В този ред на мисли за парите - един пресен пример от днес.
Моят мъник днес се беше нагласил да си купува едно пуфи - плюшена играчка. Баха по 6 лева. Като тръгнахме, нали си е раче,пестеливо и си започна да си разсъждава, как днес можело да бъдат намалени пуфитата. Предупредих го,че не се мисли така. Ако си го иска, трябва да се радва,че може да даде тези пари и да си го има, иначе ще има обратен ефект. И така, нямаше малки сладки пуфета, а едни грамадански от 15 лева. Който иска намаление за желанията така става.
Моят мъник днес се беше нагласил да си купува едно пуфи - плюшена играчка. Баха по 6 лева. Като тръгнахме, нали си е раче,пестеливо и си започна да си разсъждава, как днес можело да бъдат намалени пуфитата. Предупредих го,че не се мисли така. Ако си го иска, трябва да се радва,че може да даде тези пари и да си го има, иначе ще има обратен ефект. И така, нямаше малки сладки пуфета, а едни грамадански от 15 лева. Който иска намаление за желанията така става.
Другото обаче (на 2,5) има да го дундуркам поне още 10 години. 
Признавам си, влизала съм в честна словесна битка с тях и изобщо нямам угризения! 
, а в ръцете му само хляб, дойде ми реда, платих си и оставих 1лв на касиерката с думите "плащам на дядото хляба", а той "ама момиче, аз имам пари за хляб", само че не с укорителен тон, а просто ми съобщаваше новина 
, с касиерката се спогледахме усмихнати и му каза "тя не ви плаща хляба, защото мисли, че нямате, а защото сте й симпатичен" 
, явно и на нея й е станал симпатичен
, сега се чувствам прекрасно на гробищата като ходя при баща ми, няма такова спокойствие и релакс, може би си внушавам, но.....ми е много добре там, само някой от време на време те секва с въпроса "извинете, това кой парцел е?" 
Нещата не трябва да се повтарят, т.е. след като свършим с благодарностите за здравето, децата и миуото идва ред на дребните нещица, които иначе пропускаме. Доста интересни неща се получават.
