SUPERNATURAL: Slash fiction – our fandom’s the dark side

Я метни на лично нещо по - хард?  

Бичи, кой е този с пистолета бре? И защо си с този късащ сърцето подпис?

Верно бе! Дай нещо координати 


А, дааа, та да ме обадиш на мамма 
Бих, ама го нямам черно на бяло. Просто в главата ми е едно, а го пиша маалко по-различно. Не съм сигурна, че ще ви хареса на всички, но обещавам някой път да се престраша и да прекаля 

Момичета, малко офтопик, има ли някакъв шанс, според вас, на този фотос неземен все пак това да е Дженсън?


Гледам си си казвам, че не може да е той, никога не би се снимал в подобна поза (доколото го познаваме), но пък острото носле малко прилича на неговото и носи същите кожени гривни на дясната ръка... краката не са идеално-правилно-кривите, за да го разконспирираме по тях, но някак си ми се иска да е той. (Казва си мръсницата в мен). Мога поема да напиша по таз картинка и това, което би му се случило.

John Abraham - индиец. Филма се казва "Force"  и в интерес на истината мисля да си го свалям и да го гледам  
А подписа , треперят ми капачките като гледам тез прекрасни очи как плачат, та се самонаказвам сама  


софт, софт, колко да е софт ... То на мен малко ми трябва та да ми се развихри фантазията   А пък и хич няма да ти откажем да прочетем и ХАРД варианта  

Дейна, и на мен ми се иска да е той, ама за йалост си спомням, че преди мнооооого теми назад я обсъждахме тая снимка. А и за жалост, не мисля че Тренера е тренирал достатъчно за да има тоз теракот точно над колана  

НЕ можах да се сдържа, съжалявам ако ставам досадна с аматьорския ми фотошоп  , но ми се иска да видя и Тренера така ...


 

Здравейте,
Аз съм Диана от Варна. Солти ми препоръча тази тема и специално заради нея(темата, не Солти ) се регистрирах. Прочетох няколко части от епизодите и страшно много ми харесват. Толкова много, че бих искала да се включа. Имам известен опит в писането на подобни неща - фенфикшъни предимно.
Фен съм на СПН от Май миналата година, когато си изтеглих всичко до 5 сезон. И от тогава съм тотално пристрастена към сериала. Дори когато тотално окъкаха нещата в шести сезон от към сюжет, просто не мога да се откажа.
От първи до шести сезон абсолютният ми фаворит беше Дийн, но сега започна нещо да ме дразни в седми сезон и повече клоня към Сам, затова бих казала, че съм ненаситница, защото не мога да устоя и на двамата.

Относно снимката...Не съм забелязала Дженсън да е с криви крака. Но на снимката, която пусна Краули...В първите сезони имаше божествено тяло. Данийл (колкото и да не мога да я понасям) не бива да му позволява да се занемарява така. Освен ако снимката с колата, не е по-стара от другата.

Ех, Бичи, ама как можа точно очоизбождащата футболна снимка да пуснеш! Не казвам, че е Тренера от сега, но какво му пречи в първи или втори сезон да е изглеждал така? М? (във фантазиите ми все така си изглежда ) За мен, както и за "читателската" снимка си остава той, пък който ще да е иначе на нея.

Diana, добре дошла в темичката. Да разбираме ли, че си фен повече на Джаред/Сами, след като при изгледани 5 сезона (надявам се и 6-ти и каквото има от 7-ми дотук), не си забелязала "най-правите криви крака на света", както една от съфорумките ни (Изи май беше) ги нарече.
Еdit: Чак сега видях коментара за "ненаситничеството". Ами, добре дошла в най-многобройната група в темата ни, в такъв случай.

Кривички са му малко, но да си знае, че ако ми падне и с тях го взимам веднага!

П.С. Повече от добре дошла си, ако искаш да се включиш във форумния епизод. При нас по-скоро се изисква ентусиазъм и хумор, отколкото някакъв "опит" във фен-творчеството.

П.П.С Галче, недей да скромничиш, ами дай да видим и хард-варианта.

Честно, не съм забелязала да има криви крака. Сигурно защото до сега ми беше абсолютния фаворит. Гледала съм 6ти и гледам 7ми сезон, точно затова казах, че въпреки че окъкаха 6ти сезон, не мога да спра да ги гледам. Просто в момента отношението на Дийн към Сам като към бомба със закъснител супер много ме нервира. Да, знам, че е разбит заради Кас, но...Не сте ли забелязали, че колкото  пъти до сега Дийн не е повярвал на Сам и се е отнасял към него или като към детет или като към откачалка, Сам винаги извършва някаква простотия. Надявам се този път да не е така и да докаже на Дийн, че може да се справи с проблема с Луцифер. Мисля, че Сам първо трябва да осъзнае, че Луцифер е на сигурно място в клетката и това, което се случва глвата му си е само там и Луцифер не може да го нарани. Не и физически, стига Сам да не поддаде на манипулациите му, както когато отиде в онзи склад. И повярва, че Дийн може да му каже онези неща.

И ти и цяла Маракана  

Диана, Добре Дошла      
Изпуквай пръстите и продължавай с епизода ...

Аз на финала чак смогвам, но нищо.


Телевизорът работеше. Даваха някакво предаване, от което Сам не разбираше нищо, тъй като беше на български, но го беше оставил, за да заглушава собствените му мисли, които блъскаха главата му с такава сила, че още малко и щяха да я откъснат. Беше стегнал малкото багаж, който имаше. Куфарът стоеше до вратата в очакване на следващия ден по обяд да бъде отнесен до летището. Бяха приключили случая и си заминаваха. Най-сетне. Отиваха далеч от тази държава, която беше намразил – заради събитията, които се бяха случили, заради себе си, заради всичко. Извади от минибара бутилчица уиски и я изля в гърлото си на екс. Преглътна мъчително, но не защото не беше свикнал да пие, след което посегна за следващата бутилчица. Кехлибареното й съдържание се изсипа в устата му, обгори леко небцето му и се стече в гърлото.
Гневен. Празен. Нещастен. Безсилен. Чувства, които в своята комбинация го караха да иска да крещи и да руши.
Излегна се на леглото и заби вял поглед в екрана на телевизора. Някакъв плешив мъж щастливо скачаше напред-назад, вдигнал ръце нагоре. До него красива жена с миниатюрна поличка и огромни гърди показваше на зрителите голям чек с изписана върху него сума 10 000. Поредното безмислено състезание от рода на „Познайте колко тежи този хладилник и ще го спечелите“. Но Сам гледаше. Трябваше да има някакво занимание, нещо, което да го разсейва.
По някое време смени канала. Попадна на футболен мач по Юроспорт, погледа малко, след което отново прещрака с дистанционното. Музикална телевизия. Дори и минута не гледа. Не му беше до музика и песни. Остави телевизорът да работи на БиБиСи и отново отиде до минибара. Зачуди се дали няма да е най-добре да си поръча направо цяла голяма бутилка от рум сервиз. Идеята му се стори добра, най-добрата, която му беше хремвала в последните няколко дни, затова се обади по телефона и пожела да му донесат бутилка Джак Даниелс и кофичка с лед.
След не повече от пет минути на вратата му тихо се почука. С мързелива крачка Сам отиде да отвори. Когато го направи кръвта замръзна в жлите му.
- Здравей, миличък.
Той примига. Трябваше да е станала някаква грешка. Трябваше да е видение. Разтри бързо очи и тръсна глава. Видението все още стоеше пред него и го къпеше в синия си поглед.
- Върнах се.
Стори му се, че някой го застрелва в слепоочието от упор. Болката, която се стовари върху него, едва не го събори на пода.
- Не се ли радваш да ме видиш?
- Ккк..как... – заекна той.
Тя влезе при него в стаята и тихо затвори вратата след себе си.
- Това е истинско чудо, не мислех, че ще отсъствам толкова кратко време – каза му и се приближи към него.
Той отстъпи назад.
- Ти си мъртва – отвърна той и лицето му се стегна. Какво, по дяволите беше това? Някоя от извратените шеги на Краули или на някой друг негов събрат?
- Мъртва? – тя изви веждите си в дъга. – Струва ми се, че съм съвсем жива. – Протегна ръце към него: - Можеш да провериш сам.
Той докосна дланта й. Топлината на кожата й премина в неговата. Беше истинска, съвсем истинска.
- Бьорн ми се обади. Каза ми, че си убита... че Луксия от остров Сардиния... – Не можеше да подреди думите си в правилно изречение. Заекваше.
Тя се усмихна и в усмивката й имаше едновременно изненада и ирония.
- Да съм убита? АЗ да съм убита?!!  Миличък, нима не знаеш, че една валкирия не може да бъде убита? Сладкият ми глупчо, май не си съвсем наясно със същността на жената, която те обича.
Сам наистина не знаеше. Явно не беше толкова добре запознат със скандинавската митология. Отчете това като пропуск и се почувства малко глупаво. Знаеше стотици неща за какво ли не – демони, ангели, чудовища. А не знаеше, че валкириите не могат да бъдат убити. Що за пропуск от негова страна?! При това как не се беше замислил – от къде на къде някакво дребно демонологично създание, каквото беше Луксия, ще се вдигне от Сардиния чак в Скандинавието, ще отиде във Валхала - не къде да е, а във Валхала - че  и ще убие една от валкириите на Один. Ама че невъзможна безмислица! Какъв би бил мотивът й и как изобщо би се вмъкнала във Валхала при онези могъщи богове? Та там отиват само избраните.
- Освен това – продължи тя, - няма как Бьорн да ти се е обадил, защото той през цялото време беше с мен. Ние не бяхме в този свят. Доста трудно би му било да се свърже с теб.
- Не разбирам – каза Сам и седна на леглото. Чувстваше се замаян. – Той наистина ми се обади.  Неговият глас беше. Каза ми, че си убита...
Хербьорг вдигна показалец:
- Би ли ме извинил за момент....
Тя се приближи до прозореца, разсеяно се загледа навън и се обади по мобилния си телефон. Проведе кратък разговор на норвежки, от който Сам не разбра почти нищо, тъй като тя говореше много бързо и припряно. Пръстите й ритмично почукваха по бедрото.  След минута се обърна отново към него.
- Сега ще разберем каква е била тази работа. – Приближи се до леглото и се приведе над Сам. – Липсваше ми.
Опита се да го целуне, но той се дръпна смутено и извърна очи. Чувството за вина се стовари върху него с цялата си суровост, оставяйки го почти без дъх. Не можеше да я целуне, не можеше да я докосне. Не и след това, което беше направил.
Хербьорг отстъпи крачка назад и го прониза с поглед.
- Какво има, Сам? Какво е това, което не искаш да ми кажеш?
Той се изправи и се отдалечи. Дори не можеше да стои близо до нея.
- Сам? – подкани го отново тя.
- Когато мислех, че си мъртва аз... – Не знаеше как да го каже. – Случи се нещо... Бях толкова гневен, толкова, толкова... – Прехапа устни и замълча. Пръстите му минаха през косата, пригладиха я назад и след това той продължи: - Не знам как се случи. Не съм го искал. Не знам и защо не отказах. Просто... – Най-накрая се осмели да я погледне. – Съжалявам.
Хербьорг го гледаше с присвити очи. Чудесно разбираше какво се опитваше да й каже той. Помълча няколко минути, след което каза:
- Това е без значение. Мислел си ме за мъртва. Нали? – Умишлено наблегна на последната дума.
- Да, разбира се – започна да обяснява Сам разпалено. – Дори хванахме онази Луксия. Убихме я...
- Една зла твар по-малко на света – вметна презрително Хербьорг. – Никой няма да страда за нея.
В този момент момчето от рум сервиза донесе бутилката уиски и леда. Сам ги взе и ги остави на масичката. Вече не му беше до тях.
Телефонът на Хербьорг  иззвъня. Тя отново проведе разговор на норвежки, но този път говори по-дълго време. На лицето й периодично се изписваше гняв. Накрая ядно натисна копчето за прекратяване на връзката и каза:
- Всичко е ясно. Вашият любим Краули ти е спретнал този номер. Не знам какво е целял с това, но вече съжалява за постъпката си.
- Какво имаш предвид с това, че съжалява? – изненада се Сам.
- Някой се погрижи повече да не прави такива лоши неща – нацупи театрално устните си тя.
- Не те разбиравм. Да не би Один да е отишъл при него?
- Один?!! – изсмя се Хербьорг. – Один не се занимава с треторазредни артисти-аматьори. Виж, Сам, в сравнение със скандинавския пантеон вашият Ад прилича на детска градина с разплакани сополиви дечица. Но пък един приятел с радост е навестил Краули. Бьорн току-що ми каза. Милият той, бързо е уредил нещата...
- Какъв приятел? – продължаваше да не разбира Сам.
- Да го кажем така: Тор с удоволствие е изпробвал силата на чука си върху пръстите на вашия Краули... И не само върху тях...
В съзнането на Сам мигновено се появи картина на величествения бог на гръмотевицата и на гигантския му чук.

Примига при мисълта какво би могъл да е причинил на Краули, но не изпита съжаление. Погледна косо към Хербьорг. Тя стоеше до него, прелестна с разпуснатата си руса коса, и го гледаше. Дали очакваше да й дава обяснения? Да се оправдава? Да се извинява?
- Виж – започна бавно той, приближавайки се до нея, - чувствам се ужасно от всичко, което се случи. Наистина. Ако сега избереш да си отидеш ще те разбера...
- Да си отида ли? – учуди се тя. – Та аз тъкмо се върнах. И, често наказано, миличък, не ме вълнува особено какво си правил. Защото знам, че никоя земна жена не може да ти даде и половината от това, което мога да ти дам аз. – Тя го бутна на леглото и се наведе над него, а ръцете й започнаха да разкопчават колана му. – Ще ми позволиш ли сега да ти покажа колко много ми липсваше?
Гърдите му потрепериха, той въздъхна едва чуто и устните му се залепиха за нейните. Изведнъж почувства небивал пристъп на любов. Господи, как му беше липсвала ! Толкова беше страдал при мисълта, че е мъртва и че никога повече няма да я види. Беше се нахвърлил върху Елена с такава дива стръв, с желание да наранява, да наказва, че не беше изпитал абсолютно никакво удоволствие от близостта им – нито физическо, да не говорим за душевно. Не можеше да каже дори, че просто е отбивал номера. През цялото време беше мислил за Хербьорг. Да, тя беше права – никоя земна жена не можеше да му даде и половината от нещата, които тя му даваше.
Пръстите му се заеха да разкопчават малките копченца на тясната й блузка. Едва успяваше да го прави -  ръцете му трепереха неудържимо. От нетърпение. От страст. От обич. Желаеше я до полуда, беше като наркоман в абстиненция. Устните му нетърпеливо се впиха в разголената й плът. Сърцето му биеше до пръсване. Още малко и щеше да изкочи от гърдите му и да заживее свой собствен живот.
На следващия ден отлетяха заедно за Америка.
„Ще дойда навсякъде с теб“, беше му казала тя и го беше последвала. Седяха един до друг в самолета и се държаха за ръце. Почти не говореха. От време на време само се поглеждаха с изпълнени с обич очи и лекичко допираха устните си.
Зад тях седеше Дийн и, разбира се, Бьорн – нейният верен постоянен спътник. Двамата мъже си говореха някакви неща, прведвкусвайки вечерята, която Боби им беше обещал. Бяха му се обадили преди да тръгнат и той нетърпеливо ги очакваше, пъхвайки от време на време по някоя цепеница в камината.

КРАЙ

Diana, iнтересна гледна точка. Не бях обърнала внимание, че когато Дийн се отнася към Сам с прекалена загриженост, Сами все стига до дъното. Е, такова е решението на сценаристите и не им се сърдя за това, но и на мен ми се иска да гледаме повече от любимия ни екшън, какъвто се случваше в първите сезони, когато връзката между двамата братя беше нерушима. Сега са започнали да ми стават леко лигави с това вечно: "Сам, добре ли си?", "Да, добре съм, Дийн", "Ама наистина ли си добре?", "Добре съм, щом ти казвам."

:oooh:

Оо, Розе, ти се завърна!     С огромно удоволствие отивам да прочета какво ли си ни написала.

Ех, Любов, любов... Сами и Хербьорг явно са създадени един за друг. (надявам се някъде из бъдещите фенски епизоди да не се окаже, че Дийн и Бьорн, примерно, също са създадени един за друг).

Страхотен завършек на епизода. Браво на Зимна роза. Радвам се, че поне този път приятелката на Сам не умря и се усмихвам като се сетя за тор и Краули. Майтап ще си прави той. Бе я...
Иначе по принцип мотото на сериала е "Сам и Дийн винаги са прецакани", но от едно интервю на Дженсън разбрах, че този сезон ще е "Сам, донеси ми уискито" вместо "Сам, донеси ми солта и оръжията." Мислех, че тая работа с левиатаните ще ги нахъса, а Дийн се е заврял в някаква емоционална дупка и се самосъжалява. А това ме побърква.
Надявах се момчетата да се отбият до Варна, но явно моята героиня ще трябва да прелети Атлантика. И браво на Зимна роза за използването на скандинавска митология - много свежо и оригинално.

П.С. Има ли някой на ред или мога да почвам аз?

Diana Sunrise , добре дошла!


Розе,  Ей, тъкмо пуснахме Сам на пазара и ти пак го обвърза    Но пък стана ясно, че и в нашите епизоди, както и в оригинала, никой не е мъртъв за винаги.

Ама забелязвате ли как липсата на седмичната дозичка ни тласна към  намиране на алтернативни варианти за задоволяване 

И пак да се включа ни в клин ни в ръкав, някой позна ли последната загадка на Джен?

Току-що гледам епизода и видях от къде е въпросната сцена. Е, признавам, нямаше да се сетя.

"I believe the children are our future" S5x06

Галче, и ти ли го забеляза ефекта от абстиненцията

Диана, давай, започвай смело еп. 8.

Иначе Много благодаря на всички за топлото посрещане.
Изключително много се надявам Бьорн и Дийн да не са един за друг...

П.С. Добре, обаче съм чела само два или три епизода назад и не мога да се ориентирам още до колко се движите по канон. В смисъл кои неща от сериала са се случили и кои не. На бързичко да ми подскажете ако може, а аз после ще наваксвам с четенето.