Как му казахте че го напускате

Бая време си се борила - цели 5 години... Което ми говори, че решението ти не е прибързано.
Аз съм от другата група - на зарязаните  , не на зарязващите, останалите момичета ще се включат със собствения си опит 
Ти най-добре знаеш, познавайки си човека, отговорите на въпросите. Аз бих казала просто и директно - "Не искам повече да съм с теб, напускам те". Болезнено, безболезнено - какъвто и начин да избереш, резултата е един и същ, а именно от резултата боли. Та начина не е от чак такова значение, стига да е цивилизован. А как ще го приеме мъжа ти, си е негов проблем. Щом е допуснал да се стигне до тук, не го мисли толкова.
Пожелавам ти много сили и верния изход от ситуацията! 

Kak?? Той отиде на работа, аз отидох на работа -уж  .Отидох при адвокатката и тя му се обади и го покани за развод, попита го кога му е удобно да се срещнат?сам ли ще бъде или с ядвокат? и така.при нас разговорите, и искам да се разделим не помогнаха.Но аз взех решението за 2 месеца.Много си търпяла 

Моят съвет е зарежи го преди да те зареже той. 

Говориш за хвърляне на чаши, което говори и за агресивност у съпруга ти.

Исках да си тръгна, той не ме пускаше. Аз буквално се борих, за да си тръгна, той искаше да пробваме отново. Изнесох единствено два сака с дрехи. Уж под претекста, че ще се върна. След 10 дни казах  че няма да се върна повече . Почнаха заплахи за отвличане на детето, за саморазправа. Докато не дойде един приятел с мен /научих се да искам помощ/ да ми помогне за останалия багаж и му даде да разбере, че и той може да се включи в саморазправата.   Гнусна история. Само Иван и Вихра ни бият по гнусотии, защото става обществено достояние това тяхното.

Т.е. предполагам, че твоят съпруг е агресивен, намери помощ от мъж да е около теб. И успех!
 

Според мене Корина е права. Не му казвай насаме. че искаш да се разделите. И още по-добре ако имаш нещо да уреждаш, да довършиш направи го преди това. Ако това зависи от него не разчитай на това, че няма да ти прави проблеми. Просто без да казваш нищо предварително се подготви, а после в присъствие на човек най-добре от мъжки пол. Повечето плашат, че ще вземат детето. Това го правят не защото искат да се грижат за него, а като коз в отношенията с майката. После забравят, че са имали дете.
Успех и смелост.

 Не се кани прекалено дълго, а действай.

Аз се каних 3 месеца.
 Казах му , че се изнасям с детето  и ми е дошло до гуша от  всичко, насилие, обиди , унижение и т.н.
Събрах си  нещата в 5 огромни кашона и ги скупчих в коридора   с цел изнасяна на сутринта.Излязох на разходка с  детето. Когато се прибрах  гардеробът ми беше педантично подреден, а кашоните на парчета.
Последваха старите истории- с обиди , заплахи , че ако се изнеса ще ми вземе детето и т.н.

 След седмица   в общи линии с повториха нещата, на втория месец пак, като започна да ме заключва, защото   да не би да се изнеса наистина и аз след 3 месеца подреждане и  дрехи  го изчаках да замине на работа и се махнах.

Ако мъжа ти е насилник, неразбран  и н може да води диалог, то изобщо никой не  уведомявай , а се махай, защото колкото повече стоиш, толкова повече време заминава от твоя живот...

Наистина изнасянето може да е рисков момент, дори при уж нормални отношения. Затова- без предварителни предупреждения, това е шок и не се знае как ще реагира човек.

Аз просто се изнесох с помощта на майка ми и семеен приятел. После ме обвиняваха, че не съм искала да говоря. Ами какво да говоря? Да ме убедят да остана в среда, към която вече имам реакция на отвращение. После в съда се опитаха да ме изкарат виновна, че съм избягала, без да се обяснявам. Казах, че буквално съм изпитвала страх за живота и здравето си, защото във всички книги пише как се бяга тайно, защото има доста убити точно в този момент.

Събрах 2 чанти багаж, за мен и за детето и отпътувах. Чак след 6 месеца си взех останалите неща, малко в стил Лара Крофт, щото работата беше- чакай, ще ти кажа кога да си ги вземеш. Ей такива неща, хората не умеят да губят и винаги ще правят простотии. А, и класиката "ако исках, щях да наема двама-трима яки мъже, да гледаш отстрани как ти взимат детето".

Заплахите отправени към детето са най-жестоки.

Към авторката. Очаквай, че ще идва да си взима детето, защото ти си го отвлякла.   Очаквай, че няма да можеш да си събереш всичко, защото няма да ти го дава, а когато се нанесе нова жена, дори да те  заплашва, че ще изхвърли всичко.

Просто не се поддавай на такива заплахи. И искай съвет от служба на МВР как се реагира в такива моменти. Ако не останете само на заплахи.

 Мен ме оставиха на улицата,щото му бях провалила вечерта и не исках да се запознавам с новта после имах право на един опит и аз кво-кво взех,че събрах  снимките от сватбата и дисковете.Не можех да си представя друга да ги има.Е,взех малко дрехи и част от мебелите,които бяха мои(него го нямаше и имах достатъчно време).
 Ама при агресивните,може би трябва да се организираш по-отрано.Изнеси по-малко забележимите неща(като за лятото)от сега и остави най-значимите за края,които можеш да събереш в 2-3 сака.
А,ако много ти писне-майната му на вещите-не  те ще ти платят за разбитите нерви-грабвай детето и черта!

По закон имаш право да останеш в жилището, ако нямаш къде да отидеш с детето. Той трябва да се изнесе. Естествено, ако е цивилизована раздяла.
Ако останат вещи в жилището и не се осигури достъп до вещите имате право да поискате помощ от полицията и тя да осигури достъп до жилището, докато си изнесете вещите. 

Точно така Бонго тук вече си си научил нещата 

Брили , ти знаеш от опит !

Мда  с триста зора се съгласи да не му плащам наем

а кога не съм ? 

ЕЕ чат пат си неподготвен  но тук имаш 6+ 

Обмислях варианта раздяла след като бях усетила промяната в човека с който бях(не съпруг)нямахме брак и по-добре.Просто една вечер го чаках да седне да вечеряме около 2-3 часа.Не седна,направи го към 21ч.,а знам че го направи нарочно.Просто искаше със всичко да покаже,че не ме зачита.Това със сядането на масата не ми е проблем,не чак такъв,че да кажа тръгвам си.Ама то крушка си има опашка.Той ми казваше ,,направи това което теб ще те направи щастлива''казвах,че незнам какво би ме направило щастлива,з-то това вече не беше той и пак се повтарям той съвсем нарочно се беше превърнал в бетонна стена,за да ми покаже колко не му пука.Поне нямах проблеми с детето,то си беше в корема ми събрах си багажа,даже го оставих да си поживее без да плаща наем 2 месеца,защото беше предплатен.Да е жив и здрав и все така безволев човек му пожелавам.Той от както се е родил не знае какво иска,а е на 32 години.
Много излязох от темата,ама ми е болна затова.

Аз, като авторката, чаках активно (компромиси, усилия, широко затворени очи за някои неща, преглътнати унижение след унижение от всякакъв вид) айде не 5, но 4 години. Преди това отношенията ни никога не са били идеални, даже не знам дали да кажа добри, но се търпеше без постоянни усилия.

Миналата седмица му казах, че искам да се разделим. При нас да се изнеса с двете деца не става за сега.... Сигурно така ще стане, но не сега....невъзможно ми е в момента.  По-късно.

Проблемът ми е, че откакто говирихме, всъщност аз говорех, той крещеше и обиждаше, все едно нищо не се е случило за него..... Пълен denial ....

 
За него това е поредното ни скандалче, нищо съществено, някакво мърморене там. Изобщо не ме взима на сериозно и не знам как ще разбере, че за мен всичко приключи - дори и откъм желание да правя каквото и да е като усилие за спасяване на брака. Не знам ... В шах съм !? Някой, ако може да ми даде съвет - приемам всякакви идеи. Как да ме забележи - мен и това, което му казвам ? За него съм като част от декора, предмет, обслужващ персонал, все от този спектър...

Няма да разбере, докато не предприемеш действия. Да подадеш молба за развод, да се изнесеш (когато това стане възможно) и т.н. Щом за теб нещата са приключили наистина, проблема дали ти вярва или не, си е негов проблем. Така и така когато, примерно, подадеш молба за развод, ще ти повярва

petya_pan,
ако чакш той да те забележи или да чуе какво му приказваш- ще си останеш с чакането.
Всъщност той упорито се прави, че няма нищо.

Ти пък се връзваш- ама как да няма, нещата не са наред. И така те въвлича в ситуацията , бави те, разколебава те...и всичкото е отлагане във времето.

Номерът е да не чкаш на него да се "разберете", ами да се запиташ ти как виждаш за себе си нещата в бъдеще и да си действаш.Него няма да го промениш, извън властта ти е.

Аз пък не разбирам що трябва да му трепериш и се мъчиш да му поднесеш "безболезнена раздяла"  Гледай ти да се измъкнеш безболезнено,какво те интересува неговия рахат?
Поради същата причина аз си събрах дрехите и детето и избягах,докато той беше на работа.

petya_pan  няма да те забележи докато не предприемеш конкретни действия. На него така му е добре, сама казваш обслужващ персонал. Един живот живеем момичета и компромиси да, но в името на нещо и ако се правят от двете страни. Не бива да позволяваме да ни унижават. А как умеят да манипулират!   Разбирам, че няма накъде да се изнесеш с двете деца. Досещам се, че жилището е на двама ви. Мисля, че в този случай законът защитава майката и той ще трябва да се изнесе.

И аз като авторката на темата се чудя как да му кажа.Мисля мисля и незнам как точно да го направя.Спим дори в отделни стаи.От време на време се храним заедно и на него изобщо ама изобщо не му пука за мен.Поне по нищо не му личи.Това е че живеем в общо жилище и имаме кредит за него.Аз съм родом от друг град и ми е малко далеко а и не ми се иска да разделям рязко детето ми от баща и.Чудя се кога да повдигна темата  .И незнам кога е подходящия момент.Решението ми е окончателно но незнам как и кога точно да му го кажа.Дали няма да е по добре да излезе на квартира и аз да остана в апартамента като си поделим заема защото все пак за детето ще е по добре.Свикнала си е в деткста градина и рязка промяна незнам как би и се отразила.

Първо-колкото по-малко е детето, толкова раздялата е по-лека.
Второ- имаш право да останеш в жилището, но е добре и да се консултираш с адвокат относно ипотеката.

Що не пробваш директно като междувременно си му събрала два сака с багаж,които да го чакат до вратата??Аз съм почитателка на тоя подход,затова това предлагам 

Казах му директно вчера че желая да се разделим а той направи драма.Бил ме обичал не искал да се разделяме нямало да ми даде развод.Ама ако се разделяме по добре да се развеждаме.Мислеше си че блафирам защото много пъти съм му казвала че искам да се разделим но вчера най накрая разбра че говоря сериозно.Давах му достатъчно възможности да се промени и достатъчно шансове и смятам че връзката ни се е изчерпала.Викна свекър и свекърва ми да дойдат в нас и те говориха с мен та така ме ядосаха че отрязах свекърва ми много.Сутрин се опитва да се сдобрим.идва при мен и иска да сме имали второ дете.Иска да сме сключвали църковен брак.Ама аз не не искам.КОгато иксах второ дете той не искаше когато исках да имаме и църковен брак той не искаше.Сега изведнъж иска.Виждам го че полага усилия и се старае днес но това до кога.Най вероятно ще се задържи по дълго време месец два три...година най много и после най вероштно ще стане същиш.Омръзна ми да давам шанс .Вярно че за дететето ни ще е голям стрес но все пак в крайна сметка... Втори път на тази земя аз няма да се родя.Искам да попитам колко време трае развод не по взаимно съгласие.Каква е центата на разода?!Тъй като явно ние няма да се разделим по обикновения начин.Как бихте процедирали вие.

Развод по искова молба може да се проточи доста , повече от 6 месеца .
Сега минималния хонорар е 500 лв.

Направо не мога да спра да плача.Не искам да съм вече с него а на сила ме държи.Как да го убедя да се разделим по взаимно съгласие.Не искам да спасявам брака вече той това не го проумява.Икам развод това е.

Аз търпях и давах шансове около 3 години. Решението го взимах около 6 - 7 месеца
Една вечер, след поредната му изцепка /замеряше ме с пари и ми обясняваше, че ако искам да ми дава пари - под пари разбирайте 10 - 20 лв - трябва да си ги израбтоя, знаете как  / запалих колата, взех от баба ми 50 лв назаем, отидох в един ресторант, където се бяха събрали мои колежки, напих се за норматив, колежките ме нахъсаха едно хубаво и го реших. Взех телефона, пратих му смс, че няма да се прибирам вкъщи, докато не се изнесе от нас и наистина не се прибрах.
На другия ден, като се прибрах  по обед него го нямаше вкъщи. По едно време си дойде, влезе в спалнята, събра си багажа и се изнесе.
Но тъй като той живее на две преки от нас имаше няколко опита за разговори от негова страна, но след като видя, че съм категорична се отказа 

Тъй като ти живееш при него, а и той явно е доста агресивен, мога да ти предложа следното: Подай си молба за развод в съда, след това през деня, когато е на работа просто си събери багажа и отивай при родителите си. Остави му една бележка на масата в хола и си изключи телефона.
Нека има време да разбере какво е станало, да се ядоса и да се успокои. Да асимилира информацията и след седмица, ако прецениш се чуйте и поговорете. Най-малкото, като си при вашите едва ли ще може да си проявява изблиците на ярост.
Успех ти желая, много търпение и нерви, защото ще ти трябват. Но пък спокойствието, което ще имаш после си заслужава всичко това 

Успокой се и не плачи.

За развода ще мислиш по-нататък, това са трудни и тежки неща, може да се разведете и след година, никой не те задължава да бързаш юридически.

Щом твърдо си решила, че не искаш да живеете заедно, така ще стане, спокойно. Ще му го кажеш и довечера, и утре вечер и следващата и ще вдене. Ако не вдене, ще помолиш баща ти или някой друг роднина да дойде у вас и ще му го кажете заедно. АКо пак не вдене, с този роднина ще му съберете багажа и ще го закарате у майка му, а после ще смените бравата.
Варианти много, стига да си сигурна в себе си и в решението си.

Сигурна съм в решението си .
Измъчва ме това ако има как аз ще се махна но за съжалние нашите са в друг град.В момента карам курса да взема книжка но това е далечно.Работата ми е тук доста си я харесвам и не ми се иска да се разделям със всичко това

Нека ти дам един съвет миличка - не бързай с развода. Хубаво - решила си, но първо се раздели с него за твое спокойствие и остави нещата така на първо време. Първите месеци ще ти е трудно, защото той ще се опитва да ти показва как се е променил вече, колко много иска да сте семейство и прочие, ще те засипва с неща, които ти си искала само и само да те върне, НО ако успееш да устоиш на това /сигурно няма да продължи повече от 2-3 месеца/ , с времето идеята за развод ще узрее и за него, и когато вече сте по-спокойни и двамата, и сте си подредили живота поотделно нещата ще се случат от самосебеси

Казвам ти го от личен опит - аз подадох молбата за развод чак 9 месеца, след като се разделихме. Една колежка ме посъветва това, което и аз ти казах на теб и не сбърках. Дори след като подадох молбата, още на първото дело подписахме споразумение и всичко мина гладко.
Желая ти успех 

Побърква ме.Вчера дойде да ме вземе от работа с детенцето.Аз си му казах в прав текст ,че не го обичам той не приема нещата.Съгласен е да се разделим за два месеца при условие ,че после се съберем а аз не искам да се събирам.Да сме си дадяли почивка един от друг.Иска да отиде да живее при майка си и при баща си за период от два месеца но това няма как да стане защото те ще си заминат на село чак април май а до тогава означава да сме заедно в един апартамент и да ме измъчва.Не спи по цяла нощ.Бил ме обичал иска да ляга до мен да се успокоял само така се чувствал сигурен и спокоен.Някакви пълни глупости.Обмислям да изляза на квартира в една гарсониерка и дано леко по леко приеме нещата и аз не бързам с развода но той вика по добре да се разведем.Искал да се развеждаме и да сме живели след развода в един апартамент с детенцето  .Ще падна с неговите идеи убива ме честно ви казвам ...Ще се опитам за пореден път да приказвам с него ако желая да се разделим за известно време да си дадем малко успокоение и след това ще му кажа окончателно че аз не искам и не желая да се събираме отново.Права си че ми показва колко много се е променил...Предполагам че промяната най вероятно ще е за по дълго но пак ще стане същия след време

Ами той доста те улеснява - бъди хитра
Щом ти казва да се разведете и да си живеете се съгласи уж - донеси му един ден едно споразумение и го заведи в бракоразводното да го подпишете. Веднъж подпише ли си хващаш шапката и ичезваш, пък нека те гони после.

Другия вариант е, щом е съгласен да се разделите за малко го направи под предтекст, че уж е за малко, за да си помислиш малко. Помоли го да не те притеснява през това време и след време му кажи, че просто си помислила и си решила, че не го искаш и край. Пък с развод или без ти ще си си свободна жена - важното е да не си при него

То е ясно, че е лесно да се дават съвети само, но се опитвам да ти помогна по някакъв начин 

Аз лично не разбирам защо продължаваш да се опитваш да говориш с него.
Казала си му каквото имаш да му казваш,  няма какво да го убеждаваш.

Ние също водихме някакви безкрайни обвинителни разговори с БНД, които не водеха до никъде.
Той уж ме беше разбрал, ама не бързаше да се изнася.
Отиде един ден на работа, аз взех детето и отидох при нашите. Бяха някакви празници си спомням, около НГ. Обадих му се по телефона и го помолих да си намери жилище в следващите 2 седмици. Той започна да звъни и да праща сърцераздирателни съобщения, не отговарях нито на обажданията, нито на смс-те... след 10 дни се прибрах, а той се беше изнесъл. Толкоз.

А на приказките му изобщо не се връзвай. И моят говореше как най-щастливият ден бил раждането на големият ни син, как видял очичките му и нищо друго нямало значение. Как щял той да живее без тези очички, не искал и не можел да живее без детенцето си...  бла бла бла. Това преди 4 години. От тогава да се е обадил макс 10-15 пъти. От една година е потънал в нелегалност пак.

Ако си сигурна в решението си, действай, без да го слушаш кви ги реди.

DqVoLsKi_ChArOvNa ние с Бащата на детето ми се разделихме през септември 2010 и оттогава не живеем заедно.По-добре ми е без него и всеки си живее живота и без да имаме развод.Знам че няма да се върна при него.Едно че се разделихме заради пълни глупости-заради това че детето тръгна на ясла което и до ден днешен не може да приеме.И като е болна защо пък е болна и ей такива неща......Продължавам без него в живота.

И аз като Никси
Изнесох се една вечер след поредния скандал от апартамента си заедно с детето и отидох при баща ми.
Дадох му време да си намери квартира и да си изнесе багажа, за което му трябваха около 2 месеца  , но не ми се правеха циркове пред детето.

Емоционалната раздяла беше процес, който все се чудя дали не започна още на сутринта след сватбата. Физическата стана за една нощ, в която си събрах багажа след случка подобна на авторката.

 И при нас много-много подобни дребни ситуации се трупаха,след които аз плачех тихичко в банята, а той не виждаше проблем. Аз бях вечно грешащата,а той правия...В един момент се уморих.Оказа се, че не всички смятат, че съм тъпа,неспособна и вечно грешаща. Показах му пътя-сега съм финансово затруднена, много уморена,но уверена в себе си. 

При мен беше лесно .Той ми събра багажа.Друг е проблема, че след 6 месеца раздяла аз се върнах сама и то без да усетя, че съм желана .Каза ми, че е променен всичко ще е различно,въпреки че промяната беше само външно .Сега се чувствам още по зле .Все едно съм на квартира.Вече знам че счупи ли се нещо няма събиране.Раздялата е просто въпрос на време Сега знам какво искам.

И аз 3 години се опитвах да си внуша, че нещата ще се оправят, но уви. Събрах си багажа след някаква реплика,хаплива.Само го погледнах и казах, че нямам идея, какво правя там.След един час аз и детето вече не бяхме в тази къща.Сега 3 години след това за миг не съжалявам за постъпката си. Човек усети ли , че нещата са умрели,няма смисъл да се опитва да ги съживява.В крайна сметка една връзка се гради от 2-ма .

Бях взела решение и една много ранна сутрин ,с приготвен багаж от предната вечер тръгнахме с децата,докато той спеше.Идея си нямаше какво ще се случи.Отидохме при майка ми.През деня звъня да попита къде сме и кога ще се приберем,а аз му казах,че няма вече да се върнем.Имаше няколко дни на гняв по телефона и на висене пред блока на майка ми,пред работата ми,което беше голям стрес за мен,но отминаха.След няколко месеца ,в негов добър период,се съгласи на развод по взаимно съгласие.Но може би при мен са се получили лесно нещата.Важното е да се вземе решението и да има къде да се отиде...Успех на авторката и на всички ,на които им липсва кураж.Животът след това,макар трудностите от битов характер си заслужава

Ей това е много вярна приказка. А пък аз спасявах ли, спасявах връзката..., но насреща като няма никой? От един човек връзка не става, нито семейство. Щом другият го е нямало емоционално, питайте ме какво съм спасявала?

REAL_WOMAN подкрепям твоето мнение. Дано четящите тук, колебаещи се момичета, форумът  да им помогне да осъзнаят, че не си струва да си губят времето в спасителна операция. Даже завинаги да останат сами, животът им ще е по-спокоен.

Здравейте,моята спасителна операция се провали.Място за съжалиние няма.Години наред се мъча да спася този брак изграден върху лъжи.Докато е бил с мен е водел двойнствен живот.Има дъщеря само с осем месеца по малка от нашата.Като прибавим синини,психически тормоз-то друго не ми трябва.Само дето се забавих толкова много-4 години.Сякаш се беше попроменил,дори спря да пие,но......сега съм сигурна че искам развод.Скоро пак бях замеряна с чаша,ревнувана,следена ,обиждана и т.н.Изхвърли ми парфюма ,за да не го ползвам,а на другия ден ми се обажда"кой номер ти е парфюма ,да ти купя един"Това е състояние,което се подтиска ,но ако се провокира става страшно.Той иска всичко да контролира.Дори превръща грижата във форма на контрол.
  Искала съм развод преди ,но му стана зле и го караха в бърза помощ.В състояние е да си предизвика нещо ,за да ме накара да се чувствам виновна.Но не се вижда аз колко си влоших здравето с него.Много ще ми е трудно с него.Каква ли не бях-това ми е втори брак и той ми го припомня постоянно,не съм ставала за нищо.Много пъти съм го гонила/жилището е на майка ми/,но не си тръгва,Нямало да се оправя с лечението на дъщеря ни.Тя е с хронично заболяване.

   Стига съм писала,а да действам .Ще бъда директна в искането си за развод,ще говоря малко ,а ще действам повече-това е тактиката ,която мисля,че действа най-добре.Иначе-обяснения,обещания,но всичко е за кратко и за пред хората.
Радвам се ,че можах да споделя с вас .Дано успеем всички да се справим с тези комплексирани мъжки създания.

охх Тонита 
Успех 
Защо си чакала до сега, действай

Благодаря за подкрепата!!!
 Защо съм чакала...И аз немога да отговоря.Много време отлагам.Да изчакам това...,онова....Срама от втори провал,децата да не се стресират ,но не съм осъзнавала какво им причинявам като стават свидетели на разправии.И той така прави,че пред тях аз съм виновната,че аз мрънкам и си измислям.По някакъв начин ми бе отнел силата на духа,но сега се чувствам по силна.И чак сега разбирам че не аз,а той се е провалил.И изрази от рода на-"Ти кво ма друг глупак ли си намерила да те трае"и "Ти кво три деца от трима различни ли щъ имъш"-вече не ме впечетляват,по скоро са думи на човек,който усеща че губи.
 Радвам се ,че мога да споделям с Вас и така не се чувствам сама

tonita*, не си сама миличка, много народ има тука и всеки с историята си. 

Да ,много несправедливост има в отношенията между хората,а такива като мен дето търпят,по една или друга причина,не са малко. Подкрепата в труден момент е много важна,,а аз се чувствах толкова сама.Криех се когато ползвах компа,за да не изпълни заканата си да го изхвърли/то пък и от предмет да ревнува/,та да не остане детенце без него.Колко му е в нетрезво състояние да го метне от петия етажЕдна приятелка ми беше казала"Ще тръгнеш пак измежду хора и тогава ще стане по зле,ревността не се лекува ,тя е до гроб"Оказа се мнооого права.
  И само да отбележа,сякаш е усетил какво ще правя.Днес предложи да купим на голямото дете скъп стол за компютъра,за да му е по удобно,че прекарвал много време пред монитора.Когато преди исках да му вземем ми се изсвятка"Директорски стол не щеш ли да му вземем"
 

Хубаво е, че си осъзнала кое е добро за децатата А те не са глупави. И моят "баща" все натякваше, че за всичко е виновна майка ми, но аз имам и уши и очи

Тонита, успех

Точно така. Обясненията само водят до нови разправии, а обещанията удължават всичко. Явно така сме устроени, докато не узреем вътрешно за раздялата все се надяваме нещата да се оправят.

Все едно съм го написала аз това. Смело напред ,няма нищо страшно, всичко отминава и в един момент започваш да добиваш самочувствие.Е  наистина е малко трудно да се избавиш от вечното чувство за вина , с което се сдобиваш от контакта с такива, но и с това човек може да се пребори , стига да си живее спокойно живота!
 

Благодаря Ви многоооо!!!
Подкрепата Ви е много ценна за мен,тук няма кой да ми помогне  в случай на нужда/майка ми не иска да се намесва/, ,
 Осъзнавам ,че ще е супер трудно,особено със заболяването на дъщера ми,но като сте до мен и като знам какво искам,нещата ще си дойдат на място.
  Мъжете сякаш спазват един и същи сценарий в такива ситуации-обещават глезят ,дават,плачат,държат се сякаш разговор за развод не е имало,..... ,а моя дори и  работа си намери/4 часа/ и обеща на още места да работи.
  Сякаш избрах най неподходящия момент/неприятности и около лечеието на дъщеря ми/,но знае ли някой кога за какво е подходящото време.Супер объркана съм това внимание от негова страна обърква и децата,държи се сякаш нищо не сме говорили и трябва да му напомням какво се случва между нас ,какво искам.

Здарвейте и аз тук
 Аз също имам този проблем искам да се разделим нямаме брак,но за сметка на това имаме две деца.Казвала съм му хиляди пъти,че искам да се разделим,но той приема това на шега.И снощи водихме безсмислен разговор,така де аз говорих а той само мълчи и ме гледа,което ме влудява защото нищо не казва.Аз казвам ще си тръгна,а той се обърна и ми каза  ли си тука?!Варви където искаш,но децата остават при мен!Това казва той.Проблемът при нас е че на него му се живее,чака удобен момент когато аз съм на гости с децата при майка ми и започват купоните му,когато аз съм си в нас го карам да отидем някаде-не искам,изморен съм,няма пари и т.н. Не мога повече не издържам.Живеем на една улица с майка му и баща му и брат му,като всички сме с отделно,но файда като все у нас киснат всички.Вече 4 години се старая да угодя на всички да не се караме и да сме си мирни и добри,но на някой все нещо не му изнася.Забелязвам,че даже нямаме и общи теми не може да говорим спокойно като нормални хора,ако говорим е когато се караме или се заяждаме един с друг.Понеже ние живеем на село,му казвах няколко пъти да се изнесем на квартира в някой град или да отидем в съседния град там имам апартамент за да може голямата да тръгне на яснла,не можело "мама и тати" ще ли да се надуят,че са му били остроили живота тук и не може.Дащеря ми е на 2 год. и половина,а сина ми е само на 3 месеца.Как да постъпя какво да правя,кажете ми търпях,стисках зъби той няма елементарно уважение към мен.Аз те обичам,без теб не мога,ти си ми всичко но когато неговите са в нас се държи така всеедно аз съм му робиня.Аз за него съм готвачка,слогиния,бавачка общо взето жена за всичко.Няма да нося къси поли,къси панталони и блузи с деколтета защото приятелите му ме гледали и може някой да си ръпне от мен.Мислела съм доста пъти по този въпрос,но съм си казвала винаи-заради децата,но в край на сметка децата ще порастнат и ще си имат свой живот и накрая аз пак оставам на големия ... Признавам си страх ме е от баща му,доста властен човек е,и то не ме е страх за мен колкото за децата ми,ще ми ги вземат и наи-лошото което може да стане е да не мога да ги виждам.Кажете какво да правя,как да постъпя,какво да кажа на такива хора,който не признават чуждо мнение ..

Спокойно, децата няма как да ти ги вземат. Всички в началото с това плашат. Не му се връзвай. Добре, че имаш апартамент. Можеш ли да разчиташ на твоите родители?

Баща ми почина когато бях на 12 .Разбира се че мога да разчитам на майка ми,ако не е тя да ме подкрепя във всичко аз сама за къде съм. Пък и ако мен не подкреи кой само аз съм и нямам брат нямам сестра.

Здравей, Emiova,най-важното е ,че имаш къде да отидеш,имамш апартамент,подкрепата на родител също,децата са малки ,няма да им обясняваш много и няма да питат много.Той да си стой при мама и тати,да се грижат за него.Много ти се радвам ,че рано си осъзнала ,че нямате бъдеще заедно с БНД-то,навреме ти е узряла идеята,докато на мен ми трябваха години и децата пораснаха.
  Децата не може да ти ги вземе със сигурност,да не говорим да не ти дава да ги виждаш-пълни измислици с цел манипулация.
  А това "Аз те обичам .....и т.н.",много от тук пишештите сме го изживели,но това са само думи на безхарактерни комплексари.По въпроса за облеклото-в такъв филм и аз бях героиня.Простотии без край
 Мъжете реагират по много еднакъв начин на раздяла поискана от жената до тях.Подготви се психичиски за натиска от страна на родата му и смело напред,защото ние не сме на този свят ,за да ни мачкат достойнството и да ни използват като робини.
 И още нещо-отчитам за грешка в поведението си ,че съм се старала да угодя на всички,да давам ,да се раздавам.То уж за добро го правех,но какво излезе после....Добре ,че имам две приятелки да ми дават кураж.Сестра ми и майка ми досега не ме подкрепяха,но майка ми нещо се попромени.
             Успех 
 .

Благодаря ти Тонита за подкрепата и за разбирането,много е трудно да има усмивка на сила и всички да ми казват,че съм била щастливка с такова добро момче добро е ама за пред хората,не и за семейството си.Снощи пак се дрънкахме и той ми каза,че ако сам си била намерила друг да си тръгвам и да престана с глупостите за раздяла,а в интерес на истината друг няма просто искам да се отърва от него,задушава ме с присъствието си.А доколкото неговите родители те ще е изкарат най-черна и от черното,но вече спря да ми пука сега гледам аз да съм добре и децата ми също. 

не бих се притеснявала въобще за това как да му кажа. Виждам, че е агресивен, много ми е познато това поведение и може да се влуши. Моят съвет е, просто един хубав ден, по-добре скоро, си вземи 1 куфар с багаж и детето и веднага при твоите родители. Остави му бележка и той да се оправя. Мисля, че е доста рисковано за теб и детето да се изправяш лице в лице с него и да бъдеш откровена, може да последва негова реакция,с която сама да не се справиш. Той е престанал да те уважава, ако това въобще е било някога и няма какво да го спре да бъде груб и арогантен. Вариантът, който другите предлагат с приятел или друг мъж също става, но да не го избие на ревност тогава, незнам, ти го познаваш по-добре. Не оставай насаме с него в желание да бъдеш честна и откровена, той не го заслужава. Била съм в подобна ситуация, едвам успях да се измъкна жива и да спася себе си и детето.

Не се и опитвам да говоря с  него вече,то се говори с нормален човек а не с изтрещял като него.Той е болен на тема коли,мотори,камиони,трактори и темподобни.От днес на татък нека той да гледа него си,мама му и тати си и за мен да не мисли !

БНД изтрещя тотално!!!Насочи агресията към себе си.Направо съм в безисходица!!!То щом психолог неможа да му помогне.......Държи се като психопат.Намеси и децата-пълен егоист.

Бягай! Какво още трябва да се случи?

Ако го оставя ще сложи край на живота си и децата мен ще обвинят.Той за това ги намеси..Ще се опитам ,малко по лекичко ,но ще го разкарам.Днес говорихме по цивилизовано,не мина без молби,а утре съм пак при психоложката.Тя ни предложи да лекуваме ревността във ВМА,но аз казах ,че съм до тук.То като съм по силна дай да го нося цял живот.Поне не ми посяга.Да си го гледа майка муОсем години направих каквото можах.Причината за поведението му е в нея.Не се е чувствал обичан и си го изкарва на жените.Психопат абсолютен.Къде ги намирам все такива!?

  Боже, какви изроди има по света  Мъже.....свине....

А ако с това те шантажира?
Какво каза психоложката по този въпрос?

да му помогна да си лекува ревността,да го водя на психиатър,защото той осъзнавал грешките си и се е съгласил да се лекува.И после лека -полека да свикне с новите обстоятелства.
  Точно мъже -свине,ами аз ???Вече дори на сън викам за помощ......,а трябва да се мъча да запазя неговия живот.В капан съм!!!Отчаяна съм ,ще почна и аз да разигравам драми ,но ще го отнесат децата.
  То защото съм по силната,затова предизвиква чуждото съжаление.
  Мнението на психоложката е ,че дори да се разделим той няма да ме остави намира-как да не се отчая.

Има ли вариант да се махнеш?  Колкото може по-далече. Чужбина? Друг град? Може да ти се струва невъзможно, но ако така ще се спасиш.........Имаш деца.
Той е за лудница.

 Точно така действат всички слабохарактерни мъже. Толкова ми е познато...Ситуацията е сходна с моето положение - препоръчвам ти да не изчакваш дълго, защото аз го направих, вече почти година, в която нещата стават по- зле за самата теб, не за него. Той се поуспокоява след известно време, докато теб те измъчва  чувството за вина, защото той ти го вменява във всеки удобен момент, отчасти съжаление. Да - ще тръгва да се самоубива , защото нямало смисъл ако не съм до него. За мен пък точно обратното - вече нищо няма смисъл ако съм с него - в момента се чувствам като жертва, за да му е добре на него стоя и чакам и аз не знам какво. Може би се страхувам, че наистина ще посегне на живота си, знам ли , а толкова ми се искаше цивилизовано да седнем и да решим проблемите си, но е мисия невъзможна...Не знам докога ще продължава този ад!!!
 

tonita* , мъжът ти е изпечен манипулатор, въобще не му се връзвай на приказките за самоубийство, със сигурност няма да го направи. Това е отработена тактика, спасявай се, не му играй по свирката, само те разиграва!

Абсолютен, манипулатор!Знам ,че ако някой тръгва да се самоубива няма да го приказва, а ще го направи. Точно защото е един страхливец и знае ,че само това е начин да те задържи ,затова го използва срещу теб!

Много е трудно да се предприеме тази крачка. С бившия ми съпруг - бащата на сина ми уж бяхме голяма любов, още от училище но се оказа, че някой неща не се така както си мисли човек.
Всичко вървеше добре докато не се роди Вики  тогава той стана агресивен към мен крещеше ми, заплашваше ме, дори се опита да ме удари на няколко пъти. Но аз глупачката не си представях как ще остана сама на улицата с дете на 3месеца и реших да си спасявам брака и семейството. Самозалъгвах се така почти две години през които имахме  разговори и заплашвания - забрави, че имаш дете ако се разведеш с мен и т.н - обичайните. Преля ми на 2-рия рождения ден на Вики  когато господина дори не благоволи да се появи цяла вечер а когато се прибра в 1 през нощта - беше пиян на свиня. На следващата сутрин си тръгнах сама без детето  с оправданието " аз от вкъщи си дойдох сама като си направил дете гледай си го аз се изнасям" Обади ми се след 2 дни  да ми каже, да се върне и че той щял да се изнесе. Повече претенции за дете не е изявявал. Разведохме се мирно и тихо за по малко от месец.

Абсолютно подкрепям! И аз познавам един такъв,който искаше да се ''самоубива""...Ами.. жив и здрав си е,уреди си живота , а жена му /бившата вече/ вече е абсолютна развалина./благодарение на него/

Психопати и енергийни вампири са такива хора !

Тази вечер с най-кроткия,спокоен и уравновесен тон съобщих на мъжа ми,че искам да се разведем.Отговорът му беше-Как си я представяш тая,аз от детето си няма да се откажа,ти чуваш ли се какво говориш....как смяташ,че можеш сама да се оправяш с детето финансово...И това при положение,че за 5 години той е човекът,който многократно е оставал без работа,лежи с месеци на дивана пред компютъра,докато аз работя постоянно..може да не съм с много високи доходи,но поне са сигурни.Отказа да говори повече с мен и сега си гледа спортните предавания.Надявах се на развод по взаимно съгласие,но май май няма да стане.След празниците отива да подавам молбата за развод,пък ще става каквото ще става.Кураж на всички момичета в моето положение! 

tina d успех

 

Христос Воскресе , PAV1 ! 
Как си , мила ?

Здравейте момичета,радвам се че има и такива теми като тази!
Никога не съм си мислила ,че на мен може да ми се случи нещо такова,но уви случва се.
Предстои ми развод ,за сега по взаимно съгласие ,но исках да попитам някой от вас знае ли как стоят нещата когато апартамента е ипотекиран и всеки месец съответно се плаща вноска,има ли вариант да останем с детето или не!
И за какъв срок при ключва всичко когато е по взаймно съгласие?

Ако е по време на брака придобито имуществото,  закона е на страна на майката и детето.
Това , че е ипотекирано нищо не означава, нали се плащат вноските по кредита.

По взаимно съгласие  всичко приключва за 2  месеца-максимум.
Отивате подписвате се, сключвате споразумение за жилището, кой ще живее  и кой не, издръжка...и после чакате решението...

Здравей те изчетох всички публикации и реших и аз да споделя проблема си. С мъжа ми сме заедно от 10г,но от 6г насам след като ми изтече майчинството и почнах работа започна да ме ревнува,нямам право да си пиша с никой и не ме оправдава но неговото подстрекателство ме накара да му изневеря еднократно. В последствие той разбра и ми прости за което съм му благодарна,но той има особен характер. Сърди се за глупости не ми обръща достатъчно да не кажа никакво внимание все едно съм част от интериора. Постоянно е изморен от работата си,като сме вкъщи или е на лаптопа или пред тв. почти не си говорим. От 2-3 месеца обмислям варианта за развод. Консултирах се с адвокат говорих и с родителите си и те ме подкрепят напълно. Просто не мога да се реша в един момент сме добре,а след 10 мин вече нещо се е нацупил и не ме поглежда. На няколко пъти сле се карали сериозно и той ме е гонил защото живеем с неговите родители а аз му се моля и плача като малко дете и така е от няколко години насам. Най добрата ми приятелка е в течение на нещата и ме убеждава да си тръгна но аз не мога да се реша,а за разговор не може да става дума. При всеки скандал си казваме какво мислим и след време всичко си е по старумо. Не се събразява с мен дали съм изморена дали ми се спи ,а точно обратното аз постоянно се съобразявам с него и гледам да му угодя. Моля посъветвайте ме какво да направя благодаря ви предварително за съветите.

 За съжаление, няма правилно решение в твоята ситуация. Каквото и да направиш, каквото и да решиш, в началото ще ти се струва грешно. Кураж.  Ако твърдо си го решила, има къде да отидеш и на кого да разчиташ разделете се поне временно. Премислете и двамата и ще решите какво да правите по-нататък. Ако сама се почувстваш по-добре решението е ясно.

Страх ме е че не знам как ще реагира и гаранция ще ме изкара виновна

Ако ти чувстваш нещата така,го направи какво като те изкара виновна то е нормално.Ако той иска всичко да е наред и да си там щом му казваш как се чувстваш и той не предприема нищо значи или не му пука или не приема сериозно думите ти.Смятам,че е човешко да се прощава и това,че казваш,че ти е простил изневяра или означава че те обича много или наистина не го интересува.Направи нещо,за да разбереш и да започнете наново или пък да се свърши окончателно.

Ще ти разкажа аз как си тръгнах с 2 деца/9 и 6 г./.Моя е психически нестабилен и агресивен, та не исках да му дам никакъв шанс .Заведох децата на училище, обадих се в офиса , че няма да ида днес на работа по семейни причини, обадих се на наемодателя да се срещнем спешно.Та пред наемодателя и мъжо казах единият от нас се изнася сега и точка.Той разбира се го обърна на цирк, но аз мирно и кротко си събрах багажа/пред свидетел, наемодателя/ и  този на децата в един куфър и дадох предизвестие ,ще се изнасям.Плана беше да идем на хотел докато намеря нещо.По късно същият ден, той осъзна , че не се шегувам и не водя преговори и се изнесе /той сам не може да плаща наема и без мен трябва да се изнесе/ ,ние с децата се върнахме с апартамента. Латино сериала още се върти, но аз се издържам сама и не завися от него финансово.

Благодаря за съветите много ме успокоихте и като чета вашите истории шапка ви свалям за смелоста.

Стефче, в моя случай не беше смелост , а отчаяние.Смелост щеше да е ако го бях направила няколко години по-рано.Историята е дълга.

друг анонимен съм. предстои ми скоро точно този разговор. решението е взето, но честно казано ме е страх: как ще премине разговорът ни, как и кога ще се изнесе, как ще се отрази на децата, ще ме намразят ли, как ще се оправям сама след това...
децата са на 4 и на почти 2, живеем в мое жилище, в майчинство съм и през пролетта/лятото ще се върна на работа, тогава и по-малкото дете ще започне в градината на по-голямото. криво-ляво ще се справя финансово до тогава, но ме е страх, че няма да мога да се оправям сама с двете деца за водене и взимане от градина след започване на работа. ние нямаме брак, нямаме шумни скандали и не е физически агресивен, но въпреки това не знам какво мога да очаквам от него . абе страха е голям страх

Ще се справиш, трябва си логистика и следене на бюджета, но ако търсиш начин   намираш. Звучиш много притеснена, не вярвам разговорът да е по - зле от представите ти. Поеми дълбоко въздух и давай да се свършва, щом си взела решението. Все трябва да имаш представа как ще реагира. Стискам палци.
За кураж : аз съм сама с 2 деца и извън  България , справям се и не съм единствената.

Аз съм с 3 деца и живеем в чужбина от 12 год. Всичко беше супер, бяхме "перфектното семейство" в очите на хората..а и в моите също. Имахме си хубави работи, къща, приятели, абе живот мечта. Та както и да е, ще карам накратко: хванах го че има връзка и то не с кой да е а с жената на най-добрия си приятел...Исках раздяла веднага, но падна едно тръшкане че не можел без децата и без мен, ама и без нея не можел...😂 Чудо! Така 3 месеца разкатаване докато не се побърках тотално и разбрах че не мога с добро да го накарам да се изнесе и реших да се преместя с децата в друг град. Той избра другата жена и уж дойде да ни помогне да се пренесем и щеше да се връща...но така и не се върна. Пожела да започнем на ново и аз уж заради децата, което е пълна глупост...но пак разбрах, че комуникира с онази жена и й казва колко бил далеч и колко му липсвала и аз тогава не издържах и му казах да се изнася...Беше борба, заплахи, искаше да се самоубива..какво ли не. В момент на безизходица се изпробват всякакви методи. 😊
Минаха много трудни за всички месеци, но сега година по-късно, всичко е много по-добре. Всеки е свикнал с положението, в което се намира и е добре...поне аз и децата сме! Успех ти желая, но запомни едно: Не отлагай днешното Щастие за утре! 💃

И аз трудно се престраших да му кажа, че искам да се разделим.
Не го прие добре, заплашваше ме със съд, че ще ми вземе детето и др. подобни.
Не си тръгна веднага, ден или два ме размотава, но накрая прие, че театралните му постановки няма да минат, защото вече не му вярвах нито на сълзите, нито на другите изпълнения и накрая си тръгна.
(Невероятен артист е, детето е наследило таланта му )
Когато си замина, почуствах огромно облекчение. И съжалявах, че изобщо съм го търпяла толкова време.
Трудно ми беше сама, и сега ми е трудно.
Но за какво ми е баща, на който трябва да му вдигна скандал,за да обърне малко внимание на детето?
Няма да навлизам в подробности, но от опит мога да кажа, че ако не се чувствате добре, с всяко отлагане вредите на себе си и здравето си. Никой не бяга от хубавото и щом ви минават мисли за раздяла, има причина.

Събрах му багажа. Видя го и попита:"Това твоя ли е или моя?" Отговорих му:"Така като гледаш тази найлонова торбичка, дали е моя?" 

Шушон, голяма си капия! 

Бившия ми е от агресивните, с които не може да се разбереш. Когато го предупреждавах, че ще го напусна заплашваше, че ще посегне на мен и на децата. Аз доста време обмислях, няколко по-сериозни ситуации наклониха везните да взема най-накрая правилното решение. Уведомих най-близките /роднини и приятели/, консултирах се с адвокатката ми. Първо изнасях на няколко пъти по-незабележими неща. Той всъщност доста ме улесни, тъй като последните 2-3 месеца преди да се изнесем почти не се прибираше. Последните ни вещи изнесох в рамките на един ден /мебели не съм изнасяла, тъй като живеехме в негово жилище, а което аз бях закупила там му го харизах със здраве да си го ползва  /, упълномощих адвокатката и пуснахме исковата молба. После с децата  /тогава на 2 г. и почти на 4 г./ заминахме за известно време извън града.
После се разбрахме, подписахме споразумение и имахме сравнително нормални отношения, докато не се появи новия мъж. Е от тогава са едни филми, ама това е друга тема  
Между другото той преди това е имал брак, при който бившата му жена го е напуснала по идентичен начин с детето им.
Успех каквото и да решиш!    

Супер сте:)
Ето и мойте дерзания.Живея на семейни начела в чужбина с чужденец.Имаме бебе на 5м но искам да го зарежа.Първо пие и след работа вместо да помогне много често просто не се появява по рано от 22.00 пиян и зле настроен срещу мен.Вика и ме обижда .че съм свиня и не можел да ме гледа.Веднъж извиках полиция след подобен проблем .не успях да го успокоя.влизаше при бебето праскаше врати а тя спеше на няколко пъти се стбуди с рев.От този ден като се напие все ми припомня каква свиня съм,че да му извикам полиция.Последния път ме заплаши по телефона,че след малко се прибира и ще видя аз на кой ще съм викакала полиция.Събрах детето което спеше и отидох при сестра ми.На следващия ден се извини и каза.че не си спомнял и че аз съм пеавила излишни драми.Научих от познати ,че разправя лоши неща за мен и че се оплаквал ,че от мен нямал време за нищо трябвал да работи защото все съм му искака пари.Оставв 70лв бг пари за пазар и готвене на седмица.да кажа това са смешни пари за нищо не стигат.Исксм да работя вечер да исксресм за мен и детето .защото като чужденка не ми отпуснаха особенно голямо майчинство,само че той казва ,че ставал рано и нямал да може да се наспива.Обещава че повече ще помага и всичко по старо му.Има друго дете при което ходи два пъти в седмицата и не може и да си помисли да седне да пие и да забрави а в къщи това е ежедневие.Непрекъснато ми припомня колко съм била дебела и грозна :)75кг стм след раждането.При всяка моя дума търси скандал.На няколко пъти ми каза,че ако не съм се връщала там преди години нямало да има дете и проблеми аз съм наоравила всичко да е така.Казах ок аз ще си заминна а той каза ,че нямал да ми позволи да не си виждал детето.Сега ни предстои с бебка да сме три месеца в България.Казах му че обмислям да не се връщам а той продължава да прави планове за септември сякаш нищо не се е случило.Та извода мили дами е че мъжете са едни гадни неблагодарни свине и когато и да забравиш .че съществуват е все късно.Успех на всички.

Здравейте! Направих си нов профил и реших да споделя моята история в тази тема. Ако модераторите решат, да я преместят. Решила съм вече че искам да напусна мъжа си, но ме спират единствено финансовите проблеми. Изчетох написаното до тук, но всички споделяте че има при кого да отидете, също така имате и работа. Ако се разделя с мъжа ми трябва да отида или на квартира (живеем в жилище на родителите му, те на 1-я ет, ние на 2-я) или при майка ми в друг град. Честно казано много труд вложихме да направим етажа си, който беше гола тухла и след 11г брак и заеми не ми се иска да изоставя това с лека ръка и тепърва да правя ремонт в чужд дом/квартира. Да отида при майка ми също не ме привлича особено като алтернатива. Тя финансово не може да ми помага, пенсионерка по болест е  и къщата се нуждае от голям ремонт, за да живеят там постоянно деца, а и много ще се разстрои от раздялата ни. Другият проблем е че нямам постоянна работа. Преместих се в града на мъжа ми(малък забравен от бога град) заради това че той има стабилна работа и жилище и вече почти 12г ходя по мъките с намирането на работа за мен макар че имам 2 магистратури. Имам една  година работа, после половин година нямам и така и до днес. В момента съм на платена борса, но само 4м. Ако работя по специалността си, заплатата и евентуалната издръжка би ми стигала за мен и децата, но работата просто не е постоянна.
Това е голямата ми дилема. Чувствам се като в капан в този малък град без роднини наблизо и без стабилна работа.

Ама ти имаш ли проблеми с мъжа ти, или само с работата? Аз изпадам в депресия ако не работя, но има хора които обичат да са си в къщи.. Сподели какъв е истинския проблем. Този с намирането на работа не е семеен..За работа винаги има вариант. Не е задалжително да е по специалността..стигада ти се работи! Успех! 😊