици и споменът за тях ще им дава покой. Препоръчвам ти и особено четене на псалтира в началото може и  да знаеш. Прегръщам те.

# 10
  • Мнения: 4
Скрит текст:
Съчувствам ти много... Донякъде дори те разбирам защото преди 5 дни загубих момченцето си... Не спирам да мисля за него и да се обвинявам, че можеше да го спася, че аз съм виновна за болестта му ... Надявам се братчето ти да е на по-добро място ...
и той ли е бил болен от рак? 😭
Чакаме аутопсията да покаже от какво почина. Още не знаем с баща му какво точно му имаше. Имаше пневмония и други симптоми. Умря малко след като навърши три месеца. Въпреки всичко родителите ти ще намерят в теб упора. Децата са всичко за родителите.
никой не е виновен и за съжаление,не можем да направим нищо...  а само се надяваме да бъдат по добре!
Скрит текст:
Моите съболезнования Ванеса! В началото е шок, след доста време осъзнаваш какво точно е станало и как си загубил човека и няма да го видиш повече в този живот. Аз изгубих моята малка Вероника, която навърши 7 и се разви тази ужасна болест и за три месеца си отиде от този свят от левкемия/предозиране с химия преди година и половина почти и още не мога да повярвам. Обичах я, исках я, но бях безсилна да и помогна и молитвите ми не бяха чути. Бог знае какво прави и защо допуска тези неща да стават, има цяла книга за страданията и болестите беше ми много интересно да я прочета. Чета Библията и нищо друго не ми е интересно и не ме привлича. Живея, но се преструвам, че нещо ме интересува, всъщност съм дълбоко покрусена и мисля само за живота след смъртта, за това къде е моето дете сега. Мисля, че тя е добре и ние все още имаме връзка, сънувам я понякога, но това са по-скоро кошмари защото все я губя и търся и все не мога да я намеря. Веднъж, два пъти ме прегърна и се усмихна в съня ми и това ме прави много щастлива. Особено около рождения и ден, годишнините и задушниците усещам нейното присъствие и енергия около мен. Това ме утешава. Ако дяволът може да ни отнеме живота и телата, то той не може да ни отнеме душата. Не може да ни отнеме любовта, която чувстваме една към друга. Нашата любов винаги ще държи живи тези душици и споменът за тях ще им дава покой. Препоръчвам ти и особено четене на псалтира в началото може и  да знаеш. Прегръщам те.
пред тази коварна болест,нищо не можем да направим,здравето в българия е един бизнес.  Много съжалявам за детенцето ви и се моля да бъдат на по добро място! Без болка е мъчения. Казват,че щом ги сънуваш значи са близко до теб.. ❤ бъдете силни

Последна редакция: пт, 08 ное 2019, 11:45 от AnMary

# 11
  • Мнения: 2 058
Моите съчуствия.
Аз съм на 70 г и много ми е минало през главата . Помня погребенията ми на всичките ми предци започвайки от прадядо. Като малка  много ми беше мъчно за деде. Разказваше ми приказки , защото всички други имаха работа .
Той ме научи и да язда кон на 10 години.Аз му носех храна  на колибата ктай реката   и на дъвесната къща на лозето . всеки ден . Много внимавах да не разлея юсчето му със 100 грама ракийка , той ме товареше обратно с пържена риба , рибена саламура , рибена чорба  , грозде , любенички , дини , ...
Точно по това време почина  след празниците . Умря за 3 дни. Цял ритуал  с прощаване със братя , снахи ...
Все ме гонеха от стаята и ми се караха да не влизам .Все пак го видях точно как умря.   
Не  ме пуснаха на погребението защото  сме единомесечета с него. Издебнах залисията  на възрастните и се метнах на каруцата до баба ми която го опяваше. Баща ми ме свали светкавично от каруцата а  аз му виках , пусни ме само да го видя , не го видях , разбираш лиии, , като не ме пускаше  го хванах за ушите и му виках . аз ще го хвана само за ръка и той ще се върне. Не плаках само дърпах баща ми за ушите и шептях защото всички бяха тихи , пусни ме . пусни ме.
Заключиха  ме заедно с жената която оставаше по традиция  в къщи и и казаха да не ме пуска докато се върнат .
Последно преди 2 години  като погребвах майка ми нямах сили да плача.

Работех в болница  като технически персонал .За болестите трябва да се мисли преди , не след като се появат.
Вие сте на 26 а братчето ви на 10, разлика 16 години??
Майка ви на колко години беше  като го роди?
Може би  към 36 години??

Лекарите по мое младо време  казваха че жена трябва да роди от 18 до 25 години. Преди има риск и за майката и за бебето и след тази възраст при жената  а и при по възрастните мъже се започва дегенерация на клетките и ДНК..

Какво ги интересува днешните лекари ,важно е да има болни.

Извинете че ви написах това  в такъв момент .Просто искам да ви успокоя че  в нищо не сте виновни .
В последно време все по популярно излизат вярванията че душата не умира и се преражда. От баба ми  която е загубила син на 13 години от рак , който не е искал да му се отреже крака , представете си на 13 години да имаш такова мислене  , съм чувала че брат ми  е преродения и син . Майка ми цял живот получи страхова невроза че е болна от рак . Намериха и ракови клетки  на около 40 години ,  на такова ниво че и предричаха че ще умре  след година .Мойта прабаба и  децата и всички починаха от рак .Някои от внуците и също.  Говорих с познат лекар и я отписах от  наблюдение защото щеше да умре от страх.
Погребах я преди 2 години  на 92 години.Можеше да живее и до 100 , просто  ние се  разболяхме  да я гледаме с брат ми.
И пак умря от страх и глад  , защото брат ми колкото и да го убеждавах да не казва за втората си  операция от сърце  преди  да я направи , и каза и тя отказа да се храни  и  почина след 2 месеца . Обади ми се  да се прости с мен .
 Говорих с  познат лекар и той каза че може би  се е получило нещо като имунитет срещу рак. .

Така че всяко зло за добро е казал народа.

Светли  празници Ванеса!
Починалите   деца се прераждат  много по бързо. Те са програмирани да изживеят това време  и братчето ви  ще се  прероди пред очите ви.

Последна редакция: пн, 30 дек 2019, 00:30 от rorik

# 12
  • Мнения: 111
Моето уважение Рорик, но поста ви е несвързан, лишен от каквато и да е утеха, неприятен за четене. Вие може и да вярвате в прераждане, но не се опитвайте да карате и други хора да вярват в това. Прераждане няма! Живееш веднъж и после ад или рай според вярата ти. Вие сте се родила и живяла през комунизма и аз дори ви съчувствам, но това, което сте написала не е успокоително.
И как за болести се мисли преди това казвате, а после казвате, че не е виновна жената, а майка и ли е виновна че е родила по-късно? Това са глупости. Родих дъщеря си на 26 години и тя пак се разболя и почина. Няма да изкарвате майката виновна, че е родила късно. Пожелавам ви да намерите вътрешен мир.

# 13
  • Мнения: 2 058
Никого за нищо не обвинявам . Разказах че ракът е отдавна познато заболяване щом като прабаба ми е починала от него. Разказах и за препоръките на лекарите за начина на живот . Не карам и никого да вярва в прераждането.

За какво да говорим сега .
Според   християнската религия  се  счита че починалите  контактуват с живите  до 40 -тия ден .
Обикновено живите сънуват  починалите . Рядко сънувам  и  някои сънища  си спомням .
Баба ми беше сляпа и я сънувах 2 пъти.
Първия път  на 9-тия ден ми се оплака че е гладна . Беше люта зима и майка ми  не беше  ходила на гробища .
Приготвихме нещо за хапване и прекадихме у дома. Раздадохме на съседите.
След това на 21 - вия ден  я сънувах  че ме вижда и много се зарадвах че  вече вижда.
Баща ми  беше човек работник . Сънувах магарето което  гледаше . То по точно беше катър . Носеше се насреща ми  буйно  и красиво , после  се превърна в  красив кон който  който пасеше на красива зелена поляна и ме погледна с очите  на баща ми. Почуствах се щастлива защото сякаш ми каза - почивам си вече от работа .

# 14
  • София
  • Мнения: 18 225
rorik, предполагам, че намеренията са ви добри, но е изключително нетактично да прокламирате вярванията си в такава тема.

Общи условия

Активация на акаунт