Истанбул на К.о.т.к.и.т.е. - 13

maria_m , честит имен ден! Желая ти много здраве, много щастие, любов, професионални успехи и не на последно място - много пътешествия до Истанбул и не само!      

В първия пост има много маршрути, а карти има безплатно на всяка хотелска рецепция 

Пине, искам цветни снимки на френската улица  пък на прибиране ще надзърнем и за атмосферата 

Френската улица Андж ми я беше чертала на карта, точно както Беличката го е обяснила чудесно, а нагледно е това в лилавото:

https://maps.google.com/maps?saddr=Hayriye+Cd&daddr=Bostanba … ;mra=ltm&z=17

Приемам предложения за забележителност на следващата тема  Бейлербей е чудесно предложение, ако Танчето ни предостави 2 снимки и кратко текстче след време ще е чудесно 

Благодаря за добавката, Шебече, аз нещо не се справих със скрийнсейвъра на лаптопа, та затова така... с обяснения. Точно, където е иконката с трамвайчето и надписа Галатасарай трябва да се направи първия завой наляво, респективно - надясно, в зависимост дали вървиш от или към Таксим.

Мераба, къзлар.

Шебек, благодаря за новата тема. Страхотна е снимката на Френската улица в началото.
Да се запиша и аз тук, не е ясно кога ще видя отново Стамбула града, но темичката няма да я изпускам от поглед.

maria_m, честит имен ден, много здраве и щастие ти желая!  Много хубава почерпка с това примамливо кюнефе...

Честит имен ден на всички празнуващи в темичката ни! Честит празник на града на Redemi, pina, Delta и всички други от Варна, за които не се сещам сега      

Беличке, 

И забравените се чувстваме поздравени
Честит празник на всички, най-много - на имениците! 

Здравейте и честит празник на именничките!    И ние се завърнахме от любимия град и естествено пак ни се ходи. Това ни беше трето посещение и всеки път Истанбул ни харесва все повече и повече. Изкарахме 10 дни и мисля, че това е най-добрият начин за опознаване на града, защото стандартните уикенди от по 2-3 дни са крайно недостатъчни за град с мащабите на Истанбул – тъкмо пристигнеш и трябва да се връщаш. Ще се опитам да разкажа накратко за нашето пътуване, като се надявам да не отегча никого и да съм полезна на онези, които планират пътуване в Истанбул.

Пътувахме с фирма Хас Туризъм, от която сме много доволни и възнамеряваме да ги ползваме отново. Двупосочният билет струва 80 лв. и се тръгва и от София, и от Истанбул в 22 ч. (така че и последният ден може да се използва пълноценно). Автобусът не спира никъде освен на границата. Ние минахме границата за около час и на отиване, и на връщане, с 10-15 мин. почивка на free shop-a, т.е. по 20-ина мин. за двете паспортни проверки, а багаж не са гледали изобщо (това ми беше най-големият страх, да не ни накарат случайно да вадим всичко от багажа, че моят багаж едвам го събрах в куфара и ако трябваше да го вадя, едва ли щях да успея да го прибера отново  ). Пристигнахме към 5 и половина сутринта. Беше неделя и градът беше доста пуст. Хванахме метрото от автогарата до Аксарай, а след това и трамвая и доста бързо се придвижихме до хотела, който беше в Султанахмет. Този квартал ми допадна доста повече от Лалели, където бяхме отсядали предишните два пъти. Хотелът ни беше Kaftan (ww.kaftanhotel.com). Резервацията я направихме през booking.com, където цените са доста по-ниски, отколкото в самия хотел. Двойната стая беше 35 евро с включена закуска. Хотелчето е много приятно, на перфектно място откъм транспорт и забележителности. Синята джамия и Света София са на 5-10 мин. пеша, както и спирката на трамвая и тази на влака. Дори ни дадоха стая с гледка към Мраморно море, въпреки че тези стаи бяха на по-висока цена. Когато пристигнахме в хотела, нямаха свободни стаи и трябваше да изчакаме до 13 ч. за настаняване, затова си оставихме багажа и излязохме да се поразходим.

Заредихме си Истанбулкарт, която ни спести доста пари, защото я ползвахме редовно, за всички видове транспорт – трамвай, метро, влак, корабчетата и дори ресто-трамвая по Истиклял. Аз мислех, че отстъпка има само за второто пътуване в рамките на определено време, а всъщност отстъпка има за всяко следващо, т.е. първото пътуване е 1.75 лири, второто, третото и т.н са съответно 1, 0,95, 0,90, 0,85, 0,80 и т.н. лири.  След това отидохме до джамията Сюлеймание, където нямаше почти никакви хора. Оттам покрай акведукта излязохме на джамията Шехзаде. Там видяхме ресторант Gulen, който някой беше препоръчал и понеже беше вече към обяд, седнахме да похапнем. Доволни сме и от храната, и от цените. Бяхме решили за десетте дни в Истанбул да се отбием още веднъж там, но така и нямахме път около ресторанта и така си и остана. Тук искам да кажа за цените в Истанбул: спориха ни се по-високи, отколкото предишните пъти (за последно ходихме тази пролет). В ресторантите обяд или вечеря за двама излиза не по-малко от 20 лири. Много често дори и хляба, който уж трябваше да е безплатен, ни го включваха в сметката. Ето някои цени: мин. вода (малка) – 0,5-0,75 куруша, голямата 1,5 л. е 1-1,5 лири (в магазините 5 литра струваха 1 лира), балък екмек – 4,5-5 лири, царевица – 1-1,5 лири, геврек – 1 лира.

След като се настанихме в хотела, се отдадохме на заслужена почивка, защото ни бяха заболели краката още този първи ден. На следващия ден решихме да посетим островите, за които предишните пъти все нямахме време. Отделихме им цял един ден, като минахме през всичките четири, на които спират фериботи. Тъй като за малко изпуснахме ферибота на Şehir Hatları в 9:30, хванахме този на Ido в 9:45. Бързият катамаран струва 6.5 за разлика от корабчетата на Шехир, които са по 3 лири, а разлика в часовете на пристигане почти нямаше, което си беше лека прецаквация от наша страна. Ферито на Шехир тръгва в 9:30 и пристига 10:20 на Kınalıada, a Катамаранът на Идо тръгва в 9:45 и пристига също в 10:20 на Kınalıada, защото първо минава през втория остров Burgazada и после се връща на Kınalıada. После видяхме, че това важи само за катамарана в 9:45, защото другите спират подред на островите. На всеки остров сме се разходали по около час-час и половина, в зависимост от часовете на феритата. Беше приятно и спокойно, а и доста по-прохладно, отколкото в Истанбул, където всичките десет дни беше много топло и влажно. Търсихме плажове, тъй като бях предвидила един ден за плаж там, но не си харесахме. Имаше доста красиви къщи с много цветя. Много им се зарадвах, защото в парковете в Истанбул сякаш имаше доста по-малко цветя, отколкото пролетта, вероятно заради жегите. Имаше и доста изоставени и занемарени къщи, но и те ми харесаха. Повечето бяха дървени. От всички острови най-много ми хареса Бююкада. Наехме си колела, защото островът е доста голям, за да се обиколи пеша, а и има доста баири. 4 лири беше наемът за 1 час, но за това време може да се обиколи по-голямата част, като има време и за снимки. На връщане се метнахме на първото корабче, което видяхме, като мислехме, че е за Кабаташ, а се оказа, че преди него имало друго за Бостанджи, та слязохме там и хванахме автобус до Кадъкьой и после друго корабче до Еминьоню.

На следващия ден трябваше да отидем до Anadolu Kavağı, но не с дългия круиз на Шехир, а самостоятелно. Придвижихме се с трамвая до Кабаташ, оттам взехме автобус 25Е, който минава по крайбрежната и слязохме на сп. Арнавуткой. Там решихме да се поразходим. Крайбрежната улица ни хареса много, имаше хора, които се бяха излегнали и се печаха, други плуваха в Босфора, където водата за моя изненада беше кристално чиста вероятно заради силното течение от Черно към Мраморно море. Вървяхме почти до втория мост. Ходенето си заслужаваше, защото видяхме стадо делфини. Трудно беше да ги заснемем, защото много бързо скачаха и се скриваха във водата. След като бяхме започнали да се поуморяваме вече, хванахме същия автобус до Саръйер. Там също се помотахме из уличките и хванахме ферибот на Шехир до селцето Anadolu Kavağı, което се намира на азиатския бряг. Докато пътувахме с корабчето още два делфина изскочиха съвсем близо до кораба и после се скриха със водата. Беше вълнуващо да видиш делфин толкова от близо и то не в делфинариум. След като слязохме от корабчето, трябваше да се поразходим из селцето, но тъй като отвсякъде ни привикваха в ресторантите, се отправихме направо към крепостта. Доста ни поизтопи изкачването й в жегата, но пък гледката към Черно море си заслужаваше всички усилия. На връщане седнахме да пием чай в едно от заведенията под крепостта. Влюбих се в турския чай, при все че пия основно кафе. Купихме си като сувенир чашки с формата на лале и от двойните чайници, но още не сме разучили технологията на приготвяне на чая. Върнахме се в европейската част с корабчето и хванахме автобус 40В, за който знаех, че ходи до Бешикташ и си мислех, че минава по крайбрежието. Всъщност минаваше, но до едно определено място, после зави надясно покрай кварталите Левент и Маслак и като попадна в едно задръстване, ама от най-бруталните. Пред небостъргача Сапфир слязохме, защото една спирка я пътувахме около един час и просто не издържахме. Сапфир също ни влизаше в програмата, но вече беше късно и го оставихме за друг ден. Хванахме метрото до Таксим, а после и фуникуляра до Кабаташ, с който досега не се бяхме возили, и се прибрахме в хотела.

На третия ден сутринта хванахме събърбана от гара Cankurtaran. Това е втората гара след Сиркеджи, на нас ни беше на пет минути от хотела. С влака се стига много бързо до новия аквариум, пътува около 30 мин., слиза се на спирка Florya и после трябва да се върнеш малко назад. На място разбрахме, че имало и безплатен транспорт от Таксим, Султанахмет и Бакъркьой, та се върнахме с него. Аквариумът е много добре направен и ни хареса повече от този в Мол-а. Платихме си и за 5D киното, но така и не разбрахме каква е разликата между 4D (на каквото сме били) и 5D кино. Не беше лошо, но филмчето беше доста кратко, не повече от 5 мин.

Върнахме се в хотела за бърз душ и се отправихме към небостърчага Сапфир. Първо разгледахме музея на восъчните фигури в самия Мол, а после се качихме на терасата. Не сме се возили на симулацията, за което малко съжалявам, но може пък да повторим някой друг път. На терасата бяхме към 19:30, беше още светло (аз държах да сме по светло, защото по тъкмо едва ли щяхме да направим хубави снимки). После се оказа, че сме отишли в може ли най-подходящото време, защото докато се снимахме, вече почна да се стъмва и ако бяхме останали още половин или един час, щяхме да можем да снимаме и нощен Истанбул. Нас обаче вече не ни държаха краката и решихме да си тръгнем.

Четвъртият ни ден в Истанбул вече доста ни боляха краката от скиторене и решихме да си почиваме. За да не стоим в хотелската стая, отидохме на плажа, за който Анджи беше писала. Плажът се казва Florya Güneş Plajı, намира се точно срещу ж.п. гарата. 15 лири е входната такса. Има спасители, чадъри и шезлонги, душове и много малко хора (ние бяхме в делничен ден). Плажът е пясъчен и като изключим многото фасове около шезлонгите, други боклуци нямаше. Водата също беше сравнително чиста. За тези, които се интересуват от плаж в близост до Истанбул, в района има доста плажове, при това безплатни, но бяха и доста мизернички. Предишния ден, на път за аквариума, се разходихме да разгледаме къде какво има. Първо слязохме на предишната спирка преди Florya. Там имаше един безплатен плаж, но беше ужасно мръсен и при това със ситни камъчета, а не с пясък. Във водата също бяха само камъни. После хванахме влака и слязохме на спирка Menekşe (спирката след Florya). Там имаше друг плаж, този път пясъчен, но и той не ми се стори особено чист и при това имаше доста хора. Душове и такива неща също не видях наблизо, може и да е имало, но ние решихме, че е по-добре да не рискуваме и отидохме на платения. В азиатската част също бяхме един ден на плаж. Там повече ми хареса. Отидохме на Caddebostan. Плажът представлява три отделни заливчета. Ние отидохме на онова, което ни се стори най-чисто и с най-малко хора. Там също имаше вход от 10 лири. Има спасители. Дават ти чадър и шезлонг, има душове и съблекални. Пак беше делничен ден и почти през цялото време си бяхме самички. Пясъкът беше чист, както и водата. Не знам дали и другите две заливчета са платени, на едното имаше доста народ, може би то да е безплатно, но пък там хората бяха налягали почти един върху друг. Автобуси 16 и 16D от Кадъкьой имат спирка Caddebostan. Ако се слезе на нея се излиза на последното заливче и трябва да се върнеш малко назад за другите две. Ние отидохме на най-първото, до което най-близката спирка е Çifte Havuzlar (4 спирки преди спирка Джадебостан). На отиване автобусът спира почти до крайбрежната алея, а за връщане трябва да се отиде до булевард Баадат. Освен плажа там, има много хубав парк, точно зад плажа. Та на който не му се ходи на плаж, може да легне на сянка под някоя палма в парка.

Стана доста дълго, а уж трябваше да е накратко, но Истанбул е трудно да се опише само с няколко думи. За другите дни ще ви разкажа утре.

Рошко, много благодаря!  Супер опознавателно и изчерпателно!

   За страхотно увлекателния разказ.

+1

И аз да се включа в новата тема, иначе само ви чета. В момента сме в любимия град и ви слагам снимки от вчера от Буюкада. ][URL=http://koffe01.snimka.bg/architecture/buyukada.695673.28118529][/url]

Съвсем го обърках този пост, извинете.

Е, с малко закъснение на всички варненки по произход, местоживеене и душа - честит празник! 
Ако има някое друго скрито Миме - и на него честит празник 

Рошко, страхотен пътепис за първата страница на следващата тема - чакам с нетърпение продължението  И не се свени да пишеш много подробно, ние обичаме да четем 

koffe01, чакам с нетърпение още снимки и впечатления и от теб  Поздрави на любимия град, кажи му че ни липсва и си мислим за него 

Рошко  , много, много ми хареса. С нетърпение чакам продължението.
koffe01, и теб ще те чакаме с нетърпение да ни разкажеш.

Като ви гледам снимките от Буюкада, започвам да съжалявам, че отидохме през април. Лятото наистина всичко е пълно със живот и сигурно щяхме да останем доволни, а не да гледаме заключени къщи и строежи.

roshko9999, благодаря за разказа. И аз чакам продължението. И тъй като смятаме този път да отидем до новия Аквариум, а си писала Имаш ли идея къде по-точно се качва на Султанахмет и как се познава?

п.п. Открих от къде тръгват, както и разписание, но не и как изглеждат. Ще се радвам ако ги опишеш.