Честит празник на мамите!
Ех, Буби, големи тревоги, но важно е, че не е сериозно! Милата, възхищавам ти се, че се справяш с всичко така геройски, та имаш и време да пишеш. Мислех си, че като се роди Митето, ще ни поизоставиш и се притеснявах от това. Но супер много се радвам, че пак си редовна!
адис разбирам те какво си имала предвид..не съм си и помислила друго. Между другото никога не съм си мислела, че ще обвиня нашите че са ни правили разлика с брат ми, обаче на дърти години един път в яд го казах на майка ми. А тя толкова ми помага...и по-скоро повече на мен, а аз я обвиних в обратното. Така че, може би никога не можем да сме напълно равни пред децата си, самата аз сега виждам какво е. Важното е, че ги обичаме и правим всичко за всеки един от тях според нуждите им.
Гали, много сте готини!