Публикувана: 10 окт. 2011, 16:01 ч.
Последно мнение: 3 март 2014, 20:38 ч.

Киноклуб 3

30 281
465
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво е мнението на хората за филма "Седем" и какви са впечатленията от него?
Кои са основните теми и символи във филма "Седем"?
Какво може да се каже за филма "Анатомията"?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво е мнението на хората за филма "Седем" и какви са впечатленията от него?
  
  Филмът "Седем" предизвиква различни реакции сред зрителите. Някои се фокусират върху визуалната естетика и актьорската игра, възхвалявайки изпипанната режисура и невероятното представяне на Кевин Спейс. Други се фокусират върху посланието на филма, като изразяват отвращение от насилието и мрачната тематика. Има и такива, които откриват скрити значения и символика в визуалните елементи и диалозите, което ги кара да го смятат за един от най-добрите психотрилъри на 90-те години. Всички тези мнения допринасят за по-задълбочено разбиране на филма.
- Кои са основните теми и символи във филма "Седем"?
  
  Филмът "Седем" е изпълнен със символика и теми, които предизвикват размисли. Той изследва тъмната страна на човешката природа, като проследява границата между доброто и злото. Символизмът във визуалните елементи, като цветове, сцени и диалози, допринася за изграждането на атмосферата на филма. Основните теми включват морален упадък, психологическите аспекти на доброто и злото и въпроси за справедливостта и наказанието.
- Какво може да се каже за филма "Анатомията"?
  
  Филмът "Анатомията" е високо оценен, с възхитителен сценарий, остроумни диалози и интригуващи герои. Съдията, адвокатите и секретарят са похвалени за изпълненията си. Музиката също се откроява като важен елемент. Въпреки че няма много действие, филмът успява да задържи вниманието на зрителите. Освен това се отбелязва, че женският поглед е недостатъчно представен от героите, с изключение на адвоката.
- Какви са впечатленията от филма "Марни"?
- Какви са впечатленията от филма "Biutiful"?

# 240 1 апр. 2012, 06:49 ч.

Мнения: 1 783

На Бунюел любимата тема е да осмее буржоазното общество и поддържащата го църква. Слугите напуснаха, господарите останаха и попаднаха в клопката на собствения си живот, ставайки такива, каквито не мислеха че са. Чудех се как нямаше някой свещеник при тях, но края на филма ми показа - църквата и тя е клопка Simple Smile

. Сатира за превзетостите на буржоазията и църквата - "обещахме ако излезем от тук да направим меса" [Te Deum или нещо подобно], "Светата дева от Лурдес да посетим". Все се молят, все благоугодни се пишат, а се държаха ужасно със слугите си и овцете принесоха в жертва. Оплакваха се, че са гладни, жадни, а не се замислиха защо са там. А от началото, явно показваше колко им е безсмислен живота - домашно животно мечка, недовършен разговор за Румъния, клюки и интриги, фалшиво влюбена двойка - "възраст? професия?" - одобрен за партньор, непрекъснато си се представяха един на друг, живот с лицемерие. В началото, когато бяха заключени, дори не се и стреснаха малко, всичко си продължаваше както си беше. И след изпитанието и жертвоприношението, пак се върнаха по местата си където си бяха, няма промяна.

Съгласна за значението на имената, Нобиле и Валкирия. Както и препратката за ръката Simple Smile

. И за плешивите също, много ме разсмя. Laughing

Изобщо, небрежната абсурдност във филмите му е много забавна. Тя спокойно вади кърпичка от чантата си и се подават два пилешки крака. В кухнята има мечка и овце. :lol

Соня, книгата му я помня от тийн годините си, много беше хубава. Сега си я поръчах пак от библиотеката, да видим какво ще ми напомни.

# 241 1 апр. 2012, 07:00 ч.

Мнения: 1 783

Забравих да кажа, че и аз съм съгласна да обсъждам Полунощ в Париж Simple Smile

. Надявам се да имам време и за следващите филми.

# 242 1 апр. 2012, 11:34 ч.

Мнения: 502

Цитат на: Biz в нд, 01 апр 2012, 06:49

Изобщо, небрежната абсурдност във филмите му е много забавна. Тя спокойно вади кърпичка от чантата си и се подават два пилешки крака. В кухнята има мечка и овце. :lol

   Да, именно небрежна абсурдност...

   Сетих се за една сцена във "Виридиана", страховито-абсурдна. Прокаженият намери едно гълъбче, започна да го гали нежно: "Палома, Паломита...", и си го прибра във вътрешния джоб на сакото. По-късно , след вечерята, започна да изважда перушина от джоба си и да я разпилява над главите на останалите просяци.... Simple Smile

   Бунюел си е бил такъв, шегаджия, подобно на Хичкок. Често си е фантазирал какви шеги да устрои на приятелите си. Ето от книгата му :
  " С приближаването ми до мига на последния дъх, често си представям една последна шега. Свиквам онези стари приятели, които са убедени атеисти като мен. Натъжени, те застават край леглото ми. Тогава пристига извиканият от мен свещеник. Изповядвам се пред скандализираните приятели, искам опрощение за всиичките си грехове и приемам последно причастие. След което се обръщам към стената и умирам.
   Ала дали човек намира сили да се шегува и в такъв момент ?

   Едно съжаление : че няма да знам какво ще стане след мен. Че напускам света в движение, като по средата на телевизонен епизод. Струва ми се, че любопитството какво ще се случи след смъртта ни не съществуваше едно време или пък беше по-слабо в един непроменящ се свят. И едно признание : въпреки, че мразя информацията, бих искал да се надигам измежду мъртвите всеки десет години, за да отида до будката и да си купя вестници. Това би ми стигало. С вестниците под мишница, блед, ще се прокрадвам покрай стените обратно в гробището и ще чета за злощастията на света, преди отново да заспя доволен, под успокоителната закрила на гроба."

  Как само звучат последните му думи... Simple Smile

   А тук говори за филма си "Той" :

"Той" е един от любимите ми филми. Всъщност в него няма нищо мексиканско. Действието би могло да се развива където и да е, защото това е портрет на един параноик.
   Болните от параноя са като поетите. Раждат се такива. И по-късно винаги тълкуват действителността съобразно маниите си, свеждайки всичко до тях. Ето например, представете си, че съпругата на такъв човек свири кратка фраза на пиано. Той тутакси си внушава, че това е сигнал за дебнещия на улицата любовник. И така нататък.
   "Той" съдържа известен брой истински подробности, взети от всекидневното наблюдение, както и немалка доза измислици. Например в началото, в сцената mandatum, измиването на краката в църквата, параноикът веднага забелязва жертвата си, както соколът съзира чучулигата. Питам се дали тази интуиция отговаря на истината.
   Филмът бе представен на фестивала в Кан на прожекция, организирана - питам се защо- в чест на бившите участници и инвалиди от войната, които протестираха гръмко. Общо взето, филмът бе приет доста зле. С малки изключения, отзивите на журналистите в Кан бяха отрицателни. Жан Кокто, който навремето ми бе посветил няколко странци в "Опиум", дори заяви, че с "Той" съм се бил "самоубил". Наистина, по-късно той промени мнението си.
   Получих утешение в Париж от Жак Лакан, който видял филма на прожекция във Филмотеката, организирана за петдесет и двама психиатри. Той дълго ми говори за филма, който му прозвучал правдиво, и неведнъж го показа на учениците си.
   В град Мексико - катастрофален провал. Първия ден Оскар Дансихирес излезе от залата съвършено смаян и ми каза : " Но те се смеят !". Влязох, видях сцената, в която - далечен спомен от съблекалните на плажа в Сан Себастиян- мъжът пъхва дълга игла в дупката на ключалката, за да прободе окото на въображаемия непознат, който надничал през вратата. Наистина, хората се смееха като луди.
   По повод на параноиците мога да разкажа за един от най-големите си страхове в живота, някъде към 1952, приблизително по времето на "Той". Знаех, че в нашия квартал в град Мексико живее един офицер, доста подобен на героя от филма. Например известявяше, че заминава на маневри, а вечерта се връщаше, преправяше гласа си и казваше на собствената си жена през вратата : " Мъжът ти замина, отвори ми..."
  Разказах тази история и някои други на един приятел, който написа от тях статия във вестника. Познавайки вече мексиканските нрави, наистина се ужасих: нямаше никакво съмнение, че се бях провинил. Как ли ще реагира ? Какво щях да правя, ако потропа на вратата ми, за да ми иска сметка с оръжие в ръка ?
Нищо не се случи. Може би четеше друг вестник. "

Последна редакция: нд, 01 апр 2012, 16:20 от Соня.

# 243 2 апр. 2012, 18:06 ч.

Мнения: 2 293

Цитат на: Соня. в нд, 01 апр 2012, 11:34

... По-късно , след вечерята, започна да изважда перушина от джоба си и да я разпилява над главите на останалите просяци....

За ужас на орнитофоба. Laughing

(както и сцената с дамската чантичка, кокошите крака и перушината, бррр).
Реално, това с иглата в ключалката леко коминчо идваше. Хем те потриса колко е болен, хем ти е смешно... той с такава съсредоточеност екзекутира идеята. Там си пролича цялата му лудост 'оха, колко съм изобретателничък, как ще го изненадам само' Grinning

Не съм чела книгата, отиде в списъка "Да прочета".

# 244 2 апр. 2012, 21:20 ч.

Мнения: 2 293

С удоволствие изгледах Красавицата отново!
Изпипана история, доволна доза психология, изобщо Бунюел на макс. Grinning

Леко загатване в две кратки реторспекции от детството на Северин, дават повод за какви ли не интерпретации и изводи за сегашното ѝ поведение.
Много красива К. Деньов. Мадам Анес също.
Пиер минава покрай инвалидната количка 'нещо ми привлече погледа"...
Хенри ми хареса като персонаж. Вярно, нагъл и циничен, но пък стреляше на място.
Сцените са коя от коя по-запомнящи се.
Сънищата на Северин бяха събрали цялата ѝ гузна съвест. Тъкмо беше накарала звънчетата да заглъхнат и накрая се появиха отново....

# 245 3 апр. 2012, 12:55 ч.

Мнения: 1

"Красавицата" сигурно е достойна
за анализ от цял колегиум (психо)аналитици/терапевти/психиатри Simple Smile

Тайните желания, които не смеем да признаем пред себе си, примамливото изкушенето на греха, очарованието на един контролирана и платена похот. И всимко това в главицата на една аристократка по душа, "перла с маниери", ах! Simple Smile

Дяволът изкусител, който я тласка към греха, само и само да може след това да я предаде на праведния и съпруг Simple Smile

Тя като че ли изпитваше удоволствие от грижата за парализирания Пиер, май такъв го искаше - вегетиращ, без никаква воля. А от друга страна копнееше тайно да бъде подчинена.

"Мадам" беше перфектна Simple Smile

# 246 3 апр. 2012, 16:47 ч.

Мнения: 15

Здравейте, приемате ли нови попълнения? bouquet

Аз досега основно се отдавах на книгите, но напоследък имам желание да обогатя общата си култура и по отношение на киното, което е прекрасно изкуство. Имам изключително много пропуски, които ще се постарая да запълня лека- полека. За начало си принтирах картата от първа страница и започвам да си правя списък с филми за гледане. Grinning

# 247 3 апр. 2012, 17:08 ч.

Мнения: 502

Привет, Stardust*. Simple Smile

Belle de jour (1967)/ Дневна красавица

   Ето пак от Бунюел :
   "Приех предложението на братя Аким да адаптирам "Дневна красавица" на Жозеф Кесел. Романът ми се струваше доста мелодраматичен, но добре построен. Освен това предлагаше възможност да се изразят в образи някои от дневните сънища на главната героиня Северин, изпълнявана от Катрин Деньов, да се очертае по-ясно портретът на една млада мазохистична буржоазка.
   Филмът ми позволяваше също така да опиша доста точно някои случаи на сексуална перверзия. Интересът ми към фетишизма можеше да се усети още в първата сцена на "Той"и в сцената с ботинките от "Дневникът на една камериерка", но държа да подчертая, че изпитвам само чисто теоретично и външно влечение към сексуалната перверзия. Тя ме забавлява и интригува, но в собственото ми сексуално поведение няма нищо перверзно. Обратното би било изненадващо. Струва ми се, че перверзният тип не обича да показва публично перверзността си, която е негова тайна.
   Съжалявам за няколко глупави съкращения в този филм, поискани, както изглежда, от цензурата. Сцената между Жорж Маршал и Катрин Деньов, когато тя лежи в ковчег, а той я нарича своя дъщеря, ставаше в един частен параклис след литургия, отслужена под едно великолепно копие на "Христос" на Грюневалд, чието изтерзано тяло винаги ме е вълнувало. Премахването на тази литургия чувствително променя климата на сцената.
   От всички излишни въпроси, които са ми били поставяни за филмите ми, най-честият, най-натрапчивият е относно малката кутия, която един азиатски клиент носи със себе си в публичния дом. Той я отваря, показва на момичетата какво съдържа (ние не виждаме). Момичетата отказват с ужасени писъци, с изключение на Северин, която изглежда по-скоро заинтригувана. Не знам колко пъти са ни питали, най-вече жени: "Какво има в кутийката ?" Тъй като не знам, единственият възможен отговор е: "Каквото си представяте."

  "Дневна красавица" бе може би най-големият ми търговски успех, който приписвам повече на проститутките от филма, отколкото на работата си. "

   Гледах го пак, още повече ми хареса. Намирам го за съвършен. Нищо излишно, всеки детайл изпипан. За пореден път се захласнах по елегантната Катрин Деньов.
   Никак не е лесно да анализираш този филм, всеки го пречупва през собствените си емоции.
   Бунюел казва - "Портрет на една мазохистична буржоазка". Мимолетните намеци за сексуално посегателство над момиченцето Северин, струва ми се, не са добавени само за да засилят атмосферата на угнетеност и чувство за вина и грях. Много е сложно, както казва МамаМиа :

Цитат на: MammaMiaLetmeGo в вт, 03 апр 2012, 12:55

"Красавицата" сигурно е достойна
за анализ от цял колегиум (психо)аналитици/терапевти/психиатри Simple Smile

  Смесването на въображение и реалност, действителност и сънища...Особено финалните сцени, тях Бунюел ги оставя изцяло на зрителя, всеки да ги тълкува "както му е угодно."

  "Паметта непрекъснато е заливана от въображението и мечтанието, и поради изкушението да вярваме в реалността на въображаемото, ние превръщаме накрая лъжата в истина. Което впрочем не е от голямо значение, защото са еднакво изживени, еднакво лични."
   Какво вършеше Северин в дйствителност, и какво бленуваше насън - това бяха все нейните желания, "еднакво изживени, еднакво лични". Може би дори отиването и в публичния дом е само един от греховните и дневни сънища...

  Още снимки :

Скрит текст:

Последна редакция: вт, 03 апр 2012, 17:19 от Соня.

# 248 3 апр. 2012, 18:16 ч.

вятър в маслините, вятър над хребета
Мнения: 14 990

Господи, колко е красива smile3544

# 249 3 апр. 2012, 18:59 ч.

Мнения: 502

Не само е красива, "притежава класа", както казват за нея във филма. Simple Smile

Тук е публикуван откъс от книга, посветена на Ив Сен Лоран. Говори за Катрин Деньов и костюмите в "Дневна красавица".

"Актрисата живее по това време в Лондон. Връща се в Париж, за да изиграе във филма „Дневна красавица“ на Бунюел ролята на буржоазна дама, която всеки следобед се превръща в най-търсената жена в публичен дом. Жозеф Кесел, който дотогава е отказвал да се екранизира романа му, най-сетне е отстъпил.

Катрин Деньов за първи път се появява в костюмите на Ив Сен Лоран такава, каквато една сюрреалистична комедия я разкрива чрез играта й. От този момент русата и студена красавица окончателно изоставя образа на госпожицата от Рошфор заради своята собствена роля, от която никога повече няма да се откаже.

„Катрин Деньов е една от жените, които най-много ме вълнуват, защото притежава лъчиста красота и е най-великата френска звезда в наши дни… Мисля, че се обичаме много след първия филм, в който създадох костюмите й. Става дума за „Дневна красавица“ на Луис Бунюел.“

Не знам защо са нарекли филма "сюрреалистична комедия". Според мен няма нужда непременно да се причисляват филмите му към някакъв жанр.

Последна редакция: вт, 03 апр 2012, 22:56 от Соня.

# 250 3 апр. 2012, 19:04 ч.

вятър в маслините, вятър над хребета
Мнения: 14 990

Да, Катрин е жена с уникален стил, аз бях запленена за пръв път от нея в "Индокитай". Ахх, онова танго и черната рокля, незабравими Heart Eyes

# 251 3 апр. 2012, 19:09 ч.

Мнения: 502

Джой, и аз съм от фен-клуб "Пол Нюман". Някой ден може да си спретнем маратон с негови филми. Heart Eyes

# 252 3 апр. 2012, 19:11 ч.

вятър в маслините, вятър над хребета
Мнения: 14 990

Аз си го спретвам сега, и досаждам в темата с препоръките Laughing

. Уникален актьор с невероятно присъствие, една панорама ще ни дойде повече от добре Grinning

...

# 253 3 апр. 2012, 19:18 ч.

Мнения: 2 293

Личи си че костюмите във филма не са случайни. Много ми хареса думата 'лъчиста', много ѝ отива, точно лъчиста ми е.
След цитатите още повече ми се дочете книгата. Grinning

Наистина съвършен филм.

Пол Нюман, оха... у нас имам бутилка бяло вино от неговото. Laughing

# 254 3 апр. 2012, 19:20 ч.

вятър в маслините, вятър над хребета
Мнения: 14 990

Ихаа, пияницее, не споделяш глътка Пол с жадните Mr. Green

Препоръчани теми

Огледален Свят и всичко за актьорския състав-минало, настояще, бъдеще~тема 185

Ергенът 2 ❤️ Симфония от чувства - Тема 12

Огледален Свят и всичко за актьорския състав-минало, настояще, бъдеще~тема 186

Явлението "Бг-продавачка"

Причина:

Причина: