- Публикувана: 8 дек. 2011, 05:54 ч.
- Последно мнение: 8 ян. 2012, 15:08 ч.
SUPERNATURAL: Cougar or not? That is the question.
честита нова година момичета 
айде , една честитка и от Джаред и госпожа https://twitter.com/#!/jarpad/status/153356825083912192/photo/1/large
айде , една честитка и от Джаред и госпожа https://twitter.com/#!/jarpad/status/153356825083912192/photo/1/large
Здравейте.Как прекарахте празника?Дано не сте много махмурлии. 
Не съм много сигурна, но мисля, че Златето има имен ден днес.
Честит имен ден, Злате
Не съм много сигурна, но мисля, че Златето има имен ден днес.
Честит имен ден, Злате
За много годинииии! Преядохте ли, преядохте ли? 
Да си пожелаем много любов и нежност в живота и повече секс и насилие в сериала
От мен две новогодишни (
) снимки:
И една миналогодишна (май)
Весиии, честит имен ден! Нали си ми една запалена голфърка, подарявам ти голф-инструктор с асистент
Преядохте ли, преядохте ли? Да си пожелаем много любов и нежност в живота и повече секс и насилие в сериала
От мен две новогодишни (
) снимки:И една миналогодишна (май)
Весиии, честит имен ден! Нали си ми една запалена голфърка, подарявам ти голф-инструктор с асистент
Излязло е ново промо за новия епизод на канадската телевизия
Ей, Самито ще го хапят вампирки! Блазе им
Ей, Самито ще го хапят вампирки! Блазе им
самско ?
Здравейте.
Още снимки на Джаред с фенове
"I just met Jared P. at the giants game"
"I was walking through Time Square and I saw Jared andGen!! I was to embarrassed to talk to them then my mom approached them and was like i think you have a fan up there. Gen is 7 months pregnant! and my mom is a voice coach for actors and he was talking about how he had to get rid of his Texas accent so we talked for quite a while. and his Gen said that she studdied with program at Strasberg. Then my mom told them that i want to be an actress and that i’m studying at Strasberg. Then they both said good luck Then they said bye NINA! They know my name fuck yeahhh… ASDFGHJKL; THIS WAS SUCH A GOOD DAY WOOOO!!!! GOOD WAY TO START OFF 2012!
p.s. They are the sweetest people ever!!!!!!!! They are SO FREEAAAKING CUTE!<3"
Втората снимка е прекрасна.Вече доста и личи корема на Джен.
'Що? И на теб ли ти се цока самско ?
Не съм Галчето, но и аз няма да откажа
Още снимки на Джаред с фенове
"I just met Jared P. at the giants game"
"I was walking through Time Square and I saw Jared andGen!! I was to embarrassed to talk to them then my mom approached them and was like i think you have a fan up there. Gen is 7 months pregnant! and my mom is a voice coach for actors and he was talking about how he had to get rid of his Texas accent so we talked for quite a while. and his Gen said that she studdied with program at Strasberg. Then my mom told them that i want to be an actress and that i’m studying at Strasberg. Then they both said good luck Then they said bye NINA! They know my name fuck yeahhh… ASDFGHJKL; THIS WAS SUCH A GOOD DAY WOOOO!!!! GOOD WAY TO START OFF 2012!
p.s. They are the sweetest people ever!!!!!!!! They are SO FREEAAAKING CUTE!<3"
Втората снимка е прекрасна.Вече доста и личи корема на Джен.
Ей, Самито ще го хапят вампирки! Блазе им
самско ? 
Момичетаааа, за много години!!!!!!!
От здраве да не се отървете и всичките ви мечти да се сбъднат!
Злате, честит имен ден! Кой като тебе - от празник на празник и от маса на маса
И сега нека открием Новата година с мъничко лудост, както си е редно
Предварително да кажа, че ако някой се е заявил за Кукувичарника, пък не си види името в следващия текст, нека да си каже и ще бъде тутакси добавен.
Заповядайте:
ДОБРЕ ДОШЛИ В КУКУВИЧРНИКА
В тази тъй голяма сграда
със градинка и ограда
сбрала се е днес дружинка
с име „Лудата калинка”.
Те девойки са отлични,
имат диагнози лични
и са кротки по начало.
Ала пише на портала
„Тук не влизай. Има луди”.
Любопитство силно буди
надписът голям и виден.
Нека да погледнем идем...
Ранно утро. Визитация.
Лекарят за консултация
ходи бавно край леглата
и провлачва си краката,
„Как сте, милички?” – разпитва,
по брадата се попипва,
разни работи записва,
диагнозите дописва,
цветни хапченца в панички
щедро дава той на всички.
След това – свободно време.
Кой лудува, кой пък дреме,
кой танцува в коридора
(брей, не знае луд умора!),
кой шансони френски пее,
кой из стаите лудее,
кой се гони, кой се бие,
кой вода от крана пие...
С други думи – глъч и врява.
Ала кой ли се задава
бодър, ведър и напет
от сестринския кабинет?
Всеки знае, всеки знае –
санитарят Дийн това е.
Със сестрите се занася,
пациентките поднася
Идва той с походка кръшна.
- Искам възнак да го тръшна! -
Размечта се в миг Диана. –
Да го сгащя под юргана,
да го мачкам, да го боря,
за любов да му говоря...
А Бичито й приглася:
- Като сламка го отнасям
аз на гръб към мойта стая.
После няма да се мая –
ще го съблека веднага,
то така се и полага.
Кат тесто ще го омеся...
- Белезничките къде са? -
се затюхка там и Злата
пък погледна под кревата. –
И камшика съм затрила
иначе съвсем без сила
тоз красавец ще оставя,
без да спирам ще го гнявя
до вечерна визитация...
- То си трябва тука грация -
вещо се намеси Соня. –
Без почивка ще го гоня
аз на токчета високи
и във всякакви посоки
дрехите му ще намятам,
а пък после на земята
ще го сложа да си легне...
Само да не ми побегне...
- Имам аз идеи щури –
картите разкри и Мури, -
аз крачето ще опъна,
като мине ще го спъна
и ще го приклещя здраво,
да не мърда, да не шава
и ще го целувам много –
цяла нощ до изнемога.
Бела мисли си на глас:
- Ще го стисна силно аз,
като плюшена играчка
здравата ще го намачкам.
И това е много ясно –
щом приклещя го на тясно
ще го вържа аз на възел,
ще го наредя кат пъзел,
силите ще му изстискам...
Олеле, така го искам!
Дийн тогаз към тях пристъпи:
- Мои пациентки скъпи,
я да си направим среща
с вас във стаята отсреща.
Ще ви сбъдна аз мечтите
да сте радостни, честити,
и с терапия физическа
травма всякаква психическа
без проблем ще излекувам
Как обичам да лудувам!
На всичките прищевки мога
да отвърна – аз съм йога –
чупки странни, пози разни,
стойки най-разнообразни
мога да заемам, знайте.
Тръгвайте, не ми се майте!
Ходом-марш пред мен веднага!
Най-напред коя ще ляга?
Хайде, че да не посочвам.
Ей сегичка аз ви почвам!
***
В отделението мъжко
вързан на леглото пъшка
млад левент-параноик.
Вечно буди се той с вик
зарад нощните кошмари:
силно бие му шамари
някаква мома по гащи
и гърба му с нокти дращи,
по леглото го премята,
върху него тя се мята
и косата му опъва,
и налита да целува,
и му хапе раменете,
и го стиска с коленете,
и към него се притиска,
да го обладава иска,
във гърдите му се впива
и с шампанско го облива,
сякаш мъжко не видяла
го помита като хала
и му вика „Още искам!
Кат лимон ще те изстискам!
Вечно ще си с мене, Сам,
от любов ще не изям”.
Зарад тез кошмари чести
той не мож да се освести.
Силни хапчета приема,
ала не за грип и хрема.
От жените има страх,
ужас хваща го от тях.
Но един отбор спасителки,
много вещи изцерителки,
хапчета лилави взимащи,
лекички психози имащи,
(ала нямащи задръжки)
в отделението мъжко
ненадейно се явиха
и по коридора свиха.
Ръшнаха да търсят Сами
тез разгорещени дами.
Галчето е притеснена:
- Май забравих сютюена
със лилавите дантели.
Тоз на мен е май че с бели.
Ей така във бързината
шси забравя и главата!
Ха дано обича бялото...
Пъхна ли се под одеяло
няма много да избира
и кусури да намира.
Ще го стисна с двата крака,
нека само ме почака...
Стичето така се чуди:
трябва ли да го събуди
или може от вратата
да му скочи на кревата?
Ах, да го докопа само!
Със усърдие голямо
параноята му тежка
ще лекува, няма грешка –
без лекарства и компреси,
само със коремни преси.
Тя умела е и веща.
Нека дойде й насреща!
Дженифър под нос мърмори:
- Ще му дам да ме събори,
ама после празно няма!
Ще настане страшна драма –
ще го уморя от ласки...
Ще ни трябват май че каски...
Планове крои и Сити:
- Взела съм две пчелни пити.
Щом го видя ще му кажа:
„Лягай тука да те мажа.
Знай, медът успокоява,
кожата омекотява.
Ще залепнем с тебе здравата,
ала да ти кажа правата –
нямам вече аз търпение
мойто тайно намерение
върху тебе да приложа”.
- Аз по гръб ще го положа -
Фейчето така говори. –
Ха дано да се не бори,
че в красивата му шия
ноктите си ще забия.
Няма шест-пет: на играта
аз диктувам правилата!
Солти преговаря плана:
- Значи, като го подхвана,
свят ще да му се завие!
Като влюбен вълк ще вие
към луна в нощта изгряла.
Може да съм полудяла,
но без него аз не мога.
Цяла нощ до изнемога
трепетно ще го събличам,
дълго аз ще го... обичам.
Стаята на Сам откриха,
на леглото се качиха
и каишите развързаха.
Уж в началото не бързаха,
ала после се засилиха,
Сами малко понасилиха.
Той се дърпаше в началото,
криеше се под одеялото,
после вече хич не бягаше
и по гръб самичък лягаше.
Параноята замина
като пушек през комина.
И примига той щастливо –
друго е било на живо!
Няма никакво съмнение:
бива си го туй лечение!
**
Кой из коридора тича?
Туй на нищо не прилича!
Туй ИрПуц е - хубавица –
тя на Сами е сестрица,
също и на санитаря.
И какво без край повтаря? –
- Ах, хиени, престанете,
братята ми оставете,
стига вече, тъй не може,
трябва краят да се сложи.
Ах, братлетата ми мили,
нямат вече капка сили –
всичко вие изцедихте
и телата изморихте.
Нямате спирачки, значи!
Туй лилавите илачи,
зная, ви го причиняват!
За какво ли ви ги дават?
Никой вече се не чуди –
вие сте калинки луди!
Но от нерви май и аз
ще се настаня при вас!
**
Пак е вечер и в редички
са се наредили всички –
хапчетата се раздават
(от лилавите им дават).
Съвестно ги те изпиват,
във леглата се завиват,
ала вместо да заспят
планове така кроят:
утре първо ще танцуват
и по пода ще рисуват,
набег в кухнята ще има,
след това върху килима
ще изсипят майонеза
и когато дойдат тези
със парцалите да мият
и със четките да трият,
те ще се измъкнат кротко
със внимателна походка,
ще се разделят по двойки
полуделите девойки,
санитаря за минута
нейде в стая ще набутат
и ще се лекуват дружно
колкото това е нужно.
После при параноика
заедно ще се натикат
и лечение, лечение
(май граничещо с мъчение)
най-усърдно ще приложат,
няма те да се изложат.
Всеки ден такваз програма –
хоп! – и после болест няма!
Няма параноя вече,
а психозата далече
вдън горите ще избяга,
за да тръшне Баба Яга.
От здраве да не се отървете и всичките ви мечти да се сбъднат!
Злате, честит имен ден! Кой като тебе - от празник на празник и от маса на маса
И сега нека открием Новата година с мъничко лудост, както си е редно
Предварително да кажа, че ако някой се е заявил за Кукувичарника, пък не си види името в следващия текст, нека да си каже и ще бъде тутакси добавен.
Заповядайте:
ДОБРЕ ДОШЛИ В КУКУВИЧРНИКА
В тази тъй голяма сграда
със градинка и ограда
сбрала се е днес дружинка
с име „Лудата калинка”.
Те девойки са отлични,
имат диагнози лични
и са кротки по начало.
Ала пише на портала
„Тук не влизай. Има луди”.
Любопитство силно буди
надписът голям и виден.
Нека да погледнем идем...
Ранно утро. Визитация.
Лекарят за консултация
ходи бавно край леглата
и провлачва си краката,
„Как сте, милички?” – разпитва,
по брадата се попипва,
разни работи записва,
диагнозите дописва,
цветни хапченца в панички
щедро дава той на всички.
След това – свободно време.
Кой лудува, кой пък дреме,
кой танцува в коридора
(брей, не знае луд умора!),
кой шансони френски пее,
кой из стаите лудее,
кой се гони, кой се бие,
кой вода от крана пие...
С други думи – глъч и врява.
Ала кой ли се задава
бодър, ведър и напет
от сестринския кабинет?
Всеки знае, всеки знае –
санитарят Дийн това е.
Със сестрите се занася,
пациентките поднася
Идва той с походка кръшна.
- Искам възнак да го тръшна! -
Размечта се в миг Диана. –
Да го сгащя под юргана,
да го мачкам, да го боря,
за любов да му говоря...
А Бичито й приглася:
- Като сламка го отнасям
аз на гръб към мойта стая.
После няма да се мая –
ще го съблека веднага,
то така се и полага.
Кат тесто ще го омеся...
- Белезничките къде са? -
се затюхка там и Злата
пък погледна под кревата. –
И камшика съм затрила
иначе съвсем без сила
тоз красавец ще оставя,
без да спирам ще го гнявя
до вечерна визитация...
- То си трябва тука грация -
вещо се намеси Соня. –
Без почивка ще го гоня
аз на токчета високи
и във всякакви посоки
дрехите му ще намятам,
а пък после на земята
ще го сложа да си легне...
Само да не ми побегне...
- Имам аз идеи щури –
картите разкри и Мури, -
аз крачето ще опъна,
като мине ще го спъна
и ще го приклещя здраво,
да не мърда, да не шава
и ще го целувам много –
цяла нощ до изнемога.
Бела мисли си на глас:
- Ще го стисна силно аз,
като плюшена играчка
здравата ще го намачкам.
И това е много ясно –
щом приклещя го на тясно
ще го вържа аз на възел,
ще го наредя кат пъзел,
силите ще му изстискам...
Олеле, така го искам!
Дийн тогаз към тях пристъпи:
- Мои пациентки скъпи,
я да си направим среща
с вас във стаята отсреща.
Ще ви сбъдна аз мечтите
да сте радостни, честити,
и с терапия физическа
травма всякаква психическа
без проблем ще излекувам
Как обичам да лудувам!
На всичките прищевки мога
да отвърна – аз съм йога –
чупки странни, пози разни,
стойки най-разнообразни
мога да заемам, знайте.
Тръгвайте, не ми се майте!
Ходом-марш пред мен веднага!
Най-напред коя ще ляга?
Хайде, че да не посочвам.
Ей сегичка аз ви почвам!
***
В отделението мъжко
вързан на леглото пъшка
млад левент-параноик.
Вечно буди се той с вик
зарад нощните кошмари:
силно бие му шамари
някаква мома по гащи
и гърба му с нокти дращи,
по леглото го премята,
върху него тя се мята
и косата му опъва,
и налита да целува,
и му хапе раменете,
и го стиска с коленете,
и към него се притиска,
да го обладава иска,
във гърдите му се впива
и с шампанско го облива,
сякаш мъжко не видяла
го помита като хала
и му вика „Още искам!
Кат лимон ще те изстискам!
Вечно ще си с мене, Сам,
от любов ще не изям”.
Зарад тез кошмари чести
той не мож да се освести.
Силни хапчета приема,
ала не за грип и хрема.
От жените има страх,
ужас хваща го от тях.
Но един отбор спасителки,
много вещи изцерителки,
хапчета лилави взимащи,
лекички психози имащи,
(ала нямащи задръжки)
в отделението мъжко
ненадейно се явиха
и по коридора свиха.
Ръшнаха да търсят Сами
тез разгорещени дами.
Галчето е притеснена:
- Май забравих сютюена
със лилавите дантели.
Тоз на мен е май че с бели.
Ей така във бързината
шси забравя и главата!
Ха дано обича бялото...
Пъхна ли се под одеяло
няма много да избира
и кусури да намира.
Ще го стисна с двата крака,
нека само ме почака...
Стичето така се чуди:
трябва ли да го събуди
или може от вратата
да му скочи на кревата?
Ах, да го докопа само!
Със усърдие голямо
параноята му тежка
ще лекува, няма грешка –
без лекарства и компреси,
само със коремни преси.
Тя умела е и веща.
Нека дойде й насреща!
Дженифър под нос мърмори:
- Ще му дам да ме събори,
ама после празно няма!
Ще настане страшна драма –
ще го уморя от ласки...
Ще ни трябват май че каски...
Планове крои и Сити:
- Взела съм две пчелни пити.
Щом го видя ще му кажа:
„Лягай тука да те мажа.
Знай, медът успокоява,
кожата омекотява.
Ще залепнем с тебе здравата,
ала да ти кажа правата –
нямам вече аз търпение
мойто тайно намерение
върху тебе да приложа”.
- Аз по гръб ще го положа -
Фейчето така говори. –
Ха дано да се не бори,
че в красивата му шия
ноктите си ще забия.
Няма шест-пет: на играта
аз диктувам правилата!
Солти преговаря плана:
- Значи, като го подхвана,
свят ще да му се завие!
Като влюбен вълк ще вие
към луна в нощта изгряла.
Може да съм полудяла,
но без него аз не мога.
Цяла нощ до изнемога
трепетно ще го събличам,
дълго аз ще го... обичам.
Стаята на Сам откриха,
на леглото се качиха
и каишите развързаха.
Уж в началото не бързаха,
ала после се засилиха,
Сами малко понасилиха.
Той се дърпаше в началото,
криеше се под одеялото,
после вече хич не бягаше
и по гръб самичък лягаше.
Параноята замина
като пушек през комина.
И примига той щастливо –
друго е било на живо!
Няма никакво съмнение:
бива си го туй лечение!
**
Кой из коридора тича?
Туй на нищо не прилича!
Туй ИрПуц е - хубавица –
тя на Сами е сестрица,
също и на санитаря.
И какво без край повтаря? –
- Ах, хиени, престанете,
братята ми оставете,
стига вече, тъй не може,
трябва краят да се сложи.
Ах, братлетата ми мили,
нямат вече капка сили –
всичко вие изцедихте
и телата изморихте.
Нямате спирачки, значи!
Туй лилавите илачи,
зная, ви го причиняват!
За какво ли ви ги дават?
Никой вече се не чуди –
вие сте калинки луди!
Но от нерви май и аз
ще се настаня при вас!
**
Пак е вечер и в редички
са се наредили всички –
хапчетата се раздават
(от лилавите им дават).
Съвестно ги те изпиват,
във леглата се завиват,
ала вместо да заспят
планове така кроят:
утре първо ще танцуват
и по пода ще рисуват,
набег в кухнята ще има,
след това върху килима
ще изсипят майонеза
и когато дойдат тези
със парцалите да мият
и със четките да трият,
те ще се измъкнат кротко
със внимателна походка,
ще се разделят по двойки
полуделите девойки,
санитаря за минута
нейде в стая ще набутат
и ще се лекуват дружно
колкото това е нужно.
После при параноика
заедно ще се натикат
и лечение, лечение
(май граничещо с мъчение)
най-усърдно ще приложат,
няма те да се изложат.
Всеки ден такваз програма –
хоп! – и после болест няма!
Няма параноя вече,
а психозата далече
вдън горите ще избяга,
за да тръшне Баба Яга.
Розе, уникално е 
всъщност това е малко, по-скоро... 
. Като човек, който обича да чете рими, но е тотално скаран с римуването просто нямаш идея какво удоволствие е да чета твоите стихчета. Това е един от най-готините подаръци (даже е най-готиният), които получих тази година. Страхотна си!!!
всъщност това е малко, по-скоро... . Като човек, който обича да чете рими, но е тотално скаран с римуването просто нямаш идея какво удоволствие е да чета твоите стихчета. Това е един от най-готините подаръци (даже е най-готиният), които получих тази година. Страхотна си!!!