Публикувана: 24 ян. 2006, 15:07 ч.
Последно мнение: 18 окт. 2006, 12:02 ч.

Дали това е краят?

6 929
72
1

Гост

1
2
3
4
5
Всички

24 ян. 2006, 15:07 ч.

Най - напред се извинявам, че пиша анонимна Embarassed

Аз съм една от сравнително редовните потребителки и от най - "старите" ... така че надявам се да разберете и да не решите, че просто някой непознат ви хлъзга.
Та ... това е въпросът. Ясно, че проблеми има. Въпросът е - докога?
Ето за какво става дума: 8 годишна връзка, 6 години съвместен живот, 4 години брак, едно дете на 3 години и половина. Ние - малко преди 30 годишни, на пръв поглед имащи всичко - прекрасно дете, стабилни работи, добро финансово положение.
Много клизми за всичкото това време - сигурно за всяка ще трябва отделна тема, но най - общо: страх го беше да заживее с мен (изневери ми преди да го направи), решението за дете беше общо и внимателно планувано, но в един момент, вече свършили с правенето, се запита дали пък не му е рано ; проблеми, когато детето беше бебе (раздяла за 1 месец); проблеми, когато се върнах на работа, детето тръгна на ясла и беше ужас в здравословно отношение (обвинения колко безотговорна съм); проблеми миналата година по това време (аха да стане Раздялата, ама решихме да пробваме с екскурзия за двамата); сега от два месеца примерно - пак проблеми...

В момента сме фактически разделени (е, от три дни все още де ). Аз си събирам мислите. Той иска да се върне. Аз не знам. Чувствам се на дъното. Адски смачкано самочувствие - такава една, която си разболява детето по яслите, която после безотговорно го дава на майка си да го гледа (детето наистина имаше сериозни здравословни проблеми и забраниха посещението на ясла), която мисли за работата си повече, отколкото за него, която има наглостта да работи с много мъже, от които той ревнува (безпочвено, повярвайте!), която отказа да спази принципа "До всеки преуспял мъж стои (т.е. мълчи си и се усмихва) една добра жена", която не иска секс напоследък (и в много други отрязъци от време, но пък понякога е фурия)... Това ми е повтаряно вече години. И аз бях повярвала. Когато на последния Бъдни Вечер ми беше съобщено, че само да минат празниците и се изнася, аз реших да започна да го приемам. И взех да си търся "Убавото" - намерих поне по едно нещо, което би могло да бъде противоречие на упреците му. И в крайна сметка установих, че не съм толкова черна и лоша - нито като майка, нито като съпруга, нито като човек...
От три дни се питам какво искам. И не можах да реша, ама реших какво не искам. Не искам секс в момента, не искам обвиненията му, не искам изискванията му на "мъж на ниво", не искам детето ми да бъде свидетел и на други такива "празници" като изминалите коледни и новогодишни (то още е малко, ама мисля, че вече усеща), не искам да си "мерим" службите, позициите и заплатите, не искам да ми се подиграва за "извънкласните" дейности (за удоволствие се занимавам с музика) ... Дребнави неща, ще кажете, ама те си се трупат - дотам, че предпочитам да изгледам филма, вместо да го изслушам. Писнало ми е от разговори. И от скандали (макар че нашите скандали спокойно могат да минат за разговори). Уморено ми е - вече дори не отвръщам на злобливото питане сутрин за кой точно колега съм се направила такава хубава - просто гледам да си глътна кафето и да си запаля колата.
Зададох си въпросът обичам ли го. И си отговорих с "да, обаче не така, както бих искала и както смятам, че е редно". И после: защо го обичам. Не съм сигурна дали не е навик, чувство за общност - общо дете, общо СИО, общи приятели, познати, роди, за които сме толкова "сладки", "идеални", "успели" ...
А той от четири дни (т.е. четири дни преди да поискам тази раздяла) се държи неузнаваемо - добър, ухажващ, отговорен, дори се прибира всеки ден от работа вкъщи. Нещо, което в последните месеци (повтарящи месеците няколко месеца преди това) не му се е случвало ... Не знам дали има/е имало друга ... честно казано не знам и дали искам да знам ... От друга страна, самотните вечери (често и нощи), докато още "живеехме заедно", си ми харесваха, тези четири дни и досада изпитах ...
А от трета страна - детето, жилището (което нито сме изплатили, нито сме обзавели още), всякакви други имуществени истории ... толкова е гадно, толкова нечестно ще бъде спрямо него, пък може и наистина да ме обича, може и да се промени. Пък и всички други занимания тип "мама, татко и аз" - толкова ще ми липсват. Ето сега ме изяжда освен всичко друго и най - вече вината - аз съм си вкъщи (и неговото вкъщи), а той някъде другаде - имам ли право?
На себе си пък хич не вярвам, не знам.... Sad

Толкова е мъчително.
Не знам дали някой нещо разбра Embarassed

Имах нужда да се излея и да попитам - как да реша, по дяволите? Ако не е имало побои и явни изневери или обръщане на резби или каквото там, при което е ясно? Или това всъщност е брака? Докъде са разумните компромиси със себе си?
Предполагам, че и той има да каже подобни неща ... не търся вини и прочие, просто съм в дупка, от която сигурно има изход, но не знам кой е верният...
Може би трябваше да пусна темата в Самотни родители, ама ще пробвам тук първо ... Тия дни ще посетя и психолог, може би и брачен консултант ... Ама ми се ще да ви чуя и вас ... толкова пъти сте ми помагали Simple Smile

# 1 24 ян. 2006, 15:28 ч.

Мнения: 544

Да ти кажа честно и аз не веднъж съм се чуствала като теб/мисля че почти всеки е поставял под въпрос дали е добър родител/макар че аз съм в позицията на неработещата мама -домакиня,и това ме гнети!Но нямам друг изход/надявам се скоро да се причисля към работещите/!Прочетох внимателно постинга ти и да си призная не мога да разбера какъв точно е проблема,според мен такъв няма/?Може би това е брака -възход и падение,наистина се налага да се правят доста компромиси,но ако те не са само от едната страна то проблем няма.Ако чуствата са вече избледнели то тогава вече компромисите започват да тежат.Незнам дали с нещо ти помогнах,но моят съвет е добре да помислиш какво искаш!Дали го обичаш и искаш да си с него,и без него ще се справиш!Няма да си нито първата нито последната!Но обмисли добре решението си!Успех и кураж!

# 2 24 ян. 2006, 15:58 ч.

Мнения: 1 311

Знаеш ли, мисля че понякога всички изпадаме в такива настроения.
Дали това е края - зависи от теб. Ти трябва да решиш, щом другата страна (демек мъжа ти) иска да се върне, тогава всичко е в твоите ръце.

Аз имам един развод зад гърба си. Без скандали, без побоища и прочие колорит. В един момент просто осъзнах, че не е това човека, до който искам да се събуждам всяка сутрин до края на живота си и най-важното - не исках деца от него. Съдбата ми помогна да намеря правилният човек и правилният баща. Не, че сега понякога не ми минават някакви мисли през главата ... Наскоро гледах "Часовете", доста силно ми повлия, няколко дни след това си мислех - Това ли е живота, който искам, затова ли съм мечтала. Но има моменти когато съм щастлива и все си мисля, че зарди тях си заслужава всичко останало.

Май не ти помогнах много, но май има много въпроси, на които трябва да си отговориш сама - дали го обичаш, на първо място, дали той би те приел не смачкана, а като личност с право на мнение, като равностоен партньор до себе си.

# 3 24 ян. 2006, 16:01 ч.

Пловдив
Мнения: 1 592

Ясно е, че в момента брака ви е в криза. Но при всички има такива моменти. На дали някой ще отрече. Разбирам от постинга ти, че съпруга ти е ревнив, че има недостатъци, които все повече ти пречат, НО нали и преди е бил такъв? Може би не ти е правило впечатление? Аз мисля, че това НЕ е краят. Трябва да говорите. Изобщо не си и мисля, че поведението на съпруга ти ще остане такова, каквото е тези няколко дни. Нито пък, че ще е същият както преди. След едни такива "събития" и двамата ще сте променени. Важното е промяната да е за добро. Компромиси винаги са нужни.
Незная как ще ти подействат думите ми, но смятам, че трябва да говорите. И двамата помежду си и ти със някого - дали с психолог, дали с близък човек, а пък и мамите тук ще ти дадат своето мнение. Успех!

# 4 24 ян. 2006, 16:13 ч.

Мнения: 3 405

Ех, Позната, как да решиш, какво да решиш? Докъде са разумните компромиси със себе си? - питаш ти. До там докъдето ТИ им позволиш да стигнат.
А аз долавям, че ти си взела решение...
Възхищавам се на твоята трезва мисъл, в такива ситуации човек се побърква, а ти претегляш на везни "лошото" и "хубавото".
Не мога да ти дам съвет, мога само да ти пожелая сила и смелост, но ти си ги притежаваш, така или иначе.
При психолог можеш да отидеш и сама, но за брачен консултант се искат двама.
Единственото и най-важно тук е детето ви, тъй като то ще започне да пита защо
Пожелавам ти да намериш правилните думи, за да му обясниш, за да не останат недоисказани истини, които после да тежат.
Не се обезличавай, отстоявай своята позиция, както и досега се занимавай с нещата, които ти харесват. Ти не си виновна, че детето се разболява в яслите - всички деца се разболяват.
Трудно ми е да кажа дали той ще се промени, ще уважава работата ти, интересите ти, колегите ти. Понякога хората се променят.
Ако си склонна да му дадеш още един шанс, направи го. Бракът е взаимен компромис. Ако ли не, давай и сама.
Запази силата си.

Дано ти помогнах Simple Smile

# 5 24 ян. 2006, 16:26 ч.

Мнения: 213

Не мисля че имам право да ти давам съвет за това какъв път да поемеш.Единственото което ще си позволя да ти кажа е че преди да вземеш каквото и да било решение трябва да си отговориш честно на много въпроси-Безспорно бракът изисква безкрайни компромиси от двете страни.Ти правиш,а той?Откриваш ли в него желание за промяна?Вярваш ли в нея?Какво би било най-доброто за детенцето ви и до каква степен то се покрива с твоите желания?Как се отразява всичко това на здравето ти,на психиката ти?И ако той не се промени ти можеш ли да продължаваш да даваш от себе си всичко без да получаваш нищо?
И все пак нека не забравяме че всеки греши и всеки има право на втори шанс.Ти реши дали мъжът ти вече го е използвал или тепърва ще му го дадеш.
Пожелавам ти да вземеш най- правилното решение.

# 6 24 ян. 2006, 16:28 ч.

Най-лесно е да сложиш точката на нещо - започваш на чисто и си съвършено свободен.
Мисля, че ти трябва да си отговориш на въпроса искаш ли да обичаш и да бъдеш обичана от този човек. Както ти написаха момичетата - да се събуждаш цял живот до него. Не е лесно да направиш това. Трябва да пресееш плявата и дая намериш зърното - само навикът ли е останал или ежедневието ви е позатрупало. Има ли живо въгленче?
Защото нищо не ти пречи да го обичаш както ти искаш и както е редно. Страхуваш ли се да пуснеш фурията за постоянно?Кое точно ти пречи да имаш тази обич?
На мен също ми се е случвало да спра за момент да съм така влюбена, но тогава си спомням един стих, който ще перифразирам. Любовта е като огън, понякога почти гасне, понякога е буен, чак изгаря. Нормално е да има спадове и пикове, но щом я има амплитудата(, значи я има обичта.
Според мен между вас има проблем, който само разговор - и то откровен - помежду ви ще разкрие същината на проблема. Защото сякаш се обичате, но сте си построили стена за по интересно. Може би трябва да се научите да общувате помежду си спокойно и уютно и да слезете от състезателната писта.Да бъдете ясни и в изискванията и в приемането на недостатъците си един към друг.
Невъзможно е да се даде правилния съвет, но искрено се надявам да намерите пътя си - било то като семейство, било то разделени.

# 7 24 ян. 2006, 16:50 ч.

Мнения: 7 474

Може ли изобщо да се даде съвет за това, което ти се случва? Не. Има много въпросителни: Обичаш ли го още, какви компромиси си готова да направиш, детето ........? Ако си финансова независима решението е по-лесно, защото много жени са зависими и това ги спира. Аз лично мисля, че ако не го обичаш и не можиш да го търпиш повече не трябва да оставаш с него само заради детето. То е малко и няма да разбере много, по-добре двама щастливи родители поотделно отколкото нещастни, но заедно. Освен това никога не е късно за нова любов! Heart Eyes

Решение можеш да вземеш само ти и дано да е най-доброто за ТЕБ! Може би ако сте разделени за 1-2 мес. ще можеш да прецениш как се чувстваш сама. Peace

# 8 24 ян. 2006, 17:19 ч.

Мнения: 3 091

Стана им тъжно, като ти четях поста... Със всеки изминал ден проблемът само ще се задълбочава... ТОва, че той е станал мил и добър нищо не означава! със сигурност не иска да те загуби, но не знаем колко му е силна мотивацията... т.е. доколко би искал да се промени! ти също! КОМПРОМИСИ - е това е солта и пипера на един брак! Знаеш ли колко пъти ми идва да си хвана шапката... ама не! има по-ценни неща! Всеки сам прави избора! Помисли спокойно! претегли за и против! не на последно място - виж кое ще бъде най-доброто решение за детето! То не бива да страда! УСПЕХИ!!!

# 9 24 ян. 2006, 17:32 ч.

Няма такава държава!
Мнения: 1 308

Ти изясни нещата за себе си - искаш ли го, обичаш ли го, как ще се отрази на детето, а него не го мисли толкова - дали е честно спрямо него или не е негова работа да прецени. Ако ти трябва повече време, останете разделени повече и тогава решавай, но крайното решение ще вземете ти и той - ние не можем да сме ви много от полза. Аз лично - но това си е само мое мнение - не бих търпяла такова отношение. В една връзка не само единият е виновен, не само той трябва да бъде сочен като източник на проблеми, пък и като прибавим ревността и грубите забележки от типа "За кого се гласиш" съвсем не мисля, че бих го приела.

# 10 24 ян. 2006, 17:47 ч.

София
Мнения: 18 679

Раздяла му е майката.Една фактическа раздяла за поне две седмици, даже месец.След това толкова ще сте си домилели, че ще се чудите защо всъщност сте се скарали newsm78

Ама не през това време да се разпаднете на молекули, а всеки да си помисли - в кое е сбъркал, как да не се повтаря.Това, дето си написала, че не го искаш - кажи му.Може пък сам да не се сеща Confused

И идеята за брачен консултант е страхотна!Но мисля, че трябва да сте заедно - може да живеете разделени, а да се срещате само на сеансите.Това допълнително ще генерира енергия между вас и склонност да си излеете който каквото си е мислил последните дни.
Аз бих се борила.Семейството ми е по-важно от всичко.Особено щом се бичате, макар и трудно.
Стискам палци Hug

# 11 24 ян. 2006, 18:42 ч.

Мнения: 1 410

Здравей!
Според мен тези няколко дни са прекалено малко, за да вземеш едно такова решение, а от друга страна колкото повече време минава, толкова повече се отдалечавате един от друг.
Първо искам да ти кажа да не се притесняваш сега за материалните неща. не мисли дали ти си си вкъщи, а той някъде другаде, дали сте изплатили жилището и дали сте го обзавели. Там не е нито причината за вашите проблеми, нито решението.
Нищо не прави от съжаление, било към него, било към детето.
Много хора те съветват да помислиш за детето ти. Аз мисля, че първо трябва да помислиш за себе си. Кое за теб е най-добре и колкото и да не ми се иска смятам, че по-добре е да продължиш живота си без тови човек.
Обичаш ли го? Според мен това няма значение, защото ти си толкова наранена, че едната Любов не може да те крепи. Какво значи Обичам го? Какво обичаш в един човек, който те кара да се чувстваш по-ниска, по-лоша и т.н. Какво обичаш в един човек, който вместо да те испрати с усмивка на работа и да ти каже колко се хубава, те пита за кого си се нагласила така. Този човек те убива. Убива това, което си и те кара да се чувстваш не достатъчно добра за него, за детето, за работата си. Запомни, че ревността, не е болест, която се лекува. Това е убило не един брак.
Може да ти се сторя много черногледа, но това е което мисля.
Детето ти има нужда от щастливи родители, а не от съсипана майка и мрънкащ баща. Понякога хората са по-щастливи разделени, отколкото заедно. Именно за това те съветвам да почакаш още малко с решението си. Виж как ще се чувстваш сама с детето. Не мисли постоянно за него, колкото и да е трудно. Мисли повече за детето, дома, работата и най-вече за себе си.
На него сега му е гадно, че е останал сам. Трудно е да направиш такава промяна, да оставиш детето си и жената си. Да променил се е, но не мисля, че това е нещо постоянно и след три месеца най-много ще си поставена в същата ситуация. Само, че тогава ще си кажеш: е защо пак да се разделяме, като не можем един без друг и пак ще се съберем. Ще започнеш да правиш още и още компромиси, докато накрая във всичко това загубиш себе си.
Помисли много добре за самата теб преди отново да отвориш вратата и ако го направиш то бъди непреклонна пред исканията си и бъди безцеремонна дори и при най-малката грешка. Покажи му, че си личност, че знаеш какво искаш и нищо по-малко от това.
Успех във решението, каквото и да е то!

# 12 24 ян. 2006, 18:47 ч.

Мнения: 46 518

Наистина трябва да разбереш дали го искаш! Ако стигнеш до извода, че го искаш, седнете и обсъдете от къде идват проблемите ви и какво очаквате един от друг, дали имате желание и сили да дадете това, което другия очаква от човека с/у него.
А ако не го искаш, тогава е ясно ...
Успех, каквото и да решиш!

# 13 24 ян. 2006, 19:00 ч.

Мнения: 2 242

Много прозорливо и ясно си го написала – доста хора в такава ситуация са ужасени, объркани и паникьосани (което си е нормално). Това най-малкото говори, че си силен човек и можеш да си имаш доверие, каквито и решения да взимаш. Не искай съвети, поискай подкрепа когато вземеш решение newsm10

.
Лично аз бих си починала (от въпроси, колебания и стресови ситуации) – малко лично пространство идва добре на всеки. Идеята да се консултираш с някои професионалист е добра (за съжаление в БГ малко хора го правят и то когато вече е наложително)

# 14 24 ян. 2006, 20:04 ч.

Здравейте, изчетох внимателно всички мения. Благодаря ви. Мисля да размисля още малко време, просто имах нужда да споделя и да видя други гледни точки ...
Не искам да го изкарвам виновен, знам, че винаги виновните са двама. Не става въпрос за финанси - ще се оправям съвсем добре и сама, а пък той не е звяр - нямам да си остави детето ... Даже финансите са един от проблемите - "мерим" си ги, често ми е казвал, че би предпочел жена домакиня (аз поддържам добре дома обективно, има се предвид - да си наляга парцалите вкъщи)... Имаше го и алкохола от негова страна (да, може и аз да съм го тикнала), имаше я и ревността безпочвената и какво ли още не. Не ни е за пръв път и раздялата...
Това ми беше въпросът - колко още шанса да си даваме?
Иначе и аз мисля, че семейството е преди всичко ... Ама не знам ние нормално семейство ли сме ... това ли е навсякъде ... Когато човек отиде за новогодишната вечер с жена си и детето си на екскурзия с компания, предполага се че прекарва по - голямата част с жената и детето (или поне нощите), а не с компанията, нали? И не една цяла нощ с една друга жена от компанията, нали (говорили си на чашка - хубаво де - ама Sad

)? Той сигурно ще извади пък дръги аргументи ...
Физическата раздяла ще продължи още, наясно съм... Ще си помисля и ще посетя психолог ... после и брачен консултант двамата може би ...
Просто в момента ми е уморено и виновно - от компромиси, разговори, караници; и самотно, и ...
Иначе да, и аз съм ЗА борбата, ЗА компромисите, ЗА прошката... Само не знам дали не се уморих Cry

Балгодаря ви още веднъж Simple Smile

# 15 24 ян. 2006, 21:06 ч.

София
Мнения: 18 679

Цитат на: Позната в вт, 24 яну 2006, 20:04

.. Когато човек отиде за новогодишната вечер с жена си и детето си на екскурзия с компания, предполага се че прекарва по - голямата част с жената и детето (или поне нощите), а не с компанията, нали? И не една цяла нощ с една друга жена от компанията, нали (говорили си на чашка - хубаво де - ама Sad

Прави ти на пук.Ей така, да види дали ще ревнеш за него...Казвам ти го директно, щото аз същите номера съм въртяла и хем знам,че никъде не водят, хем пак си ги въртя Confused

Натура може би...Моят мъж ми е хванал цаката - бие пас и като ми мине да се правя на важна, сама си идвам с увиснал нос hahaha

Тогава ме слага на един стол и почва да ми обяснява какво, що и т.н.Ама ние имаме стаж бая годинки, та си знаем и кътните зъби вече Blush

# 16 24 ян. 2006, 22:46 ч.

в мъжки прегръдки
Мнения: 3 574

Аз бих те посъветвала да му искаш малко време и да размислите добре искате ли да живеете заедно или не. Времето е твърде малко за да решите каквото и да било. От друга страна не ви е леко съвместното съществуване и ако няма голяма любов която да ви кара да забравяте лошите моменти просто няма смисъл да се мъчите и да мъчите и детето. не стигайте до там че някой ден детето ви да ви накара да се разделите. При това когато и двамата вече сте твърде стари и изтормозени за да искате друга любов. Казвам го защото леля ми търпя 19 години неуспешен брак, пълен с разправии и компромиси а последните 5 години си делеше мъжа с друга жена като секса беше за другата а за леля ми мръсното пране. Накрая децата казаха че ако тя не се разведе те ще се изнесат и ще отидат при баба си.
Помисли си дали искаш детето ти да расте в разправии. Това ли искаш да има като пример за семейство? Освен това не робувай на материалното. Ще изплатите апартамента или пък ще го продадете и всеки по пътя си. Не е лесно, но пък представи си че някъде там те чака друг мъж с който да изживееш голямата си любов. А пък ако обичаш настоящия си мъж, като го накараш да ти даде време да мислиш, през което той пък ще се притеснява дали не си го "разлюбила" като го прибереш ще е по-кротък от агне. И надали ще си позволява волности и изпитания на чувствата ти. Особено като чета как те ревнува, убедена съм че ако проявиш колебание в желанието си да заживеете пак заедно ще му скъсиш живота от притеснение:)
каквото и да решиш ти желая успех и знай че не всички семейства са такива. Стреми се да постигнеш семейно щастие защото имаш право на него.

Последна редакция: вт, 24 яну 2006, 22:52 от martisun

# 17 24 ян. 2006, 23:23 ч.

Мнения: 2 792

Не знам дали е краят, но явно е необходимата пауза, след прекалено голямо натрупване...
Хубаво е, че анализираш обективно, най-лесно е нещата да бъдат решени с обвинения и търсене на лошия. Не мога да ти дам никакъв съвет за вашите отношения, това е прекалено лична ситуация.
Единственото, което мога да те посъветвам да се съобразявате с детето, не допускайте то да става жертва на кризата във вашите отношения. Не подценявай възрастта му, на 3 години не е толкова малко и тези неща му се отразяват, провалените празници, тези разяснителни разговори за вашите взаимоотношения..., не го измествайте, то е центърът.

# 18 25 ян. 2006, 00:13 ч.

Мнения: 1 006

Позната, ще си позволя да ти кажа как бих постъпила на твое място.
Доколкото разбирам си относително финансово независима и би могла да се справиш сама нататък, което е основен момент, и което ме накара да се изкажа в темата ти.Споменаваш също, че той би ти помагал в това отношение поне за детето.И след като той е имал намерение да се изнесе аз не бих го спряла.След като общуването с него, безкрайните разговори, скандали, съревнования, реплики и т.н. те карат да се чувстваш зле...аз на твое място бих държала на временна раздяла.Не смятам, че в подобна ситуация двама души биха се променили и оценили един друг, ако живеят заедно.Така агонията се задълбочава според мен.Ако се разделите ще установите какво означавате един за друг и логично изводите ще си дойдат на място.Ежедневното общуване в един дом в случая се превръща в безкрайно нищене кой е крив и кой е прав, чия вина е по-голяма, кой е по-наранен и т.н.И точно тогава казваме неща, които наистина не мислим и които е по-добре да премълчим.По-добре е, според мен да се разговаря след като всеки си е направил изводите сам за себе си и след като е успокоил негативните страсти.Според мен временната раздяла би решила накъде ще завият отношенията ви за в бъдеще.
Извини ме, моля за директните ми думи. bouquet

# 19 25 ян. 2006, 05:40 ч.

Мнения: 2 257

Много ми хареса начина, по който си описала ситуацията си - спокойно, без истерии, без крайности....Много е трудна и задачата пред теб....Звучиш ми и изморено, и виновно, но повече изморено. Вината, която се опитват да ти втълпят обаче, не е по-силна от умората ти. Поне това долавям като чета. Почини си тогава. Ти си избери начин да си починеш - дали ще е без физическото му присъствие в къщи, или с него в къщи, гледайки филма вместо да му слушаш натякванията - ти си избираш. В криза сте, имате нужда да натиснете бутона refresh. Много е важно да разбереш едно - живееш твоя живот, ничий чужд. Направи това, което инстинкта ти за самосъхранение подсказва. Детето няма да е по-щастливо, ако сте заедно нещастни, то не би трябвало да е причината, ако решите да се разделите. Много деца казват, пораствайки, че уважават родителите си затова, че са се разделили, вместо да ги гледат да падат все по-ниско и по-ниско заедно. Парите лесно се делят - има си финансови съветници за това, ако се наложи. Виж, любовта няма как да разделиш, помисли си бавно и хубаво дали го обичаш както ти се иска и дали обичта ти може да пребори умората, отегчението, дори озлоблението евентуално. Него не го обсъждам сега, както и поведението му тези дни, а и преди; ти си тази, която се тормози и пита, ти си тази, която има нужда от дума....Успех и пиши, не оставай сама.

# 20 25 ян. 2006, 10:07 ч.

Мнения: 1 134

Цитат на: Позната в вт, 24 яну 2006, 20:04

Балгодаря ви още веднъж Simple Smile

Според мен, краят отдавна е настъпил. Просто удължавате агонията... Може да ти звучи крайно, но аз така го виждам... Успех, каквото и да решиш!

# 21 25 ян. 2006, 12:36 ч.

Мнения: 1 413

Преди време и аз имах криза и пуснах тема в Самотни родители.
Кфлата ми каза тогава "ти търсиш себе си" - точно това е-на прага на 30те, с доста постигнати неща искам да намеря себе си и да живея в хармония със себе си, защото ако постигна това ще дам много на скъпите си хора
Отговори си обичаш ли го - аз мъжа ми го обичам много и затова мога всичко да му простя и го правя. И с друг човек би било същото, но аз обичам този. Идеалните семейства, които живеят постоянно в хармония ги има САМО в рекламите.
Желая ти щастие! Praynig

# 22 25 ян. 2006, 17:13 ч.

Изчетох повечето от мненията тук много внимателно. Много рядко пиша в този форум. Смятам, че не е редно да се дават категорични мнения. Вярвам, че всяка една от вас би трябвало да осъзнава, че в по-малка или по-голяма степен решава човешки съдби. На мен лично ми се струва, че това са фалшиви проблеми, които сте си създали двамата. Това, което прочетох за мъжа ти - като поведение и от друга страна увереността ти, че ако се разделите ще можеш да разчиташ на него, наистина ме озадачават. Струва ми се, че ти се обиждаш и засягаш на много от мненията от негово име. Казваш, че той не е звяр, че няма да си изостави детето, осъзнаваш, че и двамата имате вина ... Мисля, че наистина си изморена, но недей да позволяваш умората да ви раздели. И недей да ни обясняваш, че не го обичаш, защото не личи да е така. Може би е хубаво да споделиш с нас кои според теб са причините, за да постъпва по този начин и с какво си го предизвикала (щом и двамата имате вина). По това, което пишеш личи, че тои иска да се прибере при теб и да разрешите нещата заедно. Защо не го направиш? Провери дали той е искрен. Освен това, аз не мога да давам съвети да отхвърлиш един мъж, който не съм чула какво мисли по въпроса. И ще ме извиняваш, но ми се струва що годе читав (четейки между редовете и опитвайки се да вникна в думите ти). А той направил ли е поне един компромис за тези осем години?! По всичко личи, че си силна и ако вземеш решение ще го доведеш докрай. Ще те посъветвам да внимаваш в решението си, за да не се окаже, че когато си направила толкова много компромиси, които може и да са постигнали своя резултат, не си направила последната, очевидно трудна, но необходима стъпка. Пожелавам ти да се представиш с истинското си име след време и да ни кажеш, че всичко между теб и съпруга ти се е оправило и тримата сте едно щастливо семейство с детенцето ви. Надявам се, че не бъркам в това, което написах и което ти пожелавам. Просто се виж с него, кажи му, че го обичаш и продължете напред. Недей да отлагаш, за да не се отдалечите един от друг.

# 23 25 ян. 2006, 17:15 ч.

Мнения: 1 077

мога да се подпиша почти под всичко, което пишеш - без ревността, жилището и стабилната работа.
Честно казано, на мен ми звучиш най-вече изморена... и емоционално, сигурно и физически. Знам какво е работа + дете + любими занимания... а забравих и къщата.
Всички тия дини, обаче, хем тежат, хем ги искаме всичките. Ненормално е да не се уморяваме.
Ами и аз не ща толкова секс, колкото едно време. Ами, да, заспивам с детето в 9.30 понякога....
Може би защото нямате сериозни сътресения другаде - извън къщи и двамата - ви иска нещата да са още по-добре ....
ще прекъсна сега, съжалявам, чакат ме..

# 24 25 ян. 2006, 17:46 ч.

Цитат на: MamaZ в ср, 25 яну 2006, 10:07

Ех, MamaZ, толкова завиждам на хора като теб ... Такива, които могат да бъдат крайни. Аз не мога Sad

Цитат на: me4tiza в ср, 25 яну 2006, 12:36

Мда, може и това да е - аз го нарекох: "Да започна да обичам себе си". Ама ми е много трудно, наистина, защото съм толкова наранена ... Това с новогодишната нощ е само един от много примери...

Цитат на: martisun в вт, 24 яну 2006, 22:46

... От друга страна не ви е леко съвместното съществуване и ако няма голяма любов която да ви кара да забравяте лошите моменти просто няма смисъл да се мъчите и да мъчите и детето....
Освен това не робувай на материалното. Ще изплатите апартамента или пък ще го продадете и всеки по пътя си. Не е лесно, но пък представи си че някъде там те чака друг мъж с който да изживееш голямата си любов. А пък ако обичаш настоящия си мъж, като го накараш да ти даде време да мислиш, през което той пък ще се притеснява дали не си го "разлюбила" като го прибереш ще е по-кротък от агне...

Какво значи голяма любов? Ей това е питанката. Влюбването според мен е временно и начално състояние на една връзка. Не, не ми се подкосяват краката, когато звънне на вратата, не изтръпвам, когато звънне телефона. След влюбването би трябвало да останат обичта, хармонията, съвместителството .... Обичта я има, да, не го мразя, не ми е безразличен. Няма ги другите неща. Поне в мен ги няма Sad

И не, не робувам на материалното ... когато станахме "Ние", си брояхме стотинките за билетче за градски транспорт, но бяхме "Ние", бяхме заедно, щастливи. Това имах предвид ... с толкова желание го чакахме това жилище (първото ни наше си жилище), с толкова желание (поне мое) го редихме, избирахме детайлите .... а не можем да му се радваме - аз съм САМА там и ми е все тая в момента какъв точно цвят са стените и пасват ли на пердетата... Иначе е ясно, че СИО се дели Simple Smile

Колкото до друг мъж ... жена с дете ... усложнения ... не искам, в момента никой не искам Sad

Цитат на: Sakri в ср, 25 яну 2006, 00:13

Позната, ще си позволя да ти кажа как бих постъпила на твое място.
Доколкото разбирам си относително финансово независима и би могла да се справиш сама нататък, което е основен момент, и което ме накара да се изкажа в темата ти.Споменаваш също, че той би ти помагал в това отношение поне за детето.И след като той е имал намерение да се изнесе аз не бих го спряла.След като общуването с него, безкрайните разговори, скандали, съревнования, реплики и т.н. те карат да се чувстваш зле...аз на твое място бих държала на временна раздяла. Не смятам, че в подобна ситуация двама души биха се променили и оценили един друг, ако живеят заедно.Така агонията се задълбочава според мен.Ако се разделите ще установите какво означавате един за друг и логично изводите ще си дойдат на място.Ежедневното общуване в един дом в случая се превръща в безкрайно нищене кой е крив и кой е прав, чия вина е по-голяма, кой е по-наранен и т.н.И точно тогава казваме неща, които наистина не мислим и които е по-добре да премълчим. По-добре е, според мен да се разговаря след като всеки си е направил изводите сам за себе си и след като е ще завият отношенията ви за в бъдеще.
Извини ме, моля за директните ми думи. bouquet

Sakri, за пореден път все едно аз съм го писала. Думите ти са си много правилни, няма за какво да те извинявам... Да, аз поисках тази раздяла, държа на нея (въпреки чувството на вина, че съм го изгонила от вкъщи). Не въпросът до финансите ... ще се оправям съвсем добре ... въпросът днес е вината. Той иска да се прибере вкъщи ... а аз не искам точно сега Sad

извадил е цялата тежка артилерия на ухажване ... ама на мен всички цветя, картички, подаръци, които оставя, докато ме няма, многото звънения по всички видове телефони, целодневно ... ми звучат като миене на гузна съвест ... досадни ми са ... пак идва въпроса за подкосяването на краката - не става Cry

И сигурно аз трябваше да се занеса някъде .... така и вината ми става много по - голяма ... все едно го гоня от собствения му дом ... (детето в момента е при баба си, но в събота си го прибирам .... ако аз се изнеса ... а то?) ... и мисля едно такова прагматично, в подробности, да си остана аз вкъщи ме устройва, ама се и мразя за това, защото той иска да бъде добър сега ... чувствам се лошата.
Мисля си дали не са верни думите на една мъдра жена с "успешен' брак: "Въпросът е веднъж да се прежалиш ... оттам нататък всичко е лесно". Ама нещо не ми харесва "прежалването", ама хич Cry

Пак ви благодаря, и за отговорите, и че ме "слушате" bouquet

# 25 25 ян. 2006, 18:10 ч.

Цитат на: kalinalina в ср, 25 яну 2006, 17:13

Калина, не съм толкова тясно скроена, че да решавам съдбата си с форума Simple Smile

Просто исках странични мения .... Много благодаря и за твоето. Пък и недей толкова остро - повечето момичета казват да си оправим кризата. И освен това, той самият чете форума, ако иска, ще ме познае, може и да ме е познал, може и ти да си той ... Ама не искам да пренасяме споровете си от дома тук - няма смисъл ... само заради сеира ли? За читав - читав е, не що годе само ... има си куп добри черти ... иначе мислиш ли, че бих изтърпяла всички клизми? Всички те бяха с компромиси от моя страна, всички завършваха с извинението му, с цветя и подаръци .... Че има обич - има - прочети предния ми постинг. Че имам вина и аз - имам, в такива случаи по - скоро нямам виновни и невинни, и двамата сме в кюпа. Не мога да си позволя, обаче, да излагам неговите доводи - ако реши, той сам ще го направи ... Не виждам смисъл обаче - вие не сте съд ... просто имах нужда да споделя ... И точно понеже не съм сигурна какво искам, не съм споделила това с никого от родата. Не съм искала да го обвинявам публично, аз същото съм му го казала и на него, и то много пъти. Проблемът в момента е отчуждението между двамата ... той е готов да го превъзмогне на момента (поне така твърди), аз не.
bouquet

# 26 25 ян. 2006, 18:20 ч.

Мнения: 3 405

Мисля, че и той иска съвет. Един объркан съпруг е пуснал тема във форума. Предполагам, че е той. Peace

А може чисто и просто да е съвпадение, а аз да греша.

# 27 25 ян. 2006, 18:46 ч.

Мнения: 1 866

След като двамата не успявате сами да разрешите проблемите си, то тогава те съветвам да се обърнете към брачен консултант или психолог. Вярвам в тези методи. Помагали са ми. Понякога човек преоткрива себе си или пък нещо много дребно подхвърлено от безпристрастен трети човек може да подскаже мигновено решението на проблема.

# 28 25 ян. 2006, 19:10 ч.

Мнения: 861

Позната погледни темата в Самотни родители. Има един татко търсещ помощ. Струва ми се чие има връзка с твоята тема.

# 29 25 ян. 2006, 20:21 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

здрасти
аз като човек който е имал и не рядко тепърва ще има същата дилема ще ти кажа едно - докато пишеш във форума, а не събираш куфара - със сигурност не е настъпил края, още повече е ясно, че имаш възможност да си тръгнеш - както финансово така и психически.
дали го обичаш? а какво е обичта? луда любоФ дето се подмокряш??? е не сме на 16г нали... навик? ми и това не еиначе трябва да съм влюбена в чашата си за кафе /тя през повечето време прекарва повече време около мен отколкото мъжа ми/.
любовта е много неща - това е любов, това е уважение, товае сексуално желание, това е спомен за общи неща /къде добри, къде лоши - но ОБЩИ/, това е детето, това е дома, това е както доборото, така и преди всичко ОБЩОТО лошо. любовта е чувство за общност с някого.
може някои от изброените съставки да липсват, може други да са намалели - важното е обаче други да са в повече и да компенсират. разбираш ли?
но и това естрого индивидуално - това което за някого е бита карта, за дсруг е просто проблем който той може да реши.
Аз не мисля, че трябва реално в такава ситуация да се слушат хора дето нямат такъв проблем - по простата причина, че и аз смело пишех "при изневяра - на боклука и чао"
да ма така е докато таралежа не е в твоите гащи! много бих исакала да видя смело пишещите мами за раздяла как ще нарамят детето и ще идат... хм на квартира? при мама и тати? и какво ще му кажат - "мама така реши4...
на кино и по книга е много лесно да оставиш 5-8-10 години връзка и да намериш и нова любоФ и ново начало.
само човек поставен пред тези неща знае, че нито е лесно, нито имаш гаран, че избора ти е по-добър от туй дето оставяш зад гърба ти.
НО и това не значми цял живот да живееш с някого щото трябва и така е редно. Просто трябва да се МИСЛИ! МНОГО! Ама като казвам много - разбери страшон и ужасно много!
НО вие все пак имате проблеми - и е хубаво да прецениш дали можеш да продължиш, ама това ще стане само като се пробваш.
А колко още да пробваш? ПОвярвай ми, когато вече не можеш - пхросто ще напищшеш че си ВЕЧЕ сама, а няма да те интересува чуждо мнение.
МАлък съвет ако мога да дам някакъв - поговори и разбери всичко дори това дето не искаш да знаеш за вас, вашата връзка и взъимоотношения. По-добре да знаеш всичко, защото може да разбереш къде е проблема.
И не се връзвай много много на нашите съвети - щото те са спрямо чергите ни, но само ти ски знаеш размера на твоята Wink

личи си, че си интелигентна и ти казвам това само да не се НАДЪХАШ /моментно ама достатъчно за да си разстроиш нервите/

# 30 25 ян. 2006, 23:17 ч.

Мнения: 1 041

Единственото, което ми се набива в очите е, че твоят съпруг изпитва чувство за малоценност и се стреми да привлича по неподходящ начин твоето внимание/имам предвид репликите относно ревността, съпругата-само домакиня, мерене на финанси и т.н./! Не те съветвам да променяш живота си/социално, професионално/, а опитай/може би за пореден път/ да му покажеш колко е велик, колко е най-най.....да му вдигнеш акциите Grinning

!
Приемай по-спокойно нещата от семейното ежедневието! Имам чувството, че връзката ви ще продължи! Ти си тази, която умело ще управлява "семейния кораб"! Не случайно казват, че "жената крепи брака"!

# 31 25 ян. 2006, 23:28 ч.

Мнения: 1 006

Цитат на: catnadeen в ср, 25 яну 2006, 20:21

...много бих исакала да видя смело пишещите мами за раздяла как ще нарамят детето и ще идат... хм на квартира? при мама и тати?...
...на кино и по книга е много лесно да оставиш 5-8-10 години връзка и да намериш и нова любоФ и ново начало...

Аз си позволих да дам подобен съвет за раздяла, но НЕ във варианта с нарамването на детето и беж на квартира или при мама и тати Confused

Финансовата и жилищната самостоятелност на Позната, според мен й дава относителна сигурност и спокойствие поне в това отношение.Не че това й решава проблемите, но поне не е в безизходица от този характер и не поставена на колене.Сори, че пак ще се повторя, но ако бях на нейно място бих предпочела да се разделя поне временно със съпруга си след като не сме на една вълна за каквото и да е и след като ме подтиска с действията и думите си.Пак според мен - трябва им време, през което да са далече един от друг, за да преоценят нещата, негативните страсти да се укротят, всеки да анализира грешките си и да вземе евентуални решения за промяна и чак тогава да разговарят, а не в момента...Всеки разговор в този момент би довел до поредната караница.И не смятам също, че тази раздяла означава да оставиш 5-8-10 години връзка в небитието и да се отречеш от тях и да ги стъпчеш Confused

Това е немислимо...Категорично смятам, че те И двамата се обичат, но обичат това или тези, които са били преди време / и може би това ги държи все още заедно по някакъв начин /, а не това, което са в момента.И тази раздяла не води автоматично след себе си нова любов и ново начало.Дори до желание за това може би не води на фона на психическата им умора, особено нейната Confused

.Последното, което желая на когото и да е, е да си разбие семейството.Понякога може би крайните мерки са в състояние да променят нещата в положителна насока.Но всеки трябва да прецени сам за себе си.Искам хепи енд, мамк* му...
Друго не ражда мозъка ми за момента, освен, че наистина годините около и над 30 са едни от най-прекрасните, но в същото време много често са едни от най-критичните и трудните в живота ни.Последното го казвам от собствен опит, за съжаление Confused

.

Позната, за теб - bouquet

П.С.Ще ми бъде приятно да ми пишеш на ЛС.

Последна редакция: ср, 25 яну 2006, 23:34 от Sakri

# 32 26 ян. 2006, 00:00 ч.

Мнения: 4 458

Позната, .......... направо незнам как да започна и от къде.....

Не мога да те посъветвам какво да парвиш, мога обаче да ти кажа личен опит.

Това което прочетох, което си описала за връзката ви се препокрива 90% с това през което аз съм минала. Вярно че при мен и останалите 10% имаха огромно значение но......
Въпроса е че знам как се чувстваш и какво търсиш. Няма да го намериш във форума повярвай ми. Хубаво си направила да се разделите. Дай време на себе си и него. За никъде не бързате. Знам и какво ще стане след това. Той ще се държи перфектно и ти ще си принцесата в двореца и така до следващия срив.

Имаш два избора - да продължиш да живееш така с надеждата че нещата ще се променят и в името на детето или да сложиш края докато не си се заличила от лицето на земята (психически де)

Аз лично съм преминала през двата етапа и съм стигнала до заключението, че той не се променя а времето си минава.....

Каквото и да решиш мисли първо за това ТИ какво искаш и ТИ как ще живееш така. детето е малко още и може както и другите деца да се нагоди към ситуацията. Прецени кое ще е в плюс на детето - коя обстановка и кое положение.....

Определено имаш много да мислиш и преценяваш
Искрено ти пожелавам успех

# 33 26 ян. 2006, 00:40 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

sakri не визирах теб - а някои доста крайни в мнението си съфорумки
теб ивинаги съм виждзала в друга светлбина - ако ида даваш мнение - никога не е натрапчиво или грубо
съжалявам са офф-а надявам се да не съм обидила някой

наистина да разбереш как точно ще реагираш в тежка ситуация - трябва май да попаднеш....

# 34 26 ян. 2006, 08:55 ч.

Мнения: 1 006

Цитат на: catnadeen в чт, 26 яну 2006, 00:40

catnadeen, стига, бе душа... Tired

Зная, че не визираш мен, защото аз не отсекох Позната да си събира багажа и да излети от дома си.С поста си исках да кажа, че в случая / а и не само в този/ не това е правилното решение според мен.Крайните окончателни мерки, фасоните и т.н. само биха усложнили и без това положението...Напоследък се научих / надявам се / да премислям нещата от стоте им страни и тогава да реагирам, говоря и решавам преди всичко като влагам основно разум, а не само емоции.
Втора седмица вече работя и нямам възможност и време за форума за мое съжаление.Щом кацна обаче се меткам първо в тази тема, защото пак за мое съжаление се намирам с единия крак в същата ситуация, макар и коренно различна, но с някои общи моменти Confused

Дано сме си полезни взаимно, както и на тези от вас, на които и през ума им не минава, че могат да попаднат в подобно положение.Не ви го пожелавам разбира се...И през моя ум не са минавали дори подобни мисли, но никой не знае какво ще му дойде до главата и в коя стена ще му се иска да си я блъска.Майката му е разум, търпение, и компромиси мамк* му. Confused

# 35 26 ян. 2006, 09:31 ч.

Мнения: 109

Цитат на: silviya.v в вт, 24 яну 2006, 18:42

Изцяло споделям това мнение! Кураж, каквото и да е решението ти!!!!

# 36 26 ян. 2006, 10:51 ч.

Мнения: 291

Здравейр Позната, аз съвети няма да ти давам, хубаво е, че си си изляла душата. Това много помага. Какво ще се случи от тук нататък между теб и съпругът ти, зависи само от вас двамата. Не от теб, не от него, ОТ ВАС. Идеята за брачен консултант е чудесна и я подкрепям с две ръце. За съжаление в БГ не е много разпространено да се посещават такива консултанти, но едно посещение направено на време, понякога спестява на двойките много проблеми. Със сигурност, брачният консултант ще ви помогне да общувате истински по между си и ще ви припомни да бъдете откровени. Желая ти УСПЕХ bouquet

# 37 26 ян. 2006, 13:37 ч.

Мнения: 918

Позната, мисля, че аз в подобна ситуация, бих постъпила като теб.
Понякога, човек трябва да се "качи" на високо, за да може да погледне ситуацията като страничен наблюдател. Толкова често се заплитаме в излишни и незначителни подробности, все едно сме в гъста гора, а светлината не се вижда, забравяме да слушаме, и себе си и човека до нас. Затова е хубаво, че сте се разделили временно, всеки да успее да чуе собствения си глас.
Аз мисля, че бихте могли да запазите връзката си. Има още какво да дадете един на друг, поговорете, не веднага, дори не и другата седмица. За очакванията, кой с какво е бил наранен Rolling Eyes

, без обвинения и излишни обиди. Не е вярно, че човек не се променя, ние се развиваме всеки ден. Въпроса е в това, дали имаме желание да го направим, дали сме достатъчно "емоционално интелегентни", за да го направим. Сигурна сым, че ти ще го усетиш още при първата ви среща.
Кураж bouquet

# 38 26 ян. 2006, 14:53 ч.

Мнения: 1 134

Цитат на: Позната в ср, 25 яну 2006, 17:46

Ех, MamaZ, толкова завиждам на хора като теб ... Такива, които могат да бъдат крайни. Аз не мога Sad

Аз се хванах за това: " Когато човек отиде за новогодишната вечер с жена си и детето си на екскурзия с компания, предполага се че прекарва по - голямата част с жената и детето (или поне нощите), а не с компанията, нали? И не една цяла нощ с една друга жена от компанията, нали (говорили си на чашка - хубаво де - ама )?"
И затова съм крайна... Радвам се, че ти не си...
Човек, който след толкова години не се е научил да усеща и чувства жената до себе си, да знае какво я наранява и какво не, или пък обратно и да го прави умишлено..., няма шанс да се научи някога...
Освен това много ме заболя, чисто по женски от критиките, които ти е отправял по отношение на теб като майка.
Осъществяването на една жена като майка, зависи преди всичко от обкръжението й, от подкрепата, която получава от най - близките си хора...
Затова съм скептик. Явно този човек не може да помисли и за детето си - как ще му се отразиш ти, носейки тези терзания и съмнения в себе си, какво остана за теб самата...
Много се надявам да греша. Наистина!!!

# 39 26 ян. 2006, 16:20 ч.

София
Мнения: 18 679

Позната, аз много рядко съм клюкарски настроена, но във вашия случай наистина не мога да се стърпя Embarassed

Умирам от любопитство - дом номер 8 твоят мъж ли се оказа?За това ли е пуснал темата в другия форум - да я прочетеш и белким се смилиш над нещастната му душа Twisted Evil

# 40 26 ян. 2006, 17:13 ч.

Мнения: 2 774

Знаеш ли, мисля, че ти вече сама знаеш отговора, но просто не ти се иска да го кажеш на глас.
Осъзнаваш, че още от самото начало помежду ви е имало проблеми, които уж дребни с времето се натрупват и се превръщат в препъни-камък за по-нататъшния ви живот в мир и любов.
Аз не вярвам в чудеса, както и в промяната за един ден и на твое място сигурно бих си тръгнала, независимо от цената, която трябва да платя за това! А детето със сигурност усеща какво става, но според мен дете на разделени родители, които го обичат и му показват това е по-щастливо от дете на родители, които са заедно, но без разбирателство. Живяла съм в такова семейство - идеално само погледнато отвън и хиляди пъти съм предпочитала родителите ми да се разделят, отколкото със сестра ми да сме свидетели на все повече влошаващите се с годините отношения.

Ако мислиш, че можеш да продължиш да преглъщаш и с цената на пренебрегване на собствените си чувства да осигуриш нормално семейство за детето си - давай! Може би с времето ще започнеш да гледаш на мъжа си с повече безразличие и няма да се впечатляваш от това какво прави или не прави той за вас.
... А може пък ако му дадеш още един шанс нещата наистина да се променят в положителна насока!

Както и да постъпиш, в началото ще ти е трудно, но съм сигурна, че ще се справиш. Това е решение, което сама трябва да вземеш и който и каквото и да каже ти самата най-добре знаеш кой е верният път. Сега просто имаш нужда от малко време да подредиш мислите и чувствата си.

Последна редакция: чт, 26 яну 2006, 17:32 от Mama Svetla

# 41 26 ян. 2006, 17:52 ч.

За любопитните - да, той е. Големи сте конспиратори Simple Smile

Сега обаче бързам (на работа съм), а и за момента се чувствам като ваш подзащитен в съда Embarassed

след неговата тема ... и ми се струва тъпо да пиша каквото и да било ... стана като шоуто по Reality TV Mr. Green

# 42 26 ян. 2006, 18:03 ч.

Мнения: 625

Мнооооооооого съвети са ти дали.Аз бих казала,че за да оцелее един брак трябват мнооооооого компромиси. ooooh!

# 43 26 ян. 2006, 18:49 ч.

Балчик-Сливен
Мнения: 1 058

Трудно е човек да опише нюансите в брака си,човека,с когото живее в една страничка.Затова съвети не бих ти дала.Искам само да ти кажа,че не е лесно да живееш сама с детето си,дори и да си финансово осигурена.Ти сама усещаш колко компромиси можеш да направиш и какви.Първо опитай да спасиш семейството си-с разговори ,с помощта на психилози.Но не допускай да станеш жертва в брака-може би този компромис аз лично не бих допуснала.
А иначе идеалните,усмихнати,щастливи винаги майки,съпруги,професионалисти ги има само в романите и романтичните филми...Пожелавам ти да бъдеш силна и се моля това да са временни настроения,дупка, в която си изпаднала.
След нощта идва ден...Дано! Hug

# 44 26 ян. 2006, 19:04 ч.

София
Мнения: 18 679

Миии, аз може и да съм наивна, ама момчето ми звучи искрено Sad

Сбъркал-сбъркал, кой не е бъркал Rolling Eyes

Поддържам становището си - временна раздяла, да си починете от борбата един с друг, дано чувствата тогава изплуват, да се сетите за какво всъщност е бракът Heart Eyes

Стискам палци bouquet

# 45 26 ян. 2006, 19:42 ч.

Мнения: 3 760

Безспорно ДЕТЕТО е най-важно! Дали ще е щастливо след като ти си нещастна?
От това, което споделяш става ясно, че липсват доверие и уважение. А те са основа на брака. Няма брак без мнооооого компромиси, но не с всичко можеш да правиш такива. Не и с щастието на детето. Не със самоуважението си. Ако двама души имат големи разминавания в ценностните си системи няма любов, която да ги задържи заедно.
Каквото и да решиш-УСПЕХ!

# 46 26 ян. 2006, 21:28 ч.

Мнения: 4 458

Цитат на: belinda в чт, 26 яну 2006, 19:04

Миии, аз може и да съм наивна, ама момчето ми звучи искрено Sad

Сбъркал-сбъркал, кой не е бъркал Rolling Eyes

Стискам палци bouquet

Да ти кажа и на мен ми се иска да си права, но знаеш от личен опит мога да кажа, че в повечето случаи не се получава "... и заживели щастливо след раздялата"

Както писах и по-рано минала съм през етапите на даване на шансове, прощаване... ама те мъжете само ти се качват на главата така и си мислят, че щом сега си простил и следващия път ще е така .....

Искрено се надявам в този случай да не е така и ще следя с интерес развръзката

# 47 26 ян. 2006, 23:36 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Киарче, не всеки път става така - повярвай
Е това не значи до безкрай да оправдаваме нежеланието да вземем решение с тва, че видиш ли при накой се е получило... ама да не го забравяме

# 48 27 ян. 2006, 17:54 ч.

Мнения: 485

СПОРЕД МЕН ако в една връзка няма недоразумения, упреци, караницици, проблеми, разногласия, и каквото там се сетиш - значи НЕЩО НЕ Е НАРЕД ВЪВ ВРЪЗКАТА!
Когато човек избере да създаде семейство с друг човек - те избират да живеят с човека до себе си такъв какъвто е!
С когото и да избереш да живееш ще ти къса нервите - защо да не е с човека който ти ги е късал досега!
И детето ти ще ти къса нервите и ще правиш компромиси спрямо него, но никога няма да се питаш обичаш ли я и докога трябва да правиш компромиси!
Семейство не се създава от нищото - има сила която ни тласка да го направим, и не мисля че тази сила някога изчезва!

Това са моите истини - те не са апел към теб, Позната, просто използвам темата ти, за да ги споделя с всички.

# 49 27 ян. 2006, 18:54 ч.

Мнения: 4 458

Цитат на: svetlat в пт, 27 яну 2006, 17:54

И детето ти ще ти къса нервите и ще правиш компромиси спрямо него, но никога няма да се питаш обичаш ли я и докога трябва да правиш компромиси!

Ааааа, не тук не мога да се съглася с теб Naughty

Нали за това си майка. Детето е различно! То е част от теб и ще трябва да го търпиш или не в зависимост от това как си го възпитал (в повечето случаи)
Докато мъжа..... какво означава да го търпиш и че ако не е той ще е друг..... Това си е чисто примирение и себеотрицание. от къде на къде ще го търпя да ми пили нервите и да ми прави сцени - имам си дете за това.
Нали точно за това сте се събрали да си помагате и да се подкрепяте а не да се търпите.... Ако е така да ходи майка му да си го търпи! Crossing Arms

Не може само единия в брака да е магарето а другия да товари все повече и повече докато може.... Ами то логично погледнато по-добре сама с дете отколкото с постоянен дразнител около теб.

Незнам, може да съм много крайна но аз не мога да позволя на някой да ме мачка така. Веднъж го направих за да дам шанс в името на семейството и всичко останало което споменавате и сега горчиво съжелявам че съм си изгубила времето, нервите и силите в тази обречена борба.

catnadeen, права си че не винаги е така, но все пак Позната споменава доста дълъг период от време. Това ме навежда на мисълта че не е само временно явление а се е вкоренило във взаимоотношенията им и ще е много трудно да се промени.
И все пак аз както винаги съм позитивно настроена и знаете все съм склонна да давам последни шансове..... няма да е лошо Позната да поговори с мъжа си по въпроса и да си изяснят ситуацията на четири ощи. МИсля обаче че е и време да се поставят условия, период.... нещо което да може да покаже и на двамата че е края а не да си продължават така до безкрай.

# 50 27 ян. 2006, 20:24 ч.

Мнения: 1 559

Цитат на: svetlat в пт, 27 яну 2006, 17:54

Е това ме разби вече.Незнам колко трябва да си глупав за да плюеш сам върху себе си.Сериозно,ако мислиш така за брака и за това ,че няма значение с кой си,така или иначе ще ти трови живота....требва да си много изпаднала от всякъде и да нямаш грам самочувствие.А жена ,която няма грам самучувствие е грозна картинка..

# 51 27 ян. 2006, 21:54 ч.

Цитат на: svetlat в пт, 27 яну 2006, 17:54

С когото и да избереш да живееш ще ти къса нервите - защо да не е с човека който ти ги е късал досега!

Това е мнението и на една моя приятелка. Много пъти съм се замисляла над тези думи, но въпроса е трябва ли да търпиш някой да ти къса нервите? Заслужава ли си? В името на какво? Докога? Аз не съм ли Човек?
По принцип щом има първи път, ще има и втори. Знам го от личен опит. Не ти давам съвет за окончателна раздяла, в никакъв случай!!
Каквото и да решиш - желая ти успех!

# 52 28 ян. 2006, 00:12 ч.

Аз да си кажа. Една от многото съм - с многото мнения и никого няма да пускам по пързалката. Но предпочитам да съм анонимна.

С моят мъж не сме заедно толкова време колкото вие, но ситуацията е сходна, само дето все още не сме се разделили. Зная, че направим ли го веднъж - това ще бъде краят. Поне за мен.

Аз се уморих от компромиси, само 3 години са минали, вярно е, но съм страшно уморена. Уморих се да озаптявам лудата му глава от правене на щуротии (нямам намерение да ги описвам точно сега) и от унищожение на всичко, което сме изградили до момента. Подобно на теб съм получавала упреците за лошата майка, но си мисля, че всъщност ние сме идеалните майки за децата си. Моето е мъничко (малко над година и половина - почти се издадох Wink

), но получава това, което имам сили да дам от себе си и никак не е неодтатъчно според мен. Има и майката и детето в моето лице, които го обожават и му дават всичко на което са способни. А това всъщност никак не е малко. Не вярвам да има жена, която и за миг да не се е питала дали е добра майка или не...

Аз зная, че повече не мога да се боря - твърде много страдания ще ми донесе. Не искам и детето ми да е свидетел на викове и да ме вижда нещастна и плачеща в безсилието си да спася онова, което отдавна е изгубено.....

Намерила съм отговора за себе си - пожелае ли да си тръгне отново няма да го спра, пък каквото ще да става. Важното е човечето ми да бъде с мен, аз ще го направя щастливо, независимо какво би ми коствало това...

Мисля, че в повечето случаи просто ни липсва смелост Embarassed

# 53 28 ян. 2006, 00:26 ч.

Мнения: 3 394

Зравей Позната! Едва ли аз ще съм тази, която ще ти дава съвети с моят едва 3 годишен семеен опит, но в твоят постинг прочетох нещо за себе си - уморена съм от разговори, скандали и колко безотговорна майка съм! А в това няма и капка истина ooooh!

дно обаче знам-не ми пука кой какво мисли, дори и половинката, съвеста си ми е чиста,че правя само най-доброто, а това,че някой го мързи или гледа да прехвърли всичко на другия е до време..........което изтича все някога!

# 54 28 ян. 2006, 23:41 ч.

Благодаря отново на всички ви за менията Съжалявам, че чак сега отговарям, но нямах време просто (работата, детето, полулудостта ми Mr. Green

)... Все още сме разделени, но той ме залива с цялата си любов, по всички възможни начини, с цялата тежка артилерия на ухажване ... И заради това се чувствам адски виновна... Той казва, че никой друг няма да ме обича като него, в момента аз друг и не искам, но сигурно е прав. Предполагам, че нямам да издържа дълго така - ще му кажа да се върне вкъщи ... Не знам, мисля си, че в първия си постинг написах изложение, валидно за много от семейните двойки ... сигурно това е, което трябва да бъде.
Не, не се примирявам, ще поставя точни и ясни условия, той ще постави неговите, ще ги обсъдим и тогава ... Сега ги подреждам... Ама не ми е хубаво, хич де ... Sad

Явно съм слаба, но ще го приема, почти съм решила. Поне да не ме е грижа някой ден, че не съм дала възможност на петата криза на брака ни, а съм ги оставила само 4 .... 5 звучи някак по - така Heart Eyes

... Пък и добра статистика ще си спретнем - колкото по - голяма извадката, толкова по - вярно заключението (мдаа, шЪ сЪ побъркам, преди малко измих плочките на площадката на етажа чак до стълбите, сега теория на вероятностите ме погна ... луда работа, как да не го разбере и него човек Mr. Green

)
В момента (може и само да ми се иска, ще видим) аз виждам момчето, за което се борих първия път. Ще се поборя още малко. Стскам си палци. Ще гледам да отидем на брачен психолог другата седмица.
Но не, няма да се прежалвам - за това благодаря на хора като вас: някои по - силни, друи по - смели от мен ...
Та, това е, засега няма енд, камо ли пък хепи Confused

П.П.: Едва ли ще се включи той отново - насади се в неподходящия форум ... Каза ми, че не съм казала всичко, не съм описала неговите компромиси ... Да, правил е. Не смятам да описвам и тях обаче - пак ще стигнем да си ги мерим ... пък тука ате повече (даже май 100 %) жени. Все пак, никога не съм му казвала, че е лош баща, не съм го обвинявала затова, че детето се е разболяло или лигавило примерно ... (оф пак се стигна до мерене, спирам Embarassed

) Е, дърпната съм и упорита де, малко луда (виж по - горе) - правил е компромиси, да Wink

# 55 29 ян. 2006, 08:05 ч.

Балчик-Сливен
Мнения: 1 058

В постинга ти има много примирение и тъга.Ще се справите,ако всичко,което сте написали е така,ще се справите.Всеки проблем има най-малко две решения.Бягството също е решение,но след време ще съжаляваш за него.Стискам палци Peace

# 56 29 ян. 2006, 12:36 ч.

Мнения: 1 735

Ще изневеря на себе си и първо ще пиша,а после ще чета.

Много комплицирана ситуация.
Но едно ще ти кажа:
не оставай с него от съжаление към него,
не оставай заради имущества и всякакви неща от материален произход,
не оставай с него заради детето дори,
да не говорим пък заради приятели и познати и така наречения Данък Обществено Мнение...
Ако ще бъдеш с този човек,остани заради него.Можеш ли?
Ако не можеш,значи всичко е свършило!
Знам,че е много трудно да се разграничи кое чувство какво е точно ,при такова състояние.Но ако не можеш да излезеш на глава със себе си,измисли начин да се разделите за месец-два(може и повече,но не по-малко).Има много голяма вероятност ,когато останеш сама ,да ти се избистри всичко,да разбереш какво чувстваш.
Не си струва да бързаш с развода,ако не си наясно със себе си.
Как беше: "Два пъти мери,един път режи!" Стига да не почнеш да мериш нон-стоп,че това е една друга лоша крайност,която в крайна сметка ,рано или късно ти отнема ножицата от ръцете.

# 57 30 ян. 2006, 00:15 ч.

Мнения: 4 458

Цитат на: Позната в сб, 28 яну 2006, 23:41

... Той казва, че никой друг няма да ме обича като него, ........ Предполагам, че нямам да издържа дълго така - ще му кажа да се върне вкъщи ...

Не, не се примирявам, ще поставя точни и ясни условия, той ще постави неговите, ще ги обсъдим и тогава ... Сега ги подреждам...

... Пък и добра статистика ще си спретнем - колкото по - голяма извадката, толкова по - вярно заключението .......

В момента (може и само да ми се иска, ще видим) аз виждам момчето, за което се борих първия път. Ще се поборя още малко.

Само мога да кажа че това са точните признаци на отчаяние и пълна загуба на доверие в себе си и собствените ти сили и възможности!!!!!

А това "Той казва, че никой друг няма да ме обича като него,.... " е точно поведението на мъж опитващ се да държи жената в ...... как да го кажа. Тъпче те, убива самочувствието ти за да се чувстваш зависима от него, да нямаш вяра че някъде там, сама сред беля свят пак ще има хора които да вярват в теб и да те ценят.....

Абе.... няма да обяснявам на дълго и широко. Само казвам, че съм минала по същия път и са ме държали със същите думи и действия.... Ама че гадни твари.

Моя личен съвет към теб не към връзката ви е да си възвърнеш самочувствието - ако не можеш сама отиди на психолог или поговори с добра приятелка. Вярвай в себе си и в това че ти си добър човек и добра майка. Не му се давай на тоя. Предполагам още го обичаш щом си склонна на поредния шанс..... Пак от опит ще кажа - любовтта е любов, личността е съвсем различно нещо. Аз лично сдо лудост обичах бившия като се разделихме и съм страдала неимоверно много но винаги съм мислила за себе си и децата. Не можех да седя повече от 5 минути с него от страх да не се поддам на емоцията. Разума изневерява когато се намесят чувства и то силни.....

Както и да е няма да продължавам надявам се да си разбрала.
Бъди силна и вярвай първо на себе си и после на него!

Успех и не се страхувай да поемеш нещата в твои ръце - каквото и да означава това за теб

# 58 30 ян. 2006, 09:30 ч.

Компромисите не се правят, за да сториш услуга някому.
Когато ги правиш, трябва да си убеден , че си заслужава - заради вътрешния ти покой, заради великодушието и липсата на дребнавост.
Не правиш компромис с принципите си и морала, нали?
За това не е толкова страшно, веднъж крачка назад - веднъж напред...Когато обичаш и уважаваш, се получава като танц.
А танците са хубаво нещо. Стига да не съжаляваш после за тях .

И преди всичко сама трябва да си решиш какво да правиш newsm10

# 59 31 ян. 2006, 14:05 ч.

Може би се включвам малко късно и не можах да изчета всички мнения но бързам да ти дам един съвет ако все още не си взела решение .Помислете си и двамата какво давате и какво получавате.Поставете си условия.Може да ти се стори глупаво, но напишете си нещо като " договори" или както искаш го наречи.Проблемът не е само твой.Премисли с какво би се примирила и какво не би понесла.Нека той направи същото.Обсъдете заедно написаното.Задраскайте някои неща,добавете нови и т.н.Подпишете се с ясно съзнание и си разменете хартийките.Пазете си ги и си ги прочитайти от време на време.Повярвай ми. Това не е краят! Желая ти успех

# 60 31 ян. 2006, 17:06 ч.

Здравейте пак от мен. Мисля, че взех решение - ще остана с него. Отстъпих Confused

Но не заради ухажването, или за да му направя услуга, не заради вината. Защото искам да сме заедно. Много ми е трудно, боли ме. Но ще опитам отново ... аз лично ще се опитам да бъда до него и да не го оставям сам. От това той се оплаква. Ще се опитам да спра да се "връзвам" на подяматанията му, защото ще се опитам да мисля, че се шегува. Ще се опитам да го погледна с очите на момичето отпреди 6 години. Но ще поставя ясно условията (не, договори няма да подписвам, това ми е болна тема). Ще изисквам вече. Ще искам обяснения навреме, всеки път, когато усетя нещо нередно. Това не е примирение.
Това е трудно извоювано (от себе си) решение. Заставам зад него.
А на всички вас - благодаря Hug

За това, че ме слушахте, за това, че давахте мнения и в крайна сметка - бяхте до мен и с мен bouquet

# 61 31 ян. 2006, 17:17 ч.

Мнения: 1 413

Позната, между партньорите се случват и много по-страшни неща, от тези, които си описала!
Аз подкрепям решението ти, защото мисля, че сте постигнали много с твоя партньор и няма да си щастлива ако го разрушиш! Ако почетеш повече при самотните родители ще се убедиш, че тези,които имат втори брак, споделят, че са се научили на много компромиси!
Дано си много щастлива занапред с твоето семейство! bouquet

# 62 31 ян. 2006, 18:13 ч.

Мнения: 1 311

Стискам ти палци и ти желая всичко най-хубаво занапред.

Ако наистина се справиш с всички неща, които си решила, мисля че ще имате едно много хубаво семейство.

Успех!

# 63 31 ян. 2006, 19:42 ч.

Балчик-Сливен
Мнения: 1 058

Ако продължаваш да вършиш онова,
което винаги си вършил,
ще продължаваш да получаваш онова,
което винаги си имал.
Ако направиш нещо различно,
ще получиш нещо различно.

Пожелавам ти успех Peace

# 64 1 фев. 2006, 00:41 ч.

Мнения: 1 006

Цитат на: dani66 в вт, 31 яну 2006, 19:42

Ако продължаваш да вършиш онова,

което винаги си вършил,

ще продължаваш да получаваш онова,

което винаги си имал.

Ако направиш нещо различно,

ще получиш нещо различно.

Това ми идва да си го напиша на плакат във всички стаи, на колата, в офиса и най-вече на челото Banghead

dani66 , за теб - bouquet

# 65 1 фев. 2006, 21:11 ч.

Мнения: 4 458

Позната, от все сърце ти пожелавам успех в начинанието.

Иска ми се да ти дам последен съвет. Запиши си някъде за информация какъв е бил проблема, какво сте решили и на какво сте се споразумяли. Повярвай, след време ще ти е много полезно - не само ако решите да се разделите.

dani66, от къде го изрови това, много е хубаво и вярно. прочетох го няколко пъти и даже си го записах. Ще си го складирам и препрочитам честичко че имам нужда Wink

# 66 1 фев. 2006, 21:57 ч.

Виена
Мнения: 1 247

Цитат на: dani66 в вт, 31 яну 2006, 19:42

Наскоро дори си сложих аватар с подобна тема... Животът ми се обърна на 180 градуса преди месец и два дни, когато загубих рожбата си... Всички тези въпроси, които поставя в темата си Позната кънтят в главата ми с особено звучене (всичко е по-различно от оня страшен 30 декември)... Според мен хората не могат да се променят след като са навършили 18 години... Опитвам се да обясня на мъжа си, че не искам да го променям, че го обичам и приемам такъв, какъвто съм го видяла, харесала и приела да споделя живота си с него още когато се запознахме. Тези дни и ние изживаваме своя катарзис на връзката. Чета първия постинг и намирам толкова много свои мисли, идентични проблеми... Не харесвам думата "компромис". Иска ми се нещо друго да мотивира хората да остават заедно...
Позната, дано си го намерила за себе си, за вас! bouquet

# 67 2 фев. 2006, 11:07 ч.

Балчик-Сливен
Мнения: 1 058

Рени,мисля,че най-важното е да знаеш,че ти ИЗБИРАШ.Избираш къде да бъдеш.Избираш как да действаш.Избираш какво да кажеш.Избираш какво да направиш.Избираш на какво да вярваш.Избираш кога да се съгласиш.Избираш на кого да се довериш.Избираш кого да избягваш.
НЕ МОЖЕ ДА НЕ ИЗБИРАШ.ДОРИ НЕИЗБИРАНЕТО Е ИЗБОР.

# 68 2 фев. 2006, 11:55 ч.

dani66, благодаря ти bouquet

Ще се опитаме, аз поне Simple Smile

# 69 2 фев. 2006, 21:23 ч.

София
Мнения: 18 679

Много се радвам Simple Smile

Стискам палци Praynig

# 70 2 фев. 2006, 23:41 ч.

Мнения: 544

И от мен успех!Стискам палци да намерите верния път!И този път по-рядко да се налагат компромиси! Peace

# 71 12 авг. 2006, 16:42 ч.

Здравей Позната
Ще разкажеш ли продължението сега, половин година по-късно? Би било много интересно и ... поучително ... за всички ни.
Ти какво научи? Какво би ни посъветвала (не може само да искаш съвети)?
Благодаря

# 72 18 окт. 2006, 12:02 ч.

Здравей отново
Не искаш да разкажеш?
Може би сте се разделили и ти вече дори не влизаш в форума за да не ти връща спомените?
Или пък всичко се е оправило и сега сте толкова щастливи, че дори не се сещаш за проблемите от минали животи?
Каквото и да е - желая УСПЕХ по нататък...

Препоръчани теми

Не знам как да продължа и какво е редно

С какво ви дразнят свекървите? – 156

Баща ми и ненормалните събития покарай него

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Причина:

Причина: