С кои автори се запознахте през 2011,кои книги планирате да прочетете през 2012?

Аз вече имам един открит писател, от когото ще продължавам да търся други книги. В момента все още го чета - Джон Сол.
Всички останали са или дебютанти, или няма да ги повтарям, или в повечето случаи са вече проверени.

Радвам се, че отново се пише в темата!

Аз приключих с цялата серия "Дюн" на Франк Хърбърт. Направих много приятен завой към детско-юношеската литература с "Островът" на Александър Секулов, сега препрочитам  "Моето семейство и други животни" на Джерълд Даръл и ми действа като балсам с английския хумор и прекрасните описания на Корфу.

Открития- Елизабет фон Арним. Съвсем наскоро завърших "Елизабет и нейната немска градина" в електронен вариант на английски език и съм очарована. Свалих си още "Вълшебният април" и "Самотното лято" (пак на англ.) и с удоволствие ще ги започна в най-близко бъдеще.

Едвам изнамерих тази интересна тема. Сетих се за нея, защото изминаха ¾ от годината и не мога да повярвам, че „литературната” година премина общо взето както съм планирала.

Направо „отчет” според плана: 
Българската литература - повече от всяка друга година четох български книги. Някои доста ми харесаха („Рицарят, дяволът, смъртта), други – не.
Скандинавска литература - придобих известна представа. Първите две от трилогията на Анне Рагде и „Историята на майка и татко” (Е. Хуем) средно ми харесаха; любима от скандинавските си остава „Годината на дивия заек”.
Южна Америка - по една книга на Алиенде („Сборът на дните”) и Маркес („Дванайсет странстващи разказа”) – Алиенде е емоционалност, Маркес е Вселена! (Жоржи Амаду не успях - нищо не съм чела от него, искаше ми се и още от Льоса, но не можах).
Африкански автори – нищо. Само 3-4 книги за Африка, писани от европейски автори.

Писатели:
Салман Рушди – "Среднощни деца", "Сатанински строфи" и „Земята под нейните нозе”. Магьосник любим (но може би бяха множко 3 негови книги за една година).

Ерик-Емануел Шмит  -„Синът на Ной”, „Концерт в памет на един ангел” – безспорно любим и близък, ненатрапващо мъдър и освободен. Чакам следващата топлина от него.

Уилиам Уортън - „Художникът”, „Гордост”, „Последна любов” – от хубави по-хубави; необикновен човек и автор! Благодат е да срещнеш нещо толкова близко до теб!

Людмила Улицка – „Медея и нейните деца”! За съждаление не ми остана друго преведено нейно. Затова компенсирах (успешно) с други руски автори - не знам защо повече на жени попадам – Елена Чижова, Дина Рубина. С по една книга от последните две („Време за жени”, „По слънчевата страна на улицата”) – безкрайната руска мъка (но и сила) присъства във всяка книга.
Десетилетия съм избягвала всичко руско (без Рахманинов ), сега сякаш вече без обремененост посягам по-смело към съвременните руски автори, време е може би и за някой мъж. (Всъщност не знам защо пропускам откритите тази година Исак Бабел, М. Агеев, Андрей Макин - ама и те са една смесица, едни емигранти – вече не знам кое да нарека руско...  - но все си е хубаво ) .

Поредици/издателства
„Безкрайна проза” на Леге Артис и „Съвременна европейска проза” на Колибри. Доволна съм, с малки изключения. Ново любимо издателство – „Алтера”.
Препрочитане на любими книги/автори – почти нищо... (освен новия ми навик като харесам някоя книга страшно много, веднага пак поне да я „мина”, ако не да я прочета изцяло). Неочаквано препрочетох разказите на Йовков и Елин Пелин – дори само от заглавията се просълзявам.
Детски романи – слабо изпълнение А е много полезно възрастни да четат детски книги – малко да „влезем в час” и да се върнем към волното, лудото. 

За 2013 г. мисля нищо да не планирам...
Единствено да прочета книгите, които вече съм си купила и може би поне една-две от книгите на любимата ми американска четворка да препрочета (Стайнбек, Хемингуей, Фицджералд, Селинджър). Е, плюс някои от дългия списък в тефтера...

Хубаво беше с „литературен план”, сигурно добре ще се окаже и без план!

Откритието ми за 2012 г. – ДЖАК ХАРТ!!! с „Размишления в катраненото буре”.

За 2012  ще се запозная с тези автори, които ми препоръчате.
Но все пак планирам немска, скандинавска литература, но нищо конкретно.

Другото ми прятно запознанство през 2012 беше с Елиф Шафак.
Прочетох и трите й книги и съм безкрайно завладяна. Очаквам с нетърпение следващите й творби.