НЕ НА НАСИЛИЕТО ВЪРХУ НАШИТЕ ДЕЦА В ДЕТСКИТЕ ГРАДИНИ
Аз казвам НЕ на това което се показва като отношение спрямо нашите деца в детските градини и с описаният случай по-долу ви давам възможността за осмисляне и коментиране на това което се нарича насилие и се моля да не се случва на вашите деца.
Синът ми,който е на 3г. и 5м. беше приет преди месец в ОДЗ(няма да давам гласност на имена заради провеждащата се проверка по случая) в 1група.Естествено като всяко зпочващо дете да посещава детска градина беше на принципа-една седмица там и две в къщи по белест.Първата седмица ми се случи да го взема целият подут от плачене и една сининка на нослето.Естествено веднага си помислих че се е получил нормалният сблъсък с друго дете при деленето на играчки.Попитах учителката какво точно се е случило и ми се отговори че е нормално защото е нов и че си е поплакал за мен но нищо конкректно за сбиване или нещо подобно.След две седмици по болест отново го пускам на градина и един ден си го прибирам в същото състояние но този път синините бяха малко по-големи и носът по-сериозно ударен.
Отново попитах какво се е случило и ми отговориха че тази учителка която ми предаде детето била само заместничка и не знаела нищо.Казах и че би трябвало при такива сисини да е плакал и как никой не е забелязал а ми отговориха че не са го били чули да плаче.На другата сутрин мъжът ми отиде да го заведе защото сутринта беше неговата учителка от предният ден и се е опитал да говори с нея при което се е започнало едно обяснение как групата била от 30 деца как не можело да се обърне внимание на всички и той определено не е плакал и дал сигнал че нещо не е наред.
И така на 19.11.2012г аз отивам,след поредният престой в къщи по болест(детето ми има астма и се лекуваме малко по-дълго от необходимото),да си взема синът и ме посрещат с думите как колежката от първата смяна и била предала че съм дължала 7лв за консумативи и аз започвам да си бъркам в чантата за да ги платя.В същото време са извикали детето и той се хвърля отгоре ми за да го прегърна и целуна и аз виждам нещо потресаващо(в момента вече рева докато ви описвам).Виждам подутите и насинени очи на моята рожба със силни травми по носа и под едното око.Меко казано е че светът ми се стовари с всичка сила.Изправих се шокирана и попитах какво става и какво е това.Тонът и поведението ми бяха на силно уплашена жена но в никакъв случай нямаше агресия защото все още не осъзнавах какво виждам върху лицето на детето ми.
Отсрещната страна започва едно многословие от рода на:нищо не знам,аз сум втора смяна,ри мен нищо не се е случило и т.н. прерастващо в почти истерично поведение.И докато аз прегръщам и оглеждам детето си чувам как вече всъщност ми се крещи,цитирам:Вие какво искате,да се пребият и другите деца ли?"
Каквото и да опиша и кажа ще е доста слабо с всичко това което премина през мен като емоция в резултат на това поведение в отговор на единственият ми въпрос-Какво е станало?.
Аз вече бях в доста изплашено състояние и заявих че няма да напусна градината докато не ми дадат отговор какво и как е причинило тези удари върху детето ми.Учителката взе да влиза и излиза крещейки и аз я попитах вече с истеричен тон да не би да иска от мен да бъда овикана и да и се извиня накрая.Имаше майки които в този момент си взимаха децата и бяха силно потресени от вида на моето дете но учудващо всички бяха пасивни.Поисках да извикат директор или заместник и медицинско лице но ми казаха че няма такова.Взех си детето и питайки друга учителка от друга група която ни видя по пътя какво мога да направя тя ми отговори че е най-добре да го снимам с телефонът си и на сутринта да дойда при директорката.
Това ме озадачи силно и веднага отидох до педиатърката му.Тя му издаде документ за сустоянието но ме посъветва че е за съдебна медицина.От там отидохме до съдебна медицина и му издадоха документ как и по какув евентуално начих са нанесени удари по лицето на детето.След това отидохме до районното и подадох жалба срещу градината описвайки случаят.
На тези места всички бяха потресени от случилото се и най-вече от видът и състоянието на синът ми.На следващият ден отидох и подадох жалба до Агенция за закрила на детето и сега ми предстои да подам в РИО и общината.Смятам да се обърна и към "Анимус".
Също така ми се иска да дам гласност на нашият случай по медиите но още не мога да се ориентирам къде и как да се обърна.
Много ви моля,родители преживели или не такива ситуации,да се обединим и да предприемем действия срещу това нехуманно и противозаконно отношение към нашите деца.
Очаквам вашите мнения и съвети защото съм доста емоционалнно потресена все още.
А относно състоянието на детето-той е по-затворен в себе си от обикновенно и обясненията които даваше на нас и на съответните инстанции(защото и те го разпитват)са различни и объркващи.
Аз казвам НЕ на това което се показва като отношение спрямо нашите деца в детските градини и с описаният случай по-долу ви давам възможността за осмисляне и коментиране на това което се нарича насилие и се моля да не се случва на вашите деца.
Синът ми,който е на 3г. и 5м. беше приет преди месец в ОДЗ(няма да давам гласност на имена заради провеждащата се проверка по случая) в 1група.Естествено като всяко зпочващо дете да посещава детска градина беше на принципа-една седмица там и две в къщи по белест.Първата седмица ми се случи да го взема целият подут от плачене и една сининка на нослето.Естествено веднага си помислих че се е получил нормалният сблъсък с друго дете при деленето на играчки.Попитах учителката какво точно се е случило и ми се отговори че е нормално защото е нов и че си е поплакал за мен но нищо конкректно за сбиване или нещо подобно.След две седмици по болест отново го пускам на градина и един ден си го прибирам в същото състояние но този път синините бяха малко по-големи и носът по-сериозно ударен.
Отново попитах какво се е случило и ми отговориха че тази учителка която ми предаде детето била само заместничка и не знаела нищо.Казах и че би трябвало при такива сисини да е плакал и как никой не е забелязал а ми отговориха че не са го били чули да плаче.На другата сутрин мъжът ми отиде да го заведе защото сутринта беше неговата учителка от предният ден и се е опитал да говори с нея при което се е започнало едно обяснение как групата била от 30 деца как не можело да се обърне внимание на всички и той определено не е плакал и дал сигнал че нещо не е наред.
И така на 19.11.2012г аз отивам,след поредният престой в къщи по болест(детето ми има астма и се лекуваме малко по-дълго от необходимото),да си взема синът и ме посрещат с думите как колежката от първата смяна и била предала че съм дължала 7лв за консумативи и аз започвам да си бъркам в чантата за да ги платя.В същото време са извикали детето и той се хвърля отгоре ми за да го прегърна и целуна и аз виждам нещо потресаващо(в момента вече рева докато ви описвам).Виждам подутите и насинени очи на моята рожба със силни травми по носа и под едното око.Меко казано е че светът ми се стовари с всичка сила.Изправих се шокирана и попитах какво става и какво е това.Тонът и поведението ми бяха на силно уплашена жена но в никакъв случай нямаше агресия защото все още не осъзнавах какво виждам върху лицето на детето ми.
Отсрещната страна започва едно многословие от рода на:нищо не знам,аз сум втора смяна,ри мен нищо не се е случило и т.н. прерастващо в почти истерично поведение.И докато аз прегръщам и оглеждам детето си чувам как вече всъщност ми се крещи,цитирам:Вие какво искате,да се пребият и другите деца ли?"
Каквото и да опиша и кажа ще е доста слабо с всичко това което премина през мен като емоция в резултат на това поведение в отговор на единственият ми въпрос-Какво е станало?.
Аз вече бях в доста изплашено състояние и заявих че няма да напусна градината докато не ми дадат отговор какво и как е причинило тези удари върху детето ми.Учителката взе да влиза и излиза крещейки и аз я попитах вече с истеричен тон да не би да иска от мен да бъда овикана и да и се извиня накрая.Имаше майки които в този момент си взимаха децата и бяха силно потресени от вида на моето дете но учудващо всички бяха пасивни.Поисках да извикат директор или заместник и медицинско лице но ми казаха че няма такова.Взех си детето и питайки друга учителка от друга група която ни видя по пътя какво мога да направя тя ми отговори че е най-добре да го снимам с телефонът си и на сутринта да дойда при директорката.
Това ме озадачи силно и веднага отидох до педиатърката му.Тя му издаде документ за сустоянието но ме посъветва че е за съдебна медицина.От там отидохме до съдебна медицина и му издадоха документ как и по какув евентуално начих са нанесени удари по лицето на детето.След това отидохме до районното и подадох жалба срещу градината описвайки случаят.
На тези места всички бяха потресени от случилото се и най-вече от видът и състоянието на синът ми.На следващият ден отидох и подадох жалба до Агенция за закрила на детето и сега ми предстои да подам в РИО и общината.Смятам да се обърна и към "Анимус".
Също така ми се иска да дам гласност на нашият случай по медиите но още не мога да се ориентирам къде и как да се обърна.
Много ви моля,родители преживели или не такива ситуации,да се обединим и да предприемем действия срещу това нехуманно и противозаконно отношение към нашите деца.
Очаквам вашите мнения и съвети защото съм доста емоционалнно потресена все още.
А относно състоянието на детето-той е по-затворен в себе си от обикновенно и обясненията които даваше на нас и на съответните инстанции(защото и те го разпитват)са различни и объркващи.
силно се разтроих като четох поста ти и те поздравявам за действията, които си предприела.
.
.
, има ли и други случаи в тази група? Как може другите родители да са безучастни в такъв момент