SUPERNATURAL: Slash fiction – our fandom’s the dark side

Благодаря, момичета .

Солти,
Тъжно, силно, прекрасно. Благодаря ти  . С удоволствие ще го сложа в първи пост, ако ми разрешиш .

Джен, точно от там е. Предавам щафетата.


Силно се радвам, че имало още един човек освен мен и свеки, който е гледал "Devour", че даже му е направило впечатление и повторението на къщето. Колкото до въпросния етап от творческата кариера на г-н Екълс, който представлява този филм, няма да си кривя душата (и да си чупя маникюра да пиша) друго освен: "имаше една-две сцени, които си струваха търпенето на два часа простотии и смотано чудовище накрая" няма да напиша.

Какво да ме прави човек... Мараканка, падаща си по агнешкото отвсякъде.


Леле, Импалка! Скри ми шапката с продължението на разказа! Вие тука все писателки под прикритие сте се събрали и е истинско удоволствие да ви чете човек всичките, а на Импалка специално й обръщам внимание, че отсега нататък ще чакаме по-сериозни включвания в епизода и то на принципа: "Можело значи!"  

Солти,   по-затрогващо нещо скоро не бях чела! Страхотно си се справила и благодаря, че го сподели с нас. Определено си заслужава позициониране в началния пост.

Разрешавам, Импалка! 

Дейна ,
Не твърдя, че не знаеш от кой епизод е загадката, която си пуснала, в никакъв случай, но сигурна ли си, че е от 3.10 'Dream a Little Dream of Me', а не кадър от финалната сцена на 3.01 'The Мagnificient Seven' ?
За 'Devour' - ясно, сцените с проточената слюнка и обяздването са ми напълно достатъчни да гледам филма... изцяло цели два пъти , части от него - даже повече .
Може пак да се пробвам да пиша, благодаря за доверието и подкрепата.

Солти,

От сега да кажа, че си заплювам реда да пиша. В момента нямам време, но искам да се включа.
Импалка, страхотна е твоята част! Сам и Дийн, люпещи семки - оо, безценно! 

Импалка, чак сега видях, че пише 3.10 - прочела съм го като "01". Значи ти си права - точно от края на епизода със седемте смъртни гряха е. Джен да не се сърди, може и двете да си пуснете загадки, ако искате, нали?

А въобще не се сърдя Дейна  .Импалка ти си.

Солти,
Ще те изчакаме. Дано само Галчето устиска, че доколкото разбирам в този епизод ще има кхъ-кхъ.

Дейна,
Бях убедена, че е от там, затова повдигнах въпроса. Надявам се да не съм прекалила.

Джен,
Пускай ти следващата загадка, моля. Аз имам склонност да избирам гадни   .

PS. Eх, как обичам да ви "подпукам" една по една или по повече .

Галчето на "кхъ-кхъ" устисква и още как! Тя даже сама си го търси, та какво да говорим за устискване. Направо жертвата на "кхъ-кхъ"-то накрая се чувства изцедена и изстискана, ама това е друга тема

НП, аз нали знаеш, че не се впрягам за подобни неща Поздрав

Само дано мен не ме връхлети вдъхновение някакво Шегувам се де, няма да предреждам.

Аморе, страхотно Продължавай още

   - Очаровани!  - Пусна се истимарата Дийн и смигна с око,  по-скоро по навик и най-вече заради топлината, която се бе разляла по тялото му след мисловното подкарване на колата.
   - Интерпол - прекъсна го безцеремонно Елена и се легитимира с фалшива карта. - Това са колеги от Щатите, работим съвместно по случая. Знам, че полицаите вече са ви разпитвали, но е необходимо да снемем вашите показания.
   - Наистина не знам с какво мога да съм ви полезна. В деня на убийствата бях извън града.
   - Разкажете ни нещо за двойката - имаха ли врагове, заплашвал ли ги е някой?
   - М-не, бяха много мили и отзивчиви хора, всички ги обичаха.  - Теодора говореше спокойно и дори апатично, но очите и бяха напрегнати и изпитателни, също като на Караконджул. Телефонът и извъня, последва кратък разговор, изпълнен с недомлъвки, разговор, който видимо разстрои момичето. Сам и Дийн се спогледаха, Елена улови мислите им, извини се за безпокойството и тримата напуснаха апартамента. Отправиха се към маздата, настаниха се вътре и зачакаха. Три часа по-късно, вече по тъмно Теодора излезе от входа, огледа се в двете посоки и се качи в паркираното на тротоара трабантче. Щумът от запалването му и последвалия черен пушек леко притесни момчетата, но Елена им обясни, че няма нищо свръхестествено в колата, освен може би факта, че е произведена от картон, а невежите американци нямаше как да не се възхитят от изобретителността на соц - гения.  
  Теодора уверено пореше въздуха и замърсяваще атмосферата до следващото кръстовище, където зави на дясно и паркира  - отново на тротоара. Елена, която караше две коли след нея я подмина и спря  на отсрещния тротоар, за радост  на Дийн, който все повече започваше да харесва анархията в тази страна и за ужас на Сам, който още свикваше с летящите през прозорците на колите фасове.
  Използвайки зле осветените улици, ловците проследиха момичето незабелязано до крайната и цел, която се оказа църква. След като влезе през страничния вход и остана вътре около 15 минути, Теодора изкочи и се затича към колата си, а чертите на лицето и бяха сковани от ужас.



Aй, каква стана тя! Уж щях на баня да ги водя, а ги заведох на църква    
  
Брейй, 12 нови поста   Отивам да ви чета

Edit: Солти, сори   пуснах и после прочетох, че искаш да си следваща. Дано да не съм ти объркала замисъла, ако е така - трия веднага   А това, което си писала за Сам...прекрасно е, толкова обич и толкова тъга има в него  

Златоо, как ще наблегна на тройка кебапчетаа  

Галче, тя банята върви след църква.
Чудесно включване!

Солти, толкова е .... нямам думи. Много трогателно и просълзяващо.
Което ми напомня ... г-жице Дейна , ще имаме ли честа поне тази Коледа да прочетем вашия разказ   

Злате, грабвам си едно кифте и една наденица и бягам на далече.

Солти, как може да те вдъхновим

  От срам няма да коментирам огромната забава от моя страна и ще ви пусна разказа, но предупреждавам, че е писан за началото на шести сезон и доста от нещата се разминават с реално случилото се. Обещайте, че няма да се смеете (много) или поне не на местата, където не е смешно.

Галче,
Склонна ли си да делнем кИбапчето, ако доведа малко наАденица ?

Не знам за Солти, но аз така се вдъхнових, че ни баня, ни църква може да ми помогне .

Раз-каз! Раз-каз!