Трудната възраст

  • 1 625
  • 12
  •   1
Отговори
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Как се справяте, родители на тийнейджъри? Какви отношения имате с попорасналите си деца? Предполагам, че има и разлика при половете. Нека да се опитаме да обменим малко опит.
Голямата ми дъщеря е на 12 и половина, нещата са общо взето под контрол, но имаме от време на време неприятни истерични инциденти, прекомерна разсеяност, демонстративен мързел, прекомерно застояване пред компютъра и т.н. Засега знам с кого говори и какво прави в социалните мрежи - главно бъбрене с приятелките, размяна на снимки, клипчета и т.н. Но ми се струва прекалено отдадена на тази "дейност" и нерядко се стига до сблъсъци, ограничения и т.н.
Та, ако имате желание и опит, споделете, моля Simple Smile.

# 1
  • Русе
  • Мнения: 2 153
здравей, вчера си мислех да започна подобна тема, но не и измислих име  Laughing и като видях това се зарадвах. Моята дъщеря е на същата възраст - честно казано мен повече ме интересува как се отнасяте към различността на децата - музика, начин на обличане, приобщаване към различни субкултури. Другите неща относно мързела, демонстрациите с тръшкане на врати и постоянно включения скайп или фейсбук е ясно (според мен) в смисъл доста е обсъждано в класните теми.
Например въпрос - Как бихте реагирали, ако детето започне да слуша метъл, да се облича в този стил или готик, или изведнъж реши да се облече като поп фолк певица, след като до вчера е било различно - слушащо поп музика и мелодичен рап, като основната група  и ходещо по дънки и пуловер. Имам мнение, но искам да чуя какво мислите вие след което ще споделя и моето за да не насочвам разговора в определена посока. Peace

# 2
  • София
  • Мнения: 39 771
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=598834.0

Моята щерка ще стане на 12г. другия месец. И в нашето семейство не липсват "неприятните истерични инциденти", за сега успявам с голяма доза нерви и инат да ги потуша.
Понякога си играем на кой е по-големия инат.
Контролирам "социалните" дейности, но със застояването пред компа имаме разправии. проблемът при моята щерка е, че не усеща кога трябва да спре. Т.е. започва някаква игра и се забравя. Отлепването от компа е мъка, винаги има "ей сега" или "още 5 мин.".

# 3
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
 elan, бих помислила, че се е увлякла след някоя нова членка на групата, която се облича фолкаджийски. Не знам, аз съдя по моята дъщеря, която е адски склонна да следва стриктно белезите на групата си, и което много ме изнервя, но знам, че и това е характерно за възрастта. Например, при тях има разни примери за подражание, които наричат "популярна и популярен", да речем напоследък имат една "популярна", която е най-обикновено момиче от ФБ, и съответно всички се обличат като нея Rolling Eyes. На елементарния ми, но настоятелен въпрос, с какво е популярна, няма ясен отговор  Crazy

# 4
  • дълбоката провинция
  • Мнения: 578
Според мен е по-лесно да питаме децата защо правят или не правят нещо, вместо да се опитваме да разсъждаваме и да си мислим, че сме открили отговора.

# 5
  • Мнения: 278
Според мен е по-лесно да питаме децата защо правят или не правят нещо, вместо да се опитваме да разсъждаваме и да си мислим, че сме открили отговора.

 Peace съгласна!
В същтност никога не полу4авам адекватна информация в момента на конфликта, но когато се заприказваме и питам след това до сега винаги ми е даван полезен отговор. 

# 6
  • Русе
  • Мнения: 2 153
Явно аз не съм се изразила ясно. Не става въпрос за конфликти или за това дали си говорим с децата, а как ние да реагираме на това. Иначе отговори на въпросите има всякакви от "гаджето ми слуша метал",  "ти да не искаш да се обличам като чалгаджийка дето всичко и е навън", до "Аз съм различна и искам всички да го знаят" и т.н. Ето конкретно - аз например приемам съвсем нормално увлеченията на дъщеря ми към различни лудости - като готик обличането и грима - разбира се в нормални граници - като ходенето на училище - без грим, маникюри и др. фрапиращи и евентуално дразнещи учителите "кичила", като я поощрявам да почете що е то готик култура, да се запознае с метал бандите и текстовете на песните и да прецени дали това е нейния начин на мислене и дали покрива нейното вътрешно Аз(т.е. дали тези чувства са и нейни). А и й показвам модни тенденции в готик обличането и че това, че е в черно не значи, че трябва да прилича на плашило.
Моето мнение е, че трябва да сме толерантни към всички търсения на децата в желанието да намерят себе си - сами (с леки побутвания за да не кривнат много в крайности). Щеше ми се да чуя и други мнения по въпроса.

# 7
  • дълбоката провинция
  • Мнения: 578
elan, мисля че не си противоречим, ти сама даваш отговора - реагираш като задаваш въпроси, не толкова за да удовлетвориш собствените си питания, колкото да насочиш детето да разсъждава в желаната от теб посока. Най-важното е те сами за себе си да разберат защо и дали наистина го искат, дали просто опитват, дали подражават и прочие.

# 8
  • Мнения: 278
Аз не мисля , 4е има гаранция за правилност.
И аз си задавам абсолютно съ9ите въпроси. А правя ли най-правилното ? Не знам. друго ще е по-правилно ли? Не знам. Пропускам ли нещо? Не знам ... Ужас е.
Аз правя каквото мога и намирам за правилно и пак се тревожа.
Моя е непрестанно в трудна възраст. Толкова 4увствителен , с такъв стремеж да не го преварят, с такова желание да притежава нови и хубави неща , така сериозно възприема вси4ко и така емоционално реагира , така се сърди ... Непрестанно съм на щтрек, непрестанно го мисля и никога не съ мсигурна дали правя вси4ко и дали го рпавя правилно !!!
 

# 9
  • София
  • Мнения: 2 497
По въпроса за смяната на стилове - вие не сте ли го правили?
Чудно ми е, защото аз също промених доста начини на изглеждане докато стана на 18... Даже не знам нашите как са ме издържали. Първо бях метълка и изглеждах като момченце, после бях с расти и слушах реге, после си пробих ушите до края на мидата... Сега случам почти същата музика, но се наслаждавам и на други стилове (особено що се отнася до дискотеки и партита... не съм стъпвала на "метълско джамбуре" от години и не ми се и стъпва) и изглеждам като нормална работна дама.

Мисълта ми е, че трябва да оставите децата си да определят своя стил и в един момент ще разберат, че не е нужно музикалните предпочитания задължително да се изразяват и чрез външния вид. Разбира се, с нужната доза следене и внимание от ваша страна.

# 10
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Интересно, при нас го няма това стилово определяне на външния вид. Спомням си, че и аз не съм се старала кой знае колко да изглеждам като музикантите, които слушах...

# 11
  • Мнения: 2
Здравейте и от мен!Голямата дъщеря ще направи 12 след 4 месеца.И при нас нещата са под контрол поне за сега.С компютъра прекаляваше в началото на учебната година, но след първата 2 и разговор с класната (от които ми стана лошо) взех строги мерки и нещата си дойдоха на мястото.Все още не тряска врати и не повишава тон ,но много се нервира ,че няма физическите промени на нейните съученички (цикъл,окосмяване и най-вече гърди).Много е разсеяна,но това е заради първи любовни трепети.Контролирам или по- скоро шпионирам какво става в социалните мрежи , за да не се изненадам някой ден.Вече слагаме малко спирала и лек гланц ,но като ги гледам другите момичета ми става лошо.Опитвам се да говорим за всичко и нещата като ,че ли се получават за сега!Еми това е за сега...!

# 12
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
А как мислите, дали като минат тази възраст, пак се връщат към "нормалното" си състояние Crazy?
Моето си беше едно спокойно, уравновесено и мило същество, а сега е....малка истеричка все по-често Confused. То е едно кряскане, едни пози, една ехидност... Лошото е, че аз не мога да си сдържам раздразнението в такива моменти, най-вече защото не съм свикнала на такива експанзии от нея. В резултат се получава открит сблъсък, затворен кръг....ясно ви е нататък... Не мога някакси да се настроя на нейната вълна от промени в характера и държанието Confused.

Общи условия

Активация на акаунт