Заедно с бебето - трима в леглото

Заедно с бебето – трима в леглото

публикувано във вестник Ню Йорк Таймс, 29.12.2005г.

Дженифър Джакович е прекарала по-голямата част от живота на 5-месечната си дъщеря, отклонявайки въпросите на приятели, роднини и случайни хора за това как и къде спи Хлое. Но след като чула, че д-р Ричард Фербер, най-прочутия експерт по детския сън в страната, е смекчил предупрежденията си срещу това родителите да спят с бебето, тя започва да действа по друг начин.
„Сега споменавам новите виждания на Фербер, като същевременно откровено признавам, че спим заедно”, казва госпожа Джакович, инженер от Сан Диего. Тя е разпространила сред приятелите си новината, че Хлое спи в същото легло с нея и съпруга й Джон, компютърен програмист. „Чувствам се сякаш са ми дали зелена светлина, че това е ок”.
Семейство Джакович са част от растящата група американски родители, които споделят леглото си със своите бебета - нормална практика в останалата част от света, която се е превърнала почти в табу в тази страна. Анкета, проведена от Националния институт за детското здраве и човешкото развитие National Institute of Child Health and Human Development показва, че около една пета от родителите с деца до 8-месечна възраст казват, че бебето обикновено споделя леглото с тях – това е три пъти повече, отколкото преди 10 години.
Тази тенденция изглежда е задвижена от увеличаването на броя на работещите майки, които кърмят. Според тях това им позволява да поддържат връзката със своите бебета и все пак да се наспиват. Но предвид преобладаващото негативно отношение в обществото, много родители казват, че са се чувствали принудени да крият начина, по който са организирали съня си чрез споделяне на общото легло.
Признание за влиянието на д-р Фербер е, че дори неохотното му кимване в полза на тази практика в различни интервюта вдъхнови един вид излизане от нелегалност сред споделящите леглото с децата си родители.
Транскрипти на новините в медиите и появите му в ток-шоута от последния месец циркулират в интернет и се цитират в групите за игра.
„Макар че не е нужно да се защитавам, е хубаво да имаме това съгласие”, казва мисис Джакович. Както и много други родители, тя никога не е имала намерение да спи с дъщеря си. „Бях на мнение, че споделянето на леглото с децата е само за разни хипита”, добавя тя.
Но 30-годишната госпожа Джакович бързо открива, че спи по-добре, когато не се налага да става посред нощ да кърми Хлое. За да направи нещата по-удобни, семейство Джакович сваля преградната решетка от луксозното креватче на Хлое и го премества до новото си легло с по-голям размер.
Старият д-р Фербер не би одобрил това. В бестселъра си от 1985г. „Разрешете проблемите със съня на вашето дете” той съветва родителите да оставят бебетата да плачат на интервали до 45 минути без да реагират, за да ги тренират да спят сами. Ако детето плаче толкова силно, че повърне, родителите трябва да изчистят и отново да излязат. „Ако го възнаграждавате за повръщането с оставането си при него, само ще го научите, че това е добър начин да получи каквото иска”, пише д-р Фербер.
Според книгата родителите, които вместо това вземат детето в леглото си, вредят на развитието на детето като индивид и вероятно просто се опитват да избегнат собствените си интимни проблеми. „Ако установите, че предпочитате да спите с детето си”, предупреждаваше той, „трябва да анализирате много внимателно собствените си чувства”.
Практикувана от милиони родители и широко препоръчвана от педиатрите, ферберизацията и вариантите й съвпадат с американското желание у децата да се насажда независимост от най-ранна възраст. Оставянето на бебето да спи в собственото му легло отговаря също на типично американската тенденция на организацията на съня да се гледа като на нещо сексуално, а не социално, казват някои антрополози.
Притесненията за сигурността също добавиха своя дял към консенсуса против споделянето на леглото, така че това бебето да се постави на режим за трениране на съня започна да се разглежда като признак за доброто му развитие подобно на пълзенето или появата на първото зъбче.
Сега, във вълнението около публикуването на преработеното издание на книгата на д-р Фербер той признава, че техниката му не е подходяща за всички бебета и че децата могат да развият здравословни навици за сън и в леглото на родителите.
Говорителят на издателите на д-р Фербер, Марша Бърч, вицепрезидент на рекламния отдел към Touchstone Fireside, клон на  Simon & Schuster заяви, че той е изненадан от интереса към неговата позиция относно споделянето на общо легло и че д-р Фербер, директор на Педиатричния центъра за проблеми със съня към Детската болница в Бостън, няма да коментира докато не бъде публикувано новото издание през март.
„Той тотално подцени реакцията”, казва Марша Бърч. „Изобщо не предполагаше, че това ще се превърне в наистина голяма новина”.
Но промяната на д-р Фербер предизвика триумф сред някои родители, които се сблъскваха с критика заради неподчинението си към американското мнение, че бебетата трябва да бъдат научени да спят сами. И в хода на битката по отглеждането на децата, която се превърна в толкова идеологична, колкото е и интимна, други твърдят, че реабилитацията е необходима. Не толкова от страна на д-р Фербер, колкото от страна на родителите, които следват учението му с евангелска жар.
„На следващата консултация с педиатъра, на 12 месеца, ще ми достави удоволствие да повдигна въпроса”, казва Кристина Харисън за дъщеря си Алиса. Г-жа Харисън, на 29г., оставила Алиса да плаче докато гласа й пресипнал заради натиск от страна на педиатъра. „Беше ужасно”. 
Госпожа Харисън решила да спи с Алиса докато тя се почувства по-щастлрива от това да спи в собственото си легло.
Стефани Лазур, 31г., се надява да покаже клип от интервюто на д-р Фербер по канала ABC News  на шефката на съпруга си, която им подарила две книги на д-р Фербер като подарък за бебето. „Тя идва у нас и размахва пръст пред лицето на бебето, като казва: „Трябва да се научиш да се самоуспокояваш”, казва г-жа Лазур. „Не че аз се чувствам критикувана. Чувствам се сякаш бебето ми бива критикувано за това, че не спи”.
Натискът да не спят с бебето идва не само от роднините и другите родители. Много педиатри обезкуражават тази практика, понеже се опасяват да не би родителите да смачкат и затиснат бебето. Но въпросът за това какво отражение има споделянето на леглото върху Синдрома на внезапната детска смърт е решен. Миналия месец комисията по СВДС към Американската академия по педиатрия публикува становище, с което обезкуражава родителите да споделят едно легло с бебетата си.
Но собствения отдел по кърмене на Академията опонира, че споделянето на леглото е безопасно в много случаи и може да е от полза за бебетата, защото улеснява кърменето. А епидемиологично изследване, публикувано есента в списанието Pediatrics не открива повишен риск от СВДС за деца над 11-седмична възраст, освен ако майката е пушачка.
„Някои от опонентите на споделянето на леглото продължават да поддържат становищата си независимо от научните доказателства”, казва д-р Мартин Лар, който е автор на документа относно споделянето на леглото.
Споделянето на общо легло отдавна е прегърнато от привържениците на д-р Уилям Сиърс и неговата философия на „привързаното родителство”, който отхвърля предишните методи на д-р Фербер като жестоки. Поддръжниците на Фербер на свой ред осмиват споделящите леглото с децата си родители като жертващи себе си и романтичната си връзка в името на разглезването на детето, което има нужда родителите да поставят граници.
Но много от новите родители, които спят с децата си, изглежда основават организацията на съня повече върху смесица от прагматизъм и удоволствие, отколкото на специален подход към родителството. Някои събират заедно големи по размер матраци, други се сгушват по-близо един до друг или импровизират всяка нощ. Креватчетата и кошарите се превръщат в практични складове за играчки и пране.
Рита Хънт Смит, 39г., детска библиотекарка в Хърши, Пенсилвания, започнала да спи заедно с първия си син Езра след като прекарала мъчителна нощ да го слуша да реве в креватчето му в другата стая. След това тя започнала да оценява близостта, която споделянето на леглото внесло между Езра, нея и съпругът й Кърт, графичен дизайнер. Днес 3,5-годишният Езра прекарва повечето от нощите в собственото си легло, докато 14-месечния син на семейство Смит, Флетчър, спи с тях. Може би съпругът й е подкрепил идеята, защото има по-голям син от предишен брак, смята госпожа Смит, макар че би искал повече място в леглото, което е 3 на 6 фута.
„Той знае, че ще дойде ден, когато те няма да искат даже да са в същата стая, в която сме ние, така че нека се наслаждаваме сега”, казва госпожа Смит. Когато се събуди, Флетчър, който едва се учи да говори, поздравява родителите си с „хийя”.
Госпожа Смит споделя, че е била много прикрита по въпроса за споделянето на общо легло, но е започнала да говори повече по време на бебешките четения на книжки, които води. Нейната майка обаче „продължава да смята, че завинаги съсипвам навиците за сън на синовете си”, казва тя.
Експертите по детско развитие казват, че вероятно д-р Фербер реагира на натрупаните във времето от издаването на по-ранната версия на книгата му изследвания, които поддържат схващането, че бебетата се раждат с различен темперамент и че най-добре се спомага за развитието им, когато родителите са способни да се адаптират към индивидуалните им нужди.
„Ясно е, че децата с различен темперамент имат нужда от различни неща през нощта, точно както и през деня”, казва Сара Харкнес, директор на Центъра за изследване на културата, здравето и човешкото развитие към университета в Кънектикът.
Д-р Харкнес, която провежда междукултурно изследване на навиците за сън на бебетата в няколко страни, казва, че няма изследвания, които да подкрепят връзката, начертана първоначално от д-р Фербер и други между ученето на бебето да спи само и способността му да развие самостоятелност.
„Това е американски мит”, казва д-р Харкнес. „Няма нищо лошо в това да се мисли как децата да бъдат научени на самостоятелност, но съществува зле насочен стремеж това да се прехвърля към области, където не е подходящо с оглед на развитието им”.
Някои родители, които споделят общо легло с децата си, казват, че нямат нужда от експертен съвет за да решат къде трябва да спят децата им.
„Без да имам намерението да проявявам неуважение към д-р Фербер, нямам нужда от неговото мнение да одобри виждането ми, че да спим заедно е най-здравословното, сигурно и естествено решение за съня на моето дете”, пише в имейл Кристи Бъкстън, 29г., микробиолог от Портланд, Орегон. „Човекът, който оказа най-голямо влияние и радикално промени вижданията ми за споделянето на леглото е моето дете”.