SUPERNATURAL: Slash fiction – our fandom’s the dark side

Добре дошла, Диана ! Приветствам горещо всички нови попълнения, и най-вече не само ненаситниците .

Джен,
Точно заради Дженсън не съм гледала 'Dark Angel' - нещо не го възприемам на тази възраст, но знам, че трябва да се поправя.

Haй-накрая, дългоочакваното включване .
Иначе форумния епизод ми хареса, наистина се раздвижихме и най-важното - забавлявахме. Нямам търпение да започне следващия. Диййн и Бьорн, а? Ммммм, разфантазирах се .

Познах я, Дейна, познах я

Здравей и от мен, Диана.
Относно фенфикшъна колкото по извън канон е, толкова по-добре. Иначе казано, както желаеш, така го започвай

О, а аз Dark Angel го гледах и го дръпнах, САМО И ЕДИНСТВЕНО, защото ми казаха, че Джен играе. Невероятен е. Чак се просълзявам. На втори сезон, 11 епизод Отмъщението на Берисфорд, беше изключителен! Започвам да пиша началото на епизода.

Подкрепям напълно 

Диана, да те поздравя с добре дошла и в темата   
Чакам с нетърпение да прочета това, което ще напишеш 

Дийн и Бьорн....олеле, Дейна, как ти хрумна  Представям си ги....не, всъщност не си ги представям 

Ето го и него ...

Епизод 7

Току шо дадоха рекламата на Супернатурал , който започва по една от тукашните телевизии, май ше да го гледам за пореден път  

Розичка, страхотно завръщане, както вече казах. Липсваше ми  

Диана, чакам с нетърпение новия : Епизод 8 

Съвсем след малко ще пусна.
А по коя телевизия? Бяха давали до 3ти сезон по тв7. И кой сезон пускат също е важно. Е, не толкова важно, но все пак...

И аз мога, ама не искам да си ги представям, колкото и Slash да е настоящата ни тема.

Самито последно влюбен и загубен по Хербьорг ли да го броим?
А Дийн дали да не срещне някоя нова любов (или пък стара, ако Лиса се появи)?


Sunrise, Бичито гледа от чужбина Иначе в БГ мисля, че и 4 сезон вкл. даваха това лято по ТВ7, но аз упорито бойкотирах гледането с българско аудио. Няма втора такава гавра като старческия глас, който са избрали за Дийн и този напушения, който явно чете Сам.

Импалко, хич не му се чуди на Дарк Ейнджъла, много е добър. Въпросния, споменат и от Сънрайз епизод "The Berrisford's Agenda" и на мен ми е любим....

Би, тренерът най-обича отговорни и трудолюбиви като теб   Цък

Лека и ползотворна  

Tрети режисьорски и първи операторски опит на Дженсън, мммм-дааааа .

Бичи,   

Александра Изгрева паркира джипа си Cherokee в двора на автоморгата на Робърт Сингър и излезе от колата. Боби я чакаше, облегнат на касата на вратата, с редовното си кисело изражение, сякаш е изял килограм лимони. Тя също му се намръщи, но после сияйна усмивка озари лицето й и накара мъжа да й се усмихне в отговор.
Робърт Сингър очакваше пристигането й с нетърпение, още когато й се обади и тя прие да прелети Пасифика, за да му направи услуга. Бе му казала, че ще дойде веднага щом разреши случая, с който се бе заела в Нова Зеландия.
Александра бе фотограф по професия и ловец по принуда, но и по призвание. Ловът сякаш бе в кръвта й и Боби бе принуден, да признае, че тя е един от най-добрите ловци, които е срещал. Момчетата му също бяха добри, и то адски добри. Самият Боби се смяташе за достатъчно добър, щом е оцелял до сега, но тази жена им бе напълно равностойна. Бе умна, знаеше страшно много за нещата, които бродят навън и не преставаше да се информира – също като Сам, но можеше да бъде и смела до безразсъдство като Дийн. Затова Боби я бе помолил за помощ, след като разбра с какво точно си има работа...
„Здравей, Боби! Как я караш напоследък? Едва ли скучаеш с момчетата покрай теб.“ Рече му Алекс, докато го прегръщаше силно.
„Скуката е единственото, от което не мога да се оплача. Особено покрай момчетата. Всъщност ти не си ги виждала до сега, нали?“
„Не, нямала съм това удоволствие. За тях се носят легенди – и добри и лоши, но пътищата ни не са се присичали до сега. Е, аз прекарвам малко време в Щатите по принцип, така че...Е, кажи какъв е проблемът, заради, който ме докара до тук.“
„Ти май наистина не харесваш Щатите, а?“ Понацупи се Боби. „Тук не е чак толкова зле, да знаеш.“
„О, Боби, не го приемай навътре. Обиколила съм Щатите и природата, поне тази част от нея, която не се опитва да те убие, е наистина прекрасна, но...не съм фен на чичо Сам.“
„Вие българите само за политика ли можете да мислите?“ Ядоса се Боби.
„Не става въпрос за политически идеали и партии, Боби, а за това, което правителството ви тайно върши със собствените ви хора! Генно инжинерство, експерименти с хора, подлагане на радиация и...клониране, Боби! Клониране на хора!“ Алекс също повиши глас.
„Мисля, че прекаляваш с фантастиката, момиче.“ Рече й уж умиротворително ловецът, но веднага усети, че е направил грешка.
„Фантастика ли? Само преди два месеца попаднах на човек, който бе излязал сякаш от анимационно филмче. Нямаше част от него, която да не е роботизирана. Приличаше на Терминаторът!“ Алекс наистина се бе ядосала и Боби не проумяваше как точно се бе стигнало до тук.
„И какво стана с него?“ Осмели се да попита той.
„Стана на вторични суровини...Виж, не съм дошла да спорим за политика, нито за това какви ги върши правителството ви. Просто ми направи услугата да не се опитваш да ги защитаваш, става ли?“
„Става. Май последният ти случай не е минал добре. Много си напрегната.“ Боби бащински постави ръка на рамото й и я изгледа разтревожено.
„Убих чудовището, но не успях да спася хората. Закъснях, Боби...“ Рече унило жената.
„Случва се на всеки ловец, миличка. Колкото и да ни се иска, не можем да спасим всички. Ела, имам малко Джак, смятам, че ще ти се отрази добре.“
„Ти си съкровище, Боби! А къде са момчетата всъщност?“
„В интерес на истината, трябва да са тук тази вечер. Връщат се от България.“
„МОЛЯ? Ти сериозно ли? Че каква работа имат там?“ полюбопитства Александра.
„О, малко от това, малко от онова...Имаха си проблеми с Краули и една сукуба. Сам се залюби с валкирка...После тя уж умря, ама явно не е. Казвам ти го, защото ще дойдат тук с нея.“
„Боби, не можеш да убиеш валкирка. Как така са смятали, че е мъртва? О, Краули...разбира се...трябваше да се досетя. Но иначе нямам нищо против валкирките. Не са като другите гадове, които гоним.“
„Никога не съм си имал работа с тях, но съм склонен да вярвам на Боби.“ Чу се глас зад Александра. Глас, който й бе до болка познат. Александра бавно се извърна и замръзна на място.
Гледаше мъжа застанал на прага на дневната и не можеше да повярва на очите си. Това не можеше да бъде истина! Не разбираше какво се случва с нея – да не би да халюцинираше? Бе невъзможно този мъж да стои пред нея тук и сега, защото бе мъртъв...от почти шест години. Боби й го бе казал лично.
Преди седем години, когато Алекс се занимаваше предимно с преселдване на демони и бе експерт в откриването и прогонването им, Съдбата и Боби Сингър я срещнаха с Джон Уинчестър. Боби го бе насочил към нея като специалист, защото Джон се нуждаеше от помощ да проследи точно определен демон. Алекс му помогна да свърже нещата, с които разполагаше до тогава, а също го научи къде и как да търси нови следи. В началото Джон бе скептично настроен, заради възрастта й – бе едва на 27 години и можеше да му е дъщеря, но с времето откри, че може да й се довери, защото усърдната им работа даваше плодове. Александра  дълбоко се бе привързала към Джон – за нея той бе олицетворение на силния и отговорен баща, който никога не бе имала. Затова новината за смъртта му бе разбила сърцето й.
 Но ето че сега, пред нея, в цялото си величие на тридесет годишен мъж, стоеше Джон Уинчестър – гладко избръснат, с чисти тениска и джинси. Това бе някакво чудо! Из главата й почнаха да се въртят всякакви варианти за неговото неочаквано съживяване и...подмладяване.
„Алекс, знам, че в момента през главата ти минават какви ли не идеи за завръщането ми, но имам само една дума да опиша това и тя е точна и ясна.“ Рече й кротко Джон.
„И...и...каква е тя.“ Попита жената с леко треперлив глас, а Боби бутна пълна чаша уиски в ръката й, която тя изпи на един дъх.
„Бог.“ Рече й също толкова кротко Джон.
„Б..Б...Бог ли? Ти сериозно ли? Джон, не ме взимай за идиотка, за Бо...Нужен ми е нов израз за това в момента...И още уиски.“ Александра седна на стола пред бюрото на боби, защото краката й бяха омекнали. По бузите й се застичаха сълзи. „Наистина ли? Все още не мога да повярвам.“
„Ето, пипни ме, ако искаш.“ Приближи се Джон и й подаде ръка, леко развеселен.
„Не, че си жив, а че те върнал Бог. След всички тези години! Защо точно сега?“
„Не знам. Не си направи труда да ми обясни, а честно казано, аз съм прекалено благодарен, за да задавам допълнителни въпроси. Не ме интересува защо го направи и защо сега, след като имам шанс да се поправя.“ Отговори й развълнувано Джон.
„Да се поправиш?“ Алекс го изгледа в недоумение.
„Не бях добър баща, Алекс. След като Мери загина, бях обсебен от идеята да намеря онзи кучи син и да го унищожа. Ти знаеш най-добре това. Не се отнасях с момчетата си добре...единият третирах като войник, а другият като дете. Нямах им достатъчно доверие. Пренебрегвах ги...сега имам шанс да поправя тази грешка. Да им бъда истински баща, а не онова подобие на родител, което бях.“
„Разбирам, до някъде...иска ми се аз да имах същата възможност...“ Рече Александра тихо и преглътна с мъка остатъка от уискито. Гърлото й се бе свило, в очите й напираха сълзи, а в стомаха й сякаш имаше оловна топка. Спомените бяха нахлули неканени както обикновено, но Алекс се насили и затръшна онази вратичка в съзнанието си точно под носа им – преди да са се развихрили.
„Добре ли си?“ Попита я Боби загрижено.
„Да, аз...добре съм.“ Александра стана и  силно прегърна Джон. „Това е за добре дошъл, понеже не те посрещнах подобаващо.“ После го целуна по двете бузи. „А това е, защото се радвам да те видя жив отново. Момчетата ги чака голяма изненада...Боби, за това ли ме извика?“
„Не точно. Получи се повече като две в едно. Извиках те заради един случай със същество, което смятам, че принадлежи към гръцката митология. А Джон е нещо като бонус.“ Рече й Сингър и смигна на Джон. 

Половин час по-късно, Александра разглеждаше информацията събрана от Боби по случая и вече бе запълнила бялата дъска, която си носеше, със снимки и цветни схеми със стрелки и листчета. На бюрото и по пода лежаха книги, свързани с гръцката митология и по специално с митовете за Горгона Медуза. Боби и Джон четяха други. Алекс забеляза, че Джон не е така заинтересован от ловуването, както преди. Явно наистина искаше и смяташе да се промени. Вероятно вече бе променен.
И тримата не бяха усетили, кога се е стъмнило, но когато чуха бръмченето на двигателя на Импалата, замръзнаха на място. Момчетата се прибираха и ги чакаше голяма изненада...направо инфарктна. Преди Джон да успее да направи каквото и да е, Дийн и Сам, повел Хербьорг със себе си, а след тях и  Бьорн влязоха в къщата. Дийн се отправи директно към дневната.
„Хей, Боби, надявам се да си заредил бира, защото полетът беше...“ Дийн застина като сърна пред фарове, в момента, в който видя Джон. „Полетът бе толкова отвратителен, че започвам да халюцинирам вече.“ Рече накрая, все още вторачен в баща си.
„Боби, това е...Татко?“ Сам застина по същия начин, вторачен невярващо в Джон.
„Begynte å bli interessant.“* Прошепна Хербьорг на своя водач.

*Започна да става интересно – норвежки.

Бел.авт. Ще ме извините, ако някой знае норвежки и израза не е точен, но само това мога да намеря с гугъл преводача.

Александра Изгрева
пак тя

Ех, Бубе, от тебе освен най - доброто не съм очаквала!   
Джон се върна, става интересно... 

Тя и Хербьорг това каза на водача си

Тъй, тъй 

Дейна, я ми подшушни нещичко - Даяна Скълинова, по професия, хоби и призвание медиум, дали е близка с Чък  Дали се виждат на кафенце да си обсъждат разни свръхнатурални интересности? 

Бичито, благодаря за труда да събереш епизода на купчинка    

Дианка, страхотно начало!  Ах, ах, ах, митология! 

Благодаря, Роза.
Аз за чък имам известни подозрения от края на пети сезон. Мисля, че той е Бог. Вие как смятате?

Като стане дума за Чък аз съм много чувствителна, тъй като се изявявам като форумен Чък (да не се стреснеш сега, аз съм от кротките луди, те, момичетата си знаят   )
Но, сега сериозно, и аз имам подозрения, че той може да е бог