Раждането без болка вреди на майката и детето , да бе да ...

Изобщо не!   И да съм знаела, пак щях това да реша. Статистиките за мен не са определящи. Ако бях избрала да родя нормално (което според статистиките е по-безопасно и с по-малък риск, нали така?  ) и попадна в процента на смъртност при нормално раждащите, тогава какво? Или при нормалното раждане няма риск и смъртност? Едната статистика не може да ти гарантира, че това, което избираш за себе си като най-безопасно според нея, няма да се окаже всъщност погрешно. Хич не ме интересуват нито безспорните медицински факти, нито ясните и безспорни статистики. Мога да си умра и при едното, и при другото. Въпреки, че при мисълта за раждане (по какъвто и да е начин), не си мисля веднага за смъртност... Все пак сме в 21 век... Медицината е напреднала.
П.П. - Мами, родили със секцио - сега пък заради това децата ни имали по-висок риск от разболяване от левкемия... Мерси, persimon! 

persimon,всичко е само предположения и няма никакви доказателства в подкрепа на тази така цитирана от теб статистика.Аз съм била напълно наясно с всички рискове,съпътстващи цезаровото сечение,все пак родителите ми са медицински лица.Майка ми е акушерка,баща ми акушер-гинеколог.  
И изобщо не вярвам на неща от сорта как бебето се било стресирало и тем подобни за мен измишльотини. Сега пък и това за левкимията.    
И доста можем да поспорим кое е по-рисковано за детето,чак пък безспорен медицински факт?!  

Мисля, че има някакво недоразумение какво означава 'статистика'. Статистиката не е някакво предположение, още по-малко пък без доказателства. Това е точно препброените случаи или точно изчисления риск за нещо, на базата на стотици хиляди и дори милиони случаи. Примерно всяка болница си брои случаите на смърт при секцио, и на смърт при нормално раждане и на края на годината предлага тези данни на хората и ги дава на правителството, министерството, които от своя страна ги предават на Световната Здравна Организация. Те пък публикуват какво са научили за риска от дадено нещо, в случая секцио в световен мащаб и дават препоръки как да се действа. СЗО е установило на базата на милионите случаи от всички държави по света, че секциото се оказва животоспасяващо и наложително в около 15% от случаите. Над тази цифра, секциото представялва ненужен риск и поради страничните си ефекти и усложненията си причинява смърт у жени, които иначе нямаше да умрат. Официалната статистика (т.е точно препброените случаи) е, че секциото носи три пъти по-висока смъртност отколкото нормално раждане. Това е сериозно-300% увеличение на смъртността! Не знам за друг, но мен това ме стряска като го видя-все пак става дума за трикратно повишен риск да умра аз или бебето ми и то не защото имам някаква медицинска причина за секцио, а от простата неинформираност и страхът да родя по естествен начин. Относно левекмията при децата със секцио, това е откритие на каролинска институт, може би най-рестижия медицински университет в света и институцията, която раздава нобеловите награди, не е просто някой си измислил нещо си. Впрочем рискът не е само за левкемия, а също за рак, алергии и астма. Ето линкове, където може да се прочете за това:

http://www.monstersandcritics.com/news/health/news/article_14879 … o_genetic_changes


http://www.worldhealth.net/news/link_found_between_c-section_deliveries_/


http://www.newbornbabyzone.com/newborn/c-section-may-cause-aller … tes-and-leukemia/

На английски е, може да се преведе с гугъл транслейт, ако някой има затруднение.

Може би по някои въпроси можем да спорим някой, като например кой е най-хубавия парфюм, кой е най-добрия актьор, и кое е най-вкусното ястие, но специално за това кое е по-рисково--секциото или нормалното раждане няма място за нито секунда спор, защото си има твърда и непокалтима статистика. Не търся конфронтация, но нека все пак не кривим фактите.

За мен статистика, свързана със здравословното състояние на хората е абсолютно безсмислена. За да има база за статистика и изобщо някакво сравнение между различни групи хора, то те трябва да бъдат последователно поставени при различни условия в един и същи момент от живота си. За да се извади статистика, че бебетата боледуват повече, ако са родени със секцио, то трябва едно и също бебе да бъде родено и вагинално, и чрез секцио, след което да бъде проследен живота му и да се направи извод, че в случая, когато то е родено еди как си боледува или не. Голямо влияние върху здравето на хората, освен външни фактори, има генетичният материал.
А на когото му е смешно, че някоя жена е пожелала секцио, то нека си се смее. Аз лично нито агитирам някого, нито налагам своето мнение. Просто споделям, че съм искала секцио. Очевидно при мен е действал някакъв дълбок инстинкт, който ми е подсказвал, че няма да мога да родя вагинално. Както и се случи. Родих със секцио по спешност в крайна сметка, но бебето ми стоя 24 часа без околоплодни води, а аз се измъчих от болки.
Личното ми мнение, без да се облягам на никакви статистики и без да се опитвам да го натрапвам, е че секциото крие по-малък риск и за майката, и за бебето.
Това, че една жена е получила усложнения при секцио, или то е завършило фатално за родилката или детето, не дава основания да си мислим, че ако беше раждала нормално, то всичко би било наред и без проблеми.

Ти закла статистическата наука, току що. И СЗО и всички институции, които разчитат на статистика за да определят политиката и действията си, може би е по-добре да бъдат закрити.

Изобщо няма нужда едно и също бебе да е родено по два начина за да кажеш кой е  по-рисков, има си доста надеждни методи, а и когато имаш 7 милиарда души да наблдаваш какво става, може да се каже точно какъв е рискът от дадено поведение. Единственото, което не се знае е от кои ще си ти-оживелите или не. Ако не вярваме на статистиката, то и скачането от 12-ти етаж можем да приемем за толкова рисково, колкото и слизането по стълбите от 12-тия етаж. И при двата случая има  и умрели и оживели.По тази логика, какво ще се мориш да слизаш по стълбите, като ако скочиш пак може да оживееш. Удивително ми е как образован човек, може да има лично мнение обратно на световната медицинска  статистика и да казва, че секциото е по-безопасно, като това е пълен и тотален абсурд. 

Тук не говоря за тези 15%, които имат нужда от секцио по медицински причини иначе ще умрат те или бебетата им, нито мога да кажа, че има нещо лошо в това, че са родили секцио. Все пак по-добре жив, отколкото с по-нисък риск от левкемия. Говоря за останалите примерно 40%, които не са имали нужда от секцио, но от страх или удобство за лекар са родили така. Интересно ми беше дали са знаели какъв е рискът и са го игнорирали защото страхът е по-силен от разума, дали изобщ не са знаели какъв е рискът или нещо друго. От отговорите до тук, мисля си създавам картина. Тя може да се обобщи с няколко думи:" шубето е голям страх" . То изкривява всички данни, факти и онформация по начин удобен за съраховете ни. Както и да е, радвам се, че за тези жени се е разминало и се надявам и за бебетата им да се разминат тези рискове.

Pupitka, секциото е по-рисковано за детето и ти дадох линкове в доказателство на думите си. Не съм го измислила аз това. A има и още доста причини, поради които секциото е по-рисковано за детето, освен тези по-нови открития за повишения риск от рак, алергии и левкемия и това е повишеният риск от проблеми с дишането и пневмонии. Това се дължи на факта, че бебето като не премине през родилния канал не му се изстисква амниотичната течност от белия дроб и след това по-трудно продишва и по-често страда от пневмонии. Друг проблем е, че упойката влияе и на бебето, не само на майката, за да се върнем към оригиналната тема. На мен не ми е ясно, как яростно може да се отричат безсъмнени медицински факти, по които буквално няма две мнения,  за да оправдаем собствения си страх и избор.

А не разбрах как СЗО се явява някаква организация, която насърчава раждането в колиби. Може ли да обясниш?

По темата: С две ръце подкрепям правото на всяка майка да роди така, както тя реши (ако няма законови пречки и майката е в състояние да взема решения). Всяка медицинска процедура - включително упойките - си има рискове, отказът от медицински процедури също може да носи риск, така че е редно майката да е подробно осведомена предварително за всички възможни последствия, за да направи информиран избор. Оттам нататък - нейно тяло, нейно дете, неин избор. Няма какво да проповедничим.  

Не мисля, че упойките са баш символ на цивилизацията, но пък и не виждам причина да се демонизират чак толкова. Майка се става не с няколко часа (или дена) мъки, майка се става, когато поемеш отговорност и грижа за беззащитно дете. Колко те е боляло дотогава няма никакво значение - броят се болките оттам нататък, според мен.

П.П. Винаги са ми били много странни твърденията в псевдонаучни статии, че връзката между майката и детето е в пряка зависимост от количеството болка. Любопитно ми е как според тези автори се създава връзката между майка и осиновено дете в такъв случай? Там пък никакви физиологични процеси не играят...

Не знам за секциото, не ме и интересува честно казано, всеки си избира сам, как да ражда, но определено не могат да ме убедят, че липсата на болка ще навреди на майката или детето... Има доводи, че може да се затрудни самото раждане, ама чак пък да навредят.

Аз родих преждевременно в 6ти месец. Молех се на лекарите и за секцио и за упойка - тъй като бях убедена, че ще родя мъртво бебе и не ми се искаше да изживявам ужаса.
Обясниха ми, че естественото раждане и без никакви упойки ще даде най-голям шанс на бебето да живее и да е с възможно най-малко увреждания. След раждането ми го обясниха и научно, но предвид ситуацията не помня нищо.
Та по този повод съм склонна да вярвам на подобни твърдения, като тези в статията. Чак да вреди незнам, но може би помага в определени случаи.

Смятам, че никоя жена не заслужава болката. Статията е мъжки фетиш, имащ за цел да накаже жената за нейната сексуалност. Нещо като интелигентен вариант на "Когато го правеше, не викаше!"

Бях почти готова да родя секцио, но прочетох за риска от главоболие след упойката. Много мразя да ме боли глава, даже слабо. Затова предпочетох да ме боли задникът- то пък мина за няколко часа. Изкарах късмет, даже повече ме беше жал за останалите три гърчещи се жени.

В БГ просто ги е страх да поставят упойки или не могат да се организират- а и са малко садисти, което е последствие от факта, че нищо не могат да направят за болката, освен да се държат цинично.

Не обръщайте внимание на persimmon, тя е Archangel и обича да обяснява защо епигенетиката ще ни убие някой ден, защото ползваме модерна медицина.

Да ви кажа ли аз моята статистика?
Първия път ме боля ужасно и ми отказаха упойка, защото ми било 5-6 см разкритието. Не си бях платила.
Втория път не ме болеше чак толкова, но ми предложиха упойка, а разкритието ми беше вече 7 см.
Бях си платила.

И какъв е пък тоя доктор Уолш? Мъж, при всички случаи.
Освен това, ако просто си късметлийка и не те боли като раждаш какво?
Насила ли трябва да ти предизвикат болка, че било по-полезно?

Добре де, всеки има право да избира, ама пък тая болка не е чак кой знае какво...Преживява се - според мен е въпрос на психическа настройка (говоря за нормално раждане).

Като се епилирате/татуирате/ и т.н. упойка искате ли?

Голямо сравнение, няма що 
Като ми вадят зъб искам, да.

Да, аз също намирам статията за идиотска.
За протокола - имам 3 нормални раждания, и трите с епидурална.
Първото ми раждане (във Виена)продължи 30 часа, епидурал ми сложиха на 7 см. (последния час на раждането), щото да бъдело всичко макс.естествено.
Второто ми раждане (Франция) беше толкова бързо, че упойката (която получих на момента, в който я поисках) нямаше време да подейства. Във Франция определено щадят майките и гледат да им спестяват болката.
Третото (Германия) беше предизвикано, много дълго и много болезнено. Акушерката ме мота часове с разни алтернативни начини да ме обезболи, но просто печелеше време. Все още съм и бясна. Накрая все пак получих епидурала, за който молех от часове, но прекалено късно , вече напъвах.

Смятам упойките  и обезболяващите за велико откритие, от което се възползвам при нужда винаги.  На зъболекар например ходя винаги с кеф и без страх. И винаги с упойка